Леон Тансо
Прекрасната любов (28)

28

Разтърсвана от всички тези страсти на любов и омраза, външно Жана изглеждаше съвършено спокойна, всъщност обаче тя преживяваше огромно душевно сътресение.

Изминаха десет дни, откакто вярата й в Ги бе разколебана. Емоциите й поулегнаха и тя започна да се самоанализира, да се убеждава, но нищо не й помагаше. Тя си повтаряше, че в живота й нищо не се е променило, че човекът, за чието съществуване не подозираше цели петнадесет години, се е оказал съвсем различен от онова, което тя желаеше. Но след всички тези мъдри разсъждения си задаваше един и същи въпрос: Нима е възможно да ме е лъгал?

Понякога й се струваше, че той ще се появи и ще й каже онази тайнствена дума, която ще му послужи за оправдание. Но Ги не се появяваше. Що се отнася до Морби, до изясняването на ситуацията Жана не желаеше да го види.

В деня на Великденската неделя под тържествените, ликуващи звуци Жана се моли така както никога в живота си. Тя молеше Бога, който я наказваше за нейната суета, да й позволи да обича и вярва. Тя се молеше на Бога да разсее обгръщащата я тъмнина.

Когато Жана повдигна глава, съзря на няколко крачки от себе си Виевик. Зареян сред тълпата, също като нея потънал в молитвите си, той не я забеляза. Още веднъж тя си помисли: Невъзможно е този човек да лъже!

Когато тълпата понамаля, тя се приближи до него. Ги я забеляза и лицето му светна от радост. Той тихо възкликна:

— Още малко, Жана!

Сърцето й радостно затуптя. Тя едва не извика:

— Не, Ги, не още малко, а сега, тази минута! Говорете! Неизвестността ме убива!

Но той беше изчезнал.

Жана раздаде парите, които се намираха в чантичката й, на бедните и почти щастлива седна в каретата. Стараеше се да не мисли за нищо друго, освен за произнесената от Ги фраза: „Още малко, Жана!“

На другия ден със сутрешната поща тя получи следното писмо от лорд Морби:

„Ето вече цяла година откакто ви обичам и половин година откакто ви моля да станете моя жена. Вие не ми забранихте да се надявам на благоприятен отговор и моето уважение към вас досега потискаше нетърпението ми. Мълчах, докато за причина за вашата нерешителност смятах болката ви да се разделите с вашето прекрасно отечество и да последвате в друга страна човека, който би желал да постави в краката ви целия свят. Страхувам се обаче, че сега съществуват и други препятствия.

Появи се още един човек, който ви уверява в своята любов. Той е ваш приятел от детските ви години и неговата бедност, която при други обстоятелства не би ми създавала повод за безпокойство, сега не ме успокоява, като имам предвид вашето великодушно сърце.

Всеки човек има правото да защитава своето бъдеще, своя живот. Аз не желая да се лиша от вас и затова реших да наруша мълчанието си. Пазете се да не бъдете излъгана! Това е всичко, което искам да ви съобщя писмено. Ако пожелаете, при среща с вас мога да ви съобщя повече подробности.“

Тези редове помрачиха веднага радостното й настроение. Жана грабна първия попаднал под ръката й лист и надраска:

„Елате!“

После нареди веднага да отнесат записката й на лорд Морби.

„Моето средство подейства прекалено бързо — размишляваше Морби, като пое към дома на Жана. — Обзалагам се, че сега в сърцето й ще пламне страстна любов към този приятел от детинство! Ах, жени, жени…“

Когато англичанинът влезе в гостната на Жана, тя стана, без да го покани да седне и без да му подаде ръка.

— Надявам се — започна смутеният от подобно посрещане Морби, — че вие ще разберете…

— Да, разбирам, че има неща, за които не трябва да се пише. Какво имате да ми съобщите?

— Вашата нерешителност ме кара да полудея. Всеки нов ден…

Когато настъпи моментът на обяснението, Морби почувства, че сведенията, с които разполага, са недостатъчни, и съжали, че така бързо се отказа от услугите на „Герен и компания“.

— Хората, на които вярваме, невинаги заслужават доверието ни. Позволете ми да изясня мисълта си. Ако господин Виевик започне още веднъж да ви убеждава в своята любов, запитайте го с кого прекарва половината от деня си в квартира, наета под чуждо име.

— Това ми е недостатъчно. Къде се намира тази квартира и от кого е наета?

— На улица „Деламбър“ № 23. Наемателят й се казва господин Ги.

— Достоверни ли са сведенията, които ми съобщавате? Мога ли да им вярвам?

Морби едва сдържа гневното си възклицание, че те са извън всяко подозрение, след като толкова скъпо е заплатил за тяхното получаване.

— Можете напълно да ми се доверите — отговори Морби — Но ако желаете да научите повече…

— Достатъчно! — прекъсна го Жана с поглед, на какъвто лорд Морби изобщо не можеше да си представи, че е способна. — Безкрайно съм ви признателна за положените от вас усилия. По кое време е… заета квартирата?

— Следобед — промърмори англичанинът, като се срамуваше от ролята си по отношение на човека, който не бе го издал.

Жана кимна с глава, като му даде да разбере, че желае да остане сама.

„Кой може да се похвали, че познава жените! — размишляваше надолу по стълбището лордът. — Ето една зряла жена, която изведнъж започва да ревнува и да преживява като гимназистка! Тази негодяйка Емери може да се окаже права: при изгрев-слънце свещите избледняват! А аз съм влюбен в тази жена! Да върви по дяволите любовта!“