Сандра Браун
Опасно красив (6)

Шеста глава

Автокиното беше претъпкано, въпреки че беше средата на седмицата. Още с пристигането им Тай беше топло приветстван. Очевидно идваше тук често и Съни се запита пряко волята си с кого. Той се надигна леко зад волана, за да измъкне от джоба на дънките си няколко банкноти.

Откакто бяха напуснали къщата му, тя бе потънала в ледено мълчание. Осъзнаваше, че поведението й е детинско, но бе толкова ядосана, че се опасяваше гласът й да не я издаде.

Колко ли пъти още щеше да се поддаде на този сексуален саботаж? Всеки път, когато се озовеше в прегръдките му, показваше пълна безхарактерност. Беше достатъчно само да я докосне, за да прави с нея каквото поиска. Здравият разум я напускаше. Подчиняваше се на желанията му като марионетка, подвластна на ръката на кукловода.

Да не би да губеше представа за нещата в живота? Мъжете нямаха съвест. Не го ли бе установила по най-болезнения начин? Не трябваше да им се има доверие. Но защо тогава проявяваше такава отстъпчивост спрямо шерифа, след като държането му само я объркваше?

Все пак в града очевидно всички го уважаваха. Докато се движеха бавно по алеята на откритото кино, хората му подвикваха или просто му махаха. Той не подминаваше никого и към всеки се обръщаше по име.

— Няма да намерим място близо до екрана — отбеляза Съни, след като известно време се бяха движили почти в кръг.

— Знам. Просто искам да покажа на момчетата, че съм тук. Така ще се държат прилично.

Вече се беше стъмнило и върху екрана се появиха първите надписи, когато най-после паркира датсуна на свободно място на последния ред. Тай нагласи микрофона на прозореца.

— Добре ли чуваш?

— Чудесно.

— Тогава остани тук. Ще се върна след малко.

Преди да излезе от колата, той погали коляното й.

Ласката му я стресна толкова, че тя изпита несъзнателно желание да го задържи.

— Чакай! — извика тя и мъжът се извърна. — Къде отиваш?

— Ще се върна.

Наблюдаваше го как се провира между колите, докато изчезна от погледа й, като шепнешком го обсипваше с неособено любезни епитети, задето бе изоставил дамата си на първата им среща.

Тай се върна след десетина минути.

— Къде беше?

— Трябваше да проверя нещо.

— Надявам се, че е било важно — каза тя троснато.

— Така ми се струва. Миналата пролет се установи, че в гимназията има доста наркомани. Исках да се уверя, че в цигарите, които пушат тази вечер, няма нищо друго, освен тютюн.

Съни се почувства много дребнава.

— И какво се оказа?

— Ако бях открил нещо, щях веднага да ги откарам в затвора.

— Тези хлапета?!

— Аз съм длъжен да следя за спазването на закона. Дрогата е извън закона. Все ми е едно кой я използва.

Това беше страна от характера му, която досега не беше забелязала. В сините му очи липсваха закачливите пламъчета. Обичайната му усмивка бе изместена от смръщена гримаса, която недвусмислено показваше, че приема работата си съвсем сериозно. Тай Бомон можеше да бъде и безкомпромисен. Тази мисъл я разтревожи.

— Тъй като не бяха наркотици, можем да се отпуснем — усмихна й се и предишното му настроение се възвърна. — Готова ли си за пуканките?

Устата на Съни беше пресъхнала, а стомахът й се бе свил, но тя кимна утвърдително. За известно време двамата останаха загледани в екрана, но очевидно никой не проявяваше интерес към ченгето, разследващо убийство. Костваше й неимоверно много усилия да държи погледа си настрани от мъжа, който я бе заинтригувал пряко волята й. Всеки път, когато се обърнеше към него, виждаше, че той я наблюдава. Това я изнервяше.

Когато най-после я заговори, тя почти подскочи на мястото си.

— Какво?

— Попитах как прекарваш седмицата в родния си град.

— Добре. Страхувах се, да се върна, но посещението ми не се оказа толкова лошо. Остават още три дни и ще мога да си замина.

— Срещна ли се с много хора?

Тя поклати глава и изтърси солта от пуканките от скута си.

— Само с Френи и децата й. Опитвам се да прекарвам колкото може повече време сама. Но ти, разбира се, даде нов тласък на клюките, като ме доведе тук тази вечер.

Можеше да види усмивката му дори в тъмнината.

— Трябва да поддържам репутацията си. Ти също.

Тя отклони поглед и отпи няколко глътки от колата. Тай бе закрепил своята охладена кутия между бедрата си. Съни се опитваше да не гледа натам.

— Обадиха ли ти се от банката?

Тя въздъхна горчиво:

— Още не. — През целия ден бе очаквала телефонът да звънне, но той бе останал безмълвен. Крайният срок, който бе дала на мистър Смити, бързо наближаваше.

— Липсата на новини е също добра новина.

— Това е банално като филмов сценарий — възрази тя.

— Казах го добронамерено. Исках само да те накарам да се почувстваш по-добре.

— Не желая да се чувствам по-добре — тросна се тя раздразнено. — Искам този заем. Направо побеснявам, като си представя как мистър Смити се рови в сметките ми, как ме обсъжда, как съди за характера ми само от един-единствен ден от живота ми. Какво общо има онова с възможността да изплащам един заем? Кажи, какво общо има? Но можеш да се обзаложиш, че докато разглеждат молбата май ще мислят само за онази случка.

Тя замълча, за да си поеме въздух, и без да осъзнава какво прави, вдигна крака и ги сви на седалката.

— Дали си спомнят, че бях председател на ученическия съвет цели три години? Не. Че завърших гимназия е отличие? Не. Че оглавявах списъка на отличниците в колежа след всеки семестър? Не. Забравили са всичко това. Единственото, което са запомнили за Съни Чандлър, е нейният сватбен ден.

— Е, трябва да признаеш, че той действително е бил нещо запомнящо се.

Тя вдигна поглед и видя широката му усмивка.

— О, забрави — каза гневно, отново пусна крака на пода и се извърна напред. — Не знам защо говоря за работата си с теб. Само ми се присмиваш.

— Просто се усмихвах — обясни той. — Знаеш ли какъв е проблемът ти? Прекалено си раздразнителна. Винаги готова за отбрана.

— Не съм!

— Ето, виждаш ли! — Вдигна към нея показалеца си. — Точно това имах предвид. Нищо чудно, че подминаваш местните мъже като ураган. Мога да се обзаложа, че ако някой от тях реши да спори с теб за цената на яйцата например, ти просто ще го изхвърлиш. И то само защото не ти е засвидетелствал нужната почит.

— Не е вярно.

— Така ли? Ти не обичаш някой да стои над теб. — Ръката му се стрелна и улови кичур коса. Възползвайки се от положението, той я притегли към себе си, докато лицето й се озова точно под неговото. — Нека ти кажа нещо, Съни Чандлър: един ден ще успея да застана над теб и това много ще ти хареса.

— Пусни ме!

— Ще ти кажа още нещо — продължи той, изговаряйки думите през зъби. — Ако бях на мястото на Дон Дженкинс, никога не бих ти позволил да излезеш през вратите на църквата. Допускаш ли, че бих те оставил да ме напуснеш без каквото и да било обяснение? Няма начин. Не и без да се боря. Това ме кара да се съмнявам сериозно, че онзи нещастник не е наред. Само глупак би се отказал от пламенна жена като теб.

— Не знаеш какво говориш.

— О, да, знам. Познавам твоя тип. Яростно независима. С чувство за превъзходство над останалите. Винаги държиш да имаш последната дума. Приличаш на захар, но си чисто нишесте. — Изсмя се на обърканото й изражение. — Е, най-сетне си намери подходящ противник, скъпа. Доста ще се позабавляваме. Пази се!

Съни го блъсна в гърдите, опитвайки да се освободи.

— Докато не сме изчерпали темата, аз също познавам твоя тип. Смяташ, че си Божи дар за жените!

— Досега никоя не се е оплаквала. Не съм получавал рекламации — отвърна арогантно той.

— Всеки път, когато пуснеш в ход ослепителната си усмивка, смяташ, че жената трябва да се просне в краката ти и да благодари горещо, задето се е оказала привилегирована.

Широко ухилен, Тай най-сетне я пусна. Тя се намести отново на седалката.

— Готова си да се бориш с всички средства, когато някой те настъпи, нали, мис Съни?

Съни му хвърли убийствен поглед и започна да разтрива мястото, където бе опъвал косата й. Той беше варварин, но… с усет. Наистина бе държала мъжете на разстояние. Ала го бе правила, за да се защити и предпази, а не за да ги дразни. В това отношение Тай грешеше.

Странно, но неочакваните му нападки я бяха развълнували. С никой друг не бе споделяла подобна физическа близост. Харесваше й да усеща дъха му върху лицето си при всяка изречена дума. Гласът му беше някак заплашителен, но я привличаше по начин, който я караше да се срамува от себе си.

Ала както преди, тя не желаеше да издаде трепета, разтърсил тялото й.

— Заради теб изпуснах най-интересната част от филма.

— Харесва ти да гледаш как убиват полицаи?

— Ако тези филми те разстройват, защо ме доведе?

— Изобщо не ме притесняват. Холивуд никога не може да представи нещата такива, каквито са.

Отново се разкриваше сериозната страна от характера му.

— Беше ли полицай, преди да дойдеш в Летъм Грийн?

— Да.

— В друг град? — Съни се загледа в екрана, където течеше бясно преследване из оживени улици в резултат на поредното убийство.

Загледан в същата точка, Тай само кимна в отговор.

— Защо напусна?

Той се извърна и й отправи леден поглед.

— Защото вече не можех да различавам добрите от лошите.

Съни осъзна, че бе подхванала болна тема, за която той не желае да говори. Френ й бе загатнала, че миналото на Тай Бомон е забулено в тайнственост, но не любопитството я накара да го попита:

— Какво се случи?

— Това е дълга и отегчителна история.

— Няма да се отегча.

— Но аз — да.

— Не ти ли липсва животът в големия град?

— Не.

— Изобщо?

— Изобщо.

— И няма да се върнеш?

— Никога.

И сякаш за да покаже, че разговорът е приключен, той сложи капака на пластмасовата купа, пъхна я под седалката си, намести там и портативната хладилна чанта и се обърна към Съни.

— Какво има? — запита тя плахо.

— Нищо, доколкото виждам оттук. Дори бих казал, че си съвършена.

Хвана най-горното копче на ризата й и го разкопча. После разтвори плата и прокара показалец по извивката на гърдите й. Жестът толкова я изненада, че й бяха необходими няколко секунди, за да реагира.

— Остави — нареди той твърдо, щом тя понечи да се закопчае. — Обичам да те гледам. — Очите му не се отместваха от разголената плът. — Възбуждаш ме.

Съни остана неподвижна. Не можеше да си обясни защо му позволява да я докосва по този начин. Може би заради напрегнатото му изражение. Нито една жена не би устояла, когато е привлякла цялото внимание на един мъж.

Той докосна дантелата.

— Как се нарича това?

— Камизолка.

Плъзна ръка под ризата й по гладката материя, но само за да се увери, че камизолката е единственото бельо, което тя носи. Дланта му беше голяма, силна и топла. Съни усети, че я залива вълна от желание. Искаше й се да продължава да докосва гърдите й. Ала той се отдръпна и само леко загали извивките им с пръсти.

— Носиш камизолка вместо сутиен?

— Понякога.

— Харесва ми.

— Благодаря.

Този разговор й се струваше абсурден между съвременни хора. И ако не усещаше лекия допир на пръстите му, щеше да си помисли, че си въобразява.

— Всеки път, когато се случи нещо ужасно или участвам в рискована акция, си фантазирам за женски гърди.

— Както повечето мъже.

— По много извратен начин. Понякога фантазиите ми са чисто сексуални. Но често си мисля за тях… как да се изразя… с нежност. Представям си как смъквам от тях дантеленото бельо — като тази камизолка, разголвам ги и ги целувам. После полагам глава върху тях. — Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка. — Фройд би имал доста работа с мен.

Съни усещаше гърлото си толкова стегнато, че не можеше да проговори. Щом най-сетне успя, гласът й бе дрезгав от вълнение и възбуда:

— Разбирам. Гръдта ти носи успокоение. Също както мъжкото рамо на жените. Когато се чувствам самотна, най̀ обичам да си представям, че съм седнала в скута на мъж и съм се облегнала на силното му рамо. Това няма нищо общо със секса.

Пръстите върху кожата й застинаха. Погледът му срещна нейния.

— Няма ли?

— Не знам — отвърна тя объркано.

За един дълъг момент двамата се взряха един в друг.

Тай пръв наруши тишината:

— Какъв цвят е камизолката ти? Много е тъмно и не мога да го определя.

— Бледорозов.

— Розов — повтори той, сякаш опитваше вкуса на думата.

Галещите пръсти едва я докосваха, но Съни усещаше ласката им по цялото си тяло. С усилие си налагаше да потиска надигащите се стонове и почти успяваше. Но нямаше как да скрие начина, по които откликваше на допира му.

Той разкопча следващото копче на блузата й и сведе поглед. После се усмихна.

— А още дори не съм ги докоснал. Постигнах това само с гласа си. — Погали леко втвърдените й зърна. — Хм, чудесно.

— Ще пропуснем филма — прошепна Съни, тръпнеща от възбуда.

— И без това бяхме единствените, които го гледаха. Другите ни водят с голяма преднина.

— Но те са хлапаци, а ние сме възрастни хора.

— Дааа, а нали знаеш какво казват за изгарящите от страст възрастни.

Той обви ръка около раменете й и я притегли към себе си за следващата целувка. Устните й се разтваряха отзивчиво под неговите. Желанието му разпалваше нейното. Съни обви ръце около главата му и с наслада усети как косата му гъделичка кожата й.

Тай зарови лице в извивката на гърдите й.

— Сложила си си парфюм тук.

— Да.

— Чудесно.

И започна да ги обсипва с нежни целувки. Съни затаи дъх. Притисни главата му по-плътно, зарови пръсти в гъстата му коса и пожела да усети неговите топли, влажни устни върху втвърдените си зърна. Ала вместо това, той ги улови между пръстите си, притисна ги леко, възбуждайки я още повече, и нежно ги погали с палци.

— Искам да те целуна тук. — Съни изстена от чувствения му глас. — Обзалагам се, че дантелата ще подразни езика ми. Искам да усетя как се овлажняваш. — Ръката му се плъзна под полата й.

Шокирана, тя се загледа в лицето му. Ръцете й лежаха върху раменете му. Можеше да усети тръпките, разтърсващи тялото му. Напълно съвпадаха с нейните. Без да продума, тя кимна.

Като простена, Тай скри лице в гърдите й.

— Толкова съм възбуден, че чак ме боли. Чувствам се така още от първия път, когато те видях да ядеш онези ягоди.

С рязко движение той вдигна глава и обхвана с длани лицето й, после погали с пръсти устните й.

— Устата ти е прелестна. Бях запленен от нея още докато наблюдавах как отхапваш ягодата. Тогава ми се искаше… — Разтърси глава, сякаш да я избистри, и се изсмя дрезгаво. — Бих могъл да те арестувам заради онова, което ми се искаше да направиш тогава. По тези места то все още минава за незаконно. — Обърканото й изражение го накара да се засмее отново. — Но засега ще оставим тази красива уста да прави нещо друго.

Сведе глава към нея, но точно в този момент ги прекъснаха.

— Шериф Бомон? Хм, шерифе? Извинете ме, сър.

Тай се извърна рязко към прозореца на колата и видя някой да наднича вътре. Човекът стреснато се отдръпна от гневния му поглед.

— Аз… Много ми е неприятно да ви безпокоя… и дамата също…

— Не съм на смяна, Уейд.

— Знам и точно затова ми е толкова неудобно. — Мъжът приклекна, за да може да вижда и Съни. — Хиляди извинения, мадам.

Докато се опитваше непохватно да оправи дрехите си, Съни благодари на Бога, че тъмнината скрива разрошената й коса, пламналите й страни и измачканата й блуза.

— Какви искаш, Уейд?

— Виждате ли, сър, спешно е. Ако не беше, нямаше да ви притеснявам, кълна се.

— Давай направо — нареди Тай съвсем делово.

— Става въпрос за Сали. Тя… ъъъ… тя…

— Какво?

— Тя ражда.

— Ражда! — извикаха едновременно Тай и Съни.

— Ъхъ. Когато се прибрах от работа, ми каза, че целия ден не се е чувствала добре. Казах си, че един филм може да я поразведри. Затова двамата…

Тай вече бе започнал да действа. Извади изпод седалката предупредителната червена лампа и я закрепи на покрива на колата. След това свали микрофона от прозореца и се обърна към по-младия мъж:

— Чакай ме на изхода. Ще ви придружа до болницата.

— Ще ви бъда много задължен. Още веднъж извинете, че…

— Действай! — извика Тай.

Ругаейки, той включи двигателя. Припряността му беше забавна. Съни едва потискаше смеха си. Когато накрая се разсмя, той се извърна към нея.

— Какъв дръвник! Дори не знае кога трябва да ражда жена му.

— Фамилията му не беше ли Флори?

— Да.

— Интелигентността никога не е била отличителна черта на семейството му — обясни Съни и се разсмя още по-силно.

— Струва ми се, че са се женили за братовчедите си прекалено дълго. А, ето ги. — Зад датсуна се появи разнебитен пикап. — Надявам се тази таратайка да издържи до болницата.

Тай пое по магистралата с включена червена лампа. В колата му имаше инсталирана сирена за подобни спешни случаи. Сега я включи и звукът й едва не накара Съни да изскочи от колата. Косата й се развяваше от вятъра, а тя продължаваше да се смее така, че чак се просълзи.

От време на време хвърляше поглед назад. Цяло чудо беше, че пикапът продължаваше да ги следва. Останалите автомобили отбиваха встрани, за да им поправят път.

Точно когато стигнаха пред спешното отделение на болницата, пикапът спря. Изпод капака му се издигна гъст бял пушек.

Тай изскочи от колата, изтича до пикапа и отваряйки рязко вратата, изведе стенещата родилка. Съпругът й изглеждаше доста объркан и явно не можеше да й е от голяма полза.

Уейд излезе, приближи се до капака и леко се отдръпна от пушека.

— Какво ли й стана на тази кола? — затюхка се той.

— Вкарай жена си в болницата, преди да е родила тук, на асфалта! — изкрещя му Тай. — Ще се погрижа за проклетата ти бракма!

Строгата заповед накара Уейд да се разбърза. Той поведе съпругата си към остъклената врата.

— Благодаря, шерифе — извика през рамо.

Тай седна във вдигащия пушилка пикап и успя да го закара до паркинга. После се върна при Съни в датсуна.

— Оставих ключовете на таблото. Кой глупак би откраднал подобна таратайка?!

Свали полицейската лампа от колата и се увери, че сирената е изключена, преди да запали мотора.

— Е — обади се Съни с усмивка. — Това наистина беше вълнуващо.

Тай я изгледа намръщено, но после осъзна абсурдността на случилото се и се разсмя.

— Искаше ми се да го убия, задето ни прекъсна…

— Мислех си, че никога няма да успее да каже какво се е случило…

— После, когато ми съобщи…

— Не съм си и помисляла, че може да се суети така безпомощно…

Той избърса сълзите в ъгълчетата на очите си.

— Господи, умирам от глад. Вълненията винаги ме карат да огладнявам. А теб?

Без да изчака отговора й, спря колата пред кафене „Бизи Би“ на главната улица, което беше единственото заведение в града, отворено по това време.

— Не съм идвала тук от години — отбеляза Съни, докато той й отваряше вратата.

— Сигурен съм, че не се е променило. Вероятно горе-долу от толкова време не са мили пода.

И наистина кафенето не се беше променило. Тежката миризма на застояло олио й беше добре позната. Дори сервитьорката беше същата. Жената я позна веднага.

— Здравей, Съни. Добре дошла отново. Ей, наглеждаш страхотно!

— Благодаря. Как си?

— Както винаги. Стара и грозна.

Съни се настани на кафявия пластмасов стол, предложен й от Тай, и взе менюто от масата, докато мъжът поръчваше две кафета.

— Така добре ли е?

— Идеално.

— Изобщо не се сетих да попитам дали не предпочиташ да се върнем в киното.

Тя поклати глава:

— Наситих се на кръв и мръсотия за известно време.

— Като заговорихме за мръсотия, изтърси праха от менюто и ми кажи какво искаш за ядене.

Когато сервитьорката им донесе кафето, двамата си поръчаха сандвичи с месо.

— Изглежда, тя знае дори как го обичаш — отбеляза Съни, щом жената се отдалечи. — Сигурно често идваш тук.

— Да, през свободните вечери.

— Когато не си поканен да излезеш.

— Когато не съм поканен на гости.

Припомняйки си разговора за интимния му живот по-рано същата вечер, Съни се опита да остане сериозна, но неговата усмивка беше толкова обезоръжаваща, че не можа да й устои. Усмихна му се в отговор.

Марулята в салатата им не беше много свежа, но бе обилно полята с домашно приготвен сос. Сандвичите бяха гарнирани с пресни домати. Пърженото месо имаше кафява хрупкава коричка.

— Десерт? — попита Тай, щом Съни отмести настрана празната си чиния.

— Не, благодаря.

Все пак позволи на сервитьорката да й налее още една чаша ароматно кафе. Веднага щом разчисти масата, жената се настани отново пред телевизора. Даваха шоуто на Джони Карсън и готвачът се присъедини към нея. Тай и Съни бяха единствените посетители в заведението.

Тя се бе загледала във вдигащата пара течност и разсеяно прокарваше пръст по ръба на чашата.

— Докъде според теб щяхме да стигнем, ако Уейд Флори не ни беше прекъснал? — попита той.

Съни вдигна рязко глава, но веднага я сведе отново, когато срещна погледа му. Очевидно той не знаеше значението на думата деликатност. Никога не действаше заобиколно, а вървеше направо към целта. Безсрамните му забележки и нетактичните му въпроси винаги я сварваха неподготвена.

— Какво имаш предвид?

— Дяволски добре знаеш какво имам предвид. Питам докъде щяха да ни доведат горещите ни страсти?

— Откъде да знам?

Той се наведе през масата и й прошепна поверително:

— Знаеш, Съни. Щяхме да сме в леглото.

Мисълта, че той вероятно е прав, само я разгневи още повече.

— Ти само за това ли мислиш?

— Невинаги — отвърна той нехайно. — Но в последно време — да. Имам да печеля облог, помниш ли?

— Ако ме оставиш на мира, сама ще ти купя каса уиски — каза тя раздразнено.

Давайки си вид, че размишлява над предложението й, той смръщи чело, но после тръсна глава.

— Не, няма да е същото. Няма никакво предизвикателство. А и ще трябва да купя на Джордж нова въдица.

— Джордж! Иде ми да го убия. А беше толкова мил. Не мога да повярвам, че се е замесил в… — Очите й се свиха подозрително. — Да не би и това да е измислица?

Усмивката му беше уклончива.

— Така ли е? — изсъска тя. — В действителност няма никакъв облог. Всичко е само плод на перверзното ти съзнание.

Вместо отговор, отново същата усмивка.

— Закарай ме вкъщи! — нареди тя и скочи от стола.

Погледът му обходи тялото й.

— С удоволствие.

— А когато пристигнем, ще се прибера сама.

— Съни, Съни, няма ли да има повече ласки тази нощ?

— Не.

— Не е честно. Аз дори не успях да пъхна ръка под полата ти. Обзалагам се, че повечето момчета в автокиното са стигнали много по-далеч.

Говореше толкова разгорещено, че тя се разсмя, а гневът й мигом се изпари под въздействието на чара му.

— Ти си непоправим.

Звънчето над вратата на кафенето прозвънтя, когато някой я отвори. Съни се извърна нататък и в същия миг усмивката й застина и лицето й пребледня.

Влезлият мъж се огледа. Погледът му попадна върху нея и той се стъписа почти колкото и Съни.

Забелязал промяната в поведението на събеседницата си, Тай също се обърна. Към тях се приближаваше Дон Дженкинс.

— Здравей, Съни.

— Здравей, Дон.

Струваше й се, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Сега разбра в буквалния смисъл какво означава сърдечна болка. Но трябваше да се стегне. Устните й се разтегнаха в усмивка, прекалено лъчезарна и широка, за да е неподправена. Надяваше се само, че той няма да разбере.

— Изглеждаш чудесно — промълви Дон.

— Благодаря. Ти също.

Това беше лъжа. Той изглеждаше ужасно. Беше отслабнал и прегърбен. Спомни си думите на Френ за несполучливия му брак и изпита перверзно удоволствие от видимото му нещастие.

Но лицето му й бе толкова мъчително познато, че й беше трудно да открие промените в него, а вместо това забеляза само до болка известните й неща, като начина, по който винаги разделяше косата си на път, или маниера, с който пъхаше ръце в джобовете на панталоните си.

— Добър вечер, Тай — каза Дон, припомняйки си добрите маниери.

— Дон.

Мъжът се обърна отново към Съни:

— Предполагам, че си се върнала за сватбата на Френ.

Отговорът беше очевиден за всички, макар и никой да не го изрече. Някога си беше тръгнала заради една сватба, сега се бе върнала заради друга.

— Толкова се радвам за нея. Стив изглежда чудесен човек — каза тя с ентусиазъм.

— Да, добро момче е — потвърди Дон, пристъпяйки от крак на крак. — Как живееш в Ню Орлиънс?

На Съни не й беше необходимо да го пита как е разбрал къде се е устроила. Очевидно слуховете бяха стигнали и до него.

— О, чудесно! Имам апартамент на „Сейнт Чарлс“.

Впечатлен, той повдигна вежди.

— Чудесен квартал.

— Обожавам го. В града е толкова вълнуващо. Вечно се случва нещо.

— По празника Марди Гра видях твоя снимка във вестника с един от костюмите, които си направила.

Тя отметна глава.

— Беше ли впечатлен?

— Да, много — отвърна той сериозно.

Не искаше да зададе следващия въпрос, но той пареше на езика й и изскочи неволно:

— Как е Гретчън?

Той леко присви рамене.

— Добре е.

Погледите им се срещнаха за няколко секунди.

— Е, ние тъкмо си тръгвахме. Готов ли си, Тай? Радвам се, че те видях, Дон. Поздрави Гретчън от мен.

Дон се отдръпна, за да им направи място. Тай остави парите за сметката на масата, взе си довиждане и последва Съни към изхода.

Тя едва изчака да й отключи вратата на колата. Тай пое по пътя, водещ към езерото извън града. Съни отпусна глава на облегалката и остави вятърът да разхлажда лицето й. Пътуваха в пълно мълчание.

Датсунът спря пред къщата. Съни изгаряше от желание да избяга без повече церемонии.

— Благодаря ти за вечерта. Много се забавлявах.

Излезе от колата и се втурна по стълбите към верандата. Извади ключовете, изпусна ги в бързината и прокле непохватността си.

Оказа се, че и въпрос не може да става да се отърве от Тай. Той я отмести, вдигна ключовете и сам отключи вратата. Не я изчака да влезе, а я побутна навътре и запали осветлението. Докато очите й привикнат със светлината, вече я беше уловил за раменете.

— Пусни ме! Какво ти става? — настоя тя и опита да се освободи.

— Това бяха мои думи, Съни. Какво става с теб?

— Нищо!

— Защо тогава се държа така пред Дон Дженкинс?

— Как съм се държала?

Той я разтърси леко.

— Престани да се преструваш. Започвай да говориш.

— За какво?

— Искам да знам защо си избягала в деня на сватбата си.