Сандра Браун
Опасно красив (9)

Девета глава

Стигна чак до верандата, преди да спре колата, после изкачи бързо стълбите. Влезе, затръшна вратата и я заключи. Изтича през всекидневната към спалнята си и веднага се зае с дългия цип на гърба на роклята.

Трябваше да я свали. Не искаше нищо да й напомня за бракове и венчавки. Веднъж завинаги трябваше да се отърве от всичко сватбено. Трябваше да напусне това място!

— Съни, отключи!

Чуваше виковете на Тай и ударите по вратата, но не им обърна внимание. Вместо това смъкна копринената рокля, захвърли я през стаята и я остави да лежи в ъгъла като разперен парашут.

— Предупреждавам те! — крещеше той.

Съни бършеше сълзите си, размазвайки грима. Каква глупачка е била да смята, че все още е влюбена в Дон. Цялата болка е била за нищо. Защо трябваше да преживее унижението и подигравките? Защо го беше прикрила?

Срита настрана обувките си. И внезапно застина. Трясък от разцепено дърво и яростни ругатни бяха последвани от тежки стъпки във всекидневната.

Съни излезе от спалнята, неспособна да повярва, че Тай може дотолкова да излезе от кожата си, та да разбие вратата й. Но тя зееше отворена, придържана само от едната панта, все още люлееща се от удара, разбил ключалката. И Тай — с поглед, леден като айсберг, и сякаш издялана от камък челюст — прекосяваше стаята с такава решителност, че сърцето й замря.

По някаква причина, след като бе напуснал църквата, той бе разкопчал черния си смокинг и бе разхлабил вратовръзката си. Сега тя висеше около врата му и кой знае защо, му придаваше още по-заплашителен вид. Най-горното копче на официалната му риза беше разкопчано, но другите все още стояха между плисетата.

Неспособна да помръдне заради излъчващия се от него гняв, Съни остана на мястото си в коридора. Когато дойде до нея, той я дръпна толкова рязко, че за момент тя увисна във въздуха.

— Трябва да ти извия врата, задето караше така.

— Остави ме на мира.

Той беше последният човек, с когото би искала да се скара, особено след снощи, когато отново, този път само с думи, я бе повел по пътя на насладите само за да я отрезви с нехайното „лека нощ“. Нямаше да се поддаде на чара му. Не и сега. Никога повече.

— Махай се от къщата ми! — изкрещя му тя. — Как се осмеляваш да разбиеш…

— Млъквай! Не ме ли забеляза отзад?

— Да!

— Запалените светлини?

— Да!

— Защо не спря?

— Защото не исках.

— Какво се опитваше да направиш, да се самоубиеш ли?

— Не!

— Нима си толкова отчаяна заради онзи глупак, че искаше да се убиеш заради него? — Разтърси я леко. — Той не те заслужава, малка идиотке. Не виждаш ли?

Да, виждаше. Грубите укори на Тай за глупостта й не бяха по-жестоки от нейните собствени. Беше пропиляла три години, бленувайки за мъж, който не притежаваше нито едно от достойнствата, които му бе приписвала. Беше обичала една представа, образ, създаден от накърнената й гордост.

В този момент тя осъзна размера на заблудата си и залитна към Тай. Той я подкрепи и усети как топлите й сълзи мокрят предницата на ризата му. После приклекна, пъхна ръка под коленете й и я вдигна.

Отнесе я във всекидневната и се настани на едно кресло. Продължаваше да я държи в скута си, притискайки я силно, настъпил главата й удобно под брадата си.

Не направи нищо, просто я остави да се наплаче. Сълзите й се изчерпаха преди търпението му, но дори тогава остана неподвижен и мълчалив.

Едва когато хълцането й затихна, той повдигна с пръст брадичката й, за да може да вижда лицето й. С палеца си изтри мръсните следи по бузите й.

— По-добре ли си?

Подсмърчайки, тя кимна.

— Той не заслужава да плачеш за него, Съни.

Съни изтри сълзите си и примигна, за да го види по-ясно.

— Знам.

— Знаеш? Тогава…

— Не плачех за Дон. Плачех за цялото време, което изгубих, тъгувайки по него.

Очите му, обхождащи лицето й, неочаквано застинаха.

— Разкажи ми за това.

Загледана в основата на шията му, където ясно се забелязваше ускореният му пулс, тя заговори бавно:

— Цели три години скърбях за онова, което пропуснах, а то се оказа най-хубавото нещо в живота ми. Трябваше да благодаря на Дон и на Гретчън. С постъпката си те ме предпазиха от ужасна грешка.

Ръката на Тай лежеше върху бедрото й. Другата шареше из разбърканата й коса в търсене на фиби. Махаше ги една по една, загледан в тежките кичури, които се развиваха и падаха върху голите й рамене.

— Дон се е нуждаел от жена, която да го излекува от нерешителността му. Разбирам го едва сега. Трябвала му е съпруга, готова да му посвети живота си изцяло, отказвайки се от всичко друго, в това число и от лични амбиции.

Тай остави фибите на масата и започна да разресва косата й с пръсти, за да приведе в ред разбърканите златисти кичури.

— Необходима му е била домакиня, която до го боготвори — меко каза той, без да откъсва поглед от чувствената жена, свита в скута му. — Ти изобщо не се вместваш в тази представа.

— Грижите за него щяха да поглъщат цялото ми време. Немислимо би било да градя кариера.

— А какво ще кажеш за задоволяването на твоите нужди?

— Успявах да живея и без това.

— Защо?

Тя знаеше, че той отново влиза в ролята на адвокат на дявола, насилвайки я да признае онова, което вече й бе станало ясно.

— От страх да не бъда наранена.

— Наранена?

— Да не изгубя илюзиите си вероятно.

Той се усмихна нежно.

— И аз мисля така.

Тя отвърна на усмивката му и отново положи глава на рамото му. Няколко минути останаха мълчаливи, наслаждавайки се на покоя и хармонията помежду им.

— Тай.

— Ммм?

— Това е сбъдване на фантазията ми.

Едва след няколко удара на сърцето му той бавно сведе глава, за да я погледне.

— Имаш ли други?

Устните му бяха по-топли и по-нежни от всякога, докато се движеха върху нейните. Вкусът му никога не й бе харесвал повече и Съни се осмели да пъхне език в устата му.

Здрачът, процеждащ се през щорите и през разбитата врата, все още отворена, но вече забравена, хвърляше светлолилави сенки из стаята. Дълбоки, но не злокобни. Вечерният въздух беше тежък и сладникав, наситен с аромата на цъфналите орлови нокти, магнолии и гардении.

Тишината се нарушаваше единствено от нощните животни, напускащи прикритията си; от птиците, зовящи се една друга в клоните на дърветата; от двамата влюбени, въздишащи всеки път, щом устните им се разделяха; от копринените чорапи на Съни, когато потриваше крака, за да се настани по-удобно в прегръдките на Тай.

— Съни, Съни! — Името й се отрони като нежен стон от влажните му устни. С нейна помощ започна да сваля копчетата от ризата си, докато всички се присъединиха към фибите й на масата и ръката на Съни се озова върху покритите му с гъсти косми гърди.

Целувката им ставаше по-дълбока и пръстите му се увиха около шията й, галейки нежната кожа с благоговение. А под ризата му Съни изучаваше предпазливо къдравите косми, силните мускули и възбудените му зърна.

Той изруга с дрезгав шепот и обхвана стегнатите й гърди под комбинезона. Копринената материя се раздвижи от допира му, драскайки приятно кожата й. Дори звукът, издаван от плата, беше еротичен. Съни затаи дъх, когато Тай леко стисна втвърденото й зърно.

— Тай?

— Какво, мила?

— Този път не преставай да ме докосваш.

— Няма такава опасност.

Тя започна да обсипва силното му загоряло рамо с целувки, спускайки се към гърдите му. Разтвори ризата по-широко и долепи устни към мястото, където най-ясно се чуваха силните удари на сърцето му.

Галейки гърдите й, той подразни с палец твърдото зърно, после плъзна ръка към кръста й и надолу към коляното. Долният край на комбинезона се надипли около ханша й.

Вдигна глава от извивката на рамото й, което не бе преставал да обсипва с целувки, и погледна към краката й. Бяха обути в светли чорапи. Тя носеше и еластичен колан. Той забеляза дантелените жартиери, които придържаха чорапите. Гледката беше толкова секси и в слабините му се надигна такава страст, че той се запита дали ще успее да се въздържи.

Пъхна ръка под единия жартиер и погали гладкото й бедро. Разтърсена от огнено усещане, Съни извика името му. Отметна глава и разтвори устни в няма, но настойчива молба за целувка. Той с удоволствие удовлетвори желанието й.

Целувката им беше безсрамно похотлива. Докато езикът му проникваше дълбоко в устата й, ръката му се премести нагоре и палецът му се притисна между бедрата й. Веднъж. Втори път. Съни изви гръб. Пръстите й, вплетени в косата му, заплашваха да я изскубят кичур по кичур.

— Хайде да се любим, Съни.

Тя се опита да кимне в знак на съгласие, но главата й бе замаяна, въпреки че чувстваше тялото си по-живо от всякога. Тай се изправи, понесе я без усилие към спалнята и я изправи до леглото.

Жадно се вглеждаше в златистите страстни очи, влажните коралови устни и косата, блестяща като ореол около главата й на гаснещата светлина. Коприненият комбинезон обгръщаше плътно тялото, което бе желал да притежава от момента, в който го бе видял.

Раменете й бяха широки, но женствени. Кожата й бе гладка и бяла, със съвсем лек слънчев загар. Гърдите й бяха високи, кръгли и стегнати. Изпод копринения комбинезон се открояваха втвърдените й зърна.

Тя хвана двете тънки презрамки и започна да ги смъква надолу.

— Не — спря я той. — Остави го.

Преди още да успее да си обясни защо не иска тя да се съблече, той я придърпа към себе си. Целувката му я накара да забрави всяка друга мисъл, освен колко много желае този мъж, колко иска той да я изпълни, да я отведе далеч от празнотата, сред която бе живяла толкова дълго, да възвърне вярата й в романтиката, да я накара да се чувства желана.

Тай обви ръце около бедрата й и я притисна към възбуденото си тяло, докато дишането им стана толкова учестено, че им бе невъзможно да продължават да се целуват.

Той пъхна ръка под бикините й и погали голата плът. Съни не се възпротиви, когато оскъдното й бельо се плъзна по бедрата към коленете й, а просто го свали.

— Легни.

Тя се подчини и започна да наблюдава как той разкопчава и маха колана си. След това съблече панталона и събу обувките и чорапите. Затрудни се със свалянето на слипа и за нея не остана тайна защо. Беше много възбуден, когато отиде при нея, все още облечен в бялата си официална риза. Черната вратовръзка продължаваше да виси нелепо под яката му.

Той легна върху нея и се настани между бедрата й, разтваряйки ги със своите. Улови главата й между дланите си и жадно потърси устата й, облизвайки солените следи от сълзите.

— Отсега, от тази секунда, ти ще забравиш за Дон Дженкинс — каза й задъхано. — За теб той не съществува повече. Ясно?

Вместо отговор, тя повдигна ханша си към възбудения му член. Той може и да се беше усмихнал, но беше трудно да се определи заради напрегнатото му лице.

— Сега сме само ти и аз, Съни. И аз ще се погрижа всичките ти страдания да не са били напразни.

Привдигна се леко и вдигна комбинезона й. От обзелия го копнеж по лицето му премина спазъм и той затвори очи. Подпря се на колене между разтворените й крака. Зае се с дантеления колан, усещайки докосването на меките косми под него.

Отново легна върху нея, като този път се намести точно между бедрата й. Ръцете му се обвиха около гърдите й. Зърната им привличаха пръстите му като магнит. Целуна ги през коприната и започна да ги дразни с език, сякаш искаше да се покажат през нея.

Не можеше да издържа повече. Опита се да смъкне презрамките на комбинезона през раменете й, но те се скъсаха. Никой не обърна внимание на това, тъй като гърдите й неочаквано се оказаха свободни. Засмука жадно едното зърно, като не преставаше да гали мястото около него, докато пламналата плът не се притисна плътно към устните и брадата му.

— Господи, ти си чудесна! — прошепна той. — Някой ден ще опитам и млякото ти.

Съни се задъха, шокирана от онова, което бе казал, и веднага след това — от болката, която изпита, когато той влезе в нея. Притисна се плътно към него и започна да повдига ритмично ханша си.

— Толкова си тясна! — Шепотът му бе като лек вятър до ухото й.

— Съжалявам.

— А аз не.

Докато навлизаше по-дълбоко в нея, устните им се сляха в страстна целувка. След това той вдигна глава и я погледна. Очите му бяха тъмносини и много нежни.

— Ти си девствена, нали, Съни?

Би било глупаво да го лъже сега, когато доказателството бе неоспоримо.

— Технически — да.

— Това е единственият начин, по който се брои.

— Не знам защо си изненадан — каза тя рязко. — Нали си чувал слуховете, че никога не стигам до края.

Той се засмя:

— Всъщност не се оплаквам.

— Така ли?

Очите му блеснаха яростно, когато излезе от нея.

— Тогава защо?… Не спирай, Тай!

— Няма — увери я той, галейки ласкаво косата и бузата й. — Просто ще го направя по-лесно и за двама ни.

Целуна нежно разголената й гръд, подразни леко мокрото зърно и плъзна устни към корема й. Страстни целувки обсипваха една след друга нежната плът. Подръпна игриво жартиера на колана и духна срещу светлите къдрави косъмчета. После сведе глава между краката й. Косата му погъделичка свръхчувствителната й кожа. Притисна устни към нея. Тя беше разтворена, топла, отдаваща се.

Съни вкопчи пръсти в косата му. Главата й се мяташе върху възглавницата. Краката й бяха вдигнати високо и тя прокара възбуждащо пети по гърба му, а златната верижка около глезена й хвърляше танцуващи отблясъци върху кожата му.

Те бяха невероятни, тези надигащи се вълни на чувственост, пораждани от върха на пъргавия му език и разливащи се из цялото й тяло до самата й душа. Когато набираха достатъчно сила, за да я погълнат, тя се носеше по тях с непрестанни вълнообразни движения. Те идваха ритмично, както горещите изпарения през лятото, и бяха също толкова трептящи.

Докато успее да събере обърканите си мисли, Тай беше проникнал дълбоко в нейното отдаващо се тяло. Всъщност то се бе оказало доста алчно и го бе допуснало много по-навътре, отколкото бе очаквал.

— Не допускай да те нараня, мила.

— Няма.

— Усещаш ли ме?

Той се раздвижи. Съни си пое рязко дъх, но не от болка, а от удоволствие и подновена страст.

— Да.

— Боли ли?

— Не, но…

— Добре ли си?

— Да.

— Да го направя ли отново?

— Да, отново. Да, Тай, да…

 

 

— Студено ли ти е? Искаш ли да дръпна чаршафа?

— Не. — Съни въздъхна доволно. Беше й толкова приятно да лежи гола в прегръдките на Тай, че не искаше да помръдват още дълго време. Никога може би. Той я бе доразсъблякъл с нежност, която не съответстваше на желанието, все още горящо в сините му очи.

— Настръхнала си.

— Защото имам гъдел.

— Какво? Тук? — Той пак прокара пръст от мишницата към кръста й.

Тя се изкикоти и отново потрепери от студ.

— Съжалявам, но прекалено ми харесват страничните ефекти, за да спра.

— Странични ефекти ли?

Той докосна розовото втвърдено зърно. Съни изстена от удоволствие.

— Ммм, да, страничните ефекти са чудесни.

— По тях има драскотини. Груб ли бях? Брадата ми много ли драскаше?

— Да, и беше много приятно — усмихна се тя палаво.

Той продължи да я гали, изпълнен със задоволство, че тя му дава пълен достъп до тялото, за което бе копнял. Съни не се преструваше на срамежлива. Голотата им не я притесняваше, а по-скоро й доставяше удоволствие. Не се бе втурнала да се мие веднага след като се бяха любили. Вместо това, бе се свила до него като чувствителна и нежна жена, каквато винаги бе подозирал, че е.

Сега, облегнат на стената, загледан в главата й, положена върху корема му, Тай разстилаше косата й върху себе си, подреждайки кичурите по различен начин, и си мислеше, че едва ли може да съществува по-приятно занимание.

Тази разнежваща любовна игра след акта беше нова за него. Дори със съпругата му сексът беше кулминация, край, а не начало. Със Съни беше различно. Знаеше, че когато трябва да напуснат леглото, ще го направи с огромно съжаление.

— Защо никога не си спала с Дон?

— Това влиза ли ти в работата?

— Не.

— Тогава?

— Любопитен съм.

Тя прокара пръсти през космите на гърдите му.

— Аз исках, но Дон смяташе, че трябва да изчакаме.

Смехът му бе саркастичен и неособено ласкателен за другия мъж.

— Не се учудвам. Страхувал се е, че няма да се справи.

Тя игриво докосна онази част от тялото му, която лежеше отпуснато в заслужена почивка.

— Досега не съм знаела, че тези думи имат и буквално значение.

Тай се смръщи от удоволствие, но продължи да следва нишката на мисълта си.

— Не е бил подходящ за теб и го е знаел. Но е искал да го разбереш прекалено късно, когато сте вече женени. Била си точно това, което е желаел, но всичко, което го е привличало у теб, в същото време го е и плашило.

Съни повдигна глава и го погледна.

— Толкова ли съм страшна?

— Би била за някой, който се страхува да те предизвика.

Тя му хвърли сърдит поглед, но отпусна глава на предишното място в скута му.

— Щом си такъв експерт по брачните въпроси, защо не опита отново?

— Никога не срещнах подходящата жена.

— Летъм Грийн предлага ограничени възможности. В града има по-голям избор.

— Не можех да остана в града.

Тя долови промяната в гласа му. Думите бяха изречени с горчивина. Съни не искаше да разваля доброто настроение, но трябваше да разбере какво го измъчва. Той й бе помогнал да отключи собствените си емоции и да ги сподели с него. Сигурно и тя можеше да му направи същата услуга.

— Какво се случи, Тай?

— Преместих се.

— Но защо? Кажи ми.

Усети как мускулите под главата й се стегнаха, докато той се опитваше да вземе решение. Накрая се отпусна и заговори:

— Двамата с моя партньор и най-добър приятел работехме върху строго секретен случай. Броени хора знаеха за него. Още от самото начало разбирахме, че работата е опасна. Трябваше да разкрием шефовете на канал за трафик на наркотици, за които се подозираше, че работят в полицията.

Съни успокоително галеше с пръсти бедрото му. Усещаше, че все още е напрегнат, и разбираше колко усилия му коства да говори за този болезнен период от живота си. Но чувстваше, че той има нужда от това.

— Разследването продължи няколко месеца. Една нощ партньорът ми се обади по телефона вкъщи. Беше развълнуван. Един платен информатор му бе съобщил нещо, което не търпеше отлагане. Съгласих се да се срещнем в едно кафене. Внимавахме да не обсъждаме нищо по телефона, защото се опасявахме, че онези, които търсим, може да го подслушват.

Тай замълча. Седеше толкова неподвижно, че ако не усещаше пръстите му в косата си, Съни щеше да помисли, че е заспал.

— Очевидно точно така бе станало. Партньорът ми помаха с ръка от паркинга пред заведението веднага щом спрях колата. — Гласът му заглъхна. — Първият куршум го улучи точно между очите. Следващите се забиваха в него един след друг.

— Недей, Тай. — Съни извърна страна към корема му и се притисна в него. Ръцете й обвиха здраво кръста му. — Недей да мислиш за това повече. Съжалявам, че те попитах.

— Не. От дълго време имам нужда да го споделя с някого. — Той си пое дълбоко дъх. — След като бе убит, аз удвоих усилията си да открия копелето, виновно за това — изсмя се горчиво. — Главният престъпник се оказа самият шеф на полицията, същият, който ни повери случая.

Съни издаде съчувствена въздишка.

— И какво стана?

— Аз лично го задържах. Сега излежава присъда. Не можаха да му лепнат убийството на партньора ми, така че му се размина само с наркотрафика. Предложиха ми новия пост.

— Защо не прие?

— Не исках. Беше ми писнало. Повръщаше ми се от разни чиновници, които веднага щом плеснат с ръце и кажат: „Не, не“, правят всичко възможно корупцията да се разраства. Затова напуснах и се преместих тук, където можех да направя нещо полезно.

— Ти си честен човек.

— Или глупак.

Тя извърна към него лице, върху което бе изписано безкрайно възхищение.

— Не, ти си честен човек.

— Благодаря.

Съни целуна червения белег на едната му страна.

— Опитали са се да убият и теб, нали?

— Да. Същата нощ, в която застреляха партньора ми.

— И за това жена ти те е напуснала?

— Постави ми ултиматум. Каза, че ако се върна към този случай, ще ме напусне. — Галеше машинално главата на Съни. — Не можех просто да си тръгна и да оставя работата недовършена. Трябваше да стигна докрай.

— Защо не я доведе тук, когато всичко свърши?

Тай увиваше около пръста си кичур от касата й.

— Дотогава вече бях осъзнал, че никак не си подхождаме. — В очите му затанцуваха закачливи пламъчета. — Не беше гореща като теб.

Тя понечи да възрази, но премисли и му се усмихна прелъстително.

— Аз още дори не съм загряла.

Долепи устни до корема му и го обсипа с леки целувки. Уханието на кожата му беше опияняващо и тя изпита желание да я вкуси. Езикът й го докосваше нежно, но постепенно стана по-агресивен.

— Съни — изстена Тай. Обхвана плътно главата й, но без да й пречи да я движи.

Тя усети само лекото притисване, когато я сведе към бедрата му. После го целуна точно там, между тях. И устните й се задържаха, докато желанието му стана неустоимо.

— Не, Съни — спря я той, когато тя понечи да седне в скута му с разтворени крака. — Прекалено съм възбуден. Ще те боли.

Поклащайки отрицателно глава, тя се настани върху него.

Когато след няколко минути лежаха с лице един към друг, той отмести влажните кичури от страните й.

— Не трябваше да го правиш — каза й нежно.

— Не ти ли хареса?

— Ти знаеш по-добре. Но можеше да те заболи.

— Прекарах си толкова добре, че нямах време да усетя някакъв дискомфорт. — Целуна го леко по устните. — Но докато спорехме, не биваше да правиш онова.

— Да те докосвам с пръст там?

Тя се изчерви.

— Това направо ме подлуди, нали?

— Да, и беше чудесно. — Загледа се в лицето й, като че ли го виждаше за първи път. — Много си красива, Съни.

— Благодаря ти.

— Не го казвам просто така. И нямам предвид как изглеждаш. Досега трябва да си разбрала, че много те харесвам. — Проследи с пръст брадичката й. — Но те харесвам и се възхищавам от теб като личност.

Очите на Съни се замъглиха от сълзи.

— Наистина?

— И то много — прошепна той. След това наклони глава на една страна. — Няма да се разплачеш, нали?

— Може и това да стане.

— В моето легло не е разрешено да се плаче. Трябва да измисля нещо, за да те разсея.

Определено Тай бе много изобретателен при измислянето на развлечения.