Леон Тансо
Прекрасната любов (20)

20

От този ден Ги бе обхванат от трескаво вълнение. Но не от радостното вълнение на откривателя, предчувстващ своя триумф, а от страха, че е закъснял, че Жана може би вече е дала съгласието си на лорд Морби, а ако не го е дала, върху кого от тях двамата ще се спре изборът й? И двамата могат да й предложат горещо чувство, благородническа титла и голямо богатство. Само че разликата в националността на двамата претенденти прави съдбата на лейди Морби съвсем различна от съдбата на графиня Виевик.

В аристократична Англия като съпруга на приближен до престола благородник тя ще украсява кралския двор с хубостта и присъщото на французойките очарование. В една република, каквато е нейната страна, графската титла ще бъде само скъпоценен камък, лишен от всякаква стойност. Ги разбираше, че суетата се е загнездила в сърцето на Жана. Да предположим, че тя ще я пожертва в името на едно силно чувство! Но кой можеше да гарантира, че изпитва подобно силно чувство именно към Ги?

Наистина приятелството й с младия човек укрепваше с всеки изминал ден. В дните, когато го очакваше, тя не излизаше от дома си, под различни предлози постоянно му изпращаше бележки.

Безспорно Виевик имаше влияние над младата жена. Този факт радваше старата госпожа Дьо Рамбюр, която виждаше реалните му резултати в поведението на снаха си.

Но това съвсем не означаваше, че Жана е влюбена в него.

Принуден да мълчи заради притесненото си материално положение, Ги вече се бе примирил с обстоятелството, че Жана ще принадлежи другиму. За него това бе истинска катастрофа, която не можеше да предотврати. Сега обаче ситуацията бе вече изменена и денят, в който той щеше да заговори с нея на тази тема, очевидно наближаваше. Само че какво щеше да стане с него, ако Жана отговори:

— Защо мълчахте по-рано? Вече е много късно — аз не съм свободна!

Разкъсван от подобни страхове, младият човек не губеше напразно времето си — по цели дни прекарваше над чертежите или зад струга, а вечер посещаваше Жана или се срещаше с нея на приеми и театри. Той се държеше така, сякаш с него нищо не се е случило, но независимо от усилията му още при първата му поява в салона на госпожа Дьо Рамбюр всички забелязаха в поведението му нещо ново. Той изглеждаше сякаш по-висок, походката му бе по-твърда и уверена.

Когато Ги влезе в салона, Жана разговаряше с Морби. Тъй като всички присъстващи смятаха въпроса за техния брак за решен, обикновено никой не пречеше на разговорите им. Виевик обаче не се смущаваше. Той решително се приближи до Жана, настани се на свободния до нея стол и я заговори за най-голямо неудоволствие на лорд Морби, който веднага стана от мястото си и се отдалечи.

— Какво става днес с вас, Ги? — запита Жана. — Вие цял сияете.

— Слава Богу, нямам никаква причина да бъда тъжен — отговори Ги, като гледаше младата жена с поглед на предано куче, както обичаше да се шегува Жана.

— Впрочем вие твърде често сте тъжен. Знаете ли, че ми харесвате много повече такъв, какъвто сте сега. Щастието ви разхубавява, Ги. Бъдете винаги такъв.

Виевик автоматично вдигна поглед към голямото огледало, намиращо се пред тях, и в него видя отражението на една красива двойка.

— Да остана винаги такъв ли? — повтори той, гледайки приятната картинка в огледалото. — Вие ми давате прекрасен съвет, Жана, и аз ще се постарая да го последвам.

На свой ред Жана вдигна поглед и разбрала намека му, неволно се изчерви. Тя бе удивена — никога по-рано Ги не бе разговарял с нея по този начин. Очите им се срещнаха в огледалото и сякаш не можеха да се откъснат едни от други.

Тя неволно започна да сравнява приятеля си от детинство с останалите мъже и трябваше да признае пред себе си, че той ги надвишава по сърдечност и ум. През главата й мина мисълта, че тя с удоволствие би поверила съдбата си на него.

Но тя бе привикнала твърде много към богатство и разкош. Обичаше блясъка така, както тропическата птичка обича слънчевите лъчи, които оцветяват перата й. Наистина любовта, която понякога върши чудеса, вече чукаше на вратата на нейното сърце, но още не бе пристъпила прага.

— Но стига толкова — тръсна главата си Жана, сякаш се откъсваше от някакъв сън. — Ето вече четвърт час разговаряме с вас, а Роштор не сваля поглед от нас. Трябва да го запитаме у коя херцогиня е обядвал вчера.

— В такъв случай довиждане. Отивам си. След разговора с вас мога да разговарям само със себе си, и то за вас. Довиждане, Жанет — прибави тихо той, обръщайки се към нея както в детските години.

— Довиждане, Голям Ги — също така тихо отговори тя.

С изключение на играчите на вист, които не биха усетили дори земетресение, на всички присъстващи бе направил впечатление новият начин на поведение на Виевик, както се бе изразил Жаверлак.

Той се обърна към Морби, който нервно се движеше сред групите хора, подхвърляйки наляво и надясно по някоя любезност.

— Защо бродите като душа, осъдена на вечни мъки, мили мой лорде? — запита той. — Да не би любимата ви кобила да е останала гладна днес? Или може би е измокрила крачетата си в конюшнята?

— Кобилата ми е съвсем здрава — отговори студено англичанинът — и след няколко седмици ще се надбягва в Англия. Бихте ли заложили за нея?

— Засега няма да кажа нито да, нито не — отговори гасконецът. — Кой знае какво може да се случи за няколко седмици!

И той проследи с поглед Ги, който си тръгваше, без да бъде изпратен от някого, и когото Жана следеше с поглед.