Сандра Браун
Опасно красив (10)

Десета глава

Съни се събуди преди Тай. Разбуждаше се бавно, с удоволствие, с типичната за неделната утрин леност, което я накара да се усмихне още преди да е отворила очи.

Слънчевите лъчи се плъзгаха по дървения под. Танцуващи прашинки изпълваха стаята като приказен прах. Отвън птиците пееха щастливо. Ако не беше спящият мъж до нея, Съни би повярвала, че прекрасната сутрин е плод на фантазията й.

Той дишаше дълбоко и равномерно. Тя лежеше до него, заслушана в тихото сумтене, изпълнена с любов към мъжественото му тяло. Бяха притиснати един до друг като две котенца. Бузата й лежеше на гърдите му. Неговите пръсти бяха вплетени в косата й.

От този момент нататък всеки ден, в който не би се събудила до Тай Бомон, щеше да й липсва това чувство на единение.

Мисълта да живее без него беше непоносима.

Преди три години бе смятала, че ще умре с разбито сърце и бе избягала в Ню Орлиънс. Но сега осъзна, че бе страдала само от наранена гордост. Да замине днес, да изостави Тай — ето кое би могло да разбие сърцето й.

Тя го обичаше.

И му бе ядосана заради това. Грубият, арогантен мъж я бе накарал да се влюби в него.

Премести глава само колкото да може да вижда лицето му. Не успя да сподави усмивката си. Той дишаше през леко разтворената си уста. Нещо в стомаха й се сви при спомена за удоволствието, което тези устни бяха способни да й доставят.

Нима всичко, което изпитваше към него, беше само сексуално влечение?

Тя отговори на въпроса още преди той да се оформи в съзнанието й. Не, не беше само сексуално влечение. Харесваше чувството му за хумор, въпреки че преди една седмица шегите му бяха за нейна сметка. Харесваше честността и добротата му.

Той беше чувствителен. Миналата вечер се бе отнесъл към нея като приятел, преди да й стане любовник, защото интуитивно бе разбрал, че тя има нужда точно от това. Оценяваше доверието му към способностите й на бизнес дама. Не се беше надсмял над идеите й. Предлагаше й съвети, но не я поучаваше.

Възхищаваше му се, че бе съумял да събере отломките на собствения си живот, след като той се бе разпаднал. Сблъсквайки се с корупцията, не бе извърнал лице и не бе потърсил друг път, въпреки че изкушението трябва да е било голямо. Преодолявайки множество пречки и без всякаква подкрепа, бе отстоявал позициите си, докато справедливостта възтържествува. Беше честен човек с висок морал. Носеше отговорността за грешките си и не хвърляше вината върху някой друг. Със сигурност беше мъж, заслужаващ да бъде обичан.

Не можеше и дума да става за сравнение между него и Дон Дженкинс.

Съни знаеше, че ако продължи да лежи до него, няма да може да се въздържи да го докосне, което от своя страна би означавало да се любят. А точно сега не искаше това. Нужно й беше време да разбере чувствата си, да размисли, да планира.

Без да го разбуди, тя се измъкна от леглото и прекоси стаята на пръсти. Облече набързо чифт къси панталони и широка тениска и тихо излезе. Тай продължаваше да спи.

Щом се озова в слънчевата всекидневна, Съни се обгърна силно с ръце неспособна повече да понесе щастието, бълбукащо в нея като шампанско. Беше влюбена! След годините на горчивина и самота отново се чувстваше истински жива.

Но какво щеше да прави с новооткритата любов? Да я опакова заедно с другите си вещи и да я отнесе в Ню Орлиънс? Беше неделя. Седмицата й в Летъм Грийн бе изтекла. Нищо не я задържаше тук.

Но сега, вместо да бърза да си замине, мислеше за това с нежелание. Заслужаваха ли неизяснените й още чувства към Тай Бомон още една пробна седмица? Сигурно. Но все пак толкова категорично бе говорила за заминаването си в неделя, че той сигурно щеше да се учуди защо внезапно бе променила решението си. А не искаше първа да заговори за любов.

Дълбоко замислена над това какво извинение да измисли, за да остане, тя тръгна машинално към верандата. Можеше да каже, че родителите и са я помолили да направи някакви подобрения в къщата. Или пък…

На второто стъпало бе оставена цяла каса уиски „Уайлд Търки“.

При вида й Съни потръпна въпреки горещата сутрин. Тръгна бавно към нея, сякаш касата с бърбън бе най-отвратителното нещо, което някога бе виждала. Беше грозно. Гнусно. Прекалено мръсно дори да го погледне.

Гадно копеле.

В един момент бе стигнала до заключението, че не е имало никакъв облог между него и Джордж Хендерсън. Беше решила, че е измислица на Тай, с която хитро се опитваше да оправдае настойчивостта си, която накрая я бе отвела в леглото му.

Да разбере, че наистина е имало облог, още повече, че е бил приет сериозно и от двете страни, бе точно толкова шокиращо, колкото и да свари Дон в леглото на Гретчън.

Но кога Тай се бе похвалил с победата си? Когато най-после бе отишъл да затвори входната врата, оставена отворена? Дали не се бе промъкнал до телефона, за да се обади на Джордж? Или докато тя бе лежала, обзета от слабост след всичко, което се бе случило, и от мисълта за онова, което тепърва предстоеше, бе позвънил на приятеля си, за да му каже, че е изгубил?

Сърцето й се късаше, но Съни упорито преглъщаше сълзите от унижение и обида. Боса, тя се върна в къщата и отиде в сумрачната кухня. Започна да отваря чекмеджетата, шумно да рови из съдържанието им и да ги затръшва рязко, щом не намереше каквото търсеше.

Когато най-после успя, тя се върна на верандата и се наведе над кашона. Ядно размахвайки отвертката, изкърти придържащите скоби, след това разкъса картона.

Първата бутилка, разбита в стената, изтрещя като динамит в тихата неделна утрин. Навсякъде се разхвърчаха стъкла. Уискито се разплиска и острата му миризма изпълни въздуха.

Неудовлетворена, Съни не спря само с нея. Бързо я последваха още три. Беше извън себе си от ярост, че отново е предадена, но два пъти повече се гневеше на собствената си наивност. След като разби четирите бутилки, тя спря, за да си поеме дъх, а гърдите й тежко се повдигаха и спускаха.

— Ако смяташ да ме будиш така всяка сутрин оттук нататък, бих казал, че започваме доста бурно.

Съни се извърна рязко при звука на гласа му. Тай бе застанал на прага скръстил глезени, подпрял рамо на рамката на вратата. Бе облечен само със слиповете, прилепващи плътно към ханша му. Така разчорлена косата му беше възхитителна. Брадата му беше набола. Не можеше да види ясно очите му, защото бе застанал срещу слънцето и бе свъсил вежди.

— Имаш доста здрави нерви, щом изобщо се показваш пред очите ми — извика тя.

— Защо?

Тя разпери ръце, за да покаже касата с уиски и цялата бъркотия, която бе създала.

— Това означаваше за теб изминалата нощ, нали?

Лицето му още повече се смръщи.

— Ще отида да направя кафе.

Секунда по-късно Съни стаеше загледана в празното пространство. Яростта й избухна. Как се осмеляваше просто да се обърне и да изчезне, след като тя още не бе започнала да му казва какво мисли за него. Тръгна решително към кухнята. Тай сипваше кафе в металната цедка на кафеварката. Докато стоеше разгневена, той я напълни с вода, затвори я и я сложи на газовия котлон. Едва когато се увери, че пламъкът е достатъчен, се обърна към Съни с въпросително изражение.

— Махай се от къщата ми!

— Съни — започна той и изпусна дълго потисканата въздишка, докато се облягаше на бюфета със скръстени пред голите си гърди ръце, — позволи ми да ти дам урок за подходящо поведение на другата сутрин. Най-малкото, което дължиш на мъжа, дарил те със седем оргазма — дали пък не бяха осем… толкова е трудно човек да ги брои със страстна жена като теб, но както и да е, — е чаша кафе.

— Ти си отвратителен.

— Изглежда, не мислеше така снощи. А за протокола ще кажа, че случилото се тази нощ имаше нещо общо единствено с теб и мен и нищо с облога ми с Джордж.

— Не беше ли той причината да спиш с мен?

— Не.

— Тогава как ще обясниш касата с „Уайлд Търки“ пред къщата ми? — Тя вдигна ръката си и обвинително посочи към верандата.

— Не мога. Нямам представа как Джордж е открил, че съм тук. Сигурно ме е видял да си тръгвам от църквата и да карам като луд, последвал ме е дотук и си е направил заключение.

— Или пък, веднага след като си повел в резултата, си се примъкнал до телефона, за да му се обадиш.

Съкрушен, той я погледа няколко секунди, после се обърна да си налее кафе. Едва след като напълни чашата си и отпи няколко глътки, вдигна отново очи към нея.

— Не съм.

— Не ти вярвам.

— А трябва. Та на практика ти ме държеше през цялата нощ. — Очите му се присвиха похотливо. — А онова, което докосваше най-често, не би могла да изпуснеш, без и двамата да забележим.

Страните й поаленяха от заливащата я топлина. Тя сведе поглед, търсейки какво да каже. Чувстваше, че губи почва под краката си.

— Е, всичко свърши. Ти спечели облога. Моята седмица тук изтече. Веднага щом гостът ми изпие кафето си, си тръгвам към къщи.

— В Ню Орлиънс?

— А къде другаде?

— За да се върнеш към какво?

— Какво искаш да кажеш с това? — Тя мигновено зае защитна поза.

— Обратно при несъществуващите любовници?

Нямаше как да възрази, затова отвърна, без да се обръща директно към него:

— Към кариерата ми.

— Което би могла да правиш и тук. — Той остави празната си чаша. — Онова, към което се връщаш, е самотата. Отказваш се от всичко познато, което обичаш, само защото нямаш достатъчно сила да останеш и да погледнеш в лицето онова, което е съвсем ясно.

— Че годеникът ми е предпочел приятелката ми пред мен!

— Не, че си избрала неподходящия мъж. Не си искала да признаеш пред всички, че преценката ти е била погрешна.

— След случилото се не ми оставаше нищо друго, освен да замина.

— Имала си избор! — извика той. — Първо, можеше да останеш и да се омъжиш за Дженкинс. Второ, можеше да изобличиш него и Гретчън, а не да ставаш изкупителна жертва.

— Обичах го прекалено много, за да постъпя така — изстреля тя в отговор. Знаеше, че не е истина, Тай също беше наясно, но целта й бе да го провокира.

Номерът не мина.

— Това са глупости, Съни — каза меко той. — Също както и че родителите ти са се преместили заради теб.

— Какво знаеш ти за това?

— Поговорих с Френ. Тя ми каза, че на баща ти са му предложили страхотна работа в Джаксън. Заминаването им оттук няма нищо общо с теб. Но ти предпочиташ да вярваш в обратното, за да оправдаеш собственото си бягство. За всеки в Летъм Грийн ти си независимо, градящо кариера момиче, с цял рояк любовници и не много прилично поведение. И сама си започнала да вярваш в тази лъжлива представа. Но ние и двамата знаем, че такава жена не съществува. Не това е животът, който искаш. Когато си си тръгнала оттук, ти не си отивала към нещо. Ти си бягала. И ако си заминеш днес, ще го направиш отново.

Съни беше толкова ядосана, че леко се поклащаше напред-назад.

— Прекрати глупавата си психоанализа и върви право в ада, шериф Бомон. Нямам търпение да се върна в Ню Орлиънс. Тръгвам веднага щом се облечеш и изчезнеш оттук.

— Добре — каза той и сви рамене, — заминавай. Само че аз ще тръгна след теб.

— И за какво?

Той тръгна към нея и не спря, докато пръстите на краката им не се допряха.

— Защото те желая. Трябва да съм луд, но е така. Желая те от първия момент, в който те видях да ядеш онези проклети ягоди. Снощи ми доказа, че си наистина жената, за която те мислех, жената, която търсех и от която имах нужда дълго време.

— Е, надявам се да ти е харесало, защото бе последният ти шанс.

Той се засмя.

— Далеч не е така, Съни. Можеш да избягаш днес, но аз ще те догоня. Спомняш ли си, когато ти казах, че Дженкинс е най-големият глупак, задето ти е позволил да напуснеш църквата? Е, аз не съм Дженкинс. Ще те следвам по петите, докато завинаги влезеш в живота ми, в дома ми и в леглото ми.

За момент тя остана безмълвна.

— Наистина ли смяташ, че бих се съгласила да живея с теб? Тук, в Летъм Грийн?

— Съпругът и съпругата обикновено — невинаги, но обикновено — живеят заедно.

— Съпругът и… Ти мислиш, че ще се омъжа за теб?

Устните му се разтеглиха в широка усмивка.

— Не мисля, Съни. Знам.

— Ти си луд!

— Боя се, че си права. Повечето мъже не биха искали фурия като теб да се навърта около тях, но аз обичам вълненията. Бил съм с много жени, но нито една не ме е вдигала от леглото, разплисквайки „Уайл Търки“ по верандата — каза той и се разсмя.

— Давай, смей се. И на мен самата ми се струва смешна заблудата ти, че бих се омъжила за теб и бих живяла в този затънтен град.

— Този затънтен град ти се е отразил много добре. Смятам, че е страхотно място за отглеждане на деца.

— Деца?

— Разбира се. Мисля, че трябва да изпълним гражданския си дълг, като осигурим работа на училището в Летъм Грийн, а ти?

Съни цялата кипеше от възмущение и яд. Той я перна леко по брадичката.

— Знам, че в момента идеята ти се струва неприемлива. Но би разбрала какво е най-добро за теб, ако някой ти го каже направо. Но след като помислиш известно време, ще се съгласиш.

С тези думи тръгна към вратата.

— А, и ако наистина решиш да заминаваш днес, опаковай нещата си тихо. Както знаеш, държа ме буден почти през цялата нощ. — Прозя се широко. — Връщам се в леглото.

Съни отново застана загледана в празното пространство.

Той блъфираше, нали?

Но не я бе излъгал за облога с Джордж. Бе казал, че ще я има в леглото си до нощта на сватбата и го беше направил.

Идеята за женитба беше абсурдна. Нали?

Тя го обичаше. Не би ли предпочела да живее с него в Летъм Грийн, отколкото сама в града?

Не, нищо не бе в състояние да промени решението й. Нищо?

Този път щеше да избяга от мъжа, когото истински обичаше. От мъжа, когото истински…

Тя го побутна по рамото. Колкото и невероятно да изглеждаше, той наистина се бе върнал в леглото и спеше спокойно. След като го разтърси повторно, Тай се извъртя по гръб и сънено я погледна.

— Още ли си тук?

— Никога не ми каза, че ме обичаш.

— Необходимо ли ти е? — Приповдигна се на лакът.

— Е, би било приятно.

Той се разсмя на цупенето й.

— Съни, ако не се бях влюбил в теб, щях да те отнеса в леглото още първата вечер, когато се срещнахме. Щях да те проследя дотук, да се възползвам от теб и да те изхвърля от живота си. И — вдигна заплашително пръст към разтворените й устни, осмелили се да го прекъснат — недей да отричаш, че точно това щеше да се случи. От мига, в който погледите ни се срещнаха, беше само въпрос на време да задоволим обзелата ни страст. Изчаквах до снощи, защото се надявах да спечеля и доверието ти. Исках да ти покажа, че вече не става въпрос само за секс.

— В такъв случаи си бил искрен, като ми каза, че се възхищаваш от мен като личност?

— Абсолютно!

Тя прехапа долната си устна.

— Не искам повече от две деца.

Тай сключи ръце зад главата си.

— Звучи ми разумно, още повече, щом ти си тази, която ще ги роди. Не си прекалено стара, нали?

— Следващата година ще навърша тридесет.

— Тридесет, а? Е, предполагам, че става.

Гневът й отново се надигна.

— Не смятам да променям и начина си на обличане, за да съм в тон със старомодните схващания в този град.

— Добре. Харесвам как се обличаш. — Погледът му обходи тялото й. — И как се събличаш.

Колкото и да не й беше лесно, тя устоя на изкушението, но усети познатата слабост в коленете.

— Ще трябва често да ходя в Ню Орлиънс.

— Разбирам.

— Нямам намерение да се отказвам от работата си.

— Не съм си и помислял да те карам.

— Имам намерение да обходя всички банки в Луизиана и Мисисипи, докато получа заема.

— Няма да е необходимо. Имам малко заделени пари.

Това я накара да замълчи за момент, после каза:

— Няма да използвам твоите пари, за да започна самостоятелен бизнес.

— Стига, Съни, не се инати. След като се оженим, те ще станат общи. — Забелязал решителния блясък в очите й, той се предаде: — Добре, ще направим компромис. Ще опиташ всичко възможно и ако нищо не се получи, ще обсъдим отново положението. Моето предложение ще оставим като последен вариант.

— Съгласна съм — кимна тя отсечено.

— Нещо друго?

— Не готвя много добре.

— Е, няма да умрем от глад.

— Градинарството също не е сред любимите ми занимания. Не обичам насекоми, змии, кал и така нататък, затова не очаквай от мен да предлагам домашен консервиран грах на църковния благотворителен базар.

— Всъщност предпочитам „Дел Монти“.

— Много съм подредена. Ще искам от теб да ми помагаш да…

— Съни?

— Какво?

— Ти харесваш ли ме?

Тя погледна към него и си помисли, че това е най-скъпото за нея лице, дори и когато така отчаяно се нуждаеше от бръснене.

— Много.

— А обичаш ли ме?

Дълбоко у нея се надигна вълнение. Трябваше да преглътне с усилие, преди да каже дрезгаво:

— Много. Много!

Той отметна завивките.

— Тогава млъквай и се върни тук, където ти е мястото.

Когато легна до него, той я притисна към себе си.

— Сега, когато техническите подробности са уточнени, когато знаеш, че любовта ми към тебе не застрашава независимостта ти, кариерата и всичко, което те прави това, което си, когато можеш най-после да се успокоиш, позволи ми да ти кажа какво чувствам.

Приглади косите й назад и продължи:

— Обичам те, Съни Чандлър. Влюбих се в теб в мига, в който те видях. Дори да не бях са обзаложил с Джордж, щях да искам да те имам в леглото си колкото може по-скоро и ако се беше наложило, щях да те последвам в Ню Орлиънс, за да те спечеля. Старомодно или не, искам да те закрилям до края на живота си. Ще се погрижа всички да разберат, че ти си жената на Тай Бомон, неговата дама, неговата съпруга. Всеки, който те нарани, ще си има работа с мен, а ти знаеш, че мога да бъда по-лош и от дявола. Ти си едновременно трън в петата ми и върховно удоволствие и аз те обожавам.

Смеейки се тихо, тя прокара пръст по устните му.

— Мога да кажа същото и за теб. — Очите й блестяха развеселено, сгрени от обожанието му. — Защо от самото начало не започна така романтично?

— Нищо нямаше да излезе. Трябваше сама да стигнеш до прозрението, че ме обичаш.

— Мислиш се за много умен, а?

— Извънредно — потвърди той горделиво.

Тя обви ръка около врата му и го притегли към себе си за една дълга, страстна целувка. Ръцете му я галеха с обич. Докосна нежните зърна и продължи да ги дразни, докато не се втвърдиха под пръстите му. Той сведе глава, засмука ги и ги навлажни с език.

Продължиха любовната си игра, нагаждайки се взаимно към желанията си. Скоро дишането им стана накъсано и учестено.

— Тай — въздъхна тя, — не ме докосвай там.

— Не ти ли харесва?

— Да, да, но ако не спреш, за мен всичко ще свърши още преди ти да си започнал.

— Искаш ли да се обзаложим за това, Съни Чандлър?