Уна-Мери Паркър
Греховно удоволствие (22)

Двадесет и втора глава

Шарлот трепереше, когато таксито зави по Малбъри Авеню и спря пред къщата на семейство Блейк. През откритите прозорци на ярко осветената всекидневна забеляза Линда и Дензил да говорят с някакъв мъж, когото никога преди не бе виждала. Тя забърза нагоре по каменната пътека към входната врата и за момент й се стори, че все едно гледа по телевизията пиеса, а звукът е изключен. Линда ръкомахаше, докато мъжете, както изглежда, слушаха внимателно какво им говореше.

Магда отвори вратата с унил и доста мрачен вид.

— Моля, елате оттук — каза тя на Шарлот и я въведе във всекидневната.

Линда първа тръгна към нея е протегнати ръце, за да я прегърне.

— Бог да те благослови, че дойде — рече тя със загрижен глас. — Как си, скъпа? Добре ли си?

До този момент Шарлот бе успяла някак си да се сдържа, но състраданието на Линда, както и съчувствените погледи на мъжете внезапно предизвикаха сълзи в очите й. В гърлото й бе заседнала буца и тя не можа да каже нищо, а само кимна неубедително.

— Горкичката! — рече Линда и я прегърна през раменете.

— Ела да седнеш, а аз ще ти налея нещо — предложи Дензил. После се обърна към Рандъл: — Това е брат ми, Ранд. Засега живее при нас.

Шарлот вдигна глава и видя през сълзите си един друг Дензил, по-млад и по-добре изглеждаш, с топли кафяви очи и гъста тъмна коса. Той се приближи и стисна здраво ръката й.

— Здравей. Слушал съм много за теб — каза Ранд. Гласът му беше мек и успокояващ.

— Ще ти донеса коняк и сода — живо рече Дензил. — Всъщност всички можем да пийнем по нещо.

Шарлот седна на канапето и се остави да я глезят. След няколко минути конякът я стопли отвътре и тя спря да трепери.

— Преживяла си такъв шок — каза Линда. — Наистина ли си добре?

— Добре съм.

— Как разбра, че Дейвид е завел Холи в Лондонската тъмница? Едва не умрях, когато позвъни да ни кажеш.

— Билетите сигурно са изпаднали от джоба на палтото му, защото ги видях на пода. Отначало не знаех какво представляват.

— После какво се случи? — попита Дензил, като се облегна на полицата на камината с лице към нея и отпи от чашата си.

— Той започна да лъже… И продължи да лъже и да лъже — тъжно отвърна Шарлот. — Не мога да понасям да ме лъжат. Бих предпочела да бе признал какво е направил. Горката Холи! Не ми се мисли какво е преживяла.

Линда въздъхна дълбоко и придоби загрижен вид:

— Зная. Никога няма да му простя това.

— Как съм могла да бъда толкова сляпа! — промърмори Шарлот. — Не повярвах на нито дума, когато Кони Уесткот каза, че Дейвид е наел убиец, но сега разбирам, че сигурно е вярно! Холи навярно е видяла кой е бил и затова той се е опитал да я сплаши, за да мълчи.

Линда и Дензил си размениха погледи, но не казаха нищо.

— Тази вечер видях Дейвид в друга светлина… — тя поклати глава и притвори очи за момент. — Трудно ми е да повярвам.

— Любовта е сляпа — каза й Линда. — Не се обвинявай. Никой не иска да си мисли лоши неща за човека, когото обича.

— Дори и така да е. Всички тези месеци… Той ме е лъгал почти за всичко. Това е мъжът, с когото живея, мъжът, когото обичам… обичах — съкрушено добави Шарлот.

— Струва ми се, че онази нощ в Шелуд нещата доста са се объркали — отбеляза Дензил. — Мисля, че планът е бил да се убият Едмънд и Вирджиния. Не смятам, че Дейвид е знаел, че Крис и Холи също ще бъдат там.

Ранд, който седеше тихо и слушаше разговора, се обърна към брат си:

— Може да си прав. Не каза ли, че Дейвид е бил шокиран, когато се е установило, че Холи е някъде в къщата?

Шарлот се намеси.

— Дейвид беше много изненадан — съгласи се тя. — Мисля, че изобщо е нямал представа, че Холи е там. О, Господи… беше ужасен ден…

Шарлот покри лицето си с ръце, спомняйки си цялата зловеща картина и колко съсипан изглеждаше Дейвид. Сега, разбира се, като се връщаше назад, осъзна как той бе хвърлил вината върху Крис и как не само тя, но и в полицията му бяха повярвали… Но дори и Едмънд и Вирджиния да са били сами, какво променяше това?

— Наемният убиец, който и да е бил той, сигурно е трябвало да го направи да изглежда като несполучлив грабеж — размишляваше Шарлот. — Но когато Крис се е появил… Може би го е застрелял в паниката? — тя замълча за момент. — След като Крис е мъртъв, Дейвид наследява всичко, или поне така си е мислел той. Не разбирам защо Дейвид не е планирал убийствата да станат, когато Крис е бил в Шелуд.

Линда и Дензил отново се спогледаха, но този път Шарлот ги забеляза.

— Какво има? — попита тя със страх. — Какво криете от мен?

Линда се пресегна и стисна ръката й, преди да заговори.

— Полицията смята, че не е имало наемен убиец.

Шарлот изглеждаше озадачена:

— Значи все пак е бил крадец?

— Не, скъпа — тъжно поклати глава Линда. — Инспектор Грайндли — внимателно каза тя — мисли, че Дейвид е избил семейството си.

— Не! О, господи, не! — извика Шарлот и скочи на крака, като разплиска коняка си. — О, Линда, ти грешиш! Няма начин, разбираш ли… изключено е Дейвид да е способен да убие собственото си семейство! — буйно изрече тя.

Всички я погледнаха с дълбоко състрадание.

— Вероятно не е било планирано предварително — отбеляза Дензил.

— Мисля, че е било — не се съгласи Линда. — Доколкото разбирам, единственото нещо, което не е предвидил, е присъствието на Холи.

Шарлот се нахвърли върху нея:

— Ти беше уверена, че е бил Дейвид още от самото начало, нали? Каквото и да е, само Крис да не е виновен!

— Това изобщо не е честно! — отвърна Линда. — Зная колко ужасно се чувстваш, Шарлот — продължи тя, — но трябва да приемеш фактите.

— Непрекъснато повтаряш, че разбираш, но не е така! — заплака Шарлот. — Дейвид беше целият ми живот през последните шест месеца. Не мога да повярвам, че това се случва. Как е могъл да застреля родителите си и Крис? И после да си дойде за вечеря, като че ли нищо не е станало?

Линда се опита да се извини:

— Скъпа, не исках да те разстройвам, но рано или късно щеше да узнаеш, че Грайндли търси конкретно доказателство, за да може да предяви обвинение срещу Дейвид, и си помислих, че е по-добре да го научиш от нас, отколкото от него.

— Не мога да го приема — призна Шарлот. — Не мога да повярвам, че е способен да извърши такова нещо. Дейвид е толкова нежен, толкова… самият той е толкова уязвим.

— Знаеш ли къде е сега? — попита Линда.

— Не. Изхвърча от апартамента с гръм и трясък, защото го обвиних, че лъже и каза, че не иска повече никога да ме види.

Линда погледна Дензил въпросително:

— Предполагам, че е при Натали?

Шарлот изглеждаше изненадана:

— Натали? Братовчедка му? Срещнах я с братята й на погребението. Защо ще ходи при нея?

— Възможно е да е там — уклончиво каза Дензил.

Начинът, по който той говореше, събуди подозрение у Шарлот.

— И тя ли му е била любовница?

— Не зная — отвърна Линда. — Като братовчеди са били и добри приятели.

— След погребението тя се върна с нашата кола в Лондон — каза замислено Шарлот. — Спомням си, че наистина изглеждаха доста близки. Аз не я харесах.

— Малко жени я харесват — отбеляза Линда. — В действителност тя се интересува само от съпрузите и приятелите им. Беше хвърлила око на Дензил на погребението. Можеш ли да си представиш нещо по-отвратително. В един момент преследваше дори и Нийл.

Шарлот нямаше нужда да слуша повече. Ако Дейвид се бе виждал с Кони през последните шест месеца, без съмнение се бе срещал и с Натали. Тя отпи от чашата си, бе много нещастна. Все пак бе благодарна, че поне не е сама в този момент.

— Какво ще стане сега — попита Ранд.

— Ще трябва да кажем на полицията за случилото се днес. Холи не може да бъде разпитвана в момента. Тя преживя достатъчно — каза Линда. — Запазила си билетите, които намери, нали, Шарлот?

— Да. Страхувам се, че това означава, че ще те накарат да дадеш показания, ако той бъде обвинен в убийство.

Шарлот погледна ужасено:

— О, не! Наистина ли?

Дензил се обърна към Ранд.

— Попитай адвоката — каза той.

— Да, боя се, че ще трябва да го направиш. Ти ще бъдеш един от основните свидетели на обвинението.

Тя сложи ръка на устата си.

— О, Боже мой! Как мога да застана там и да дам показания, които вероятно ще замесят Дейвид? Ще се чувствам като Юда!

— За съжаление, няма да имаш избор, ще бъдеш призована в съда — тихо обясни Ранд — и ще те накарат да положиш клетва.

Шарлот покри лицето си с ръце, опитвайки се да не мисли как би изглеждала в свидетелската ложа, докато Дейвид — мъжът, когото бе обичала повече от всеки друг в живота си — стоеше на подсъдимата скамейка.

— Не мисля, че ще мога да го направя — най-накрая каза тя. — Прекалено жестоко е да очакваш от някого да даде изобличаваща информация за човека, когото обича.

— Добре, все още не се е стигнало дотам — тактично вметна Линда. — Сега трябва да съсредоточим усилията си да помогнем на Холи да преодолее шока.

Дензил напълни отново чашите им и седнаха да поговорят. Постепенно Шарлот започна да се поуспокоява. Дълбоко я развълнува начинът, по който семейство Блейк показваше колко много са загрижени за нея. Сред тях и семейството си щеше да оцелее някак си.

— Ще направя на всички ни бъркани яйца и препечени филийки — съобщи Линда. — Сигурно умирате от глад.

Шарлот хвърли поглед на часовника си. Беше изгубила представа за времето, струваше й се, че само преди минути бе намерила билетите. Беше станало единадесет и половина.

— Не мислех, че е толкова късно! — възкликна Дензил. — Трябва да позвъним в полицията веднага.

— Ще прекараш нощта тук — майчински каза Линда на Шарлот. — В никакъв случай не бива да се връщаш в апартамента си сама.

— Линда е права — съгласи се Дензил. — Ще останеш при нас.

— Благодаря — отвърна тя признателно.

 

 

Шарлот се събуди внезапно, чудейки се къде се намира. После споменът за случилото се предишната вечер я връхлетя и я потопи в странна смесица от страх и сломяваща мъка. Имаше неща, които не бе казала на Линда и Дензил, неща, които никога нямаше да признае пред никого, за този последен час, който бе прекарала с Дейвид, преди той да си събере багажа и да си тръгне.

Когато го предизвика и му заяви, че лъже, той я бе погледнал страшно с такова изражение, каквото никога преди не бе виждала. Дори усмивката му бе смразяваща. За момент бе изпитала чувството, че пред нея стои самото зло. Той се бе присмял на обвиненията й и я бе засипал с обиди, но най-много я бе поразило изключително грубото му поведение.

Тя лежеше в стаята за гости на семейство Блейк, измъчвана от спомени, а по лицето й се стичаха сълзи и попиваха във възглавницата. Внезапно усети, че вратата на спалнята се отвори много тихо. Помисли си, че може би е Линда и се изправи седнала, като бързо изтри сълзите си с длани.

— Защо плачеш? — попита слаб гласец. Беше Холи, облечена в нощница на розички, русата й коса бе разрошена, а под ръката си стискаше Флиси.

— Плача, защото съм нещастна — отвърна Шарлот и й се усмихна през сълзи.

— Когато плача — осведоми я Холи със сериозен вид, — плача силно.

— Наистина ли, скъпа? — тя протегна ръка да я погали по главичката.

— Вчера плаках много — добави детето.

Шарлот се взря в изящното, малко личице.

— Много ли беше изплашена? — тихо попита тя.

Холи кимна.

— Исках мама да е при мен. Ти искаш ли твоята майка?

Шарлот се усмихна.

— Предполагам, че ще я видя по-късно днес.

Холи се покатери на леглото, скръсти малките си розови крачета и постави Флиси до себе си. Шарлот наблюдаваше с обич осеяните с трапчинки ръчички, докато детето оправяше прилежно нощницата си, покривайки босите си крака.

Холи, изглежда, бе настроена доверчиво и тя инстинктивно реши да я разпита много внимателно. Това със сигурност нямаше да навреди, при положение че не смяташе да я подлага на натиск?

— Какво се случи вчера, миличка? — попита Шарлот почти нехайно.

— Чичо Дейвид ме изведе. Исках да отидем в „Пеещото дърво“ да взема къщичката си за кукли.

— Там ли отидохте?

— Не — Холи тъжно поклати глава. — Ходихме на едно лошо място. Аз не исках, но той каза… — тя внезапно млъкна и в един миг придоби уплашен израз, като че ли си бе спомнила нещо. Шарлот веднага прегърна малкото момиченце и го притисна към себе си.

— Какво каза чичо Дейвид? — ласкаво прошепна тя.

Холи мълча известно време, преди да отговори.

— Той каза, че не трябва… че не трябва да казвам… или ще ме остави там. Цялата нощ! В тъмното. Не исках да стоя там, затова се разплаках.

— Горкичката! — Шарлот я целуна по главата и усети сладкия мирис на детски шампоан. — Не трябва да се страхуваш повече, скъпа, тъй като никой от нас няма да види Дейвид отново — в този момент тя осъзна с болка, че той вече не беше част от живота й и се почувства така, като че ли бяха забили нож в тялото й. Запита се дали някой би разбрал колко мъчителни бяха за нея последните няколко часа.

Очите на Холи се разшириха:

— Никога?

— Никога, Холи. Майка ти и Дензил казаха, че не искат повече никога да го видят… И аз… аз казах същото — добави тя, опитвайки се да сдържи сълзите си.

Холи мълчаливо осмисли тази информация, докато оправяше роклята на куклата си.

— Не исках да остана на това място сама — каза тя най-накрая. — Беше ужасно.

— И няма да е необходимо — увери я Шарлот. — Разказа ли всичко на Флиси?

— Не.

— Ще го направиш ли? Флиси би искала да научи къде си ходила, нали?

— Може да се изплаши — сериозно отвърна детето.

— За какво чичо Дейвид не искаше да разкажеш? — попита тя, надявайки се, че не я насилва прекалено много.

— Нищо — Холи стисна силно малките си устни.

— Добре — спокойно рече Шарлот. — Не е необходимо да ми казваш, но може би Флиси ще иска да научи.

Холи я погледна изненадано:

— Но Флиси може да разкаже.

— О, не, Флиси никога няма да го направи — увери я Шарлот. — Виж, устните й са неподвижни, тя знае как да пази тайна.

Момиченцето, изглежда, още се съмняваше.

— Защо не сложа ръцете си на ушите — предложи Шарлот — и тогава ще можеш да кажеш на Флиси какво ти каза чичо Дейвид?

— И тя няма да разкаже на никого?

— Разбира се, че Флиси няма да разкаже на никого — увери я Шарлот.

Холи се засмя. После видя как Шарлот запуши ушите си с длани и отново се засмя, като приближи главата на куклата до лицето си. Тя започна да шепне на ухото на Флиси, като внимателно наблюдаваше Шарлот със сините си очи.

 

 

Грайндли стана в ранни зори, нетърпелив да отиде в полицейския участък. Веднага щом пристигна, дежурният офицер от нощната смяна го информира, че Дензил Блейк се е обадил да съобщи, че Дейвид Фаръл е заплашвал Холи, за да я накара да мълчи. Започваше да става горещо. Инспекторът издаде заповед да се намери Дейвид и да се доведе за допълнителен разпит. Може би този път щяха да успеят да му предявят обвинение.

Бяха минали само няколко минути, откакто бе дошъл, когато Франклин нахлу в стаята му, запъхтян и забързан.

— Имаме нещо срещу него, сър! — победоносно каза той. — Хванахме негодника!

Грайндли присви очи. Нямаше нужда да пита Франклин за кого става въпрос.

— Какво сте открили?

— Яке. Било е заровено в градината под някакви храсти.

Сърцето на Грайндли подскочи.

— Откъде знаеш, че е на Дейвид Фаръл?

— Една от визитките му от времето, когато е работел за „Флайт Рекърдс“, е изпаднала в хастара през дупка на джоба.

— Има ли някаква причина, поради която е било заровено? — попита инспекторът.

— Така мисля, сър. Покрито е с петна от кръв.

 

 

Линда печеше бекон с домати за закуска, когато Шарлот се втурна вътре. Тя вдигна глава въпросително и веднага щом видя пребледнялото й лице и пълните й със сълзи очи, бързо отиде при нея.

— Какво има, Шарлот?

Шарлот заговори направо, тъй като се чувстваше замаяна от ужаса и шока, който бе изживяла.

— Холи току-що ми разказа какво се е случило в Шелуд — тихо отвърна тя. — Всъщност не точно на мен, а на куклата си, предложих й да разкаже на Флиси, а аз се престорих, че не слушам.

— О, скъпа! — нежно рече Линда, виждайки колко е разстроена. После попита по-настойчиво: — Какво каза тя?

След като извади млякото от хладилника, Ранд се обърна, издърпа един стол от масата и й предложи да седне.

Шарлот се отпусна благодарно на него и се опита да овладее риданията, които разтърсваха тялото й.

— Не е било, както смятахме — каза тя, останала почти без дъх. — Имало е двама убийци в Шелуд през онази нощ.