Фабио Ланзони
Измамникът (45)

Епилог

1828 година

Слънцето обливаше стените на огромния замък от времето на Тюдорите. Райдър и Натали стояха в хола пред голямата зала. Райдър държеше на ръце най-малкото им дете, Франи, кръстена Карлота-Франческа на баба му и прабаба му. Франи беше на двайсет и един месеца, пълничка, с гъста къдрава коса и весел нрав; беше любимката на баща си.

Райдър и Натали подслушваха пред вратата на голямата слънчева зала, където Франческа Валенца, седнала на люлеещ се стол, четеше на другите им две деца. А те запленени седяха на възглавници в краката на прабаба си. И двете бяха идеална комбинация от двамата родители — с ореховокафявата коса на майка си и светлосините очи на баща си.

Нона изведнъж спря да чете, като видя двамата да се въртят на прага. Свали очилата и сърдито ги повика:

— Влезте, влезте, вие двамата! Какво правите там на вратата?

Като се усмихваха притеснено, двамата влязоха заедно с бебето.

— Не искахме да прекъсваме четенето, нона — каза Райдър тактично.

Изведнъж настъпи безпорядък, тъй като двете по-големи деца се възползваха от прекъсването.

— Ще ме вземеш ли на риба днес, татко? — изкрещя от пода шестгодишният Уилям.

— Разбира се, синко, но първо трябва да послушаш нона.

— Може ли да ти помогна да избродираме рокличката на Франи? — попита майка си четиригодишната Лав.

— Разбира се, скъпа — с любов започна Натали, — след като…

— Стига толкова! — скара им се Франческа. — Само отвличате децата от приказката! Бяха кротки като ангелчета, докато се появихте вие.

— Извинявай, нона — каза Райдър, докато галеше по гърба Франи, която издаваше весели звуци и дърпаше дългата му коса.

— Аз започвам да остарявам — каза Франческа търпеливо. — А вие двамата може да се занимавате с децата до края на деня. Не може ли да им се радвам по за няколко минути, без да ме прекъсвате, всяка сутрин?

— Разбира се, нона — увери я Райдър.

— Напълно справедливо е — съгласи се Натали.

Но никой от двамата не помръдна.

Франческа мълчаливо отправи молба към небесата.

— Не можете ли да намерите с какво да се забавлявате, докато свърша приказката?

Райдър се замисли за миг, после се засмя:

— Ще измислим нещо, нона — каза той сериозно и поведе Натали навън.

— Почакайте малко — извика Франческа след тях.

Те се обърнаха очаквателно.

— Да? — попита Райдър.

— Оставете бебето — заповяда нона. — Франи е достатъчно голяма, за да слуша заедно с другите.

Райдър скептично изгледа Франи. А тя, сякаш разбрала прабаба си, вече се опитваше да се отскубне и да слезе.

— Сигурна ли си? — попита Райдър, като се мъчеше да удържи борещото се дете.

— Пусни я и ще видиш.

Смръщен и неуверен, Райдър пусна дъщеря си. Франи тръгна с малките си крачета незабавно и зае мястото до брат си и сестра си. Седна стабилно на дупето си, лапна палец и отправи предизвикателен поглед към родителите си.

— Мисля, че с това тя ни отговори — Райдър преливаше от гордост. Като въздъхна престорено, той подаде ръка на Натали. — Да вървим, любима. Тук очевидно не ни искат.

Двамата излязоха в хола, а Франческа продължи да чете италианската приказка „Златният лъв“.

Отвън Натали хвърли поглед към щастливата сцена.

— Само ги погледни, Райдър — прошепна тя. — Тримата са като аптекарски шишета. И растат толкова бързо. Баща ти и леля Лав няма да ги познаят, като дойдат на гости другата седмица.

— Също и Дезире и Чарлс, когато пристигнат седмица след това. А в средата на лятото ще ни гостуват Хари, Женевиев и тяхното потомство.

— Женевиев е добре дошла, но Хари… — замисли се Натали.

Райдър само се засмя.

— По-добре внимавайте, вие двамата нехранимайковци — сгълча го тя, като размаха пръст. — Никакви фехтовки пред децата — лош пример е.

Райдър подигравателно повдигна вежди.

— Защо да се бием пред децата, когато с Хамптън можем да развеселим фермерите на селската мера?

— Ти си невъзможен! — засмя се Натали. — Е, какво да правим, докато децата свършат с приказката?

Райдър я притегли към себе си.

— Ами нона ни каза да се забавляваме. Какво ще кажеш да поработим за още едно?

— Още едно дете? — прошепна Натали.

— Ако сте готова, милейди — подразни я той. — Джентълменът е длъжен да попита.

— Ти да питаш? — когато той се разсмя възхитен, тя го увери: — Винаги съм готова за вас, милорд, и вие го знаете! Но ако наистина имаме още едно дете, кога да заведем всички на пътешествие по континента, както вече сте обещали?

— Скъпа моя — засмя се той. — Ние ще живеем доста дълго. Ще имаме достатъчно време за пътешествия по-късно. А дотогава… имам толкова много работа — да се наслаждавам на живота в провинцията, на теб и децата — Замълча и я тупна по задните части, — та да направя така, че да ми родиш поне още няколко.

— Е, да, никой друг не полага повече усилия — отговор тя сериозно. — Когато казахте, че искате да станете фермер, лорд Нюбъри, нямах представа каква реколта очаквате.

Той я притисна по-силно и потърка шията й с устни.

— А като говорим за реколта…

Потръпвайки при допира на устните му, тя се повдигна на пръсти, за да хвърли още един поглед към залата.

— Наистина ли искаш още едно аптекарско шишенце? — попита тя затрогната.

Райдър се взря в жена си. Сините му очи преливаха от любов към нея и той прекара пръст по устните й.

— Искам още едно дете.

Тя се усмихна с възхита:

— Е, щом искаш да се изразиш така…

Мъжът й я грабна на ръце и я понесе към стълбите.

— … и аз съм съгласна.