Маргарет Броунли
Лора (7)

VII

— За съжаление не можахме да намерим земната пукнатина, която сте видяла на северната страна на планината, мис Никълс — Джим Фриман се наведе със сбръчкано чело над картата, върху която Лора бе отбелязала района. — Смятате ли, че е възможно да проверите наблюденията си на място?

— Защо не — отвърна тя енергично. Най-после възможност да се махне от офиса и от всичките тези бумаги. — Ще говоря с д-р Хейли. Можем да тръгнем още утре.

— Прекрасно. Аз ще подготвя необходимото. Вие се погрижете само за научната си екипировка, за останалото ще имам грижата. Колата ще ви чака в осем часа и веднага можете да потеглите.

 

 

На следващата сутрин Лора се втурна в службата възбудена до крайност. Радваше се на този ден. Най-после можеше да си състави, представа за сериозността на положението на място и да бъде цял ден на въздух. Щеше да бъде почти като в отпуск! Тя отвори ентусиазирано вратата, но се стресна и усмивката на устните й замръзна.

— Съжалявам. Не исках да ви изплаша — Девън усмихнато се приближи и протегна ръката си. — Добро утро!

— Добро утро — тя му подаде своята неохотно. — Какво правите пак тук, мистър Къртли? — попита небрежно.

— Хайде, хайде. Забравихте ли, че се договорихме за мирно сътрудничество?

Лора неволно сви вежди.

— Моля, бихте ли говорил по същество?

— Бих искал да ви представя новата си статия за преглед — той посочи към бюрото. — Ето я.

— Добре. Ще я прочета и ще наредя утре да ви я върнат.

— Не. Боя се, че не мога да се съглася с това. Искам веднага да видите текста. Статията предстои да излезе утре рано, така че трябва да я изпратя още днес.

— Не става. Сега нямам никакво време. Заминавам на север и… — Лора млъкна.

— На север? Но защо? Какво ще правите там? — Девън я наблюдаваше внимателно.

— Не зная защо съм длъжна да разговарям с вас и да ви отговарям, мистър Къртли — Лора бутна статията му настрана и започна да подрежда картите. — Какво би станало, ако за разнообразие се погрижите за собствените си работи?

— Вашите работи са също толкова важни, колкото и моите, мис Никълс. С д-р Хейли е уговорено, че ще бъда информиран обстойно за всичко, а в замяна на това ще ви оставя да се ровите в моите статии — разбира се, честно казано, ще скърцам със зъби. И бих искал, мила мис Никълс, да ви разубедя от намерението да нарушите споразумението. Не бива да ме ядосвате ненужно. Не подценявайте влиянието на печата върху общественото мнение.

Лора се задъха:

— Това… това е направо… върхът на вашето безсрамие!

— Но е истината. Дори ако никак не ви харесва. Няколко критични фрази от мен и вече ви грози опасността да ви зачеркнат бюджета.

— Шантажирате ли ме?

Девън я изгледа мълчаливо от главата до краката.

— Не — каза той и ненадейно се засмя. — Просто установявам някои непоклатими факти.

— Не разбирам какво смешно има в това.

— Вие, Лора. Чисто и просто се вижда, как сте се наежила и всеки миг искате да се нахвърлите върху мен.

— Може би наистина трябва да го направя!

Девън се засмя високо и разпери ръце:

— Моля, винаги съм на ваше разположение!

Бузите й пламнаха. Тя се залови с документите върху бюрото си и упорито замълча.

— Хайде, Лора, — смехът му постепенно стихна, — не исках да ви обидя, а още по-малко да ви шантажирам. Така че, говорете: какво ще правите на север?

Лора избягна погледа му:

— Ще предприема термични измервания — промърмори тя неохотно.

— Има ли причина за това?

— Хм. Да… може би. Стори ми се, че видях да се издига пара, когато преди няколко дни летях над местността — обясни уж между другото.

— Интересно — той се взря замислено през прозореца. — Слушайте, имам едно предложение: прегледайте сега набързо статията ми, а аз ще ви придружа в планините.

Лора трепна едва забележимо:

— Не! Не, това е съвсем безинтересна работа — отказа тя бързо. — Вие действително няма да намерите там нищо интересно за една статия.

— Има ли някоя особена причина да отблъсвате по този начин желанието ми да ви придружа? — Девин се беше обърнал към нея. Очите му блестяха присмехулно.

— Естествено, не! Защо? — въпреки волята й, гласът на Лора трепереше. — Само… Може би съм се лъгала. Възможно е горе да не намеря изобщо нищо. Боя се, че ще прахосате целия си ден?

— Решението какво да правя с моя ден моля да предоставите на мен самия — Девън посочи статията си. — И колкото по-скоро започнете да четете, толкова по-рано ще можем да потеглим.

— Окей, дайте я!

Раздразнена, Лора взе гъсто изписаните страници и започна да чете. Обективно погледнато, всичко отговаряше на истината. Опасно беше само онова, което се четеше между редовете — загатнатото, недоловимото. Мислите и заключенията, които Девън внушаваше на читателите, без да ги изговаря директно. Но да критикува не беше от нейната компетентност.

— Е?

Лора повдигна рамене и сложи парафа си под статията.

— Много ви благодаря за благословията. А сега да тръгваме — Девън взе страниците от ръката й.

— Да, веднага. Вие тръгвайте. Аз трябва да изясня още нещо с един от колегите ми.

— Добре, ще ви чакам на входа.

— Джек? — Лора отвори вратата към съседната стая.

— О, соле мио… — прозвуча вместо отговор плътен тенор.

Лора се усмихна:

— Джек!

— На вашите услуги, бела сеньорита.

— Не мога да намеря никъде сеизмични данни за северната страна на Монт Кайро, Джек.

— Не е чудно, всъщност такива няма.

— Това виц ли е?

— Съвсем не. Не можахме да направим никакви измервания. Първо, защото там горе има още твърде много сняг и второ, защото цялата местност е природозащитен обект.

— Защо е това?

— Индианците я наричат „Свещена земя“ или нещо подобно. Има няколко пещери с прекрасни скални рисунки, а освен това насред местността и едно древно индианско гробище. Не ни дават разрешение да предприемем там необходимите взривявания.

— Но ние спешно се нуждаем от данни — Лора проучи картата, която висеше на стената. — Не може цялата тази огромна област да бъде под закрила.

— Не, само достъпните части, останалото и без друго е погребано под вечни ледове, така че е недостъпно и за нас.

Лора поклати глава ядосано:

— Как ще работим при подобни условия?

— Ще разчитаме на изобретателността си. Във всеки случай, аз ви пожелавам много успех при вашия излет в негостоприемната родина на „Дядо Мраз“ — той се ухили.

— Благодаря ти за сърдечните пожелания, Джек. Ще се видим утре — Лора напусна офиса и тръгна към паркинга.

Небрежно облегнат на готовия за път джип, Девън й кимна. Косата му блестеше на слънцето. Под светлосинята памучна риза ясно се очертаваше мускулестото му тяло; избелелите джинси обгръщаха тесните му бедра и дългите атлетични прасци.

При вида на Девън сърцето на Лора се разтупа по-бързо. Започна да й става ту горещо, ту студено. Обзе я необяснимо притеснение. Тя забави крачки. Поиска й се да се обърне на токовете си и да избяга. Но нямаше друг избор, трябваше да продължи. Като си помисли, че ще бъде целия ден с Девън, тихо изохка.

— Къде се забавихте, Лора? — Девън нетърпеливо погледна часовника си. — Ако продължавате така, няма да успеем да стигнем до планината.

— Идвам — протестира Лора едва чуто. Стисна юмруци и решително тръгна към колата.