Сандра Браун
Опасно красив (2)

Втора глава

Беше забравила колко жарко може да бъде слънцето край езерото. Някога двете с Френ бяха прекарвали часове наред, изтегнати върху разстланите хавлии, на същия този вълнолом, намазани така обилно с плажно масло, че можеха да напишат имената на последните си обожатели върху бедрата, корема и гърдите си.

Как се бяха смели! С какво ехидство бяха клюкарствали дали онова момиче наистина бе направило това, което твърдеше, бяха се чудили дали онова момче наистина се целува така добре, както твърдеше приятелката му, и бяха сравнявали достойнствата на Уорън Бийти и Пол Нюман.

Всичко им се бе струвало забавно. Да израснеш в малък град не се бе оказало чак толкова лошо. Може би точно там беше проблемът и — беше надраснала градчето. Вече не беше провинциално момиче. Сега принадлежеше на големия град.

Ню Орлиънс беше доста старомоден в сравнение с много други градове, но въпреки това не предлагаше безметежно спокойствие. Беше забравила колко тиха е провинцията. Блъсканицата, суетата и глъчката й се струваха безкрайно далечни. Поне този ден нямаше какво да прави, освен да се изтяга на слънце и да попива топлината и жегата.

За мнозина тежкия, влажен зной би бил непоносим. Но Съни ги обичаше. И с удоволствие се отдаваше на всеобхващащата му прегръдка. Слънчевите лъчи проникваха в кожата й като оздравителни сили, изпълвайки я с приятна вцепененост и безкрайна леност.

Бризът беше много лек, но от време на време някой порив разлюляваше клоните на дърветата покрай брега. На хоризонта се издигаха огромни буреносни облаци. Навяваха заплаха за вечерен порой, която рядко се осъществяваше. Повърхността на езерото беше неподвижна. Съни обичаше шума на вълните, плискащи се край пристанището. Водните кончета се задържаха над водата, галейки я понякога с крехките си ефирни крилца.

Тяхното монотонно жужене, смесено с ритъма на вълните, беше хипнотизиращо. Тя задряма.

— Имате доста здрави нерви.

Съни се повдигна стреснато и седна, притискайки горнището на банския си. Сърцето й се беше качило в гърлото. Пред очите й заподскачаха жълто-черни точки. Бе се изправила толкова рязко, че не можеше да фокусира зрението си. Когато най-сетне успя, изруга тихо.

Тай Бомон се покатери върху малкия кей, за да завърже лодката си на един кол.

— Вие сте този със здравите нерви, мистър Бомон. Изплашихте ме до смърт.

— Съжалявам — каза той, но усмивката му говореше точно обратното. — Спяхте ли?

— Трябва да съм задрямала.

— Не чухте ли шума от мотора?

— Взех го за някакво насекомо.

— Насекомо?

— Водно конче.

Той я изгледа загрижено.

— От колко време седите на това слънце?

— Забравете — измърмори Съни и изпусна дълго потисканата въздишка.

Не можеше да легне отново. Бе достатъчно неловко да го гледа и седнала. Упорито отказваше и да завърже връзките на банския си. Сутиенът беше стегнат и можеше да се задържи и без тях. Не искаше да му доставя удоволствие да забележи неудобството й. Ако се заемеше сега с горнището, щеше да изглежда като стара мома в компанията на първия джентълмен, обърнал й внимание. Е, тя не беше стара мома, нито пък той можеше да се причисли към категорията на джентълмените.

Мъжът се изтегна на пясъка до нея.

— Няма ли да седнете? — сладко запита тя.

В отговор той отново се ухили.

— Благодаря ви.

Само за да прави нещо, вместо да се вглежда в отраженията в стъклата на слънчевите му очила и да се чуди коя част от разголеното й тяло съзерцават очите му, тя свали собствените си очила и ненужно започна да ги трие в края на хавлията.

— Какво правите тук?

— Случайно ловях риба насам и ви забелязах, излегната тук почти гола. Точно затова ви казах, че имате здрави нерви. Представлявате открита покана за някой перверзен тип, който би могъл да ви нарани.

— Правила съм слънчеви бани на този кей почти през целия си живот и досега никой дори не ме е обезпокоил. Впрочем това място дори не се вижда от езерото. Пък и доколкото знам, в Летъм Лейт няма перверзни типове… поне засега.

Смехът му беше дълбок и чувствен.

— Е, аз вече признах, че съм заинтригуван от тялото ви, но не бих направил нищо прекалено перверзно. — Направи кратка пауза. — Освен ако не го обичате по този начин.

Съни остана с впечатлението, че й беше намигнал иззад очилата. Тя припряно започна да прибира нещата си в платнената плажна чанта. Обвита във вестник книга. Транзисторче. Реши да остави кърпата, както беше просната, и боса пое към бунгалото.

— Къде отивате?

Ръката му се стрелна във въздуха. Съни се задъха. Силните му пръсти се обвиха около глезена й. Той не я препъна, но й попречи да направи дори крачка.

— Прибирам се. Предпочитам да правя слънчеви бани сама. Освен това не ми допадат сексуалните ви намеци, мистър Бомон.

— Уплашихте се!

— Не!

— Тогава се върнете.

Това беше предизвикателство, което Съни трябваше да приеме. Но тя би се съгласила на всичко, за да се освободи от здравата му хватка. Допирът бе предизвикал тревожно усещане на целия й крак. След като успя, седна отново върху кърпата.

— Само се опитвах да бъда гостоприемен.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Така е — настоя той отбранително. — Просто исках да ви накарам да се чувствате добре дошла.

— Подобна любезност е излишна. Аз съм израсла тук, помните ли?

— В такъв случай новодошлият съм аз. Вие би следвало да се държите по-мило.

Съни успя да потисне усмивката, преди да се разсее по лицето й. Ако подадеше на този мъж единия си пръст, той щеше да сграбчи цялата й ръка. Не му бяха нужни поощрения, дори и една обикновена усмивка. Искаше и се само чарът му да не беше толкова неустоим.

Беше облечен в къси панталони и избеляла риза без ръкави, разкопчана почти до талията му. Не можеше да не забележи, че гърдите му бяха широки и мускулести, обрасли с гъсти къдрави руси косми. Краката му също бяха хубави, ако си падаш по здрави, добре оформени мускули и загоряла от слънцето кожа. Маратонките му бяха обути на босо. На главата си носеше шапка с козирка.

Съни винаги бе свързвала тези шапки с бейзболистите с дебели червени вратове. Не си падаше по този тип мъже. Ала Тай Бомон съвсем не изглеждаше глупаво. Може би заради русата му коса, която се къдреше изпод нея, или заради начина, по който я носеше — ниско похлупена над очилата си. Когато се усмихна, зъбите му заблестяха на фона на загорялото му лице.

Ризата му беше влажна. По нея личаха петна от пот, която се стичаше на тънки струйки по врата му и сплъстяваше косата му. Съни никога не бе виждала мъж да се поти. Онези, с които се срещаше, обикновено я водеха на места с климатична инсталация.

Винаги бяха облечени в делови костюми и с вратовръзки. И задължително носеха чорапи.

Бомон бе истински шок за нея. Миризмата на пот, слънце и вода беше нещо съвсем ново.

За първи път можеше да отброи ударите на пулса си и изпита неприятно стягане в стомаха. Искаше й се да бяга с всички сили обратно към сигурността на бунгалото си. Но не можеше да се оттегли, без да пострада достойнството й. Затова и щеше да остане и да бъде „по-мила“ с него, дори това да я убиваше.

— Уловихте ли нещо? — запита тя, кимайки към лодката му.

Той се наведе назад, опъна дългите си крака и се подпря на лакът.

— Още не.

Простичкият му отговор бе изречен с толкова многозначителен тон, че Съни смутено осъзна оскъдността на облеклото си. Тъмночервеният й бански бе силно изрязан и щедро разкриваше загорялата й, златиста плът. Дощя й се да бе взела и пъстрата плажна рокля, която вървеше в комплект с него. Когато идваше насам, й се бе сторило излишно да я облича. Но сега отчаяно се нуждаеше от нещо — тениска, халат, каквото и да е, за да се прикрие от погледа на Тай Бомон. Не можеше да го улови иззад слънчевите му очила, но го усещаше да се движи по цялото й тяло, обливайки я с топлина.

— Днес е много горещо — каза тя дрезгаво.

— И става все по-горещо.

— Съвсем неподходящо за риболов. — Очите й се присвиха подозрително. Баща й беше рибар. През лятото ставаше и излизаше много рано, докато бе още хладно и над езерото се стелеше мъгла. Никога не тръгваше с лодката си по средата на деня. В съзнанието й се оформяше обвинение, но той не й даде възможност да го изрече, защото заговори пръв:

— Обзалагам се, че обичате горещината.

— Да — призна тя. — Откъде разбрахте?

— Защото сте много чувствена жена.

— Какво ви кара да мислите така?

— Много неща. Наблюдавах ви вчера по време на партито.

Тай кръстоса краката си по-удобно. Или поне така, че на него да му е по-удобно. Лекото движение изнерви Съни до крайност. Тя се загледа в издутината между бедрата му. Избелелите памучни панталони бяха приели формата на тялото му още преди години. Не криеха никаква тайна.

— Веднага забелязах гривната на крака ви. — Той се протегна и с показалеца си проследи златната верижка, обвиваща глезена й. — Никоя жена в Летъм Грийн не носи гривна тук.

— Лично ли направихте тази статистика?

— Лично предположение — отвърна той, без да се засегне от обидната й забележка. — Обикновено жените не носят подобни бижута. Освен, ако не са изключително страстни натури.

Тя издърпа крака си от ръката му.

— Това е лудост. — Съни искаше гласът й да звучи по-твърдо и не така задъхано. — Купих я, защото ми хареса. Намирам, че е красива.

— Купили сте си я сама?

— Какво лошо има в това?

— Не ви е подарък от мъж?

— Не.

— Това е ужасен срам.

— Защо?

— Защото да я поставиш на мястото й, можеш само в много интимна обстановка — обясни той и се ухили широко.

— Вижте, мистър Бомон, не знам какво ви е наговорил за мен бившият ми приятел Джордж…

— О, каза ми доста неща, но аз сам си изградих мнение.

— За десетте минути, които прекарахме заедно?

— Преди изобщо да се запознаем — каза той нехайно. — Осъзнавахте ли, че знаете текста на всяка песен, която изпълняваше съставът?

Съни понечи да възрази, но реши, че няма нужда да отрича. Да пее с радиото бе един от навиците й.

— Обичам музиката.

— И храната. Вече ви казах, че устните ви направиха за ягодата много повече, отколкото шоколадът и сметаната.

— Вие правите дори яденето на ягоди да изглежда вулгарно.

— Е, почти — меко отвърна той.

Съни нямаше готов отговор на това и реши, че в подобна ситуация би било по-грубо, ако замълчи. Дори и когато беше в най-добрата си форма, той като че ли бе в състояние да отблъсне словесните й атаки.

— Подбирахте храната от бюфета много внимателно. Само неща, които привличат погледа. Всичко, което сложихте в чинията си, изглеждаше… красиво. — Той се усмихна, сякаш рядко произнасяше думата „красиво“. — С изключение на стридите, разбира се, но ги взехте само защото мисис Морис ви досаждаше.

От устните на Съни се отрони кратко „о“. Колко време я беше наблюдавал? Но много по-тревожно от времето беше верността на преценката му. Почувства се разголена и уязвима.

— Трябваше да станете един от онези, които надничат през прозорците.

— А откъде знаете, че не съм от тях? — Забелязал стреснатото й изражение, Тай се разсмя. — Успокойте се. Не съм такъв. Ако някоя жена ме заинтригува, не се задоволявам само да я наблюдавам, скрит в храстите. Искам да я докосвам.

Той взе пластмасовата бутилка с плажно масло и изцеди една капка върху дланта си. Помириса я.

— Ухае като напитка от бара на Трейдър Вик.

— Точно затова го купих.

— Не съм изненадан. На няколко пъти снощи ви видях да миришете цветята.

Той размазваше маслото върху дланта си. Бавните въртеливи движения на големите ръце привлякоха вниманието на Съни. Тя премигна бързо, за да се отърси от транса, в който бе изпаднала.

— Обичам парфюмите. — Неочаквано забеляза, че е много хладна. Езикът й бе залепнал за небцето. — Обичам всичко, което ухае приятно. Цветята, плажното масло — всичко.

— Били ли сте някога в онази парфюмерия в Ню Орлиънс?

— Онази на Ройъл?

— Не помня точно. Някъде из френския квартал. — Той размазваше маслото по върховете на пръстите си с палци. — Веднъж прекарах там много вълнуващ час, избирайки парфюм.

— За кого? — Беше наблюдавала движенията на ръцете му прекалено дълго. Въпросът се изплъзна от устните й, преди да осъзнае, че го бе задала. Но щом го изрече, се съсредоточи върху отговора.

— За майка ми.

— Трябваше да се досетя.

Той й отправи ленива усмивка.

— Дотогава не бях осъзнал, че ароматът е цяла наука.

— Формулите се пазят в пълна тайна.

— Нямах предвид как се правят парфюмите. — Тай приседна и се наклони по-близо. — Говорех за изкуството да ги нанасяш.

На Съни й се щеше той да свали очилата си. Беше й неловко да разговаря със собственото си отражение в стъклата им. Ала когато, сякаш доловил неизказаното й желание, той ги свали, тя пожела да ги сложи отново незабавно. Очите му се бяха оказали още по-смущаващи.

— Винаги съм смятал за правилно една жена да си слага парфюм зад ушите и на китките.

— Така е — потвърди тя.

— Да, но оттам се изпарява много бързо. Парфюмът трябва да се слага или с памук, или да се пръска. Преди да посетя онзи магазин, не знаех, че като го нанасяш с пръст, разваляш останалото в шишето.

— Това трябва да има нещо общо с киселинността на кожата.

— И онази жена ми каза, че за да извлечеш максималното от аромата, когато той се смеси с мириса на женското тяло, но и за да се усеща при всяко движение, трябва…

— Настина е време да се прибирам.

— … трябва да се нанася върху косата… гърдите… корема… и бедрата.

Очите му докосваха всяко място, което споменаваше. При последната дума погледът му се спря в скута на Съни.

— Кажете ми, след като сте толкова чувствена жена, слагали ли сте някога парфюм в… — погледът му се местеше с мъчителна мудност — … косата си?

За момент тя не можа да продума нищо. Тънка струйка пот се плъзна между гърдите й. Друга се стичаше по шията на Тай. Насекомите жужаха приспивно. Лек бриз люлееше върховете на кипарисите, но всичко останало беше неподвижно. Застинали, Съни и Тай се гледаха втренчено.

— Наистина мисля, че е по-добре да се прибера — каза тя най-накрая. — Може да изгоря. — Не искаше думите й да прозвучат двузначно и се надяваше той да не ги е приел така, въпреки че беше трудно да се разгадае усмивката му.

— Джордж ми разказа невероятна история за вас.

Тя го намрази, задето намеси миналото й в разговора им. Но в същото време му беше благодарна. По този начин й бе помогнал да се отърси от вцепенението, което я бе обзело, докато обсъждаха парфюмите и начина им на нанасяне. Да не беше полудяла? Защо просто не станеше и не се прибереше? Може би бе стояла на слънце прекалено дълго.

— Вярна ли е тя, Съни?

— Зависи какво ви е разказал, нали? — отвърна тя рязко.

— Че сте били едно от най-красивите момичета в училище.

Тя отклони поглед.

— Струва ми се, бях доста харесвана.

— Това ли е причината за връщането ти в Летъм Грийн след четирите години, прекарани в колежа?

— Родителите ми все още живееха тук.

— Тогава. Но сега вече не.

— Не, сега не.

— Откакто напуснахте баптистката църква и оставихте годеника си сам пред олтара.

Съни се вторачи в него.

— Е, това е отговор на въпроса ми. Виждам, че Джордж е бил доста приказлив.

— Можете ли до го вините? Това е страхотна история. Никога не съм чувал за друга булка, която, след като са я попитали: „Вземате ли… и така нататък, и така нататък“, отговаря: „Не, не мисля, че ще го взема“, после напуска църквата и зарязва всички, в това число и младоженеца.

Страните на Съни бяха поаленели, но това нямаше нищо общо със слънчевото изгаряне, което бе получила. Спомените я връхлитаха отново. Бяха се спотайвали като близките тресавища, очаквайки я да се подхлъзне, за да я засмучат и задушат.

— За това с нужен невероятен кураж — додаде Тай, наблюдавайки я отблизо.

Тя си бе мислила, че той ще й се присмее за безобразния начин, по който бе прекратила сватбената си церемония. Ала вместо това, мъжът сякаш й съчувстваше. Е, тя оценяваше това, че не я бе направил за посмешище, но не й беше нужно и проклетото му съжаление.

— Не можех да се омъжа за него.

— И аз не бих могъл. Ако бях жена, разбира се. Дон Дженкинс е скучен и заядлив. Той никога не би задоволил чувствена жена като вас. Не би знаел дори откъде да започне.

Приплъзвайки се Тай се приближи към нея.

— Просто ми се струва, че е трябвало да осъзнаете това, преди свещеникът да ви зададе всички онези съдбовни въпроси. Искам да кажа, че сте се появили там в дългата си бяла рокля, цялата в дантели…

— Роклята беше в екрю — поправи го тя разсеяна и отдадена на спомените, започна да приглажда края на плажната кърпа.

— Джордж ми каза, че почти целият град е бил там.

— Да.

— Защо го направихте, Съни?

Въпросът му мигом я извади от летаргията. Очите й заблестяха като разпалени въглени.

— Това изобщо не ви влиза в работата, мистър Бомон.

Отново съшият дълбок, чувствен смях.

— Както и на никого друг очевидно. До днешен ден постъпката ви е необяснима за всички. Разбира се, разнасят се някои слухове.

— Сигурна съм.

— Като например за дете.

— Какво? — Дъхът на Съни изсвистя между зъбите й. Наложи си да поеме отново въздух, преди да допълни: — Смятали са, че съм бременна?

— Ако съдим по думите на Джордж, това е било първото предположение. Отишли сте си, защото не сте могли да понесете срама.

— Летъм Грийн не е толкова изостанал град. Много момичета са бременни в деня на сватбите си.

— Но децата им са от мъжете, за които се омъжват.

— Искате да кажете, че всички са мислели, че… — Не можеше дори да се насили да изрече скандалното предположение.

Той сви рамене.

— Беше споменато, че детето е от някой друг, не от Дон.

Изпълнена с отвращение към порочното съзнание на хората от малкия град, тя каза:

— Нямаше никакво дете, за бога! Нито от Дон, нито от когото и да било.

— И аз мисля така. Няма никакви белези. — Преди тя да успее да се подготви за това, той плъзна пръст по изпънатата кожа на корема й. — Естествено трябва да видя гърдите ви, за да кажа с положителност.

Съни се отдръпна.

— Никога не съм била бременна — извика тя.

Той вдигна към нея показалеца си.

— Това е следващата хипотеза. Очаквало се е да имате дете, но то така и не се появило.

— Аборт? — Съни беше ужасена от подобна мисъл. — Всички са мислели, че съм се втурнала към Ню Орлиънс, за да направи аборт? — Покри лицето си с ръце. — Нищо чудно, че родителите ми бяха принудени да напуснат града. — После отметна глава и се взря в Тай. — Кажете ми останалото. Какво още говорят?

— Оттук нататък става наистина отвратително.

— Искам да знам. Френ никога не би ми казала какви слухове са се носели след заминаването ми. Кажете ми. — Нежеланието му беше очевидно, затова тя настоя упорито: — Кажете ми!

Той си пое дълбоко въздух.

— Някои смятат, че може да сте били дрогирана.

— Това е смешно. Какво друго?

— Другото ми се струва малко вероятно. Говори се, че сте предпочитали момичетата пред мъжете.

— Шегувате се!

— Разбирате, че само повтарям казаното от Джордж. Другата популярна версия, веднага след тази за бебето, е, че вие… ъъъ… няма значение.

— Давайте, говорете.

— Не, трябва да тръгвам.

Направи движение, сякаш искаше да се изправи, но Съни го улови за ръката.

— Казвайте, дявол да ви вземе! Вие докарахте нещата дотук.

Погледът му се движеше бавно по угриженото й лице, после се отмести към косата, прилепнала от потта на врата. Най-накрая се спря върху устните.

— Вие фригидна ли сте, Съни?

Ръката й пусна неговата. Очите й бяха изпълнени с неподправено изумление.

— Само защото не съм се омъжила за Дон, хората смятат, че съм фригидна?

Той се намръщи и сви рамене:

— Хората приказват. Измислят разни неща и ги доукрасяват, докато те паснат на собствените им предположения. Но, разбира се, в основата на всеки слух има и известна доза истина.

— В тези обаче няма нищо вярно.

— Джордж твърди, че сменяте приятелите си по-често от носните кърпички.

— Джордж е склонен към преувеличения.

— Нима нямате множество разбити сърца на сметката си?

— Е, и на мен ми се е случвало да ходя на срещи.

— Момчетата говорят.

— Какво искате да кажете?

— Според онова, което ми разказа Джордж, никой не се е похвалил, че… сама разбирате. Вие никога…

— Не съм стигала до края?

— Поизтъркан израз, но точно това имах предвид. От това, което чух, разбрах, че сте оставяли момчетата в Летъм Грийн с кипнала кръв, като никога не сте отивали по-далеч от ципа. — Разсмя се на собствената си игра на думи. — Нямах предвид буквално.

— Отвратително. — Въпреки жегата, тя потрепери.

— На такива момичета им се прикачват някои неприлични прякори. — Синият му поглед отново я обгърна. — Лично аз не вярвам подобно нещо за вас. Но трябва да признаете, че имат основание да клюкарстват. Все още не сте омъжена. Нямате дори приятел.

— Имам много приятели!

— Колко?

Съни остана неподвижна от връхлетялото я прозрение. Хвърли му изпитателен поглед изпод вежди, после бавно вдигна глава.

— Вие си измислихте всичко това, нали? — Скочи бързо на крака и понечи да го ритне в брадата, но той отклони удара. — Копеле! Махайте се оттук!

Той също се изправи и понечи да я хване, но не успя.

— Само се успокойте.

— Да се успокоя? Да се успокоя! — Беше толкова вбесена, че гласът й пресекваше. — Ще ви убия. Имам пистолет в бунгалото. Ще ви застрелям, ако не се качите в онази лодка…

— Само исках да знам кои са съперниците ми.

— Нямате съперници, защото изобщо не участвате в състезанието.

— От моя гледна точка изглежда, че сте ми приготвили забавна надпревара.

— Кажете това на дявола, когато го видите.

— Хайде, Съни, стига! Не съм си съчинил всичко. Наистина се носят слухове и за детето, и за аборта, и за всичко останало. — Наклони глава, докато устните му се озоваха на няколко сантиметра от нейните. — Измислих си само онази част за фригидността, за да видя как ще реагирате. — Усмихвайки се, сложи ръце на раменете й. — А вие разбихте теорията ми на пух и прах. Гореща сте като огън.

— Това вие никога няма да узнаете, мистър Бомон.

— Не бъдете толкова сигурна. Искам да спечеля онзи облог. Обичам чаша уиски надвечер, особено когато е разредено с вода, така че цветът му да наподоби този на очите ви.

— Пуснете ме.

— Харесва ми как се развиват нещата. — Придърпа я по-близо. — Харесва ми да усещам това свиване в стомаха и последвалата го топлина.

Съни не беше сигурна дали коленете й ще я издържат, ако той я пуснеше в този момент. Точно обратното, заплашваха да се подкосят всеки миг. Истина беше, че имаше приятели, които я водеха на вечеря или на кино и които би могла да покани в дома си на по едно питие.

Но никога не бе срещала мъж, който да я накара да се почувства не на себе си единствено с начина, по който говореше. Мъжете, с които излизаше, бяха безлични и скучни. Веднага щом им пожелаеше лека нощ, тя забравяше с какво са били облечени и как е миришел одеколонът им.

Но Тай Бомон не можеше да бъде забравен лесно. Силното му тяло се бе запечатало толкова дълбоко в съзнанието й, че щеше да го вижда дори когато той не беше пред нея. Ароматът на кожата му щеше да остане в спомените й завинаги.

Но това не доказваше, че тя го желае. Доказваше само, че все още е жива. Защото само мъртвец би устоял на мъжествения му чар.

— Дори и да не се бях обзаложил за каса уиски, пак щях да ви желая в леглото си, Съни Чандлър. Вие сте толкова опияняваща…

— Няма да стоя тук и да слушам…

— Прекрасна идея.

Преди да разбере какво става, тя отново се озова върху проснатата плажна кърпа. Тай бе заставал на колене, обхванал главата й със силните си ръце.

Когато забеляла устните му да се приближават към нейните, тя се извърна и извика:

— Не!

Той се отдръпна.

— Вероятно съм бил прав. Може би не понасяте мъжки ласки.

— Не е вярно.

— Е, тогава…

 

 

Съни се отпусна в леглото.

Студеният душ не й бе помогнал. Климатичната инсталация също. Нито пък допълнително включеният вентилатор.

Беше й горещо.

Бе нагласила щорите така, че да пропускат съвсем малко светлина. В спалнята, която винаги бе била нейна, щом идваше тук с родителите си, сега трябваше да е хладно. Но младата жена се чувстваше така, сякаш наблизо бе избухнал пожар.

Не можейки да понася повече горещината, тя приседна, съблече нощницата си и я захвърли на близкия люлеещ се стол. Беше я облякла, след като си взе душ, тъй като бе единствената й дреха, която й държеше хладно. Бялата тъкан свободно се спускаше около тялото й, придържана само с две тънки презрамки на раменете. Но не и днес. Този следобед я обгръщаше като предан призрак.

И тогава спомените я върнаха към онази омразна целувка.

Тя не беше откликнала.

— Не му отвърнах — изсъска Съни към тавана, сякаш се опитваше да го убеди в онова, в което сама не вярваше.

Неговите устни бяха толкова жадни, толкова настойчиви, когато се движеха върху нейните. Натискът продължи, докато тя не разтвори уста и тогава…

Съни изстена. Стомахът й се сви и в слабините и плъзна топлина, докато си припомняше езика му, движещ се в устата й. Хаотично. Еротично. Като крадец. Защото той й бе откраднал желанието да се съпротивлява.

В този момент бе престанала да прави опити да се освободи от него. Мускулите на врата й се бяха отпуснали. Главата й се бе наклонила силно назад, осигурявайки му по-голям достъп до устните й. Отново и отново езикът му проникваше в нея все по-дълбоко.

И тя бе позволила това! Господ да й е на помощ, дори го бе окуражавала, като бе докоснала езика му със своя!

След като тя капитулира, хватката му се бе поразхлабила. Ръцете му, притискащи силно гърба й, се плъзнаха нагоре. Пръстите му галеха пламналата кожа със същата нежност, с която устните му обсипваха нейните с целувки.

— Ръцете ми все още са мазни — бе прошепнал той. — Помисли си колко приятно би било, ако аз…

Съни погледна тялото си и забеляла, че зърната й откликват на спомена толкова силно, колкото и тогава, при това предположение. Докато той й бе шепнал с онзи свой дяволски глас какво би искал да направи с езика и пръстите си, гърдите й се бяха втвърдили от копнеж да замълчи и да пристъпи към действие.

Съни потръпна. Кожата й най-сетне се бе поохладила. Цялата беше настръхнала. Но огънят в нея продължаваше да гори извън нейния контрол. Той се дължеше едновременно на унижението и на желанието й.

— Дяволите да го вземат!

Хиляди пъти бе повторила това проклятие. Още повече, че в момента, когато бе готова да се предаде и бе изпълнена с копнеж той да осъществи всички онези фантазии, които изричаше шепнешком, Тай се бе усмихнал и бе казал:

— Останах твърде дълго. Време е да тръгвам.

Докато го наблюдаваше, изпълнена с желание и гняв, той се качи в лодката си. След като развърза въжето, Тай подхвърли:

— На твое място щях да се въздържам да седя навън в този вид. Наоколо има всякаква негодници, а най-близките ти съседи живеят на няколко мили.

Тя проследи погледа му и за свое още по-голямо унижение забеляза, че прегръдката им бе смъкнала горнището на банския й. С бързо движение го намести обратно.

Миг преди да сложи отново очилата си, той й бе намигнал.

— Ще се видим по-късно, Съни.

След това си бе отишъл.

Съни се покри с чаршафа и затвори очи. Щеше да се почувства по-добре, ако подремнеше. Може би дори вече спеше и скоро щеше да се събуди, за да установи, че Тай Бомон е бил само лош сън.

Върху устните и езика си продължаваше да усеща неговия вкус. Можеше да го усети, едър и силен, притиснат към слабините й. Усещаше допира по овехтелите му памучни панталони върху бедрата си. Оръфаните им краища я гъделичкаха. Усещаше стягането на гърдите си, когато всяка от еротичните му думи стигаше до съзнанието й.

Мразеше го.

 

 

Няколко часа по-късно се събуди объркана и чувствайки се зле. Протегна схванатите си мускули. Кожата й беше обтегната и изгоряла от дългото стоене на слънце.

Съни стана от леглото и отново облече нощницата си. Къркорещият й стомах й припомни, че не бе яла нищо друго, освен един грейпфрут на закуска. Отиде в кухнята и си направи омлет. Може би утре щеше да вечеря навън. Но днес нямаше желание да се среща с хора. Не и ако онова, което й бе казал Тай Бомон, беше истина.

Наистина ли хората, които я познаваха цял живот, си мислеха онези ужасни неща за нея? Нищо чудно, че снощи на партито се бяха взирали в нея, сякаш бе някаква чудачка.

А и ако отидеше в града, рискуваше да се срещне с Дон и Гретчън. Не би могла да го понесе.

Изми чиниите и угаси осветлението в кухнята. Нямаше какво друго да прави, освен да чете или да гледа телевизия, докато й се приспи отново. Точно се опитваше да реши кое да избере, когато чу шум навън.