Ерик Лустбадер
Близнаците Бонита (6)

Глава 4

Апартаментът на Мати в Палм Бийч беше закупен преди пет години от Доналд Дюк и станал нейна собственост съгласно условията на развода. Намираше се на дванадесетия етаж на Харбър^[1] Пойнт — един от блестящите небостъргачи, които никнеха като гъби из Голд Коуст в Южна Флорида. От него се разкриваше фантастична гледка към Атлантическия океан и каналите между островите, а името му — според странните традиции на Южна Флорида — нямаше нищо общо с действителността. Сградата беше съвсем близо до хотел „Брейкърс“ и изисканите ресторанти по Роял Поинсиана Уей, обитателите й бяха сред тези, които носят диамантите си дори на плажа. Освен задължителните за подобни постройки апартаменти от по неколкостотин квадратни метра, натъпкани с глезотии от сорта на полирани мрамори и позлатени кранове на чешмите, Харбър Пойнт разполагаше с невероятен център за фитнес на последния етаж, посетителите на който използваха най-модерни уреди за контрол на кардиоваскуларната система. Входът се охраняваше от униформен портиер, а в просторния вестибюл дебнеше главният иконом на сградата.

Вестибюлът беше типичен за тези блокове, в които апартаментите се наричаха „резиденции“ и цените им започваха от един милион долара. От тавана висяха четири огромни полилея от масивен кристал, подът беше застлан с дебели, правени по поръчка килими „Мисони“, а пищност бе единствената дума, която горе-долу даваше представа за диваните и фотьойлите от мека розово шоколадова кожа.

Кроукър влезе в апартамента на дванадесетия етаж и започна да пали лампите, сякаш се надяваше, че светлината ще попречи на дълбоката депресия, в която изпадаше Мати. Докато пътуваха по мемориалния мост „Флаглър“ и Роял Поинсиана Уей, се постара да убеди сестра си, че състоянието на Рейчъл е напълно стабилизирано, но тя упорито мълчеше. Накара я да седне на единия от двата огромни дивана, разположени един срещу друг в гостната. Апартаментът беше в европейски стил, или по-скоро в стила, който неизвестният дизайнер е приемал за европейски: тапицирани с френска дамаска мебели и оригинални персийски килими с поизбелели от времето алено тъмносини шарки. Навсякъде бяха пръснати антики: под провинциалните пейзажи от Франция бяха подредени масички с кристални плотове, отрупани със статуетки и масивни, богато инкрустирани вази. По стените бяха окачени неизбежните за Флорида огледала с тежки рамки, които отразяваха фигурите на присъстващите под различни ъгли.

Кроукър не беше особено изненадан от пищното, граничещо с лош вкус разнообразие на обзавеждането, тъй като знаеше достатъчно за Доналд Дюк, някогашния домакин. Изненада го друго: сред целия този битпазар нямаше никакви фотографии, никакви лични вещи, които да напомнят за индивидуалността на хората, обитавали жилището цели петнадесет години. Къде сред тези бляскави дрънкулки се долавяше присъствието на Мати?

Самата тя седеше неподвижно на дивана, босите й крака бяха стъпили на дебелия килим. Отчаяното изражение на лицето й беше в остър контраст с пищната и претрупана обстановка. Сякаш случайно бе попаднала тук и всеки момент щеше да си тръгне…

— Кога за последен път си се хранила? — попита той, опитвайки се да я измъкне от вцепенението.

— Не помня — промърмори тя.

— Ще ти приготвя нещо — рече Кроукър и тръгна към кухнята.

— Само ако си магьосник — подвикна зад гърба му. — Не съм пазарувала поне от една седмица…

Беше права. Хладилникът в сравнително малката кухня се оказа празен, ако не се брояха трите книжни опаковки от китайска храна, половин картон развалено мляко, празна кутия овесени ядки, бурканче топено масло, глава чесън и няколко листа загнило зеле. Във фризера имаше увит във фолио кейк, пликче сурово кафе на зърна и две опаковки сладолед „Хааген“.

— Исусе! — промърмори той и прегледа съдържанието на книжните пликове с китайска храна. В единия имаше твърд като камък ориз, вторият съдържаше пържени скариди, чиято остра амонячна миризма го накара да сбърчи нос. В третия имаше останки от някакво готвено, което приличаше на телешко задушено, но това бяха предимно нарязан на ивици лук, стърчащи от отдавна сгъстил се сос…

Направи бързо преглед на кухненските шкафове и откри пакет спагети и бутилка скоч с четири пръста течност в нея. Прибавено към соевия сос в запечатано найлоново пликче, това беше достатъчно.

Измъкна някаква тенджера от шкафа под умивалника, напълни я с вода и я сложи на печката. Пусна вътре маслото, изчака го да се стопи и го разбърка. После наряза на ситно чесъна, изсипа го в тиган заедно със соевия сос, а получената смес щедро поля с уиски. Междувременно водата в тенджерата завря и той пусна спагетите в нея.

Петнадесет минути по-късно повика Мати на масата.

— Какво е това, по дяволите? — попита тя с разширени от учудване очи, а пръстът й се насочи към спагетите, напоени със светлокафяв сос.

— Сядай и яж! — заповяда й и поръси купата със ситно нарязан лук.

Сестра му въздъхна, отметна с ръка косата си и се отпусна на стола. Докато Кроукър се занимаваше с готвене, тя беше отскочила до банята. Чистото й, лишено от грим лице изведнъж му напомни за малката, любима сестричка… Веднъж започнала да се храни, тя сякаш не можеше да спре. Вдигна глава едва когато съдържанието на чинията й намаля наполовина.

— Ти май наистина си магьосник! — похвали го. — Това нещо е фантастично!

— Благодаря — отвърна й, седна срещу нея и си сипа спагети. Стори го повече за компания, тъй като стомахът му се още тежеше от огромния бифтек, който му бе сервиран в къщата на Бени.

Тя избърса устните си и вдигна глава:

— Къде си се научил да готвиш така?

— В Япония, при това принудително — отвърна Кроукър. — Мразя суровата риба и по тази причина, където и да се намирах, хуквах да търся най-добрия китайски ресторант. А там такива има под път и над път… — Нави няколко макарона на вилицата си и добави: — Не зная как, но винаги успявах да се приятеля с готвача… Всъщност зная как — засмя се, за миг отстъпил пред силата на спомените. Стоманените нокти на протезата му изскочиха навън: — Демонстрирах им собствената си система за нарязване на продуктите, след което те неизменно ме канеха в кухнята и ме зяпаха с опулени очи…

Мати поклати глава, напълни за втори път чинията си и рече:

— Ти винаги си бил пълен с изненади.

— Ти също — подчерта той, изчака я да вдигне глава и попита: — Защо Рейчи живее с убеждението, че Доналд си е отишъл заради нея, Мати?

— Тя ли ти каза това? — намръщи се сестра му.

— Аха… Каза ми и нещо друго: след развода баща й нито веднъж не е дошъл да я види…

— Това е вярно — въздъхна Мати, остави вилицата и се намръщи. — Трябва да ти кажа, че по този въпрос имахме колко скандала. По телефона, разбира се…

— А защо не лице в лице?

— В това отношение Доналд беше категоричен. Прекъсна всякакви връзки с нас, отряза ги като с нож. За него разводът беше нещо като хирургическа операция. Не можеше да разбере защо човек трябва да ходи на посещение при отстранената си жлъчка…

— Но Рейчъл все пак му е дъщеря…

— За него тя беше част от мен — погледна го в очите Мати. — Следователно част от предишния живот, от който той вече се беше отегчил.

— Колко спокойно го казваш!

Сестра му отмести чинията си и поясни:

— Доналд беше неспокоен дух. Постоянно рушеше и градеше наново, никога не беше доволен от постигнатото. Аз го разбирах… Нещо, което ти никога не си направи труда да сториш…

Кроукър усети как гневът му се надига и неволно повиши тон:

— Ти май още си склонна да защитаваш този мръсник?

Мати въздъхна, ноктите с ален маникюр потънаха в гъстите й коси.

— Добре виждам къде ще ни отведе този разговор — промълви, протегна ръка и покри неговата върху масата. — Не искам да се караме, особено сега, когато най-сетне отново сме заедно… — На устните й се появи усмивка: — Само едно ще ти кажа, Лю… Ти беше толкова заслепен от омраза към Доналд, че не можеше да видиш и добрите му черти…

— Мисля, че имах достатъчно основание за това!

Очите й потъмняха, а той неволно присви пръстите на протезата си под масата.

— Искам да научиш истината, Мати! — настоя. — Истината и нищо друго, освен истината!… На кръщенето на Рейчи аз бях безкрайно щастлив, независимо от твоето отношение към семейството. В един момент се появи Доналд и ме прегърна. Почти съм готов да се закълна, че се готвеше да ми лепне една целувка!

— Спомням си…

— Но няма начин да знаеш какво ми каза… — продължи припряно Кроукър. — Бил много доволен, че се сродява с ченге, двамата с него сме щели да се забавляваме по мъжки — да ходим на лов и риба с частния му самолет из цялата страна… Можело да каня свои приятели ченгета, особено ако са на високи постове… И до днес помня точните му думи по време на приятелската прегръдка: „Нямаш представа какъв късмет извади, че се ожених за сестра ти. Имай ми доверие и двамата с теб ще направим толкова пари, колкото никога не си сънувал! Но при условие, че вкараш в играта и твоите приятелчета…“

— Какво означава това?

Забеляза смайването в очите й и стисна ръката й.

— Искам да си изясним нещо, преди да продължа — меко промълви той. — Обещай ми, че след днешния ден ще забравим за този човек! Достатъчно дълго е стоял между нас, нека пратим в миналото веднъж и завинаги! Съгласна ли си?

— Добре, Лю — кимна Мати. — Мога да те уверя, че то вече е минало, поне за мен… Но сега искам да чуя цялата истина!

— Ще я чуеш. Желанието на Доналд беше да си създаде връзки с управата на Ню Йорк. С политици, висши ченгета, профсъюзни лидери. Разчиташе на моите връзки и подкрепа главно за да сключва мръсните си сделки… — Приведе се над масата, в очите му блеснаха мълнии: — Това беше моментът, в който избухнах, скъпа! И открито го заплаших!

— Никога не си ми казвал това — прошепна Мати.

— Вярно е. Вероятно защото бях бесен на тоя тип, а вероятно и защото ти не беше готова да слушаш подобни неща…

Върху лицето на Мати се изписа отчаяние и сърцето му потръпна от жалост. Години наред беше мечтал за този момент — моментът, в който ще разбие илюзиите на сестра си за Доналд. Сега това най-сетне се превърна в действителност, но в устата му кой знае защо се появи вкус на пепел…

— Господи, как провалих живота си! — прошепна Мати.

— Не, скъпа. Просто си била влюбена.

— Другото име на глупостта! — дрезгаво се разсмя тя, но пръстите й продължаваха да стискат дланта му с отчаяна сила. — Аз бях умна, красива… и беззащитна. Доналд е видял всичко това за частица от секундата, а след това си е направил сметката, нали? По-голямата част от приятелите му, или не — по-точно е да ги наричам партньори — всичките онези млади и умни копелета с милиони в банковите си сметки, се женят за статут. Те търсят жени от известни фамилии, чрез които получават достъп до онези среди, които не могат да помиришат въпреки парите си. Доналд обаче е различен. По всяка вероятност тази игра му се е струвала прекалено елементарна. Той е искал повече: да разруши нещо до основи и да го изгради отново — както прави в бизнеса си. Искал е ролята на Хенри Хигинс, а за мен е отредил тази на Илайза Дулитъл… Мечтата му е била да вземе едно обикновено момиче от „Кухнята на ада“ и да сътвори от него дама със синя кръв — благородна и изтънчена… — Мати размаха ръце, на устните й се появи усмивка: — И го вършеше добре… Що се отнася до мен, аз бях запленена. Коя жена на мое място би се почувствала другояче? Той ме обсипваше с грижи и внимание, имах чувството, че се сбъдват най-съкровените ми мечти. Имах специални преподаватели по дикция, чужди езици, поведение в обществото. Господи, в един момент се оказа, че е наел за мен импресариото на най-известните звезди от „Метрополитен“! Ходех на частни уроци по балет и тенис, езда и поло, аеробика и ветроходство! Когато най-сетне прецени, че съм готова, бях показана на света. Ходехме на лов за лисици в Англия, играехме поло в Аржентина, занимавахме се с ветроходство в Нюпорт… Естествено беше всичко това да ме заслепи… — Рязко се приведе, ръката й стискаше плота на масата със силата на удавник. — Но моята валпургиева нощ настъпи — промълви и се втренчи в лицето на Кроукър. — Доналд е мъртъв, всичко, което обичах у него, се е превърнало в пепел… Дъщеря ми е на прага на смъртта… Пред себе си виждам единствено грозната истина, надянала маската на мъртвец… Ако сега не успея да я погледна в очите, никога няма да сторя това!

Ръката й се плъзна по главата му, пръстите й разрошиха косата му, както някога…

— Всичко е наред.

Гласът й стана силен и плътен, отчаянието се стопи.

— Най-сетне си давам сметка колко огорчени сме били един от друг… — Стана, повдигна брадичката му и го разцелува по двете бузи. — Казахме си всичко, сега трябва да го забравим. Най-важното е, че отново сме заедно.

После се зае да разчиства масата. Движенията й бяха пестеливи и точни, като на човек, който е свикнал да живее сам. Щеше да изглежда съвсем наред, ако не беше тази трагедия с Рейчъл, рече си Кроукър. Стана, пристъпи към нея и я прегърна през кръста. За миг тя се притисна в него, после продължи да се занимава с чиниите.

— Какво друго ти каза Рейчъл? — попита след известно време Мати.

— Дъщеря ти е много гневна.

Тя въздъхна, ръцете й в жълти гумени ръкавици за миг спряха да търкат чинията.

— Деветдесет и девет процента от тийнейджърите са така — промърмори извинително, после го погледна през рамо: — Нима вече си забравил какви бяхме ние на нейните години?

— Не всички вземат наркотици, въпреки това, което показват по телевизията — поклати глава Кроукър. — И не всички имат тайни като Рейчъл…

Мати рязко се обърна. В очите й блесна паника, лицето й се зачерви:

— Какви тайни?

— Не зная — въздъхна той. — Надявах се ти да ми кажеш, защото Рейчъл не пожела…

Сестра му отново се залови с чиниите, но той усети, че е изненадана. Взе кърпата и започна да подсушава вече измитите прибори. Въпросът си зададе внимателно, с нужната деликатност:

— Забелязала ли си някаква промяна у Рейчъл през последните месеци?

— Не — поклати глава Мати. — След смъртта на Доналд стана необщителна и затворена, сякаш онази самолетна катастрофа нанесе някаква рана в душата й… Не зная какво точно е изпитвала. Предполагам, че се е надявала някога отново да намери място в сърцето на баща си.

— Разговаряли ли сте на тази тема?

— Много пъти. Както и за всичко останало. Но не успях да осмисля света, в който живее. Не разбирам музиката, която създават групи като някакви си „Грийн Дей“, за мен тя е просто неприятен шум… — Остави измитата чиния да се изцежда и се залови да търка дъното на тенджерата: — Но ако трябва да бъда напълно откровена, Рейчи нито очакваше разбиране от моя страна, нито го търсеше. Възприемаше като брутална намеса всеки опит за контакт с нейния свят…

— Мати, тя е приемала наркотици, злоупотребявала е с тях. Нещо би трябвало да ти направи впечатление…

— Бяхме доста отчуждени — сви рамене сестра му. — Преди около шест месеца доктор Стански я подложи на обичайния контролен преглед, но всичко беше наред. — Лицето й се сбърчи: — Сигурна съм, че той не ми е споменавал нищо за наркотици…

— Нормално — рече Кроукър. — Наркоманите знаят всички трикове, за да скрият порока си от лекарите. — Приведе се напред и настойчиво я попита: — Сигурна ли си, че нямаше нищо? Странно поведение, лош успех в училище, липса на пари от чантичката ти…

— Абсолютно! — отвърна тя. — Носеше само шестици, а що се отнася до парите — подобни проблеми никога не сме имали…

— Наркотиците променят хората, Мати — промърмори, изчака някаква реакция от нейна страна, после добави: — Ще ми позволиш ли да хвърля едно око на стаята й?

Изглежда не го чу.

— Много ми се искаше да поговоря с нея — някак отнесено прошепна.

— Познаваш ли някой си Гидиън?

— Да, чувала съм това име и предполагам, че се среща с него — извърна се Мати. — Но не съм го виждала. А Рейчъл не желае да говори за него.

— Позволила си й да се среща с момче, за което не знаеш нищо? — вдигна вежди Кроукър.

— Рейчъл е на петнадесет, Лю — погледна го тя и с въздишка добави: — Какво можех да направя, да я вържа ли? И без това се държеше зле с мен, а напоследък направо ме мразеше…

— А баща й? Какви бяха чувствата й към него?

— Това е най-голямата загадка на живота ми — отвърна с въздишка Мати. — Както вече ти казах, Доналд не проявяваше към нея Бог знае какъв интерес и тя прекрасно го знаеше. Но въпреки това беше луда по него. Когато пътуваше, тя по цял ден не се отделяше от телефона и го чакаше да се обади. Той, разбира се, изобщо не се обаждаше. Но вместо да се разочарова, Рейчи ставаше все по-всеотдайна и продължаваше да чака. И това ме вбесяваше! — Гласът й изтъня, ръцете й механично разместиха измитите съдове.

Кроукър се вслуша в този глас и веднага откри фалшивите нотки в него.

— Мати, какво има?

— Нищо!

— Вече стигна дотук, можеш да направиш и следващата стъпка — меко настоя той.

— Всъщност нищо конкретно… Но понякога имах чувството, че връзката между нея и Доналд е някак… как да ти кажа… мръсна… — От устата й излетя смутен смях: — Боже, колко съм глупава!

— Не си глупава. Обясни ми какво точно имаш предвид.

Ръцете й продължаваха да действат точно. Нищо чудно, че ролята на Хенри Хигинс се е удавала на Доналд прекалено добре, помисли си Кроукър. Както по време на учението си, така и в работата след това, Мати беше проявявала изключителни способности.

— Имам предвид особената игра на криеница между тях, нещо като „аз гоня — ти бягаш“, нищо повече — промърмори.

— Става въпрос за времето преди развода, нали?

— Да — кимна тя. — Между тях личеше някакво скрито напрежение, което аз приемах като особеност в отношенията им. Рейчъл търсеше близостта му, а той я отхвърляше. Тя опитваше отново, Доналд реагираше по същия начин… Темпото се усилваше, в крайна сметка и двамата изпадаха в нещо като треска…

— Какво ставаше после?

— Не съм сигурна — отвърна му със замъглен от спомените поглед. — Изглежда, балонът се пукаше… След което отношенията им отново ставаха нормални.

— Той отстъпваше на желанието й да са заедно, така ли? Това ли беше начинът да се свали напрежението?

— Понякога да, понякога не. Аз самата не съм била свидетел на такива срещи… — Личеше, че не може да се справи с тази загадка. — Но и в двата случая Доналд се връщаше към обичайната си дейност, а Рейчъл ставаше кротка като агънце. До началото на следващия цикъл, разбира се…

— Длъжен съм да ти задам един деликатен въпрос, Мати — промълви брат й. — Доналд проявяваше ли грубост по отношение на Рейчъл, независимо под каква форма?

— Никога! — отвърна Мати. Очите й бяха чисти, нямаше причини да се съмнява в тяхната искреност. — Познаваш ме, Лю… Никога не бих позволила подобно нещо. Но на практика такъв проблем не съществуваше просто защото Доналд не беше грубиян. Беше самоуверен и решителен човек, познаваше всички начини да упражнява власт над другите и никога не би прибегнал до физическо насилие…

За миг остана неподвижна над умивалника. После свали гумените ръкавици, очите й се насълзиха.

— Хайде, иди да видиш нейното „гнездо на греха“… — докосна рамото му тя.

Кроукър се обърна и пресече хола. Отвори вратата в дъното и се озова в стаята на Рейчъл. Стените бяха боядисани в бяло, а ъглите — маркирани с черна рамка.

Насреща му беше голям плакат на Кърт Кобейн — покойния вокалист на групата „Нирвана“, в съседство бяха пръснати плакати и на други рок групи: „Стоун Темпъл Пайлътс“, „Лайв“ и Р. Е. М.

Кувертюрата на леглото беше на черно-бели квадратчета и приличаше на покривка за хранене от петдесетте години. Седна на леглото и се огледа. Искаше да възприеме обстановката от гледната точка на Рейчъл — такава, каквато всяка сутрин я беше виждала тя. От опит знаеше, че хората обичат да се събуждат в обкръжението на любимите си вещи. В полезрението му попаднаха плакатът на Кърт Кобейн, прозорецът с ярките светлини на Палм Бийч, които приличаха на диамантена огърлица около мършавата шия на овдовяла кралица, една фотография в рамка на тоалетната масичка. Снимката беше черно-бяла и изобразяваше красива млада жена с дълга до раменете коса. Беше облечена в прозрачен найлонов дъждобран, към гърдите си притискаше котка с дълъг косъм. Под дъждобрана се виждаше широк, обкован с метални кабари кожен колан. Кроукър стана и пристъпи по-близо. Оказа се, че това не е снимка, а част от корицата на списание. Красивото момиче беше манекенка. Обърна рамката и измъкна придържащия картон. От обратната страна на корицата го погледна реклама на джинсите „Бъфало“. Липсваше името на списанието, нямаше и дата.

Затвори рамката и я остави на място, вниманието му бе привлечено от една по-малка снимка, скрита зад първата. Беше на Рейчъл, облечена в морскосиня рокля от сатен. От шията й висеше огърлица от едри перли, вероятно взета на заем от Мати. Изглеждаше красива и зряла. Готова за абитуриентския бал, помисли си Кроукър. Но нещастна. Измъкна от портфейла си снимката, която получи от сестра си, и започна да ги сравнява. На неговата Рейчъл беше хваната изненадващо и лицето й беше напълно естествено. Докато на тази тук в изражението се долавяше напрежение и скованост.

Остави я обратно, но нещо в рамката не беше същото. Докосна я с пръст и тя помръдна. Изненада се, когато се появи снимка на собствената му особа. В първия момент не успя да си спомни къде е правена. После се сети, че тази снимка беше от сватбата на един братовчед във Форест Хилс. Обаче не бяха ли на нея двамата с Мати? Вдигна я срещу прозореца и веднага забеляза, че лявата страна беше внимателно изрязана. Вгледа се по-отблизо и видя част от ръката и бедрото на сестра си…

Погрижи се снимките да заемат предишните си места, след което методично се зае да претърсва чекмеджетата и шкафчетата на Рейчъл. Не пропускаше нито едно ъгълче, преглеждаше една по една струпаните на купчина черни тениски, бикини и сутиени. Търсеше две неща: наркотици и дневник. Момичетата на нейните години почти винаги си водят дневник, а той подозираше, че Рейчъл има доста тайни, които би доверила единствено на хартията… Една от тях носеше името Гидиън. Момчето, с което се среща в нощните часове. Мати го мислеше за гадже, но към това Кроукър би прибавил и още нещо: компаньон за наркотичните сеанси. Не откри нищо, с изключение на голям пакет изсъхнали люлякови клонки в най-долното чекмедже на писалището.

Стаичката гардероб трудно можеше да се нарече претъпкана. Сред дрехите доминираше черният цвят — три чифта дънки, два чифта кубинки „Док Мартин“ с дебели подметки — от онези високите, които носят морските пехотинци, доста поизносени маратонки „Еъруок“, черно-бели на цвят. От поставката висяха няколко колана от черна кожа, изпъстрени с различни по форма метални кабари — почти като онзи на манекенката от снимката. В ъгъла беше захвърлено черно кожено яке, на гърба му се мъдреше надпис МАНМАН, изписан с бял спрей.

До якето, направо на пода, лежеше морскосинята абитуриентска рокля. Кроукър откачи една от свободните закачалки и се наведе да я вдигне. Под нея имаше още нещо. Стоманените нокти на протезата му внимателно го поеха.

Беше червена гумена топка, от която стърчаха две копринени корди. По време на дългата си полицейска практика се беше натъквал и на такива неща — тази топка беше част от странните ритуалистични атрибути на хора, практикуващи садомазохистичен секс. Слага се в устата, а кордите се завързват на тила… Дълго време Кроукър остана приклекнал, очите му не се отделяха от топката. Замисли се дълбоко, на слепоочието му пулсираше тънка веничка. Винаги беше проявявал търпимост по отношение на секса, но това откритие го разтърси дълбоко. Все пак ставаше въпрос за собствената му племенница, а не за някоя проститутка от Тамиами Трейл.

Пред очите му изплува разстроеното лице на Мати, в ушите му прозвучаха думите, с които описваше отношенията на Рейчъл с баща й. Според Кроукър тези отношения бяха именно садомазохистични, макар и само на емоционално ниво. Сестра му беше достатъчно интелигентна, за да го усети. Но ако Рейчъл е отишла още по-нататък? Ако връзката й с този Гидиън е практическо приложение на тези перверзни емоции?

Най-накрая протегна ръка и пъхна топката в джоба си. Нямаше смисъл сестра му да я открие, и без нея й се беше насъбрало достатъчно. После окачи абитуриентската рокля на закачалката и старателно приглади предната й част. Сякаш възстановяването на безупречния вид на дрехата щеше да му помогне да запази в съзнанието си представа за онази Рейчъл, която няма нищо общо с гадостите, които внушаваше присъствието на червената гумена топка…

Претърси джобовете на черното кожено яке. Откри ролка ментови бонбони, няколко смачкани салфетки, монети на стойност тринадесет цента и малко топче от станиол, което беше плътно пристегнато. Един от никелираните нокти на протезата му изскочи навън, острият като бръснач връх внимателно разви топчето. Във вътрешността му нямаше нищо, с изключение на остатъци от бял прах. Той го помириса, после предпазливо го близна. Може би е кокаин, рече си. Но количеството беше твърде малко, за да бъде сигурен…

Върна бонбоните в левия джоб на якето и пръстите му напипаха нещо. Претърси джоба още веднъж, но дъното му беше празно. Любопитството му се пробуди. Свали якето от закачалката и го обърна с хастара навън. Шевовете изглеждаха недокоснати, с изключение на няколко сантиметра в лявата част на хастара, които бяха съшити небрежно, на едри бодове. Дръпна конците и хастарът се разтвори. Пъхна пръсти в цепнатината, предварително сигурен какво ще открие вътре.

Извади пластмасова торбичка, в която имаше около една унция бял прах. Опита го с върха на езика си и от устата му излетя горчиво проклятие. Беше кокаин, при това от най-чиста проба.

Завари Мати в кухнята. Беше направила кафе, в чиния на масата имаше нарязан кейк — вероятно онзи, който той откри във фризера.

— Последни запаси — каза тя при появата му. — Специално за спешни случаи като днешния… — Сложи чинията в микровълновата печка, на устните й се появи бледа усмивка: — Откри ли нещо интересно?

— Между Рейчъл и тоя Гидиън има нещо — предпазливо отвърна той.

В ръката му се появи пластмасовата торбичка, лицето на Мати моментално се изопна.

— Исусе! — ахна тя и прикри устата си с длан. — Да не би това да е…

— Кокаин — мрачно изрече. — Открих го в гардероба на Рейчъл.

Красивите й очи потъмняха от ужас. Микровълновата печка издаде тих сигнал, ръката й механично отвори вратичката. Въздухът се изпълни с аромат на канела, орехи и кафе. Мати остана неподвижна пред печката, втренчила невиждащи очи в нея.

— Господи, Лю — прошепна най-сетне тя. — Какво върши със себе си това дете?

— Не знам — въздъхна Кроукър.

Тя механично разпредели кейка в чиниите, после напълни с кафе две високи бледозелени чаши. В крайна сметка нервите й не издържаха, част от тъмната течност се изля върху покривката. Той побърза да й помогне.

— Господи Исусе, мили мой Боже! — Думите с мъка излизаха от вцепенените й устни, тялото й неволно потърси опора в неговото. — Май ще излезе, че изобщо не познавам собствената си дъщеря!

Кроукър замълча, ръцете му продължаваха да придържат раменете й.

— Аз ще се оправя с кейка — рече след няколко дълги секунди той.

Тя поклати глава и бавно се отдръпна от него:

— Недей, ще се справя… Трябва да се справя! — Допълни чашите, ръцете й вече не трепереха. Постави всичко на малък поднос и се насочи към дневната. Там седна, изчака брат си да стори същото и с въздишка отметна косата си.

— Господи, имам чувството, че съм се омъжила за напълно непознат човек!

Кроукър отхапа от кейка и каза:

— Преди известно време имах връзка с омъжена жена. — Видя как веждата на Мати се повдига и побърза да добави: — Бракът й не беше щастлив, но както и да е… — Отпи от ароматното кафе и продължи: — Тази жена имаше дъщеря — едно красиво и изключително умно момиче. Но беше болно, страдаше от булимия… Разболяло се заради родителите си, по-скоро от ужасените скандали, които те си вдигали пред очите й…

Сестра му добави сметана към кафето си и вдигна глава:

— Виждаш нещо общо ли?

— Момичето живееше с чувство за вина, беше убедено, че то е причина за лошите отношения между родителите си…

Кроукър забеляза как сестра му се вцепени, а по бузите й избива нездрава руменина.

— Аз обичам дъщеря си! — прошепна тя.

— Зная, че я обичаш. Казах, че онова момиче ИМАШЕ чувство за вина, което не означава, че е било виновно. На практика майка й я обичаше до полуда…

— Аз също обичам Рейчъл до полуда — отвърна Мати и вдигна глава да го погледне. — Заедно с теб, тя е единственото нещо на този свят, което има значение за мен. Страхувам се обаче, че е малко късно за подобни прозрения…

— Я ми кажи нещо — вдигна глава той. — Къде беше Рейчъл, докато вие с Доналд гонехте английските лисици, играехте поло в Аржентина и карахте яхта в Нюпорт? — Замълча за миг, после добави: — През всичкото това време тя е имала нужда от теб. Момичетата винаги имат нужда от своите майки.

Сестра му замълча, пръстът й механично чоплеше парченце орех от глазурата на кейка. Проговори едва когато в сладкиша се появи дупка:

— Можеш да ми повярваш, че по онова време аз непрекъснато се опитвах да се върна, да бъда с Рейчъл. Но Доналд беше непреклонен. Беше направил много за мен, беше ми отворил куп луксозни врати и искаше да се наслаждава на резултата… Нямах друг избор и пътувах с него. А Рейчъл оставях на дойката… — Обхвана чашата, сякаш искаше да се стопли. Пръстите й побеляха от напрежение, очите й бяха тъмни и пусти. — Какво стана с живота ни? — с мъка прошепна. — Какво стана с нея, докато аз бях далеч? — С ужас попита: — Мислиш ли, че Рейчъл е искрена, когато казва, че ме мрази?

— Няма значение какво мисля аз — отвърна брат й. — Важното е ти какво мислиш…

— Тя взема наркотици, Лю! Среща се с хора, които изобщо не познавам! Излиза нощем, нямам представа къде ходи. Спи до късно, а когато се събуди, иска да говори не с мен, а с теб! — Лицето й се сгърчи в грозна гримаса: — Единственото нещо, което искам в момента, е да я прегърна, да я притисна към себе си и да й кажа, че я обичам… Нима е късно да го сторя, Лю?

Той стисна ръката й. Много му се искаше да й каже, че не е късно, но не посмя. След седмица, най-много две, Рейчъл щеше да е мъртва…

— Не се отчайвай — изрече с въздишка. — Правя всичко възможно да й намеря бъбрек…

— Господи, дано успееш, Лю! — прехапа устни Мати. — Това би било истинско чудо!

— Дръж се, Мати — отвърна Кроукър. — Не мисли за нищо, просто се дръж!

Сълзите се търкаляха по бузите на сестра му и бавно капеха върху покривката. Когато най-сетне беше в състояние да говори, тя бавно поклати глава:

— Доналд ми даде всичко, което поисках… Превърна ме в приказна принцеса, а в замяна аз правех всичко възможно да го направя щастлив… Може би точно тук се крие проблемът. Някъде по средата на този път съм се изгубила…

— Не, скъпа — поклати глава той. — Изгубила си се в момента, в който си го срещнала!

 

 

Кроукър се изтегна на леглото на Рейчъл, очите му продължаваха да се взират в снимката на манекенката с прозрачен дъждобран. После заспа. Мати надникна, влезе на пръсти в стаята и го зави с леко памучно одеяло. Любопитно огледа биомеханичната му ръка. Излишно беше да си представя как живее човек с отрязани крайници. Просто защото първите два месеца след като Доналд я напусна, тя имаше чувството, че и двата й крака са ампутирани. Макар и непоправимо разстроен, този брак се беше превърнал в нещо като животоподдържаща система за нея. Беше убедена, че без него веднага ще умре. Не умря и това беше единствената й малка победа… Завивайки брат си, тя изведнъж си даде сметка, че не го беше попитала как е изгубил ръката си. „Съвсем в моя стил — рече си. — Аз никога не споделям проблемите си и никога не се интересувам от проблемите на другите…“ Това просто беше част от характера й. Приемаше болезнено интимността във всичките й форми, с изключение може би на физическата. Цял живот беше така, не можеше да се промени. Но едва сега разбра, че подобно отношение към околните е дълбоко погрешно. Особено към Рейчъл, а вероятно и към Доналд навремето…

Копнееше с цялото си сърце да възстанови близостта си с дъщеря си, да спечели доверието й, да прогони чувството на самота, с което живееха и двете… Но усещаше, че това едва ли ще й се удаде. То беше свързано с изява на силни чувства, а пред тях Мати беше безсилна…

С отчаяние и тъга си даде сметка, че животът на Рейчъл никак не е бил лек, едва сега усети огромната емоционална болка, сред която е живяло детето й. Тялото й се преви на две, сякаш някой беше изкарал въздуха от дробовете й. Краката й се подкосиха и тя бавно се отпусна на колене. Меката повърхност на килима докосна пламналата й буза, тялото й се разтърси, сякаш пронизано от хиляди игли. Долови познатата миризма на Рейчъл и жадно я пое. Сякаш това беше единствената нишка, която я свързваше с живота… Какво да направи, освен да се помоли?

— Мили Боже — започна шепнешком. — Моля те, не ми отнемай детето, преди да съм го опознала! Моля те, мили Боже!