Сандра Браун
Опасно красив (5)

Пета глава

— Дявол да те вземе, Съни!

Ругатнята я стресна. Тя вдигна очи и се загледа в отражението на Френ в огледалото.

— И защо?

— За това, че изглеждаш така. — Френ посочи с ръка — намираха се в спалнята в дома на Френ. Съни изпробваше — както се надяваше, за последен път — роклята, която щеше да носи на сватбата на приятелката си. — Никой няма да ме забележи, докато стоиш до мен.

— Не ставай глупава.

— Не трябваше да избирам тези златист пояс за роклята ти. — Френ седна на ръба на леглото. — Помниш ли онзи сладолед с пресни праскови, който си правехме? Изглеждаш точно като него.

— Праскови и сметана? — Съни се разсмя подигравателно. — Хайде, Френ. Можеш да намислиш нещо по-добро от това клише.

— Клише или не, изглеждаш превъзходно. Роклята е перфектна, дявол да я вземе. Моля те, свали я!

Съни смъкна ципа, изхлузи дрехата през главата си и внимателно отстъпи встрани.

— Но като поразмислих, можеш да я облечеш отново. Фигурата ти на манекенка ми напомня, че съм родила две деца и съм попрекалявала със сладоледа с праскови.

Съни окачи роклята на закачалката и я пъхна в найлоновия плик. Свали и бельото, поръчано специално, за да й подхожда, и останала само по бикини, притеснено се пресегна за дрехите, с които бе дошла.

— Днес си настроена меланхолично. Предсватбена треска?

— Предполагам.

След като се облече, Съни седна на леглото до приятелката си и взе ръката й.

— Какво не е наред, Френ?

Френ се усмихна мрачно.

— Не се правя на глупачка, Съни. Петте години брак с Ърни ми се отразиха не само психически, но и физически. — Очите й се напълниха със сълзи. — Много съм объркана. Ами ако Стив не ме харесва?

— О, Френ! — Съни прегърна силно младата жена. — Той те обича!

— Зная. Вече спахме заедно. Исках да се уверя още веднъж. Ърни имаше красиво тяло, но в леглото въобще не го биваше. Но когато бях със Стив, всичко беше много романтично. Направих необходимото да не може да види много. Но се притеснявам, че когато заживеем заедно и всичко излезе на светло, той ще забележи колко са безформени гърдите ми и че имам целулит…

— Не мога да повярвам! — Съни постави ръце на раменете на приятелката си. — Никога не си се подценявала. Защо започна точно сега? Това не е истината, нали?

— Познаваш ме прекалено добре.

— Давай, изплюй камъчето!

— Може би съм променила решението си.

— Относно Стив?

— Не. Луда съм по него, но се притеснявам да се омъжа повторно. В известен смисъл ти завиждам. Срещаш се с доста мъже, а аз не съм се срещала с никого другиго, освен с Ърни. После, веднага след развода ми, се появи Стив. Сигурно трябваше да замина някъде за известно време. Да се преместя в града. Да опитам и друг начин на живот. Да бъда съвсем сама.

— Не е толкова приятно, колкото изглежда. Човек може да се почувства доста самотен.

Вниманието на Френ веднага се пренасочи към Съни.

— Нима предпочиташ да бе останала тук и да се омъжиш за Дон?

— Не. Никога не съм съжалявала за решението си да не се омъжа за него.

— Съни…

— Не ме питай! — Съни стисна ръката на приятелката си, сякаш да й попречи да изрече думите. — Ако реша някога да споделя причините за това, ще ги кажа първо на теб. Знаеш, че е така. — Сведе поглед към сплетените им пръсти, без изобщо да ги вижда. Вместо това в съзнанието й изникнаха изумените лица на родителите й, когато се бе извърнала от олтара и бе съобщила решението си. — Трябваше да го направя. Знам, хората мислят, че съм постъпила лекомислено, но това не е вярно. Не ми беше леко да взема подобно решение. Никога не бих навлякла такъв позор на родителите си, ако нямах основателна причина. Направих най-разумния избор. Моля те, повярвай ми!

— Не е необходимо да се оправдаваш пред мен, Съни. Никога не бих повдигала въпроса, ако не мислех, че имаш нужда да поговорим за това.

— Не мога, Френ. Може би някой друг път. Не сега.

— Добре. Както и да е, време е за обяд, а аз обещах на момичетата по един бургер в „Деъри Март“. Искаш ли да дойдеш с нас?

Съни скочи от леглото.

— Можеш да се обзаложиш. Не съм ходила там повече от три години.

— Чудя се дали още правят онзи сладолед с праскови.

— А какво стана със страха от целулита?

Френ извика на дъщерите си, които караха скейтбордове, да се качват в колата.

— Кризата мина. Отдай го на самосъжалението, на биоритмите, на хипогликемията или просто на нервността преди сватбата. Стив е луд по мен. Харесва всичко у мен. И колкото и да е бляскав твоя живот, Съни, за нищо на света не бих сменила мястото си с теб.

Съни се замисли дали Френ най-сетне е осъзнала, че нещата невинаги са толкова розови, колкото изглеждат.

 

 

— Ммхъмм.

— Ммхъмм. — Съни беше възхитена от големия сочен чийзбургер. Бе приготвен от различни видове месо, изпечено на дървени въглища, и препечена с масло питка.

— Нямах предвид храната. Говорех за онова.

Съни вдигна глава от сандвича си и надникна през предното стъкло на колата.

Шерифът на Летъм Грийн се бе запътил към шубера, където приемаха поръчките. Тя с усилие предъвка хапката, която допреди малко й се бе струвала много вкусна.

Не бе виждала Тай от понеделник. Предишния ден бе мислила, че той ще й се обади или ще я навести под някакъв предлог. Би могъл да използва „натрапника“ като повод да я види. Или пък да поднови поканата си за нощното къпане в езерото. Но след като изобщо не я потърси, тя бе обзета едновременно от облекчение и разочарование.

— Бива го — каза хладно.

Френ се извърна рязко и я зяпна.

— Бива го? Да не би да не си добре със зрението?

Двете отново се загледаха в Тай. Той бутна назад каубойската си шапка и се наведе да поговори с момичето зад шубера, което едва събра сили да запише поръчката му. Тази поза разкриваше красивите му черти — особено за жените, чиято кола бе паркирана точно зад него. Физиката му бе в състояние да направи чудеса дори с чифт обикновени дънки. Очевидно не бързаше, защото се усмихваше ослепително на сервитьорките, докато чакаше да изпълнят поръчката му.

— А аз си мислех, че си луда по Стив. — Тонът й беше небрежен, но докато изричаше думите, Съни бе обзета, от необяснимо раздразнение.

— Така е, но не съм сляпа — отвърна Френ. — Стив напълно задоволява сексуалните ми фантазии. Според „Космополитън“ те са съвсем безобидни.

— И ти смяташ, че Бомон е фантастичен? — Съни бе обзета от любопитство, но не искаше да задава насочващи въпроси. Може би Френ щеше да захапе въдицата и да й съобщи всичко, което искаше да знае.

— А ти не мислиш ли?

Съни сви рамене:

— Сигурно е същият като Ърни. Само красива външност.

— Не е, доколкото разбрах.

— Така ли? — невинно запита Съни.

— Хм. Една приятелка ми каза. — Френ замълча изведнъж и хвърли поглед през рамо. — Ей, момичета, ако сте свършили, можете да излезете и да покарате скейтбордовете си.

Двете момичета, които бяха приключили с обяда си и нетърпеливо очакваха Съни и майка им да сторят същото, нададоха радостни възгласи, грабнаха скейтбордовете си и изскочиха от колата.

— Внимавайте! — извика след тях Френ.

Дочул гласа й, Тай се обърна, забеляза я и махна за поздрав. Тя му помаха в отговор. Той шляпна момичетата по дупетата, когато минаха покрай него, и също ги предупреди да бъдат внимателни. После се наведе отново към шубера и продължи разговора с момичето зад него. Тъй като беше със слънчеви очила, Съни не можа да прецени дали я беше забелязал.

— Та какво каза онази твоя приятелка? — попита, надявайки се гласът й да прозвучи небрежно.

— Ами… — започна Френ, отхапа от сандвича и облиза солта от пръстите си, — че е най-добрият, с когото някога е била. — След тези думи преглътна шумно.

Въпреки че нямаше нищо в устата си, Съни преглътна също с усилие. Без да забелязва неудобството на приятелката си, Френ продължи:

— Той завладя сърцата на всички жени, откакто пристигна тук.

— Откъде дойде?

— От Флорида, струва ми се. При много потайни обстоятелства. Никой не е чувал за някоя си мисис Бомон. Вдовиците и разведените правят всичко, на което са способни, за да поправят това. — Френ се разсмя. — Съмнявам се дали му се е наложило да си сготви повече от три пъти, откакто се е преместил тук.

— Значи поддържа връзки с много жени?

— Не. И точно в това е проблемът. Не се е обвързал с никоя.

— О! — възкликна Съни презрително. — Един от онези!

— Не точно. Приятелката ми каза, че разкрил картите си още преди да я отведе в леглото. Казал й, че не търси сериозна връзка, така че да не очаква нищо от него.

— Но тя не му е повярвала.

— Не, предполагам. След няколко срещи за вечеря и също толкова оргазма той престанал да я търси. Тя беше съсипана. — Френ прекъсна разказа си, за да извика на една от дъщерите си да не препречва пътя на другата. После продължи: — Точно така е постъпвал и с другите. Доколкото разбрах, действал е съвсем честно. Обяснявал им е, че връзката им е само временна.

— И те все още искат да поемат риска? Едва ли е чак толкова добър.

— Но е интересно да го установиш сама, не мислиш ли?

Френ се разсмя, а Съни се намръщи.

— Знаеш ли, двамата със Стив бяхме много разтревожени, когато те видяхме да танцуваш с него миналата вечер. Нямах възможност да те предупредя преди партито. Но си помислих, че ще се справиш. Впрочем двамата много си приличате.

— Бомон и аз? — извика Съни. — По какво?

— И двамата сте хора на непостоянните връзки.

Съни се отпусна върху седалката.

— О!

Двете наблюдаваха как Тай вдига за поздрав шапката си и казва на момичето довиждане, после взема поръчката си и се отправи към патрулната кола. Малко преди да стигне до нея, едната от дъщерите на Френ залитна на скейтборда си към него, следвана от сестра си.

— Охо! — възкликна Френ.

Той спря двете момичета и се зае да им изнася лекция по безопасно движение. Те го изслушаха почтително и веднага щом бяха освободени, започнаха да правят точно обратното.

— Да не би да сме арестувани? — запита Френ, забелязала, че той се навежда към прозореца на колата, за да поговори с нея.

— Не — усмихна се Тай ослепително. — Но със сигурност такава компания би освежила затвора.

— Моля ви, шерифе, оставете ни на свобода — подразни го младата жена.

— Този път просто посъветвах момичетата да бъдат внимателни.

— И аз им казах същото. Може би вас ще послушат.

— Готова ли сте за сватбата?

— Доколкото мога да бъда.

Докато траеше разговорът им, Съни седеше сковано и безмълвно като мишка, преследвана от котка. И едва когато Тай изрече името й, подскочи на мястото си.

— Как сте?

— Много добре.

— Някакви други натрапници?

— Натрапници? — възкликна Френ.

— Не. — Съни изгледа шерифа с нескрита враждебност, която явно го развесели, ако се съдеше по усмивката му.

— Как вървят нещата с водното конче?

— Водно конче? — Въпросите на Френ започнаха да си приличат.

— Още работя върху него.

Той кимни.

— Уведомявайте ме докъде сте стигнали. Е, трябва да вървя, иначе чийзбургерът ми ще изстине. А вие, момичета, помнете какво ви казах — обърна се той към дъщерите на Френ. — Ще се видим на сватбата.

— Ако всичко бъде готово навреме — отвърна Френ и се засмя нервно.

— Разполагате с цели три дни. Сигурен съм, че ще успеете. Дотогава всичко ще бъде свършено.

Имайки предвид облога с Джордж, той очевидно говореше на Съни. Страните й порозовяха. Из тялото й продължаваше да се разлива топлина дълго след като той се бе качил в патрулната кола.

Френ се обърна към Съни, която ровичкаше остатъците от обяда си. Благодарение на Тай Бомон бе изгубила апетит.

— Е?

Съни сконфузено се изкашля.

— Какво „е“?

— Пропусна да ми кажеш за натрапниците.

— Миещи мечки.

Френ не сваляше поглед от нея в очакване на пояснение.

— Миещи мечки?

— Не е необходимо да повтаряш думите ми, знаеш ли?

— В такъв случай, предполагам, и водното конче се разбира от само себе си. Да не би да е някакъв код?

— Френ!

— Добре, добре — предаде се Френ и запали двигателя. — Но ако от собствен опит разбереш онова, което коментирахме допреди малко, твой дълг на приятелка е да го споделиш с мен.

 

 

Съни беше толкова съсредоточена, че телефонът иззвъня няколко пъти, преди да изругае и да захвърли молива, за да отговори.

— Ало?

— Здрасти.

Гласът на Тай Бомон не губеше чувственото си звучене дори по телефона. Тя можеше да се закълне, че усеща дъха му върху ухото си. Кожата й настръхна въпреки следобедната горещина. Отпусна се върху най-близкия стол.

— Да не си станала наопаки тази сутрин?

Съни долови смеха зад тези думи.

— Извинявай, бях много заета.

— Съжалявам, че те хващам в такъв момент.

— Така или иначе имах нужда от почивка.

— Отново водното конче?

— С него свърших. Сега работя върху морска нимфа.

— Аха, разбирам. Звучи обещаващо.

— Да. Имам дори подходящ клиент.

— Нямах това предвид.

— Знам какво имате предвид.

Той се засмя закачливо.

— Наслаждава ли се на обяда си вчера?

Да, преди да се появиш, каза си мислено тя, но отвърна:

— Чийзбургерите в „Деъри Март“ са почти толкова легендарни, колкото и черешовата кола на „Уулуърт“.

— Доколкото разбрах, двете с Френ сте приятелки отдавна.

— Още от началното училище.

— Сигурно ти е било приятно да излезеш с нея.

— Да, много.

— Имате да си казвате доста неща.

— Както винаги.

— А говорихте ли за мен?

— Виж, шерифе — отвърна нетърпеливо, — нямаш ли някаква работа? Престъпление, което трябва да бъде разкрито? Аз съм много заета.

— Така ли се отървава обикновено недостъпната Съни Чандлър?

Тя реши да не удостоява този въпрос с отговор.

— Искате ли нещо, мистър Бомон?

— Искам много неща от теб. Да ти изготвя ли списък?

— Трябва да затварям. До…

— Ще бъда там в седем.

— Къде?

— При теб. За да те взема.

— И за какво?

— Чарлс Бронсън.

— Моля?

— Ще те заведа на автокино. Дават филм с Чарлс Бронсън.

— Не, благодаря. Не понасям насилието.

— Не съм си я помислил да упражнявам насилие. Не и на първата ни среща.

— На екрана — поясни тя.

— Та кой ходи на кино, за да гледа екрана?

— Точно така. Затова и не искам да дойда.

— Защо? Да не би да се опасяваш, че ще спечеля облога два дни по-рано?

Безочието му я накара да онемее. Седеше със заглъхналата слушалка в ръка, защото, след като бе повторил: „Седем“, той бе затворил телефона, без да й даде възможност да проговори.

 

 

Съни не можеше да си обясни защо е облечена и очаква Тай Бомон няколко минути преди седем. Навярно защото не бе успяла да отклони поканата му за среща и бе засегната от забележката „недостъпната Съни Чандлър“.

Той бе чул слуховете и колкото да се преструваше, че това не я притеснява, трябваше да си признае, че бе точно обратното. Не можеше да си обясни защо толкова я вълнува неговото мнение за нея. Но, изглежда, бе особено важно Тай Бомон да не я смята за безсърдечна, фатална жена, както всички други хора в този град.

Чу колата му по алеята и надникна през щорите. За нейна изненада, не беше с патрулната кола, а със сребрист „Датсун 280 Z“. Приказките на Френ за сексуалните фантазии се втурнаха в паметта й, докато наблюдаваше как мъжът измъква стройното си тяло от спортния автомобил и се насочва към вратата.

Беше благодарна за възможността да го огледа, без той да знае. По този начин можеше да приеме спокойно плътно прилепналите дънки и тънката памучна риза, изпод която прозираха гъстите косми на гърдите му.

Можеше сериозно да възрази на мнението на приятелката си, че подобни мисли са съвсем безопасни. Дори подготвена, усети, че дланите й са потни от напрежение, когато отвори вратата и смело се изправи пред невероятните сини очи и ослепителната усмивка.

— Здрасти. Готова ли си?

— Почти. Влез.

Още щом вратата хлопна зад тях, той я притегли в прегръдките си. Тя бе толкова изненадана, че не можа да се възпротиви. Целувката му беше дълга и страстна. Вдигна ръцете й и ги постави на врата си, притисна палците си към чувствителните й мишници и плъзна разтворените си длани към ханша й.

Без да отделя устните си от нейните, я притисна по-плътно. Само с едно движение ръцете му се озовяха върху гърдите й. Дланите му притиснаха леко сочната им пълнота, докато езикът му упорито изучаваше устата й.

Когато най-после я освободи, Съни тежко си пое дъх. Да го обвини за волността, която си бе позволил, бе все едно да признае, че прегръдката му я бе притеснила. Затова само измърмори:

— Връщам се веднага.

Някак си успя да намери пътя към спалнята, въпреки че се движеше като в мъгла. Отражението на разчорлената жена в огледалото я накара да излезе от транса. Очите й блестяха трескаво, издавайки обзелата я възбуда. Устните й бяха зачервени, подпухнали и влажни. Докосна ги с пръсти. Все още потрепваха.

Ами косите й!

Беше изгубила половин час, за да ги среше на обичайния кок. А сега се спускаха свободно върху раменете й. Сигурно той ги беше разпуснал, без тя да усети.

Ядосана на себе си, бързо си сложи червило и взе шишенце с парфюм. После размисли и го върна върху тоалетната маса. Накрая реши, че е без значение дали ще го използва, тъй като така или иначе нищо нямаше да се случи в онзи датсун, и се парфюмира щедро, като не забрави да сложи малко и между гърдите си.

— Готова ли си? — запита той любезно, когато тя се върна във всекидневната.

— Да.

Докато отваряше вратата, Тай протегна ръката си. Върху дланта му лежаха фибите й. Не каза нищо. Не беше необходимо. Усмивката му говореше достатъчно.

— Мислех, че ще дойдеш с патрулната кола — отбеляза Съни, щом излязоха.

— Тази вечер съм свободен, освен ако не възникне нещо спешно. Джордж е дежурен в управлението.

— Имаш ли нещо против да вдигна прозорците?

— Да. Обичам вятъра.

Съни не се и съмняваше. Вятърът му въртеше добра услуга, като плътно прилепваше ризата към гърдите й. Формата им се очертаваше ясно и бе изложена на показ всеки път, когато се обръщаше към нея, което той често правеше.

Тя потъна в каменно мълчание. Ако не се опасяваше, че ще я сметне за малодушна, щеше да го помоли да я върне в къщи. По всичко личеше, че й предстоят няколко часа словесни престрелки. С това би могла да се справи. Но не беше сигурна дали е способна да устои на начина, по който този мъж влияеше на сетивата й.

Той правеше дори сменянето на скоростите да изглежда чувствено. Силните му мускули се движеха с несъзнателна, хипнотизираща прецизност. Колата му се подчиняваше като добре дресирано животно. Едно леко извиване на китката, незабележимо поместване на крака — и готово.

— Автокиното е в другия край на града — отбеляза Съни и измести поглед от скута му.

— Първо трябва да се отбием до нас.

— За какво?

Усмивката му можеше да засрами и най-безсрамните.

— Никога не ходя на автокино неподготвен.

Тя го изгледа първо смутено, после с отвращение и извърна глава. Най-сетне спряха пред малка, но добре поддържана къща на засенчена от дървета улица. Не беше очаквала да живее на подобно място.

Съседите му бяха все семейни. На полянките играеха деца. Няколко момчета на велосипеди помахаха на Тай. Две жени разговаряха през оградите. От отсрещната страна един мъж косеше градината си.

Тай заобиколи колата и отвори вратата.

— Заповядай вътре.

— Ще почакам тук.

— Да не би да имаш нещо за криене?

— Да.

— И какво е то?

— Себе си.

— Ако останеш в колата, само ще разбудиш любопитството им.

Той беше прав. Повечето от съседите му вече бяха забелязали, че не е сам. Тя излезе от колата, пренебрегвайки протегнатата ръка на Тай. Успя да се освободи и от пръстите му, уловили лакътя й, докато се изкачваха към верандата.

Всекидневната беше уютна и просторна. Съни бе очаквала нещо мрачно и разхвърляно. Не беше безупречна, но бе подредена, сякаш хаосът бе отстъпил от модерните мебели, за да ги подготви точно за нейното посещение. Все пак парцалът за прах имаше още доста работа и цветята в саксиите имаха нужда от поливане. Но стаята беше приятна и гостоприемна — стая, в която се четяха книги и се гледаше телевизия.

— Тук е много хубаво.

— Благодаря — отвърна той. — Искаш ли да видиш спалнята?

— Не.

— Днес съм сменил чаршафите.

— Ще ги подмина.

— Тогава да вървим в кухнята.

— В кухнята?

— Там ги държа.

Съни беше прекалено замаяна, за да не го последва към помещението с изглед към задния двор. Тай отиде до бюфета и отвори една вратичка. Когато извади ръцете си от шкафа, Съни затвори очи, чудейки се как може да е толкова… груб.

— Пуканки и кола.

Клепачите й се повдигнаха. Той държеше плик с пуканки и стек с шест кутии кола.

— Пуканки и кола?

— Никога не ходя на автокино без тях.

Искаше й се да се разкрещи.

— А аз си помислих…

— Какво?

— Нищо.

— Защо мислиш, дойдохме тук? — Сините му очи се присвиха срещу нея. — О, мис Съни, нали не сте смятали… не сте си помислили, че… Когато ви казах, че никога не ходя на кино неподготвен, нали не сте сметнали, че имам предвид… Ужасно се срамувам заради вас.

— Ще престанеш ли с тези глупости? По-добре побързай. Искам да се махна оттук.

Смеейки се, той се зае да приготви пуканките. Първо сипа олио в един титан, след това разкъса плика със зъби.

— Направи нещо полезно. Наблюдавай това, докато изстудя питиетата. Не искам да прегорят. Мразя ги прегорели.

Съни се приближи до печката. Тай беше насипал царевицата в тигана и тя вече бе започнала да пука.

— Нима в автокината вече не се продават подобни неща?

— Продават се сигурно — отвърна той, докато шумно изсипваше леда в портативна хладилна чанта.

— Тогава защо ги правиш сам?

— Защото не ми харесват, ако не са направени по този начин. Майка ми ги правеше така много преди да измислят електрическите машини.

— А къде са родителите ти?

— Не са живи.

— О! Имаш ли братя или сестри?

— Не. Обичаш масло, нали? — запита той, рязко сменяйки темата.

Тя кимна разсеяно:

— Струва ми се, че тези са готови. В какво да ги изсипя?

Той й подаде голяма пластмасова купа. След като свърши с напитките, сам се зае с пуканките, добавяйки още масло, което изсъска в нагорещения тиган и изпълни кухнята с аромат на пържено.

— Домакинските ти умения ме изненадват — отбеляза Съни, докато го наблюдаваше как размазва мазнината по дъното на съда.

— Честно казано, пуканките са единственото, което мога да правя добре. — Очите му се изместиха към лицето й. — В кухнята имам предвид.

Съни избегна настойчивия му поглед.

— Френ каза, че не се храниш често у дома.

— Значи все пак сте говорили за мен.

— Не съм я питала. Тя сама ми натрапи тази информация.

Той изобщо не изглеждаше обиден. Напротив, разсмя се.

— Не мисля, че Френ е казала подобно нещо.

— Прав си. Сама стигнах до този извод.

— Обсъждали сте любовния ми живот?

— Не бих го нарекла любовен живот.

— О?

— Не смятам, че да спиш с някого означава любов.

— А какво според теб е любовта? Да зарежеш бедния си годеник пред олтара?

Съни се сепна, сякаш я бе ударил. За момент остана съвсем неподвижна, загледана в него. Миг по-късно се извърна така рязко, че полата й се вдигна, а златистата й коса едва не го шибна по лицето.

— Чакай! Съни!

Но тя не спря. Дори не забави крачка. Напротив, още повече забърза. Той й препречи пътя, като се подпря на вратата.

— Това беше непростимо грубо — извини й се.

— Дяволски си прав. Махай се от пътя ми!

— Съжалявам. Наистина. Права си. Понякога се държа като същински негодник.

— Значи си признаваш?

— Не. Признавам си, че бях брутален. Груб. Безчувствен. Промених се през годините, прекарани тук, но понякога миналото изплува на повърхността. — Беше поставил ръцете си върху раменете й. — Не исках да кажа онези думи. Те просто ми се изплъзнаха.

— Не ми дължиш нищо, Тай Бомон. Дори и тази любезност. Не съм една от жените, чиито сърца си разбил.

Устните му трепнаха от сподавената усмивка.

— Френ е дала свобода на въображението си, доколкото разбирам.

— Ти също. То те е отвело в доста чужди спални.

Игривото пламъче в очите му угасна.

— Аз не съм монах и тъй като искам да получа нещо повече от мимолетното удоволствие с проститутка, да, наистина съм имал сексуални контакти с няколко жени. Но винаги съм бил честен. Никога не съм се възползвал от някоя жена, като я залъгвам с празни обещания, които знам, че не бих могъл да изпълня.

Съни сведе глава. Същото бе казала и Френ. Той още от самото начало разкриваше на жените в какво се забъркват. Загледана в силната мускулеста гръд, покрита с гъсти косми, разбираше защо дамите се впускаха в подобна авантюра с такава охота.

Той сложи пръст под брадичката й и я повдигна.

— Не съм нарушавал традицията. Още от първата ни среща знаеше какво искам от теб.

— Да спечелиш облога.

— Да те имам в леглото си.

— Това е едно и също.

— Едва ли — изръмжа той. — Колкото и да обичам вкуса на марковото уиски, бих предпочел да вкуся от теб, скъпа.

— Но аз казах „не“. Това не промени ли решението ти?

Той пристъпи крачка напред.

— Докосни ме и ще видиш.

При това безочливо предложение тя си пое рязко дъх и му обърна гръб.

— Обичаш ли сол върху пуканките?

Тай я последва в кухнята.

— Разбира се — отвърна той, лениво провлачвайки думите.

Настроенията му се сменяха като цвета на хамелеон. Съни искаше да притежава същата способност да се отърсва с лекота от сексуалните закачки, както го правеше той.

Тай взе грозна метална солница и започна да соли пуканките. После ги заля с разтопеното масло.

Младата жена наблюдаваше движенията му и си мислеше, че единственият аромат, който е по-приятен от този на пуканки, залети с масло, е миризмата на самия Тай Бомон. Одеколонът му беше достатъчно силен, за да привлече вниманието й, и тя бе залята от копнеж.

Той обра последните капки мазнина и остави тигана. После вдигна мазните си пръсти към устните й и започна да ги маже, докато заблестяха.

Очевидно съседите му се бяха прибрали. Наоколо всичко беше утихнало. Слънцето се беше снишило на хоризонта и изпълваше кухнята с огнени отблясъци. Беше топло, застинало и смълчано. Твърдите му пръсти продължаваха да размазват маслото по устните й.

Сърцето на Съни биеше толкова силно, че тя се уплаши. Може би точно затова произнесе името му едновременно плахо и изненадано:

— Тай?

— Хммм?

Разтворените му устни намериха нейните. Въпреки че едва ги докосваше, тя чувстваше как дъхът му се смесва с нейния и притисна тръпнещото си тяло към него. Езикът му се стрелна в устата й, а от гърлото му се отрониха тихи стонове. Съни с усилие си поемаше дъх.

— Знаеш, че все още те желая — прошепна той, без да се отделя от нея. — Нали? А ти?

— Да — изстена тя в отговор, осъзнала, че няма смисъл да отрича очевидното. Без да си дава сметка за последствията, разтвори бедра, притисна се плътно към него и започна да се движи, следвайки неговия ритъм.

Тай изруга тихо и отново потърси устните й. Дланите му, галещи гърба й, я притискаха толкова силно, че почти усещаше ударите на сърцето му до гърдите си.

Забравила всяка друга мисъл и неговото, и своето минало, Съни зарови пръсти в тъмнорусите му коси, докато огънят, избухнал в нея, се разля из цялото й тяло, заплашвайки да я погълне.

— Съни, Съни — стенеше той, заровил лице в извивката на врата й. — Време е, нали?

Когато той се отдръпна от нея, очите й не бяха в състояние да се фокусират върху лицето, което смущаваше сънищата й и неотлъчно участваше в безбройните й фантазии през последните няколко дни.

— По-добре да тръгваме — заяви той. — Иначе няма да успеем да си намерим място в автокиното.