Ерик Лустбадер
Близнаците Бонита (12)

Глава 2

В шест часа сутринта стадионът „Фламинго Парк“ не беше толкова пуст, колкото можеше да се предполага. Разположен в западните покрайнини на Саут Бийч, той беше заобиколен от ниски и средни на височина сгради, строени през четиридесетте и петдесетте години. Сред тях се издигаха многобройни строителни скелети, свидетелстващи за възраждането на този район. Сградите се ремонтираха основно, разширяваха и обновяваха, навсякъде можеха да се видят табелки „Продава се“, често преди работниците да са приключили. Такова оживление Саут Бийч не помнеше.

В този ранен час работниците още не бяха пристигнали, но на ливадата оттатък Меридиън Авеню вече кипеше оживление.

Младежи си подаваха бейзболна топка, кучета се гонеха по тревата и възбудено лаеха, хлапета на скейтбордове се плъзгаха по асфалта около стадиона. Във въздуха се носеше аромат на жасмин и прясно сварено кафе.

Навил ръкавите на ризата си, Кроукър даваше импровизиран урок по посрещане на топката на едно деветгодишно хлапе.

Посрещането е едно забравено изкуство, обичаше да казва Фил Ридзуто, а Кроукър беше един от малцината, които педантично спазваха неписаните му правила. Въпреки че беше спал само два часа, той се чувстваше невероятно бодър. А причината за това беше следната: само преди минути беше разговарял с Рубине по мобифона. Раф никога не спеше, а съзерцанието на отминаващата нощ от борда на двадесетметровия катамаран, закотвен в залива, беше сред любимите му занимания. След инцидента на моста „Брикъл“ Лю си даде ясна сметка, че ще му трябва сигурно убежище. Апартаментът на сестра му беше табу, а братята Бонита вече знаеха за къщата на Соня. Изборът на Раф беше напълно логичен, тъй като бяха приятели… Освен това бившият политик му беше длъжник за многобройни услуги, а връзките и комбинативният му ум бяха особено ценни в момент като този. Уговориха си среща в яхтклуба на Маями, точно в един.

— Ето какъв е номерът — рече на луничавото хлапе, което се казваше Рики. — Удряш здраво, за да блокираш хващача на противника, но все пак гледаш топката да е удобна за първия или третия базов играч, които ще те измъкнат.

— Аз съм шампион по измъкването, мога да пратя топката където си пожелая — похвали се момчето. — Мислиш, че се майтапя, а? Само гледай! — Направи няколко отмерени движения с бухалката и се ухили: — Първи квадрат, втори, трети… Където си пожелая! Но посрещането не е толкова лесно…

— Дай да опитаме — предложи Кроукър.

Малкият стискаше бухалката прекалено силно и ъгълът на посрещането не беше точен.

— Не я стискай, а я дръж нежно — рече Кроукър. — Ей така…

Не вдигна глава, въпреки че усети приближаването на високия мъж с леко приведени рамене, който се отдели от сянката на входа. Беше преждевременно побелял, а лицето му беше зачервено, сякаш от утринен крос в студено време. Очите му бяха бледосини, косата — късо подстригана. Не беше млад, а и тази прическа допълнително го състаряваше. Чертите на лицето му бяха нещо средно между телевизионните стереотипи на шериф и съдия. Вероятно се беше нагледал на чудаци, тъй като нещо в поведението му подсказваше, че трудно може да бъде учуден от каквото и да било. Вървеше с равна крачка, като боксьор ветеран към ринга. Леко напрегнат, едновременно с това примирен.

Носеше един от онези туристически дъждобрани, които лесно се побират в джоба. Беше тънък и набръчкан като кожата на слон. Под него се виждаха тесните ревери на старомодно сако в графитен цвят, на краката му имаше плетени мокасини „Коул Хаан“. Приличаше на подранил за работа чиновник.

Обади се едва когато застана точно зад гърба на Кроукър:

— Време е да поговорим.

Лю даде последни наставления на Рики, хлапето кимна. После тръгна към първи пост на противника. Белокосият беше принуден да го последва.

— Рос Дарлинг, предполагам — подхвърли през рамо Кроукър.

— Не се прави на тарикат! — изсумтя онзи. Сигурно се потеше под тънкия дъждобран, тъй като изкуствената материя не пропускаше въздух.

Той продължи равномерния си ход.

— Значи ти си умникът, който ми анулира входящия код?

— А какво търси входящият ти код във файловете на Бюрото за нови пазари?

— Така ли произнасяте шибаното съкращение?

— Говори по-тихо и не се дръж толкова нафукано! — изръмжа Рос Дарлинг и придърпа полите на дъждобрана, сякаш изведнъж му беше станало студено. — Какво си мислиш, че правиш? Да не би да си въобразяваш, че нашите база данни са бурканът със сладко на баба ти?

„Май ще падне голям майтап — рече си Кроукър. — Двама възрастни мъже си задават въпроси без надеждата да получат свестен отговор дори на един от тях. Е, защо пък да не опитаме…“

— Да разбирам ли, че достъпът ми беше забранен, защото цифрите, които вкарах, са били от база данните на БНП? — попита.

— А откъде, по дяволите, имаш тези цифри, ако приемем, че са верни? Искам да разбера това веднага! Типове като теб нямат право да се ровят в държавните тайни!

— Предполагам, че сега е моментът да измъкнеш пищова и да го опреш в гърдите ми — рече с лека въздишка Кроукър. Краката му бяха стъпили на първата бяла линия.

— Наистина ти нямам доверие, но просто съм от хората, които мразят пищовите — отвърна Дарлинг. — Те са тежки и вдигат прекалено много шум. Но най-лошото е, че те правят небрежен. Когато държиш пищов, е излишно да мислиш, нали?

Дясната му ръка се стрелна напред и сключи някакъв пръстен от черен метал около протезата на Кроукър.

— Сплав от титан и молибден, специална изработка — поясни някак равнодушно. — Няма как да я счупиш…

Пръстенът здраво стегна ръката му. Пръстите му от неръждаема стомана не бяха в състояние дори да се помръднат.

— Разбирам, че ти си от мислителите — промърмори Кроукър и леко подритна тревата около първата линия. В движението му пролича едва доловим гняв.

Разнесе се остро изпукване на бухалка, улучила кожената топка с пълна сила. Дарлинг се озърна и се сниши точно навреме. Топката профуча над главата му.

В същата секунда Кроукър се притисна до него.

— Пусни ме! — прошепна.

— Какво?!… — Мъжът млъкна, усетил студеното дуло върху брадичката си.

— Ей това — почти нежно отвърна той. — Колт 38-ми калибър Спешъл, обработен по съответния образец…

За миг Дарлинг не реагира. Дишането му си остана равно и спокойно, а Кроукър знаеше, че преценява всички възможни решения. В крайна сметка специалните белезници от титан и молибден щракнаха и ръката му бе отново свободна.

Премести колта така, че да се вижда. Дарлинг се втренчи в него, а той махна с ръка на Рики, който вдигна палец и се усмихна. Ритането на тревата край първа линия беше предварително уговорен знак, след който момчето трябваше да запрати бейзболната топка по непознатия мъж…

— Около дръжката е увито черно тиксо, а серийният номер е професионално заличен — рече Кроукър. — Това да ти говори нещо?

— Трябва ли? — мрачно попита той, вече успял да се примири с лошия си късмет.

— Я виж с какво стреля — рече му и извади от джоба си шепата ръчно затворени патрони. — Доколкото си спомням, наричаме ги „черна звезда“… Знаеш защо, нали? Защото мишената им получава точно това — една голяма и окончателна черна дупка!

— Май си развълнуван, а? — присви очи Рос.

— Мъничко — призна и колтът се раздвижи в ръката му. — Особено след като разбрах, че мишената съм аз! Снощи един тип се опита да ми махне главата с това!

— Господи, май ситуацията е по-тежка, отколкото си представях — възкликна Дарлинг.

— Какво означава това, по дяволите?

— Означава, че има официална заповед за твоето ликвидиране. Как ти се отразява този бюрократичен жаргон?

Слънцето бавно изпълзя от белите облаци, покрили хоризонта на изток. Високите носещи колони на стадиона хвърлиха издължените си сенки върху игралното поле.

— Аха, мъглата май започва да се разсейва — промърмори Кроукър. — Вече разбирам защо искаше да ме ликвидираш, при това веднага…

— Не се връзва, човече — въздъхна той. — Защо ще ти определям среща, ако междувременно съм наредил да те очистят?

— Ти ще кажеш.

— Няма. Първо, защото не съм нареждал подобно нещо и второ, защото зная кой е сторил това.

Държеше се изключително добре за човек, в главата на когото е опрян револвер. Замислен върху това, Кроукър по-скоро почувства, отколкото видя някакво движение — просто сянката на един от пилоните се удължи малко по-бързо от нормалното движение на слънцето и вече прекосяваше първата стартова линия. Пилонът беше точно зад гърба на Дарлинг и едно леко повдигане на главата беше достатъчно за Лю, за да разбере какво става. Всъщност не беше… Защото слънцето светеше точно в очите му.

— Добре, да речем, че казваш истината — рече той. — Ти не си заповядал да ме ликвидират. Тогава кой?

— Хей, имам една идея — примирително подхвърли Дарлинг. — Ти си ядосан, защото си санкциониран, а аз — защото не мога да си обясня от къде на къде някакъв наемник на СОБК разполага с кодовете на БНП… Предлагам да зарежем емоциите и да се разберем.

Кроукър заби дулото на колта в слепоочието му и изръмжа:

— Слушай ме внимателно, задник такъв! Прекрасно зная, че има специална директива на СОБК, която забранява на персонала на БНП всякакъв достъп до секретните архиви. И за слепеца е ясно, че тези две организации не изпитват приятелски чувства една към друга. Аз съм изпълнявал задачи на СОБК, а снощи някакво копеле едва не ми пръсна черепа с оръжие от арсенала на СОБК! Мисля, че си наясно по въпроса с тази операция!

— Вярно е, Кроукър. Но нямам нищо общо с нейната организация.

С крайчеца на окото си видя лекото движение под козирката на отсрещната трибуна и разбра какво означава то. Без никакво предупреждение сграбчи реверите на дъждобрана и вдигна Дарлинг във въздуха, използвайки цялата сила на биомеханичната си ръка. Придърпа го в сянката и го накара да клекне между дървените седалки. В носа го удари миризма на гниещо дърво и стара боя. Фини частици прах блестяха в слънчевите лъчи над главите им, но тук долу беше спокойно и сигурно.

— Какво правиш, по дяволите? — дрезгаво прошепна агентът.

— Когато на копелдак като теб не му пука от пищов в мутрата, това означава само едно: той не е сам — изръмжа и грубо го разтърси: — Прав съм, нали? Твоят човек се спотайва там горе, зад колоните. Кажи му да слезе, за да мога да го виждам!

— Нищо не разбираш! Човекът горе е само охрана. Въоръжен е с мощна пушка, но аз гарантирам, че няма да стреля по теб! — Очите му не се отделяха от лицето на Кроукър: — Същевременно има грижата това да не стори някой друг…

Разнесе се остър пукот, последван от одобрителни викове. Някой беше направил сполучлив удар.

— Кой друг?

— За това попитай Сполдинг Гън, директора на твоя СОБК. — Той е издал заповедта за ликвидирането ти… — Очите му внимателно следяха изражението на Кроукър: — Бедничкият… Не вярваш на ушите си, нали?

— А защо трябва да вярвам?

Извърнал поглед към игрището, видя как Рики тича към първи пост колкото го държат краката. Топката, която току-що беше посрещнал, се извисяваше във въздуха между посрещача и защитника. Изпита усещането, че се е превърнал точно в бейзболна топка, рикоширала в твърда скала. Кой лъже, кой казва истината?

— Добре — изрече с въздишка. — Разполагам с неопровержими доказателства, че в момента СОБК провежда опасна и дълбоко секретна операция. Тя се финансира от извънбюджетни средства и включва много агенти и оръжия, които се изпращат в Мексико. От теб искам да чуя вярно ли е това, или не…

— Вярно е.

Пое дълбоко дъх и премина на въпроса, който някак не му се щеше да задава:

— Някъде сред документацията срещнах кодовото име Серо. Кой се крие зад него?

— Първият заместник на Гън. Това е извън всякакво съмнение, но все още не знаем истинското му име.

Дарлинг се готвеше да продължи, но в този момент остро иззвъня мобифонът му. Той хвърли въпросителен поглед на Кроукър, който кимна.

Белокосият включи апарата, послуша няколко секунди, после каза:

— Добре, действай по плана.

Прибра мобифона в джоба си и извърна внезапно избелелите си очи към Кроукър:

— Моят човек горе… Трябва да изчезваме. Агентите на Гън са успели да ни засекат. — Гън те иска мъртъв, в това можеш да си сигурен… — Дарлинг клечеше в мрака, опрял лакти на коленете си. В затворено пространство хората обикновено се държат по два начина: или се чувстват притеснени и това им личи, или проявяват търпение. Но неговото поведение беше различно. От начина, по който приемаше тъмната дупка, веднага си личеше, че е служил отвъд океана. В Югоизточна Азия човек се научава да търпи влажните и вонящи на урина трапове, тъй като те често се оказват единственото укритие срещу врага. Научава се и на нещо друго: да борави с тихи оръжия. Кроукър си спомни теорията му срещу пистолетите. Беше кратка и ясна, а освен това и абсолютно вярна…

Двамата се намираха в квадратен въздухопровод от алуминиева ламарина, който висеше от тавана на приземието на „Белия дом“ — един от известните гей клубове на Маями, разположен в северната част на Линкълн Роуд, само на няколко пресечки от „Боунярд“.

Идеята да се скрият тук беше на Дарлинг. Агентите на Гън бяха по петите им. Половин дузина млади хора с леки костюми и фини тениски „Версаче“, които всеки би взел за манекени, ако не забележи леките издутини под мишниците ям. Там, в лесни за достъп кобури, се криеха револвери 38-ми калибър.

Кроукър не можеше да сбърка полевите агенти на СОБК. В момента двама от тях липсваха, очевидно тръгнали да приберат скаута на Дарлинг, който ги беше охранявал от трибуните на „Фламинго Парк“. Но останалите бяха надушили следите им с обонянието на хрътки и нищо не можеше да ги отклони.

— Какво става, по дяволите? — изръмжа Кроукър. — Та аз работя за тях!

Белокосият наклони глава и се заслуша в равномерния грохот на компресора, който захранваше централната климатична инсталация. Към него можеше да се долови и боботенето на генератора, включил се автоматично в момента, в който той беше прекъснал електрозахранването.

— Гън иска смъртта ти, защото си сключил договор за убийството на Хуан Гарсия Барбачена — тихо изрече.

Нямаше смисъл да пита как и откъде Гън се е сдобил с тази информация. Беше работил за СОБК достатъчно дълго, за да си дава сметка, че там имат възможност да се доберат до всяка тайна, особено ако са преценили, че това си струва усилията. Сега беше далеч по-важно да получи потвърждение на информацията, която съдържа онази дискета.

— Искам да зная дали Сполдинг Гън и СОБК използват услугите на Барбачена в Латинска Америка — заяви Кроукър.

— Че за какво друго ще хукнат да те убиват? Барбачена е главният им агент оттатък границата. Отчита се лично пред Гън и заместника му — онзи, който се крие зад псевдонима Серо…

Лю усети ударите на сърцето си.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че дядото на Бени Милагрос го е наричал Серо? — попита той.

Очите на Дарлинг се разшириха:

— Истина ли е това?

Той само кимна.

— Исусе, най-сетне се добрахме до нещо реално!

Изведнъж млъкна и напрегнато се ослуша. Кроукър стори същото.

— Това изобщо не ми прилича на отдела, за който съм работил — промълви след известно време и поклати глава.

— Няма как да ти прилича, просто защото този отдел отдавна не е това, което беше…

Очевидно успокоен, Дарлинг изостави позата на хрътка и се обърна да го погледне:

— За десет месеца след назначаването си за директор Сполдинг Гън уволни всички ключови фигури в СОБК и ги замени със свои хора. Как е постигнал това? Как успя да получи безпрецедентен достъп до всички поверителни операции на правителството? Някой му е помогнал, някой с големи амбиции и изчерпано търпение… Впоследствие установихме, че това са сенатори с консервативни възгледи, към които се присъединяват и няколко висши чиновници от Министерството на търговията. Всички те са недоволни от факта, че гласуваните наскоро промени в държавния бюджет ги лишават от една дълго упражнявана и почти неконтролирана власт…

— А как се създаде БТВСНКП? — любопитно го погледна Кроукър.

— Къде мислиш отидоха бившите служители на СОБК, уволнени от Гън? — пак отвърна с въпрос Дарлинг. — Алтернативите бяха две: или да си намерим някоя спокойна службица в Министерството на правосъдието, или да се пенсионираме преждевременно… Но ние не направихме нито едното, нито другото. Обединихме сме и решихме да действаме. Отвсякъде ни дължаха услуги и не беше особено трудно да създадем свое бюро. Преди три години се създаде това, което днес наричаме Бюро за търговски връзки със страните с нови капиталови пазари… Официално в него работеха макроикономисти с многодиоптрови очила и следи от яйце по вратовръзките… Но зад тази фасада, далеч от очите и ушите на Гън, създадохме гъвкава и напълно оперативна организация, която по нищо не отстъпва на СОБК. Вярно, че беше скромна, но в замяна на това си беше наша. Основната ни задача беше да следим отблизо действията на Сполдинг Гън и да попречим на онези от тях, които влизат в противоречие със закона…

Той замълча и отново се ослуша.

— Това ми прилича на война — отбеляза Кроукър. — Една абсурдна война между две правителствени институции… Хората, които са ви поверили БТВСНКП, вероятно изобщо не подозират за нея.

— Това са хора от правителството и мога да те уверя, че положението е точно обратното. Всичките ни действия са координирани с тях.

— Но защо?

— Латинска Америка, приятелю. Там ще бъде поредното икономическо чудо, което ще засенчи дори първия полет на совалката. Буквално пред прага ни, благодарение ключовото положение на Мексико… Кой би се отказал от огромните печалби, които ще дойдат в най-близко бъдеще? — Вгледа се в лицето му. — Ето какво е положението: Гън възнамерява да завладее въпросния праг и изобщо не го крие. Доверените му хора знаят съвсем точно за какво става въпрос, но са или прекалено алчни, или просто страхливи, за да го отстранят… Точно тук се намесва БНП… Ние ще играем неговата игра и постепенно ще го изместим, като едновременно с това го държим под контрол…

— Искаш да кажеш, че ще внедрите свои хора — отбеляза Кроукър.

— Така е далеч по-добре, приятелю.

— И за целта някой трябва да премахне Барбачена…

— Точно така. Той разполага с огромни връзки оттатък границата, без тях всички планове на Гън отиват по дяволите… — Замълча и напрегна слух, сякаш искаше да улови и разгадае всички звуци наоколо. — Играта се нарича контрол… При нея действа едно-единствено правило — който упражнява контрол, той получава печалбата. Можеш да ми повярваш, че размерът на тази печалба ще е огромен… А това плаши политиците, то е ново за тях. Усещат, че онзи, който държи нещата под контрол, може да ги включва и изключва, когато пожелае — като каналите на кабелната телевизия. Той ще регулира потоците от пари и светът ще бъде в краката му… Ти как мислиш — дали някой от членовете на Конгреса ще се примири с мисълта, че могат да му отнемат думата насред поредното помпозно слово? Не, братле, никога!…

— Добре, това ми е ясно. Но какви точно са задачите, които Гън възлага на Барбачена?

Дарлинг замръзна на мястото си, Кроукър също ги чу: стъпки, които нарушаваха ритмичния грохот на компресора. Хората на Гън бяха тук.

Освен това бяха съвсем близо — трима въоръжени мъже, три слепи мишки.

Звук зад гърба му го накара да се обърне. Мишките не бяха слепи. Успели да заобиколят капаните, те настъпваха от всички страни. Разбра защо вдигат толкова шум: действаха според древното ловно правило на „викачите“, които гонят дивеча към предварително подготвената засада.

— Вероятно използват топлинни сензори — прошепна в ухото на Рос. Специалните уреди с инфрачервени лъчи лесно откриваха топлината, излъчвана от човешкото тяло. Дори абсолютният мрак не беше в състояние да им попречи.

— Стой неподвижно, без да мърдаш — нареди му той. — Тук има доста метал и бетон, да се надяваме, че това ще ни спаси от лъчите…

Кроукър неочаквано се обърна и бързо пропълзя по посока на близкия капак. Зад решетката се виждаше желязна стълба, която стъпваше на бетонния под. На стената до нея мъждукаха жълтеникавите крушки на аварийното осветление, включило се автоматично, след като Дарлинг прекъсна захранването. Нямаше никакво намерение да остане като плъх в този капан, без възможност за маневриране. Измъкна колта и го зареди с патроните „тъмна звезда“, после отмести капака и започна да се спуска по стълбата. Въздухът беше застоял, с неприятна миризма. Ръждясалите стъпала бяха покрити с мазна, трупана от години мръсотия.

Едно от стъпалата поддаде точно по средата на пътя му.

Левият му крак пропадна, тялото му се извъртя и силно се удари в стълбата. Револверът излетя от ръката му и изтропа на бетонния под.

Кроукър изруга и внимателно продължи пътя си. Зад себе си чуваше тихото дишане на Дарлинг, който очевидно бе решил да го последва.

Ловците също се приближаваха. Очевидно бяха разбрали, че са подплашили дивеча.

Стъпи на пода и веднага разбра, че едва ли ще открие оръжието си в този мрак. А нямаше и време да го търси.

Преди време Каменното дърво го изведе на лов за алигатори сред блатата на Евърглейдс. „Алигаторът е хищник — предупреди го той. — Напада светкавично и ако решиш да му бягаш по права линия, нямаш никакъв шанс…“

Дълбоко в съзнанието си човекът също е хищник… Една от мишките беше съвсем наблизо. Крачеше бързо и уверено, използвайки предимството на сензорното устройство в ръката си. Мъжът беше сигурен, че това е достатъчно в околната тъмнина. Тъкмо на прекалената му самоувереност разчиташе Кроукър.

Не можеше да му избяга, затова и не се опита да го стори. Хищниците чакат плячката им да побегне. А Лю прибягна до похват, който този хищник изобщо не можеше да подозира. Вместо да побегне, той се обърна и скочи срещу него. Онзи вече летеше насреща му и това му помогна. Лявата му ръка се стрелна напред, сграбчи дрехата на нападателя и рязко я дръпна. Едрото тяло се строполи на бетона, но ножът в ръката му прониза ризата на Кроукър. Той успя да се дръпне навреме и нанесе саблен удар по китката. Ножът издрънча на пода, а онзи му нанесе силен ритник в бъбреците, за миг останали незащитени…

Кроукър изпъшка и падна на крака. Нападателят моментално се възползва от това и му нанесе силен удар между лопатките с ръба на дланта си. Той се строполи по очи, останал без въздух в дробовете си.

Нападателят потърси ножа. Дарлинг се спусна по стълбата и му нанесе силен ритник. Но онзи беше толкова бърз, че ударът попадна не в гърлото, а в рамото му. Извърна се, сякаш готов да побегне, и Дарлинг скочи отгоре му. Това беше грешка.

Непознатият ловко блокира удара и заби юмрук в корема му. Той се сви на две и се закашля, а онзи стовари коляното си в лицето му.

Тук се намеси Кроукър. Стоманените нокти на протезата му се забиха в скулата на нападателя, той изкрещя и понечи да ги извади. Кроукър това и чакаше. Сграбчи ръката му и започна да я извива. Онзи падна на колене, като преди това направи безуспешен опит да го ритне в слабините. Дланта на Кроукър се стовари с ужасна сила върху незащитената му шия. Нападателят се просна на цимента и замря.

Откъм далечния край на приземието долетяха викове. Той вдигна топлинния сензор и изтича към Дарлинг, който се беше отпуснал на колене и задавено кашляше.

— По дяволите! — задъхано рече белокосият, докато се допираше на ръката му. — Май съм изгубил тренинг… Това копеле едва не ми отнесе главата!

— Тръгвай — подкани го Кроукър и вдигна апаратчето пред очите му: — Сега вече имаме шанс…

В различните складови помещения откри всичко, което му беше необходимо: алуминиево фолио, клещи, изолационно тиксо и няколко метра жица.

Залови се за работа, като едновременно с това започна да обяснява на Рос:

— При демонстрацията на тези топлинни сензори ни предупредиха да внимаваме в кухненските помещения, където се използва фолио и има микровълнови печки… Те влияят на инфрачервените лъчи и апаратите не действат… — Уви горната част на тялото си с алуминиево фолио, тикна краищата му под мишниците си и промърмори: — Това би трябвало да е достатъчно… — Погледна към Дарлинг и добави: — А ти ще бъдеш примамката, нали?

Той мълчаливо кимна.

Върнаха се в общото помещение. Кроукър включи апаратчето и моментално засече преследвачите.

— Приближават се — рече. — Ако имаме късмет, ще засекат само теб…

Откри един контакт на стената, разтвори клещите и оголи краищата на кабела. Тикна ги в контакта, подаде другия край на Дарлинг и му направи знак да се отдалечи. Жицата се опъна на десетина сантиметра над пода.

До слуха му долетя тропот на тичащи хора, очите му се сведоха към екрана на топлинния сензор. Целта му беше да определи посоката на движението им, но това се оказа излишно. Първият от преследвачите изскочи иззад ъгъла и налетя право на опънатата жица. Разхвърчаха се искри, замириса на изгоряло. Човекът се просна по очи.

Кроукър се измъкна от скривалището си и понечи да тръгне към него, но в същия миг в тила му се заби дулото на пистолет.

— Стой на мястото си, умнико! — изръмжа дрезгав глас зад гърба му. — Извикай приятелчето си и внимавай да не правиш излишни движения! — Натискът на дулото се усили, сякаш онзи се готвеше да му пробие черепа. Едва сега си даде сметка защо топлинният сензор му беше дал противоречива информация: този тип отзад очевидно се беше разделил с останалите, за да направи обходна маневра. — Леко и внимателно! — бръмна в ухото му гласът. — Нали не искаме да го подплашим?

Той изпълни заповедта и Дарлинг тръгна към него. От оголения кабел все още хвърчаха искри. Свел поглед надолу, Кроукър прецени, че краката му се виждат дори и на тази светлина. Ако Рос внимава, положително ще види и кравата на нападателя…

— Спри! — извика мъжът зад гърба на Кроукър. Но белокосият продължи да върви напред, сякаш не беше го чул.

— Казах да спреш! — изкрещя онзи и палецът му напипа сънната артерия на Лю. Пистолетът се насочи напред, към Дарлинг.

В далечния край на помещението настъпи някакво раздвижване. Кроукър не беше в състояние да види каквото и да било, само усети течението. До ухото му тресна оглушителен изстрел, многократно повторен от ехото на бетонните стени.

Реши, че моментът е настъпил, и заби лакът в ребрата нападателя. Но той вече се свличаше към пода, от гърлото стърчеше нож…

— Дарлинг?

— Повърхностна рана и нищо повече — долетя гласът на белокосия, после се появи и самият той, притиснал дясното рамо с ръка. Дари Кроукър с бледа усмивка, после срита неподвижното тяло в краката му. — С юмруците вече не ме бива, но още не съм забравил как се хвърля нож…

 

 

— Задачата на Барбачена е да дестабилизира Мексико. — Под светлината на луминесцентните тръби Дарлинг прилича на албинос, лицето му беше бледо, без никакъв цвят. — За тази цел той се възползва от недоволството на отделни етнически общности, най-вече на бунтарите от племето чиапа, които искат автономия. Представяйки се за страстен привърженик на техните идеи, той им доставя оръжие и боеприпаси, главява военното им крило и постепенно го превръща в своя армия, готова да изпълни всяка негова заповед. Парите помощта на Гън вършат, добра работа. Създаден е център подготовка, професионални военни учат селяните как да убиват. Барбачена предоставя на тези хора легитимност — най-важното нещо за всички дисиденти по света… — Дарлинг рязко завъртя глава и изрече с нетърпение: — Достатъчно, докторе. Приключвайте, защото ме чака важна работа.

Намираха се във все същото мазе на Белия дом, но електричеството вече работеше и навсякъде щъкаха агенти на НП, включително този доктор, който го превързваше.

— Раната трябва да бъде почистена добре, за да не се инфектира — рече докторът, мургав мъж от латински произход със зализана коса и маниер на главен герой от M.A.S.H.^[1] Личеше, че е свикнал да работи при всякакви условия. — Не мърдайте! — Потопи тампон в някаква жълтеникава течност и го притисна в раната, Дарлинг се намръщи и прехапа устни.

— Вижте какво! — изръмжа той с насълзени очи. — Бийте ми една доза пеницилин, или каквото там сте намислили, превържете раната и ме оставете на мира!

После отново насочи вниманието си към Кроукър:

— На предстоящата среща Барбачена ще получи последните указания на Гън. Ако му бъде позволено да се върне обратно в Мексико, той ще продаде на дисидентите от чиапа най-модерните оръжия, които се пазят в нашия арсенал. Като прибавим към тях и ключовата информация от разузнаването ни, бунтовниците несъмнено ще придобият пълен контрол в южните райони на Мексико. Правителството ще бъде парализирано и ще изгуби властта за броени часове. БОЛСА — мексиканската фондова борса, ще се срине… Ще я сполети съдбата на Уолстрийт от 1929 година. Нашата икономика е тясно свързана с мексиканската, следователно и американският пазар на ценни книжа ще преживее огромен трус. В акт на отчаяние правителството на Мексико ще поиска помощ от Вашингтон и по ирония на съдбата Уолстрийт ще препоръча точно това, към което се стреми Гън: интервенция на някаква полупостоянна база…

В помещението безшумно шетаха млади мъже с 9-милиметрови браунинги на кръста, които сръчно разчистваха човешките останки. Охладеният по изкуствен начин въздух натежа от миризмата на силни дезинфектанти. Кроукър беше сигурен, че след броени минути нищо тук няма да напомня за пролятата кръв.

— Тогава ще настъпи времето на Гън и неговите покровители в правителството — продължи Дарлинг. — С помощта на Барбачена движението на чиапа ще бъде унищожено, а ръководителите му — ликвидирани. После начело на Мексико ще застанат хора, които са избрани лично от него. Марионетно правителство, подчинено на определени кръгове във Вашингтон. То ще манипулира промишлеността и финансовите пазари на страната. Знаеш какво ще стане тогава, нали? Падне ли Мексико, потъва и цяла Южна Америка…

— Но откъде ще намерят толкова бързо подобни хора? — попита Кроукър.

Той се усмихна и опипа марлята, която докторът беше поставил върху раната му.

— Сполдинг Гън вече ги е подбрал, те заемат ключови позиции в икономиката на Мексико. Чакат сигнала и нищо повече…

— А какво ще стане, ако по време на предстоящата визита Барбачена бъде ликвидиран? — замислено изрече Лю.

— Ще ти целуна задника, ето какво! Ако не друго, нашето присъствие в рамките на Министерството на правосъдието доказа категорично един факт: Сполдинг Гън е опасен душевноболен човек, чиито амбиции далеч надхвърлят правомощията му. Основната му цел е да постави под свой контрол икономическите ни отношения с Латинска Америка във всичките им разновидности. — Направи знак на доктора да се отдалечи и понижи глас: — Ще бъда брутално откровен, Кроукър… Ликвидирането на Барбачена е единственият изход за нас. С удоволствие бихме го извършили сами, но обстоятелствата не ни позволяват. Дори да го премахнем, вземайки всички възможни предпазни мерки, ние все пак ще оставим следа… И тази следа несъмнено ще бъде напипана от експерт като Гън…

Стана и двамата тръгнаха към изхода на подземния лабиринт.

— Искам да разбереш, че не крия нищо от теб — рече Дарлинг. — И затова ще ти кажа какви мисли ми минават през главата… Отчаяно търся начин за отстраняването на Барбачена и все нещо не достига… — Бледосините очи се втренчиха в лицето му, пръстите му щракнаха: — После хоп, изведнъж се появяваш ти! Какво би си помислил, ако беше на мое място?

— Същото — кимна с въздишка той. — С мен се свърза човек на име Марселус Рохас Диего Махур…

— Махур… Махур… — повтори замислено белокосият. — Не е ли един адвокат, който обслужва кралете на южноамериканската наркомафия?

— Същият. Предложи ми сделка… Хуан Гарсия Барбачена е бил женен…

— Знам — кимна Дарлинг. — За Тереза Маркеса… — Тя го хванала в изневяра и му отправила заплахи, а той я убил… Първо я пребил до безсъзнание, а след това я удушил с електрически кабел. Измъкнал се от съдебно преследване благодарение на връзките си…

— Това е причината да бъда нает за ликвидирането му. Нищо общо с теб и Гън, нито пък с малката мръсна война, която водите… Лични мотиви и толкоз.

Рос обмисли чутото и кимна с глава:

— Връзва се… Чел съм протоколите за този инцидент. Полицията открила неоспорими доказателства за грабеж. В къщата е проникнато с взлом, изчезнали са пари и бижута… Заведено е дело срещу неизвестен извършител, което бързо приключва. От всичко това стигам до заключението, че следствието е действало съвсем повърхностно. Никъде не се споменава, че по време на нападението Тереза е била охранявана от бодигардове… Къде, по дяволите, са били те? Бях доста озадачен от факта, че самият Барбачена никога не задава този елементарен въпрос. — Помълча малко, после сбърчи чело и продължи: — Да речем, че по този въпрос сме наясно… Но има още един: как си се добрал до секретната информация на ДНП?

— Чрез братята Бонита.

— Исусе! Ако тези близнаци са забъркани… — Млъкна, обърна се и направи знак на един от агентите, който бързо се приближи и му подаде портативния си компютър. Отпуснал се на едно коляно, белокосият пусна машинката в действие и докосна вградената мишка.

— Това е секретен файл на СОБК — поясни.

„В днешно време няма нищо недосегаемо — рече си Кроукър, докато очите му следяха информацията, появила се на екрана. — Включително и най-строго засекретените досиета. Правителството може да разполага с всички сведения за обикновените граждани, включително играчките и филмчетата, които предпочитат децата им…“

— Сходствата се набиват в очи — отбеляза той.

— Можеш да се обзаложиш, че е така — отвърна Дарлинг и натисна клавиша за движение на екрана.

Файлът, който изследваха, принадлежеше на СОБК и беше озаглавен СУНИ. В него се съдържаха данни за поредица от сходни помежду си убийства. СУНИ означаваше „Серийни убийства с неизвестен извършител“…

— Сам виждаш, че не е трудно да се забележат повторенията — промърмори белокосият. — Всички жертви са обезглавени…

— И нито едно от телата не е намерено — добави Кроукър, докато четеше списъка. — Този файл съществува от четири години насам…

— Първата отрязана глава е открита в околностите на Талахаси — кимна Дарлинг. — В доклада на съдебния лекар е отбелязано, че убиецът е действал професионално. Никакви прорезни и разкъсни рани. Главата е била отрязана със скалпел…

Лю за миг си представи вътрешността на бясно препускащия микробус и Хектор Бонита със скалпел в ръка.

— Със скалпел и нищо друго? — уточни той.

— Такова е заключението на съдебния лекар. Стените на раната са гладки, без назъбени краища…

— Значи убиецът не е използвал трион — вдигна глава Кроукър. — Срязал е гръбначния стълб с помощта на скалпел — един акт, за който се иска значителни физически сили.

— Трябва да е бил як като бик — съгласи се Дарлинг.

Кроукър копнееше за глътка чист въздух. Искаше му се да види синьото небе, да усети галещите лъчи на слънцето по тялото си. Но се намираше на място, където подобно нещо бе напълно изключено. „Дали някога отново ще изпитам чувството на духовна чистота?“ — запита се. После тръсна глава и се върна в настоящето:

— Всичко това е дело на близнаците Бонита, нали?

— Убедени сме в това, въпреки че не разполагаме със сигурни доказателства. — Пръстът му отново докосна мишката: — Я погледни това…

Вторият секретен файл на СОБК съдържаше информация за нелегалната търговия с човешки органи в югоизточните региони на щата.

— Данните не отразяват времето за подобни операции — отбеляза Лю. — Годните за трансплантация органи, с изключение на бъбреците, живеят твърде кратко извън човешкото тяло. Антигенната проба се извършва за 7–8 часа… Откъде тези типове знаят на кого точно да изпратят стоката си?

— Нямам представа — отвърна Дарлинг. От тона му пролича, че в момента търси отговор на далеч по-важни въпроси. — Опитахме се да разберем защо Гън събира подобна информация. Той явно държи под око не само близнаците Бонита, но и целия нелегален пазар за органи. В същото време не прави никакви опити да им попречи…

— Зъл демон е тоя Гън — съгласи се Кроукър. — Явно поддържа някаква връзка с близнаците…

— И още как — въздъхна белокосият и изключи компютъра. — Особено съм разтревожен от факта, че въпреки стриктните мерки за сигурност копелетата са успели да проникнат в нашата система. Но защо, по дяволите, им е било нужно да предават входящите кодове на теб?

— Според мен това стана случайно. Близнаците имат стари сметки за уреждане с Бени Милагрос, но това е дълга и не особено приятна история… Бени ми се пише приятел, но никога не е споменавал, че работи за Гън… Затънал е до гуша във вашата малка война. Дискетата, която ми беше подхвърлена, съдържаше точно онази информация, която те искаха да науча… А входящите кодове бяха изписани съвсем ситничко на края… Предполагам, че братята изобщо не са им обърнали внимание.

— Да се надяваме, че си прав — рече с въздишка Дарлинг. — Междувременно заповядах промяна на кодовете в цялата ни мрежа. — Остави портативния компютър на пода и тръгна към металната стълба, която водеше навън, към една от тесните пресечки на Линкълн Роуд. — Иска ми се да ти окажа и по-осезаема помощ, като например бойна група или оперативна информация — промърмори. — За съжаление това е изключено. Дори това, което вече сторих за твоята сигурност, излага Бюрото на огромни рискове…

— Не се безпокой — отвърна Кроукър. — Благодаря ти за всичко.

Белокосият му протегна ръка.

— Един последен съвет — рече кротко. — Дръж се колкото е възможно по-далеч от братята Бонита. Те са чиста отрова, а както вече разбра, имат и подкрепата на Гън… — Светлите и леко уморени очи, попили в себе си цялата мъдрост на света, сякаш докоснаха душата на Кроукър: — Пипни го тоя Барбачена, виж му сметката… Това ще бъде от полза за всички. А после се спасявай някъде надалеч, в името на всемогъщия Бог!