Маргарет Броунли
Лора (9)

IX

Както Девън беше предсказал, след няколко дни Лора вече не усещаше никаква болка в крака си. За да бъдат сигурни, че навяхването няма да се влоши, тя послуша Кейт и остана един ден на легло, но още на следващия не можа да понесе бездействието и, доколкото можеше, започна да организира работата си по телефона.

Веднага след завръщането беше влязла във връзка с Джек и му беше описала наблюденията си. Джек бе споделил, безпокойството й, що се отнася до сериозността на положението, но после недвусмислено беше заявил, че в момента просто не може да предприеме никакви измервания, които биха дали окончателно обяснение. Лора няколко пъти нетърпеливо го беше прекъсвала, опитвайки се да го увещае, но Джек остана непреклонен.

— Не може. Бронята от лед и сняг е прекалено дебела. Докато пробием достатъчно дълбока дупка, ще мине цяла вечност. А ако се освободи някоя лавина, ще помете стръмния скат, без да можем да направим каквото и да е. Това значи, че би трябвало да блокираме цялата местност надлъж и шир, за да не пострада никой. Ще трябва да финансираме това гигантско начинание с оскъдните средства, които имаме на разположение. Ще ни одерат кожата, ако поискаме още.

— Не бива да се съобразяваме в никакъв случай с това! Много добре знаете за какво говоря, Джек! — каза Лора почти отчаяно.

— Освен това, Лора, трябва да вземете предвид, че въпросната местност е природно защитен обект — продължи Джек. — А индианците много внимават никои да не влиза в свещената им земя.

— Дори чистокръвен апах с бойна татуировка не би могъл да ме спре да проведа необходимите измервания! Джек, въпросът е действително спешен. Моля ви, опитайте се да влезете във връзка с вожда на индианците или с когото и да е и го накарайте да разбере нашата молба. Имаме нужда от данните, ако изобщо искаме да продължим работата си.

— Е, добре, права сте. Ще се постарая.

— Дано успеете. И ме дръжте в течение, Джек!

— Обещавам, Лора.

— Благодаря, Джек.

След този разговор Джек вече не се беше обадил. Постепенно Лора започна да се тревожи. Тя вземаше телефонната слушалка, сетне отново я оставяше. Каква полза да се обажда постоянно на Джек и да го нервира? Той щеше да се обади, ако имаше нещо ново.

Неочаквано от кухнята долетяха някакви къркорещи звуци. Лора се сепна и се ослуша. Сетне не можа да издържи, стана и куцукайки се отправи натам. „Машината за миене на съдове! Разбира се“ — тя си отдъхна. Кейт беше забравила да я изключи, преди да излезе.

Без някаква конкретна идея, Лора отвори хладилника и разгледа запасите. Дали да си сготви спагети? Защо не? Кайма, домати и лук — в хладилника имаше всичко, от което се нуждаеше за соса. Взе една дебела дъска и остър нож и, докато запържваше каймата в чугунения тиган, наряза доматите, обели лука и го накълца на ситно. Очите й се насълзиха и започна да вижда всичко наоколо като през воал.

В този миг на вратата се позвъни.

— Тъкмо сега ли? — Лора си избърса ръцете с книжна салфетка и забърза колкото можеше по коридора. Заслепена от сълзите, тя пипнешком хвана дръжката и отвори вратата.

Отвън стоеше Девън. Той я погледна смаяно:

— Какво има? По-зле ли сте? Да ви заведа ли на лекар?

Лора искаше да му обясни, че вече не усеща болки, но можа само да изхълца. Без да каже нито дума, той я взе на ръце, отнесе я в дневната и я положи на канапето. Тя извади кърпичка от джоба си и се изсекна.

— Не е това, което си мислите, Девън. Кракът ми е много добре. Ето! — завъртя глезена си. — Рязах лук. Затова са глупавите сълзи.

— Вярно ли е — Девън скептично опипа глезена.

— Да.

— Е, толкова по-добре. Всъщност, донесох ви работа. Една статия за „Ню Йоркър“.

— Окей, дайте ми я. Веднага ще я прочета.

— Не, не е необходимо. Не е толкова бързо — той вдигна глава. — Гори ли нещо?

— Каймата! За Бога! — Лора скочи и побърза в кухнята, без да обръща внимание на контузения си крак.

Тъмен пушек изригна насреща й, задави я лютив мирис на изгорено месо. Тя се закашля и се втурна към печката, дръпна тигана от плочата, пусна го в пълния с вода умивалник и широко отвори прозореца. Мазнината продължи да съска, да пръска и да бълва дим още известно време, сетне постепенно димът се разнесе.

— Уф! — Лора размаха ръце, за да си повее пресен въздух. В това време погледът й падна върху пода. — О, не! На всичкото отгоре и това! — извика тя и ужасена се втренчи в мътната сапунена вода, разливаща се по подовите плочки. Изключи бързо машината за миене на съдове. Идеше й да зареве на висок глас.

— Как е възможно сам човек да причини толкова пакости? — облегнал се небрежно на рамката на вратата, Девън се смееше.

У нея се надигна буен гняв.

— Вместо да правите глупави забележки и да се хилите, по-добре ми помогнете!

— На вашите услуги, мадам! — той се поклони все така ухилено. Това още повече ядоса Лора. Тя стоеше с кървавочервени бузи и му хвърляше убийствени погледи. Девън се наведе, изу си обувките и чорапите и нави панталоните си над коленете. Когато съблече и ризата си, Лора преглътна. Той зашляпа стъпка по стъпка все по-близо към нея.

— Знаете ли дали в тази къща има френски ключ?

— Нямам представа — Лора се закашля и се огледа безпомощно. — Ще видя.

— Не, почакайте, По-добре аз. Веднага ще се върна — Девън изчезна.

Докато го нямаше, Лора извади всички хавлиени кърпи, разстла ги върху кухненския под и се опита да овладее донякъде водната маса.

— Липсва ви мъжът вкъщи — Девън размаха тържествуващо кутията с инструментите. — Вие просто не сте жена, която може да се справя дълго без мъж! Бих могъл да се закълна в това!

— За лъжлива клевета се полага затвор! — Лора хвърли една мокра кърпа по него.

Той се извъртя ловко и я избягна.

— За телесна повреда също — възрази й със смях.

— Ще получа смекчаващи вината обстоятелства.

— Ще трябва да ми го обясните после по-точно. А сега първо да свършим работа — Девън се наведе, опразни шкафа под мивката и се провря в тясната пролука. — Струва ми се, че отточната тръба е запушена. Имам нужда от френския ключ.

— Френски ключ? Какво е това? — Лора затършува нерешително в кутията с инструментите.

— Нещо като клещи с червена пластмасова дръжка.

— Ето — тя му подаде инструмента.

— Боя се, че без помощ нищо няма да направя. Някой трябва да държи тръбата, докато отвъртам нареза.

— Окей — Лора прекрачи краката му и клекна пред отточния канал.

— Така нищо няма да стане. Трябва да дойдете до мен. Съжалявам, но не може другояче.

Лора преглътна. Без да каже нито дума, тя се промуши през тесния отвор.

— За вас ще бъде най-лесно, ако легнете по гръб.

Съвсем объркана, Лора последва указанията на Девън. Внезапно й стана горещо и задушно. Задиша учестено. Сърцето й силно заби.

— Дръжте клещите така — Девън я накара да хване с ръка тръбата над главата й и й показа как да използва инструмента.

— Всъщност, защо в живота ви няма мъж, Лора? — попита я някак между другото. Дъхът му докосваше бузата й.

— Имаше един — тя отчаяно се стараеше да държи клещите.

— И защо не ви потръгна с него?

— Той не можа да свикне с мисълта, че съпругата му постоянно ще броди в световната история от един вулкан до друг.

— А вие предпочетохте твърдото, студено ложе на кариерата пред мекото топло съпружеско легло? — гласът на Девън звучеше дрезгаво.

— Никой мъж не е в състояние да излъчва такава жар като кратера на един вулкан.

— Наистина ли така мислите, Лора? — прозвуча гласът му съвсем близо до нея.

Лора се сепна и си удари главата в отточната тръба.

— Ау! — от очите й потекоха сълзи. Тя отблъсна ръцете на Девън, изпълзя от шкафа и се изправи стенейки. За миг се олюля, пред очите й затанцуваха кръгове, сетне главата й се проясни.

— Кейт!

Кейт смръщи нос.

— Какво мирише толкова отвратително тук? — тя заоглежда със смръщено чело опушената стена над печката, мокрия под, купчината мокри кърпи в ъгъла и овъглените останки от храна в тигана. Накрая погледът й се спря на краката на Девън, стърчащи изпод умивалника.

Лора се закашля:

— Станалото е отчасти по моя вина, Кейт. Забравих тигана на печката, а освен това и машината за миене на съдове преля. Уплаших се, че цялата къща ще се наводни. Но опасността премина — тя хвърли поглед към Девън. — Всичко е вече под контрол.

— А кой е тук? — Кейт се наведе под мивката и любопитно се огледа.

— О, това е мистър Девън Къртли. Един от вашите съседи — гласът на Лора предателски трепереше.

Девън се подаде изпод шкафа.

— Приятно ми е да се запозная с вас — той се усмихна подкупващо. — Лора току-що изкара кратък курс за водопроводчици при мен — Намигна на Кейт.

Лора извърна зачервеното си лице. Девън не изпусна случая да я клъвне! Идеше й да потъне в земята.

— Е, тогава да не ви смущавам повече — Кейт кимна окуражително на Лора и Девън и изчезна.

Ухилен, Девън отново се посвети на повредения канал. Лора не го удостои с поглед. Тя изтича след Кейт.

— Какъв ден! — Кейт се друсна на канапето. — Куп побъркани туристи очевидно бяха взели антикварния магазин за място, където се продават сувенири. Направо ме ликвидираха! — тя погледна Лора. — Струва ми се, че попречих, а?

— Не! Съвсем не! Напротив, изтърсихте се точно навреме! — Лора искаше да разправи всичко на Кейт, но неочаквано на вратата застана Девън.

— Каналът е отпушен — той погледна Лора в очите. — С това поне един от проблемите ви е приключен.

— Чудесно! — Кейт погледна любопитно от единия към другия. — Може би разбирате и от електричество? Имаме си и такъв проблем: бушоните постоянно изгарят! Сякаш тук всичко стои под високо напрежение…

— Кейт! — прекъсна я Лора бързо. — Не бива да злоупотребяваме с щедрата жертвоготовност на мистър Къртли.

— Права сте — Кейт протегна ръка на Девън. — Във всеки случай, сърдечно благодаря за безкористното ви участие, мистър Къртли.

— За мен беше цяло удоволствие — Девън се поклони.

— Да, и аз искам да ви благодаря за помощта — Лора го избута в коридора, мина пред него и отвори входната врата. — Довиждане!

— Така, така, високо напрежение — измърмори Девън. — И с него ли имате проблеми? Искам да кажа, че зная нещо за отслабване на напрежението…

— Не, благодаря, ще се справя. Довиждане, мистър Къртли — тя сърдито хласна вратата след него. За миг затвори очи и пое дълбоко въздух, преди да се върне неохотно в кухнята.

— Боже мой, какъв очарователен мъж! Няма ли той случайно нещо общо с вашия „галантен кавалер на розите“?

— Чиста случайност — Лора направи гримаса.

— Това ли е всичко, което можете да ми кажете за този фантастичен мъж?

— Почти. Той е журналист. Понякога си сътрудничим. Повече наистина не бих могла да ви кажа.

— Много жалко — Кейт въздъхна театрално. — Как е кракът ви?

— Отлично. Болките почти преминаха. Скоро ще мога да танцувам пак самба.

— Хайде, хайде! По-добре бъдете внимателна — Кейт се засмя. — Радвам се обаче, че сте по-добре. Затова пък аз се чувствам днес като пребита. Смятам веднага да си легна.

— Добре. И без това имам още работа.

Кейт кимна благодарно на Лора, стана и се запъти към спалнята си.

Лора въздъхна и се огледа. Седне се залови за чистене. Ожесточено премахна всички следи от своята несръчност и от наводнението. Мислите й отново се върнаха към Девън Къртли. Какво щеше да се случи, ако Кейт не се беше появила така неочаквано? Гърлото й пресъхна. Остави парцала и влезе в дневната. Пликът със статията на Девън лежеше върху масата. Тя се поколеба, после го отвори, извади няколкото листа и започна да чете.

След първите изречения се спря. Започна още веднъж отначало, защото просто не можеше да се съсредоточи. Какво беше това? Какво правеше този мъж с нея? Никога досега не беше прахосвала толкова мисли по някого, както сега по Девън Къртли, Какво толкова особено имаше у него? Нищо! Тя хвърли ядосано статията върху масата.

Внезапно замръзна и се ослуша. Чу някакво драскане по входната врата, после тихо мяукане. Лора отиде до вратата и я отвори.

— Хайде, ела! — повика тя. — Днес ще трябва да се задоволиш с мен, защото господарката ти си легна, хайде, влизай!

— С удоволствие! — тъкмо когато Лора се готвеше да излезе навън, от стената се отдели някаква сянка. — Изглежда днес не е необходимо да търсите толкова дълго вашата Любовна жар! — Девън излезе на светло и Лора видя в ръцете му някакво заоблено създание с черна козинка, което кротко мъркаше.

— Божичко, изглежда имате многостранни таланти! И съседските котки ли омагьосвате с неотразимия си чар?

— Аз съм специалист, що се отнася до котките — особено до диви котки — той се наведе и пусна на земята Любовна жар. Котката клекна на изтривалката, зализа си лапичките, протегна се и после с високо вдигната глава се запъти по осветения коридор.

— Добре ли изтича сега водата?

— Моля? Водата ли?

— В канала.

— О, да. Свободно.

— Лора… — Девън потърси погледа й.

— Бях ви пожелала лека нощ, мистър Къртли!

— Защо винаги сте толкова недружелюбна, Лора? — той пристъпи по-близо и предпазливо я привлече към себе си.

— Аз… — Лора сложи глава на рамото му. — Не зная — прошепна тя.

— О, Лора! — Девън я погали нежно по кожата. — Погледни ме! — помоли той тихо.

Лора колебливо повдигна глава. Погледите им се срещнаха. Девън се наведе, докато устните му почти докоснаха нейните. Остана така дълго пред нея, без да помръдне. Лора не смееше нито да диша, нито да се движи. Най-после устата му намери нейната и той я целуна безкрайно нежно.

Лора простена тихо. Сякаш от само себе си повдигна ръце и ги обви около врата му. Тялото й с желание се притисна до неговото. Неочаквано сдържаната нежност на Девън вече не й беше достатъчна. Искаше повече. Отвърна възбудено на целувката му.

Сякаш само бе очаквал знак за съгласието й, Девън я притисна страстно към себе си. Целувката му стана по-упорита и взискателна. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, загалиха нежно закръглените й бедра и я привлякоха още по-близо до него.

Горещо желание обзе Лора. У нея лумна непознат дотогава огън. И когато ръцете на Девън пуснаха бедрата й и започнаха да я опипват под тениската, тя тихо извика от удоволствие.

Девън простена и обхвана гърдите й. Почувства гладката топла кожа, заоблеността им, щръкналите твърди зърна.

— Лора, о, Лора! — задъхано произнесе той. — Толкова много те желая — притисна я още по-силно. — Имам нужда от теб, Лора! Желая те…

Пресегна се през раменете й, хвана дръжката на вратата и тихо я отвори. Сетне поведе Лора през градинката на Кейт по тясна пътечка, която водеше към отсрещните къщи.

Лора го следваше като в транс. Усещаше по бузите си свежия нощен въздух, лек ветрец играеше с къдриците й, ръката на Девън беше здрава и топла. Всичко беше прекалено хубаво, за да бъде вярно…

Неочаквано тя се спря. Тъкмо така беше — прекалено хубаво, за да бъде истина. Нещо не беше в ред. Съвсем ясно й стана какво щеше да се случи в стаята на Девън. В какво се впускаше? Секс без любов? Нощ, която щеше да послужи единствено да достави удоволствие на тялото й? Защото между тях изобщо не беше ставало дума за чувства.

— Не! — извика Лора и се освободи от Девън. — Не мога!

Той се втренчи в нея смаяно:

— Защо?

Тя мълчеше и избягваше погледа му. Как копнееше да се люби с него! Но какво щеше да стане след това? Връзката им нямаше никакво бъдеще. Тогава защо да причинява на себе си и него ненужна болка и тъга? По-добре бърз край преди всичко да е започнало, отколкото по-късно безкрайни упреци и терзания!

— Боя се, че съм малко старомодна в това отношение — каза сухо. — Всичко в мен настръхва срещу представите да бъда с някого, когото дори не обичам.

— Ако това е едничкият ти проблем… Какво пречи веднага да се влюбиш безумно в мен?

— Никак не сте самонадеян, май?

Девън се засмя:

— Ни най-малко! Аз съм тъкмо мъжът, когото си чакала цял живот!

— Вас?! Тъкмо вас, мистър Къртли? Смятате, че сте мъжът на моите мечти? — Лора поклати недоверчиво глава. — Кошмарен мъж би било подходящото определение. Вие сте наистина най-безсрамният, най-тираничният тип, когото някога съм срещала.

— Значи безсрамен и деспотичен! Изумен съм! Кой коригира всичките ми статии? Кой има последната, решаваща дума за всичко, което пиша? Щях ли да се подложа на подобно опекунство, и то от страна на една жена, ако бях такъв, какъвто ме виждаш?

— По-полека, моля! Въпросът е, бихте ли търпял моята намеса, ако имахте друг избор? — тя го стрелна сърдито. — Вие бихте продал дори баба си, за да се доберете до някоя сензационна история, нали така? И ако наистина имахте някакъв интерес да спите с мен, не бихте се поколебал дори да ми се обясните в любов или да ми направите предложение за женитба, права ли съм?

— Това означава ли, че бихте приела?

Лора се изчерви:

— Не, съвсем не означава! — обърна се и бързо се запъти обратно към къщи през тъмната градина.

— Не искаш ли да узнаеш, дали действително не се ужасявам от подобни средства?

— Не си правете труд, моля! — тя изкачи на един дъх стъпалата, отвори вратата и се скри в къщата.

Спря се задъхана чак в стаята си. Хвърли се на леглото, изхълца и зарови глава във възглавниците:

— Девън, о, Девън!…