Сандра Браун
Опасно красив (8)

Осма глава

Съни се претърколи в леглото, изправи се и се запрепъва през бунгалото, за да вдигне телефона във всекидневната. Беше заспала едва призори и дори тогава сънят й не бе спокоен. Чувстваше главата си като пълна с перушина, из която се търкаляха топчета, опитващи се да изскочат през очите й.

— Ало?

— Имала си страхотна нощ!

— Здрасти, Френ — прозявайки се широко, Съни се настани на един стол и сви крака под себе си. — Какво става?

— С мен абсолютно нищо.

— Как можеш да говориш така? Утре се омъжваш. — Съни затвори подпухналите си очи. Светлината, процеждаща се през щорите я заслепяваше.

— Една обикновена сватба бледнее в сравнение с онова, което ти се е случило напоследък.

— Какво например?

— Като например да отидеш с Тай Бомон на автокино. А след това да налетиш на бившия си годеник.

— Виждам, че клюкарите вече са разпространили новината — сухо каза Съни. — Не искаш ли да знаеш какво ядохме?

— Сандвичи с месо.

— Кой ти даде тази информация?

— Обадиха ми се няколко души, които са гледали филма с Чарлс Бронсън снощи. Всички са на мнение, че филмът не е бил толкова вълнуващ, колкото фактът да те видят в датсуна на шерифа. А тази сутрин Стив отиде да купи понички в кафенето „Бизи Би“ и научи останалото.

— Невероятно! — измърмори Съни.

— Е, как беше?

— Кое — филмът или сандвичът?

— Хайде, Съни — каза Френ обидено. — Срещата ти с Тай. И после с Дон.

— И едната, и другата минаха ужасно.

— Вярвам, че си се почувствала ужасно, щом си налетяла така неочаквано на Дон. Какво ти каза?

— Намекваш, че клюкарската мрежа не разполага с пълен запис на разговора?

Ироничният въпрос поохлади ентусиазма на Френ.

— Сърдиш ли ми се?

Съни разтри челото си с ръка.

— Не, не ти се сърдя. Не исках да прозвучи така грубо. Прости ми, че си го изкарвам на теб заради главоболието и безсънната нощ.

— От какво е главоболието? — съчувствено запита Френ.

— Срещата с Дон ме разстрои.

— Какво си говорихте?

— Всъщност — нищо. „Как си?“ „Добре съм. А ти?“ Такива безсмислици. Не беше толкова онова, което каза, колкото как изглеждаше. Жалък.

— На мен винаги ми е изглеждал такъв. Честно казано, имам чувството, че го прави нарочно, за да предизвиква съчувствие.

Думите на Френ толкова се доближаваха до теорията на Тай, че Съни се опита да го защити:

— Струва ми се, че животът му с Гретчън не е много щастлив.

— Знам, че не е. Всички знаят, че я взе, след като ти го заряза. — Тъй като Съни не отговори, Френ продължи: — Щом Дон е отговорен за главоболието ти, предполага се, че Тай е виновен за безсънната нощ. Смея ли да се надявам, че не си спала, защото си била заета по друг начин?

— Не, не смей — твърдо каза Съни.

— Тази раздразнителност на разочарование ли се дължи или на облекчение?

— На облекчение. Слава богу, вече няма да е необходимо да го срещам.

— Няма да го срещаш ли? Съжалявам, скъпа, но ще се видите още тази вечер.

— Ще я прекарам с теб.

— Точно така. Но след репетицията за венчавката.

— Тай ще бъде на репетицията? Защо? Като какъв?

— Като шафер. Не знаеше ли?

 

 

— Поправи ме, ако греша, но от теб не се ли очаква да се усмихваш?

Изражението на Съни беше толкова далеч от усмивката, колкото изобщо би могло да бъде. Тя вървеше по пътеката в църквата, без да обръща внимание на кавалера си, доколкото й позволяваше ситуацията. А това не беше лошо.

Трудно беше да пренебрегне едрото, силно тяло на Тай. Той забавяше крачките си, за да върви до нея, така че двамата се движеха в съвършен синхрон под звуците на органа. Одеколонът му й беше вече толкова познат, че го усещаше дори и насън.

Стигнаха края на пътеката. В предверието на църквата тя издърпа ръката си изпод лакътя му и се обърна към него, след като бе избягвала да среща погледа му до този момент. Беше се страхувала от тази репетиция и тя действително се очертаваше толкова тежка, колкото бе очаквала.

Тъй като ставаше въпрос за неофициална репетиция, Съни бе облякла бели дънки, морскосиня риза, чиито краища бе вързала на кръста си. Косата си бе хванала на конска опашка.

Небрежният й вид бе съвсем преднамерен. Искаше да заличи всички романтични представи за себе си, в случай че Тай все още храни такива. Ала когато пристигна в църквата запъхтяна, тъй като закъсняваше, той я бе изгледал развеселено, от което й стана ясно, че е наясно с мотивите й, но те няма да минат.

— Не си ми споменавал, че ще бъдеш шафер на Стив — обвини го тя студено.

— Изненадана ли си?

— При това неприятно.

— Какво значение би имало, ако знаеше?

Поне щеше да се подготви за необходимостта да мине с него по пътеката по време на церемонията. И бездруго утре щеше да й бъде трудно, като се имат предвид обстоятелствата, при които беше минала по тази пътека за последен път. Близостта на Тай Бомон още повече щеше да я изнерви.

— Можех да откажа да им стана шаферка — отвърна тя гневно.

Той се разсмя:

— Но не го направи.

За да избегне подигравателния му поглед, Съни се обърна към централната пътека. Френ и Стив още се бавеха пред олтара. Някаква жена обясняваше на дъщерите на Френ къде да застанат по време на церемонията и как да тръгнат обратно.

На Съни й се искаше да побързат. Практически тя бе сама с Тай в притихналия храм. Тъй като й бе ясно защо бе напуснал бунгалото в толкова лошо настроение миналата вечер, сега се чувстваше неловко насаме с него.

— Не мога да им откажа — каза тя, — така че не ми остава нищо друго, освен да го понеса с усмивка.

— Само че ти не се усмихваш. Въртим се в затворен кръг. Не започнахме ли оттук?

— Не ми е до усмивки.

Той се наведе и прошепна:

— Защото ще ни одумват?

— Да — изстреля тя гневно. — И не е чудно, след като така изтъкна присъствието ни в автокиното снощи.

— Това е част от работата ми — сви рамене той.

— Ти не беше дежурен!

Няколко глави се обърнаха към тях от предната част на църквата и инструкциите моментално бяха прекратени. Съни се усмихна извинително.

Тай заговори през стиснати зъби.

— Сцената в кафенето беше достатъчно драматична, за да подхранва клюките през следващите три години. Смяташ ли да им осигуриш по-сериозен материал?

— О! — Съни стисна ръце в юмруци и изсъска: — Ти си…

— Чакай — каза той и вдигна ръка в отбранителен жест. — Преди да започнеш да ме ругаеш, нека ти кажа какво купих днес.

— Не давам пукнат…

— Въдица.

Тя преглътна следващите му думи и го погледна изненадано.

— Въдица?

Тай кимна утвърдително.

— Знаеш какво означава това, нали? — Тя продължаваше да го гледа недоверчиво. — Означава, че се отказвам от облога с Джордж.

— Защо?

— Защото няма начин да го спечеля, нали така?

— Никога не е имало.

Той разтърка врата си и поклати разочаровано глава. Тя харесваше начина, по който косата се къдреше на тила му, и изпита омраза към себе си, че бе забелязала това и още по-голяма към желанието си да вплете пръсти в нея.

— Трябваше да те послушам още първия път, когато каза „не“. Това щеше да ми спести много… ъъъ… мечти. — За момент погледът му се спря върху устните й. — А на теб неприятните изживявания. — Усмихна й се с обезоръжаваща усмивка, която би могла да му осигури роля, в който и да е уестърн. — Ние сме шафери. Не можем да позволим враждебността ни да помрачи сватбата на Френ и Стив. Е, какво ще кажеш? Приятели ли сме?

Тай протегна ръката си. Съни подскочи. Гледаше дланта му с неприкрито подозрение, после бавно постави своята в нея. Стиснаха си ръцете.

— Пфу! Голям товар ми падна от плещите — каза той с щастлива усмивка. — Сега мога да се отпусна.

— Кой спомена нещо за отпускане? — запита Стив, който заедно с Френ и останалата част от компанията излязоха при тях в преддверието. Бъдещият младоженец припряно разхлабваше вратовръзката си. — Имам нужда от едно питие.

— Звучиш ми като отчаян човек — подразни го Френ.

— Така е. — Той я придърпа към себе си и потърка нос в ухото й. — Ще трябва да чакам още една нощ, преди да те имам в леглото си. Законно, искам да кажа.

Думите бяха изречени тихо, така че само Тай и Съни ги чуха. Тай се разсмя.

Френ игриво отблъсна любовната атака на Стив.

— Защо не наминеш към нас за някой и друг сандвич, Тай? — попита тя. — И Съни ще дойде. Тази нощ ще прекара при мен.

— Благодаря. Звучи чудесно — съгласи се той весело. — Особено щом добрата ми приятелка Съни също ще е там.

Бяха им необходими пет минути, за да решат кой с коя кола ще пътува до апартамента на Френ. Тай бе дошъл от офиса си до църквата пеша, а дъщерите на домакинята държаха да пътуват с баба си и дядо си. Най-сетне се разбраха бащата на Френ да кара колата на Съни, а младоженците и шаферите им да пътуват със Стив.

— Опа, забравих за тези неща тук — извини се Стив.

На закачалката висеше смокинг, а на седалката имаше кутия за обувки и няколко пакета със сватбени подаръци.

— Няма проблеми. Ще се съберем, ако Съни няма нищо против да седне в скута ми — успокои го Тай и се настани на задната седалка.

Съни не можеше да възрази. Колата беше с две отделни седалки отпред, така че не можеше да се смести между Френ и Стив. Впрочем Тай не й даде никаква възможност да изрази мнение. Той се протегна, улови я за китката и дръпвайки я рязко, я привлече към себе си.

Така се озова в скута му. Той разтвори широко колене, настани я между тях и постави ръцете си от двете страни на ханша й. Последваха множество побутвания, за да я намести, докато най-накрая резултатът го задоволи.

— Удобно ли ти е? — Устните му бяха до ухото й.

— Добре съм.

— Чудесно е, че сме само приятели. В противен случай можеше да… да се изложа.

Съни седеше, загледана в тила на Френ, и се стараеше да не помръдва, за да се допира колкото може по-малко до него. Изглежда, той не знаеше какво да прави с ръцете си в тясното пространство и след като опита няколко положения, накрая ги обви около кръста й и сплете пръсти. Тъй като възелът на ризата й се оказа точно там, те се озоваха в основата на бедрата й.

Стив и Френ разговаряха помежду си и не можеха да я чуят, когато се извърна леко и измърмори:

— Знам какво се опитваш да направиш.

— И какво е то?

Съни го изгледа накриво през рамо.

Той се засмя:

— Повярвай ми, ако се опитвах да направя нещо неприлично, ти първа щеше да разбереш.

Нямаше основание да се съмнява. Твърдата издутина между краката му, която усещаше непрекъснато, доказваше думите му недвусмислено.

— Защо не се отпуснеш и не се наслаждаваш на… ъъъ… на пътуването?

Да се отпусне? О, разбира се. Да се отпусне, когато пръстите му допират най-горната част на бедрата й. Да се отпусне, когато усещаше, че чувствата й излизат извън контрол. Дори от това да зависеше животът й, в момента не можеше да си спомни защо идеята да се забърка с него й се бе струвала лоша.

Но несъмнено бе така и със сигурност по-късно щеше да си припомни. Междувременно трябваше да стои настрана от него. Иначе нямаше да може да диша спокойно. Едва изчака Стив да паркира колата пред къщата на Френ сграбчи дръжката и се озова отвън веднага щом отвори вратата.

През следващия час успя да си осигури нужното й спокойствие. Двете с Френ бяха ангажирани с приготвянето на сандвичите и питиетата, а останалите възрастни, в това число и Тай, се опитваха да обуздаят момичетата, които бяха прекалено възбудени от предстоящата сватба, за да се държат прилично.

— Трябва да отида да ги сложа да легнат — каза Френ, след като изпрати дъщерите си горе.

— Ще ти помогна — обади се Стив и се надигна от стола. — Стига, разбира се Тай да няма нищо против да изчака още малко.

— Не се притеснявай — небрежно махна с ръка Тай. — За никъде не бързам.

— Ще те откарам до вас, щом децата заспят — обеща Стив и последва Френ на горния етаж.

— Предполагам, че чистенето на кухнята се падна на нас — бодро подметна Съни, след като двамата се бяха гледали мълчаливо през нераздиганата маса. Той може и да бе казал, че ще бъдат само приятели, но изражението и погледът му говореха точно обратното.

Съни се чудеше как прозаично място като разхвърляната кухня на Френ с ярки и пъстри тапети може да излъчва такава сексуалност. И все пак атмосферата бе натежала от нея.

— Аз ще измия съдовете — каза тя и скочи от стола като пружина.

Взе няколко мръсни чинии и ги сложи в мивката.

— Мога ли да ти кажа нещо съвсем приятелски? — попита Тай, докато събираше останалите чинии от масата в един поднос.

— Разбира се.

— Имаш страхотно дупе.

Съни се бе навела над умивалника, но бързо се изправи и се извърна с лице към него, напръсквайки с пяна ризата му.

— Не мога да повярвам!

— Не вярваш, че имаш страхотно дупе? Довери се на преценката ми.

— Искам да кажа — продължи тя нетърпеливо, — че се представяш за приятел, а каза нещо толкова… толкова…

— Интимно?

— Да!

— Ей, та аз започнах да се уча да бъда приятел едва от тази вечер. Не можеш да очакваш да се превърна от донжуан в добро другарче само за няколко часа.

— Това ми напомня поговорката за вълка и козината му.

— Не е като да те свалям в бар за самотници — каза той небрежно. — Тогава бих те разбрал, ако се възмутиш на нещо такова като: „Имаш страхотно дупе“. Но аз просто бях откровен. Съвсем приятелски.

— Е, в такъв случай, съвсем приятелски ти благодаря.

— Ако не искаш хората да забелязват задните ти части, не трябва да носиш тесни бели дънки, които обвиват…

— Добре! Благодаря за съвета. Ще го запомня. Сега не може ли да говорим за нещо друго?

— Става. За гърдите ти?

Тя отново се обърна, готова за битка. Ала когато срещна закачливите му очи, избухна в смях.

— Така е по-добре — каза той. — Бях започнал да се притеснявам за теб.

— Защо?

— Не ме разбирай погрешно. Изглеждаш красива, както винаги. Но когато тази вечер дойде в църквата, ми се стори уморена. — С върха на пръстите си той очерта виолетовите сенки под очите й.

— Имах тежък ден — призна тя.

— Или нощ?

— Или нощ.

— Съжаляваш ли, че не се любихме?

— Не! — извика тя и отстъпи назад.

— Убедена ли си? За себе си знам, че настроението ми щеше да бъде много по-добро, ако го бяхме направили. Атмосферата е потискаща. Освен един хубав проливен дъжд, и малко секс може да я поосвежи.

— Това ли е твоето лекарство за всичко?

— Не, не за всичко. — Тай се приближи до нея. — Но е дяволски ясно от какво страдам.

Изплашени от магнетичното привличане на погледа му, Съни извърна глава.

— Днес трябваше да мисля за други неща.

— Видя ли се с Дженкинс?

Прямият въпрос я изненада.

— Не, разбира се. Защо трябва да се виждам с него?

— Помислих, че след като го срещна снощи, може да се съберете отново.

— Та той е женен!

— В днешно време това няма значение.

— За мен има.

— Ако се вярва на слуховете, семейното му положение е на път да се промени — каза той. — Може скоро отново да се окаже свободен.

— Не ме интересува. Все още не бих желала да…

Съни чу спонтанния си протест, но не можа да повярва, че го е изрекла.

Тай се надвеси над нея като хищник над жертвата си. Очите му се приковяха в лицето й.

— Все още не би желала какво, Съни?

— Слава богу, че заспаха — отбеляза Френ, връщайки се заедно със Стив в кухнята.

Тай и Съни бързо се отдръпнаха.

— Може би момичетата ще те оставят да поспиш до по-късно утре сутринта — каза Стив и целуна Френ по челото.

Съни извърна лице от настойчивия поглед на Тай. Опитвайки да се овладее, плесна нервно с ръце и се обърна към приятелката си:

— Ще се погрижа да го направят. Френи, ти остани в леглото до колкото може по-късно. Аз ще им направя закуска и ще се опитам да ги убедя да не вдигат шум.

— Ти приемаш задълженията си на шаферка съвсем буквално — благодарно й се усмихна Френ.

— Стана късно — отбеляза Стив, — а Тай не може да се прибере, ако не го закарам до офиса му, за да си вземе колата. Е… — И се обърна нежно към бъдещата си съпруга.

— Съни, все още не сме внесли нещата ти — неочаквано се обади Тай. — Помниш ли, че ме помоли да ти помогна?

Озадачена, тя се обърна към него. Веждите му се повдигаха и спускаха неконтролируемо.

— О! — възкликна, разбрала намека. — Да, ще ти бъда много благодарна. Извинете ни за минута.

Тя се измъкна през задната врата, следвана по петите от Тай. Раменете им се тресяха от потискания смях.

— Двамата имаха нужда да останат насаме, но са прекалено любезни да го кажат. Бях ли достатъчно ясен?

— Преди да се досетя, се чудех какво, за бога, става с веждите ти.

Щом стигнаха колата й, тя отвори багажника и започна да трупа нещата си в протегнатите му ръце. Беше си взела чаша с тоалетни принадлежности, роклята, която щеше да облече на сватбата, и кат всекидневни дрехи.

— Това ли е всичко?

— Да.

— Не пътуваш с много багаж.

Поеха обратно по моравата. Бяха все още далеч от къщата, когато видяха Френ и Стив през стъклото на кухненската врата. Двамата бяха прегърнати и устните им се сливаха в нежна целувка.

— Хм, може би трябва да изчакаме малко, преди да влезем. — Тай се приближи до градинската маса и постави нещата на Съни върху нея. После се отпусна на пейката и я прикани да седне до него.

Топлата нощ ги обгръщаше. Клоните на дърветата тъмнееха и от тях се носеха любовните трели на птиците. Бледата луна хвърляше променливи сенки по лицата им.

— Днес си говорила със Смити, нали? — тихо я попита той.

Съни го погледна. Отново интуицията му не го бе подвела.

— Как разбра?

— И новината не е добра.

— Не. Новината не е добра. С хиляди извинения и пожелания за всичко най-добро ми отказа.

— Дявол да го вземе!

Тя се усмихна иронично.

— Казах го вече много пъти.

— И какво ще правиш сега?

— Не съм решила. — Между веждите й се вряза тревожна бръчка. Позата и стиснатите й устни разкриваха обзелото я униние.

Тай подпря лакът на масата зад тях и се облегна.

— Защо си правиш този труд? Защо се подлагаш на унижението да молиш за пари? Откажи се от тази идея и бъди доволна, че си се отървала от отговорността за собствен бизнес. Впрочем той може да се окаже и колосален провал. Би могла…

— Не мога да се откажа — гневно извика тя. — За какво говориш? Да бъда доволна?! Аз искам да поема тази отговорност. Искам да… — Млъкна, забелязала широката му усмивка. — Правиш се на адвокат на дявола, а?

— Но помогна, нали?

Тя сведе глава смутено.

— Струва, ми се, че току-що взех решение.

— Не, решението ти беше взето много отдавна. Няма да се откажеш, докато не постигнеш своето. А аз само ти го припомних.

— Не мога да се откажа, Тай. Просто не мога — каза тя ожесточено. Забеляза, че стиснатата й в юмрук ръка е върху бедрото му и бързо я отдръпна.

След дълго мълчание той се обади:

— Трябва да е чудесно.

— Кое? — Вдигна глава към него тя, после проследи погледа му и видя Френ и Стив, все още прегърнати, да си говорят нещо.

— О, да. — Съни притеснено установи, че той лениво поглажда с пръсти гърба й.

— В известен смисъл им завиждам — каза Тай. — Любовта. Женитбата.

— Да. Трябва да е много уморително да бъдеш градският жребец.

— А аз това ли съм?

— А не си ли?

— Е, имам си своя дял.

— Изобщо не се и съмнявам.

Все още загледан към прегърнатата двойка, Тай каза замислено:

— Понякога си мисля, че сигурно би било прекрасно да спиш с една и съща жена всяка вечер. Но предполагам, може да стане и досадно.

— Не е задължително — възрази Съни, потресена от язвителното му отношение към брака.

— Така ли мислиш? — замисли се над думите й. — Може и да си права, но ще трябва да замениш вълнуващото и неповторимото за нещо познато.

— Лично аз смятам, че може да се говори дълго за интимността, която идва с опознаването.

— Вероятно. Тази лекота в общуването между двамата безспорно липсва при краткотрайните връзки. Ако си женен, процедурата по разсъбличането не е толкова сложна. Жененият мъж може да отиде право при жена си и да започне да я съблича, без някой от двамата да чувства угризения. Впрочем, ако помежду им има сексуална хармония, може да изпитат дяволско удоволствие от този ритуал.

— И аз мисля така.

— Той може да вдигне ръката й, да целуне дланта и да я притисне към… — Погледна към нея. — Знаеш какво имам предвид.

— Да, знам.

— Много добре. И аз така си помислих — усмихна се той. — Може да я научи как да го докосва, за да му достави максимално удоволствие, защото иска да й покаже колко е възбуден, колко силно я желае. Може да се наведе и да целуне гърдите й, да ги погали с език и устни, без да се чуди дали това ще й хареса, защото вече ще знае, че е предпочитаната от нея любовна игра. Прав ли съм?

Съни отвори уста да заговоря, но не успя. Само кимна и измърмори нещо, което трябваше да мине за „да“.

Кичур коса бе паднал върху лицето й. Тай се наведе към нея и го издуха леко, докато го отмести зад ухото й с двете диамантени обеци. Изглеждаше очарован от начина, по който камъните проблясват сред златистата й коса.

— Да. Разбирам какво имаш предвид, Съни. Женитбата си има своите предимства. Но след известно време може да се отегчиш да правиш едни и същи неща всяка нощ.

— Не мисля така…

— О? — Тай наклони глава към нея, за да я вижда по-добре.

Тя облиза устни.

— Не и ако двамата искат взаимно да си доставят удоволствие.

— Хммм. И ако и двамата имат приключенски дух.

— Да, и… и ако двамата искат да бъдат щастливи заедно и в леглото, и извън него.

— Това вече прилича на любов, Съни. — Той улови меката част на ухото й и започна да си играе с обеците. — За любов ли говориш?

— Да, предполагам.

— Тогава наистина няма да има значение как ще стигнат до това, нали? — Той я погледна и очите му я ободриха. — Каквото и да правят, ще бъде любов. Когато той прониква в нея, ще бъде нещо повече от секс. Господи, би било великолепно! Ще бъде и любов, и доверие, и отдаване. Той няма да има причина да бърза. Би могъл да остане в нея толкова дълго, колкото му се иска. Дори когато след това заспят, ще бъдат един до друг. — Той притисна челото си към нейното и затвори очи. — По дяволите, Съни, когато говоря за това, изпитвам отчаяно желание да го имам.

Тя познаваше това чувство. В този момент не искаше нищо друго, освен да изпита интимността, която той й бе обрисувал. Искаше да вдигне лице, да докосне устните му, да поеме езика му в устата си. Простена тихо и направи леко движение, сякаш да удовлетвори желанието си.

Ала той се отдръпна и каза с мрачна усмивка:

— Но това не е за нас. Ти си щастлива и независима в Ню Орлиънс. А аз съм, както сама каза, градският жребец. — Изправи се. — Е, Стив идва. Лека нощ, Съни. Ще се видим на сватбата.

 

 

От изражението на Съни никой не би се досетил за обзелото я мрачно настроение. Облечена с роклята, подчертаваща съвършените й форми, тя изглеждаше като слънчев лъч. Бляскава. Сияеше. Ала вътрешно се чувстваше безжизнена като студен метал.

Мина по пътеката на църквата с гордо вдигната глава, но да стои пред олтара по време на цялата церемония за нея бе истински ад. Знаеше, че към гърба й са приковани толкова погледи, колкото и към младоженците, разменящи си брачните клетви.

Отбягваше да поглежда към Тай, но подобно на нощни пеперуди, стремящи се към светлината, очите й като че ли бяха решили да изгорят в синия пламък на неговите.

След това го хвана под ръка и излезе навън по главната пътека, като се стремеше да поддържа разстояние от няколко сантиметра помежду им. Поведението й беше хладно и вежливо, сякаш бяха непознати. Проследиха ги любопитни погледи, много от които изпълнени със завист. Искаше й се да спре и да каже на тези жени, че няма никакви претенции към техния шериф и — поне доколкото зависеше от нея — могат да се борят за него. Тя не участваше в състезанието. Веднага след сватбата щеше да си замине и никога повече нямаше да й се налага да го вижда отново, което напълно я устройваше.

Само още половин час, казваше си тя, поглеждайки непрекъснато часовника си. Френ й бе казала, че поздравленията няма да продължат много, тъй като двамата със Стив трябваше да хванат полета за Сейнт Томас от Ню Орлиънс.

Но дори това се струваше прекалено дълго за Съни, защото краката я боляха от новите обувки, както и лицето от необходимостта да се усмихва постоянно. Господи, нямаше търпение да напусне този град! Зарече се никога повече да не стъпва в Летъм Грийн, след като избяга за втори път.

Може би щеше да замине още тази вечер, вместо на другия ден, както бе планирала. Защо да чака? Нищо не я задържаше тук. Ако успееше да се върне в бунгалото край езерото, до…

— Съни?

Извърна рязко глава при звука на познатия глас.

— Здравей, Дон.

Беше го забелязала с Гретчън на церемонията и по-късно сред гостите, дошли да поздравят младоженците. Гретчън отбягваше да среща погледа й. Съни изпита съжаление към пропиляното им приятелство, но знаеше, че нищо не може да се направи.

— Може ли да поговорим за минута?

— Вече говорим.

— Имам предвид насаме. — Тя понечи да му откаже, но той я изпревари: — Моля те, Съни! Поне това си дължим, нали?

Тя се извърна и напусна предверието на църквата, където се приемаха поздравленията. Дон я последва. Спряха в страничния коридор.

— Тук е достатъчно усамотено — каза тя.

Той изглеждаше нервен и пристъпяше от крак на крак по начин, който някога й се бе струвал очарователен, но сега я подразни, защото издаваше нерешителността му.

— Много пъти мислех да ти се обадя — започна Дон.

— Радвам се, че не си го направил. Би било грешка. Ти си женен.

Мъжът се изсмя безрадостно:

— Много добре ми е известно.

Съни не изкоментира самоиронията му.

— Става въпрос за… за Гретчън и за мен… Знаеш ли, че е бременна?

Тя беше изненадана, но не и съкрушена. Ала защо? До неотдавна мисълта за детето на Дон, растящо в утробата на Гретчън, щеше да бъде непоносимо болезнена.

— Не, не знаех. Поздравления.

— Не ме поздравявай — изкриви лице в гримаса той. — Тя не трябваше да оставя това дете. Бракът ни не върви и то е последният й опит да го запази.

— Не трябва да ми разправяш тези неща, Дон. Извини ме…

— Съни, моля те! — Улови я за ръката, за да й попречи да си тръгне. — Трябва да поговоря с теб.

— Не искам да слушам за брака ти. Не е моя работа.

— Напротив. Направих голяма грешка. Ужасна грешка. Казах ти тогава, когато ме хвана с… ъъъ… в деня на сватбата ни. Сигурно не си ми повярвала. Както и да е, прощавам ти, задето ме изостави пред олтара и ме направи за смях пред целия град.

Тя отстъпи сепнато, сякаш я бе ударил.

— Не си спомням да съм те молила за прошка — изсъска гневно. — Да не си посмял да ме караш да се оправдавам. Тогава прикрих теб и Гретчън.

— Зная, зная. Не се ядосвай. Моля те! Само ме изслушай.

Той погледна през рамо, опасявайки се, че някой може да ги види. По челото му се стичаше пот. Съни отбеляза мислено, че не се поти привлекателно като Тай Бомон.

— Съни, аз все още те обичам — отчаяно продължи Дон. — Не съм щастлив с Гретчън. Тя е… тя е чудесна, но не си ти. А и с това дете се чувствам като в капан. Да, точно така, като в капан.

За негов ужас, тя започна да се смее.

— Съжалявам, Дон. Няма нищо смешно в това, което каза. Просто си помислих, че вероятно подобна реч си изнесъл и пред Гретчън преди три години. В нощта преди сватбата ни внезапно си се почувствал като в капан и е трябвало да направиш нещо гадно, за да си докажеш, че все още си свободен.

Поклати глава, изпълнена със съжаление към него. И към себе си. В продължение на три години се бе вкопчила в спомена за голямата любов, която явно никога не бе съществувала. Той беше само бледо копие на мъж. Слабохарактерен. Винаги обвиняваш другите за несполуките си. Защо й бе необходимо толкова време да го осъзнае?

— Съжалявам, че не си щастлив, Дон. Наистина. — Обърна му гръб и пое по коридора.

— Съни, обичам те! Никога не съм преставал. Нима това няма значение?

Тя се извърна отново към него.

— Ако е вярно, то означава само, че ти си същият глупак като мен. Сбогом, Дон.

Не беше в състояние да остане. Очите й се пълнеха със сълзи, заплашващи всеки момент да прелеят. По-късно щеше да се извини на Френ и тя сигурно щеше да я разбере.

Проправи си път през група хора, застанали на пътя й, и се втурна към колата си. Секунди по-късно вече караше бързо по пътя към езерото с развята от вятъра коса.

След нея се издигна гъст облак прах, а когато се разсея, от него се показа колата на шерифа. Щом я забеляза в огледалото за обратно виждане Съни изруга. Но вместо да спре, както й нареждаха включените предупредителни светлини, тя натисна педала на газта.