Маргарет Броунли
Лора (13)

XIII

— Водороден сулфид — Джек удари с длан по масата. — Ясно! Имате добър нюх, Лора. Подозрението ви се потвърди.

— Това означава, че пластът на магмата застрашително се покачва — Лора замислено погледна през прозореца към планинския масив, който остро се очертаваше на светлия небосвод.

Джек кимна:

— Трябва да правим контролни измервания ден и нощ. Засиленото изхвърляне на серни газове ми изглежда съмнително.

— Дори твърде съмнително — изражението й беше сериозно. — Странно, от дни насам ме преследва някакво злокобно чувство. Във въздуха има нещо, Джек! Природата сякаш дебне, за да унищожи човечеството в удобния момент!

— Моля ви, Лора, съвземете се! Вие сте учен, а не ясновидец! Не бива да ни побърквате с някакви мрачни предчувствия, а да ни накарате да се съсредоточим върху нашите данни, статистики и изчисления на вероятностите… Това са аргументи, с които нещо може да се предприеме, всичко останало са ненаучни безсмислици.

— Зная, Джек — Лора въздъхна. — Но въпреки това…

— Мислех, че съм се изразил съвсем ясно, Лора — Д-р Хейли стоеше в стаята й със зачервено лице. — Казах ви, че не желая лични мнения или коментари на моите сътрудници да стигат до обществеността.

— Но…

— А сега вижте тук! — той тръшна един брой на „Лос Анджелис Таймс“ върху писалището й.

Лора се вцепени. На първа страница изпъкваше снимката й в голям формат:

„Геофизичката Лора Никълс допуска, че Монт Кайро ще изригне наскоро — прочете тя ужасена. — Вече не можем да затваряме очи пред недвусмислените признаци за заплашващата ни опасност — заяви младата вулканоложка, — пред прекалено ясните, увеличаващи се от ден на ден признаци, които водят до един-единствен извод: вулканът ще бълва огън!“

Лора изпусна вестника. Очите й се напълниха със сълзи. Девън я беше измамил. Беше я излъгал и използвал по най-подъл начин. А тя бе паднала в клопката му, беше хлътнала по него, дори не беше забелязала, че танцува като кукла, водена от опитен кукловод…

Гневът на д-р Хейли премина, когато видя отчаянието й.

— Е, не се оставяйте да ви потънат гемиите, дете — гласът му звучеше бащински. — Ще оправим тази глупава работа. Важното е да не губим време.

Лора бавно вдигна глава:

— Благодаря, д-р Хейли, — прошепна тя тихо.

— Всичко е наред. А сега, моля, изслушайте ме внимателно. Кметът на Айдъл Спрингс, мистър Стрейтън — струва ми се, че двамата сте имали вече удоволствието… — е насрочил за утре преди обяд един вид публична дискусия — Д-р Хейли се поколеба — той настоява да направите декларация.

— Аз? Какво бих могла да кажа аз на хората?

— Че опровергавате статията в „Таймс“.

— Не! — Лора поклати глава. — Не мога да лъжа!

— По дяволите, Лора, може би ще отложите временно моралните си скрупули. Касае се до вашата — до нашата — работа. Нямаме друг избор, защото трябва да спечелим време. А ще го спечелим, само ако се дистанцираме от вашите изявления и накараме хората да повярват, че с тази сензационна статия един-единствен репортер е искал да си спечели слава за сметка на други.

Тя отново мълчаливо поклати глава.

— Трябва ли да ви припомням отговорността ви на учен, Лора? Не можем да тревожим хората с някакви неиздържани в научно отношение тези.

— Но вие самият видяхте измерванията, д-р Хейли! Вие прочетохте отчетите…

— Да, зная, по дяволите! Въпреки всичко, нищо не предвещава предстоящо изригване, а това са фактите, това е решаващото! Колкото и да съжалявам, трябва да избирате, Лора — или ще се вразумите и ще представите утре нещата правилно, или ще бъда принуден да ви помоля да ми поднесете оставката си.

Лора скочи:

— Избор ли наричате това? Лъжа или отказ от мястото ми! — тя се изсмя горчиво.

Д-р Хейли повдигна рамене:

— Премислете на спокойствие нещата, друг съвет не мога да ви вдам. С неудоволствие ще се откажа от сътрудничеството ви, повярвайте ми, Лора!

— Промених намерението си, ще говоря пред събранието — макар че цялото й същество се бунтуваше, външно Лора беше много спокойна.

Д-р Хейли изглеждаше изненадан, но и успокоен.

— Наистина камък ми пада от сърцето! Много се радвам, че сте превъзмогнала себе си, Лора. До скоро тогава — той й кимна с усмивка.

Залата в кметството беше препълнена, дори на средната пътека и отстрани се тълпяха хора. Около петстотин души протегнаха вратове в очакване, когато кметът взе думата, за да представи и поздрави поканените политици, учени и икономисти. На една от стените се облягаше Девън. Лора почувства, че той я гледа изпитателно, но не му обърна внимание. Никога нямаше да му прости подлото предателство. „Вярвай ми!“ Думите му звучаха в ушите й като чиста подигравка. Не, каквото и да станеше, главата Девън беше приключена за нея. Тя силно стисна устни.

— … А сега бих искал да ви помоля, мис Никълс, — това е асистентката на д-р Хейли — да ни обърнете внимание.

Когато Лора стана като в транс и пристъпи към микрофона, през редиците премина шепот. Любопитните лица от тълпата се сляха пред очите й. Съвсем ясно, да, прекалено ясно тя видя само едно красиво малко момиче, седнало на първия ред. Русото дете я гледаше доверчиво с големите си невинни сини очи. Лора преглътна.

— Кураж, Лора, след няколко минути всичко ще е свършило! — кимна й д-р Хейли окуражително.

Лора хвана микрофона така здраво, че кокалчетата на ръката й побеляха. Пое си дълбоко въздух. С вперен в момиченцето на първия ред поглед тя решително започна речта си.

В залата стана тихо, в атмосферата се усещаше видимо напрежение, когато със спокоен, ясен глас започна да описва изчерпателно резултатите от своята научна работа, като изброяваше данни, стойности и наблюдения. Сетне за миг се спря.

— Дами и господа — продължи Лора, — зная, че резултатите, с които разполагаме, не ни позволяват да предполагаме с абсолютна сигурност скорошно изригване на вулкана. Но въпреки това, не бива да си затваряме очите, не бива да подценяваме сериозността на положението и да си внушаваме, че ще се оправим някак си. Не, граждани на Айдъл Спрингс, трябва да се подготвите за най-лошото! — тя замълча, когато с ъглите на очите си видя, че д-р Хейли напуска залата. Въздъхна дълбоко и се стегна. — Във всеки случай смятам за мой морален дълг да ви предупредя. През последните месеци и седмици настъпиха опасни и страшно бързо напредващи изменения. Изменения, поради които не ни е възможно вече да изключваме вероятността за скорошна катастрофа. Затова чуйте настоятелната ми молба: вземете най-необходимото и идете на безопасно място, преди да е станало късно!

Напълно изтощена, Лора затвори за секунди очи.

Още миг царува гробна тишина, сетне избухна страшна суматоха. Някои скочиха от местата си и забързаха към изходите, блеснаха светкавици, репортери и оператори си проправяха безцеремонно път към подиума. Всеки блъскаше и се натискаше — деца плачеха, мъже тичаха, а жените, изпаднали в паника, крещяха.

— По този начин сигурно собственоръчно теглих последната черта на кариерата си — Лора изключи телевизора. — Утре заминавам.

Кейт я прегърна и се опита да я утеши:

— Кои знае, може би ще ти целуват краката заради твоята искреност. Ще ти бъдат благодарни — тя се подсмихна. — Както аз съм ти благодарна още отсега. Знаеш ли как побеснях, когато ви хванах с моя Ралф в такова интимно положение върху килима на моята дневна? Едва по-късно разбрах, че си ми желаела само доброто. Е, и какво се получи от това? Едно голямо приятелство и, надявам се, един щастлив брак!

Лора смаяно вдигна вежди:

— Брак? Ще се жените?

— Да. Щом се снабдим с необходимите документи.

— О, Кейт, колко е хубаво! Толкова се радвам за вас! — Лора прегърна Кейт. — Желая ти много щастие и всичко най-прекрасно за общото ви бъдеще!

— Благодаря, Лора, бих искала да ти пожелая същото. И тъй като стана дума за това, Девън от часове се опитва да говори с теб. Не искаш ли поне да чуеш какво има да ти каже?

— Не — Лора се извърна и се загледа през прозореца, без да вижда нищо — той ме излъга. Безсрамно злоупотреби с доверието ми, използва ме. За такова нещо няма нито обяснение, нито извинение. Никога повече не искам да го видя.

— Ах, Лора, този мъж те обича! И ти го обичаш. Защо така усложняваш нещата и за себе си, и за него?

Лора стисна устни и замълча.