Фабио Ланзони
Измамникът (37)

37

На другия следобед Райдър покани господин Дюбоа да изпият по нещо в Тортони, за да може Натали да поговори с майка си насаме. След като мъжете тръгнаха, Дезире отиде при дъщеря си на едно от канапетата в салона. Докосна ръката на Натали и каза:

— Скъпа, надявам се, че днес се чувстваш по-добре.

Натали отговори направо:

— Мамо, вчера нямах главоболие.

Дезире смръщи лице от объркване.

— Главоболието беше само извинение ли? Тогава защо отложихме вечерята? — после се засмя и щракна с пръсти. — Знам, искала си да останеш сама със съпруга си.

— Не. Не че не обичам да съм насаме с Райдър, но всъщност, имах нужда… — Натали пое дълбоко дъх и изрече наведнъж: — Исках да се махна от теб.

— Но защо? — Дезире изглеждаше смазана.

Натали махна сърдито с ръка.

— Защо? И ме питаш при това? Ти имаш любовна връзка с господин Дюбоа, нали?

Дезире посрещна твърдо погледа на дъщеря си.

— Не, Натали. Нямам.

— Да, но аз не ти вярвам.

Дезире поклати тъжно глава:

— Е, ти си сметнала, че е така. Какво да кажа? Анри би бил щастлив, ако отношенията помежду ни се развиеха, но много отдавна прие, че се смятам за омъжена жена и не мога да му предложа нищо повече от приятелството си.

— Но защо тогава непрекъснато те ухажва?

Дезире весело се засмя:

— Натали, той е французин! Французинът никога не би си признал, че е победен, особено в сърдечните неща!

Натали мълчаливо си играеше с дантелата на маншета си.

— Искаш да ми кажеш, че през всичките тези години не си имала любовник ли?

Отговорът на Дезире беше твърд и ясен:

— Не съм извършила прелюбодеяние.

— Но се държиш така, сякаш изобщо не те е грижа за татко!

— Натали, когато се върнах във Франция, сърцето ми беше разбито. Рано или късно трябваше или да събера отново късчетата му и да продължа да живея, или да умра от болката.

— И за теб няма никакво значение, че татко сега умира?

Очите на Дезире красноречиво издаваха мъката й.

— Има значение. В сърцето ми винаги ще има едно нежно място за Чарлс. Но не мога да му позволя отново да ме унищожи.

— Да те унищожи? — Натали беше поразена. — Но ти беше тази, която ни напусна, без дори да се замислиш за нашите чувства. И ако все още той има някакво значение за теб, защо не се върнеш?

Дезире докосна ръката на дъщеря си.

— Натали, ти изобщо не си чела писмата ми, така ли?

— Не съм.

Дезире се изправи и отиде до прозореца. Златистата светлина, която влизаше отвън, падаше върху тъжното, изпълнено с копнеж лице, докато стоеше загледана в площад Вандом.

— С Чарлс имахме ужасни политически разногласия и в резултат — ужасни кавги. Той считаше Наполеон за жесток деспот, който няма да се задоволи, докато не постави цяла Европа на колене, а според мен императорът беше човек дързък и предвидлив, а съдбата на Франция беше в републиканския му режим — обърна се и леко се усмихна на дъщеря си през рамо. — Честно е да кажа на Чарлс, че бизнесът му на борсата пострада от системата, която Бонапарт въведе на континента, но пък той никога не схвана огромните политически различия между нашите две страни. Малко след победите на императора при Дрезден Чарлс поиска да разоблича Бонапарт като безмилостен тиранин.

— А ти не пожела?

— Разбира се, че не пожелах! — възкликна Дезире пламенно. — Баща ти нямаше право да ми казва в какво да вярвам и в какво не, нито пък да иска от мен да се отрека от Франция. После той… — Дезире махна отчаяно с ръка.

— Какво ти се случи, мамо?

С глас прегракнал от болка, Дезире призна:

— Чарлс отказа да ме пуска в леглото си, ако не отхвърля Бонапарт и не се откажа от френското си поданство.

Натали бе изумена.

— И затова си тръгна?

Дезире се приближи към нея и като жестикулираше бурно, заговори:

— Натали, аз съм французойка! Не можех да обърна гръб на собствената си страна! Нито пък можех да живея със съпруга си в привиден брак. Сега, когато и ти си омъжена, сигурно ме разбираш!

Натали се усмихна виновно.

— Но как си могла да го изоставиш, щом го обичаш?

— Оставих го точно защото го обичам, защото не можех повече да понасям болката — тя въздъхна дълбоко. — И днес още го обичам.

— Не ти вярвам.

Дезире бързо се обърна и седна до дъщеря си.

— Знам, че си наранена, скъпа. Дълго и упорито се борих с Чарлс, настоявах да ми позволи да те взема със себе си във Франция, но той категорично отказа.

— Не знаех… не знаех това — каза Натали силно развълнувана. — И все пак как можа да изоставиш детето си? Просто не мога да повярвам, че любеща майка би направила това, особено сега, когато…

— Сега, когато и ти си бременна, скъпа, нали? — с разбиране попита Дезире.

Натали смутено извърна очи.

— Откъде знаеш?

Дезире докосна ръката й.

— О, Натали, всяка жена може да съзре тази радост у другата.

Питащият поглед на Натали срещна погледа на майка й.

— За теб беше ли такава радост да ме носиш?

Дезире отвърна прочувствено и искрено:

— О, скъпа, това беше най-голямото щастие в живота.

Натали не можеше да продума задавена от чувствата. Дезире стисна треперещите й пръсти.

— Кажи, скъпа, бременността ти ли стана причина да се ускори толкова сватбата?

Натали се покашля притеснено.

— Боже мой, ги всичко отгатваш. Всъщност Райдър почти ме завлече пред олтара.

Очите на Дезире весело светнаха.

— Ох, за какъв дявол си се омъжила! Той не е от тези, които ще оставят някое момиче девствено задълго, нали? А що се отнася до теб, скъпа, възможно е да имаш малко повече френска кръв, отколкото си предполагала.

— Може би — свенливо се усмихна Натали.

— Но си щастлива, нали? — попита Дезире необичайно предпазливо.

— Никога не съм била по-щастлива! — отвърна Натали, грейнала радостно.

— Е, много добре! — Дезире здраво стисна ръката на Натали и заговори с молба в гласа си: — Скъпа, сега, когато познаваш любовта в брака, положително можеш да разбереш, защо не можех да понеса отчуждението между баща ти и мен.

— Опитвам се, мамо.

— А ти…

— Какво?

Дезире поклати глава, а гласът й издаваше дълбока тъга.

— Тогава си мислех, че съм те изгубила. Толкова много приличаш на Чарлс.

Устните на Натали се свиха в лека тъга.

— А сега ти си мислиш, че може би приличам повече на теб, отколкото си очаквала?

— Да. И само се моля да ми дадеш още една възможност — Дезире погледна открито Натали.

Макар да бе трогната от разкаянието на Дезире Натали все още не беше подготвена да се откаже от целия си гняв и болка.

— Ще се… ще се опитам, мамо — отвърна тя искрено — само това мога да ти обещая.

— Тогава с цялата надежда в сърцето си ще се държа за това обещание — каза Дезире пламенно.

Натали неволно погледна майка си със съчувствие.

— Знаеш ли колко хубаво ще бъде, ако се върнеш при татко. Особено щом още го обичаш. И сега, след като Бонапарт е мъртъв…

— Съжалявам, Натали, твърде късно е.

— Татко умира, както вече знаеш.

Очите на Дезире се изпълниха със сълзи. Тя погледна дъщеря си, кимна тъжно и едва чуто прошепна:

— Знам.

 

 

След няколко часа Натали беше в хотелската стая и заедно с Райдър се къпеха, преди да излязат на вечеря с Дезире и Анри. Обгръщаше ги пара от ароматизираната вода и Райдър притискаше жена си до себе си, като нежно галеше гърба й и целуваше косите й. Натали сякаш беше в рая — стоеше в ръцете му и чуваше силните удари на сърцето му. Толкова го обичам, помисли си, до болка. Недоволството, че я принуди да застане пред олтара отдавна бе изчезнало. В подобни мигове съмненията й в него й се струваха абсурдни. Той беше толкова мил с нея, толкова привлекателен и очарователен. Да се люби с него беше също като да пропада в бездънна пропаст. Вълнуващо и страшно.

Тя притисна устни до мокрите му гърди и го чу как простена от удоволствие, а сърцето му заби по-бързо. И той ли усещаше същото вълнение? Или бракът вече започваше да му тежи? Дали не се преструваше така успешно само заради детето?

Тук прекарваха толкова идилично въпреки трудностите на Натали в отношенията й с Дезире. Когато се върнеха в своя свят на несигурност и отговорности, дали щастието им щеше да продължи… и Райдър да бъде все така безгрижен? Вчера й беше казал, че той и майка й много си приличат. Дали това безгрижно отношение към света — „всичко да върви по дяволите“ — нямаше в края на краищата да се отрази на брака им, също както капризите на Дезире бяха спомогнали за разрива им с Чарлс. А що се отнасяше до нея и Райдър — имаше ли допирни точки между техните два свята? Можеше ли тя все така да го обича, без да го промени?

— Как мина срещата с майка ти? — попита той.

Тя се извъртя да го погледне — толкова сексапилен с мократа коса и капчиците вода по лицето.

— Мисля, че малко поразведрихме атмосферата. Знаеш ли, тя искала да ме вземе със себе си в Париж, но баща ми не позволил.

— И какво се промени, като си научила това?

— Почувствах се по-близка с нея.

— Радвам се. Помоли ли я да се върне в Лондон с нас?

— Да. Тя казва, че още обича баща ми, но не е съгласна да се върне.

Райдър повдигна брадичката й и се загледа в тревожното й лице.

— Ще я заведем, скъпа. И аз ще направя всичко възможно, за да помогна.

— Ти винаги ми помагаш — прошепна нежно и с благодарност Натали. Замълча за малко и се намръщи. — Знам защо родителите ми са се разделили.

— Е, защо?

— Баща ми изхвърлил майка ми от леглото.

— Е, сега отчуждението им придобива някакви смислени очертания.

Натали кимна сериозно.

— Мисля си, че е трудно да се живее без любов.

Очевидно развеселен, той повдигна вежди.

— За бога, лейди Нюбъри, как стигнахте до такова прекрасно заключение? Ти специално не би могла да твърдиш, че ти е липсвала любов, откакто се оженихме.

Натали се разсмя, но не каза нищо. Райдър заядливо прошепна:

— Да не би, след като те притежавах за първи път на кораба, да си започнала да копнееш за любовта ми?

Натали се изчерви и отвърна упорито:

— Надценявате чара си, лорд Нюбъри!

— Така ли? Е, затова ли се случи така, че трябваше да те заведа пред олтара бременна?

Тя плисна шепа вода в лицето му.

— Как не те е срам! Само мръсник може да говори така!

— Когато трябва, мога да приема и това предизвикателство — засмян отговори той.

Като усети, че тялото му се готви да посрещне съвсем друг вид предизвикателство, тя изстена.

— Е, може би е малко трудничко да се живее без любовта ти — каза му тя палаво.

Той се засмя, взе ръката й и я притисна към мъжествеността си.

— Понякога е трудно да се живее с това, нали, любима?

— Не закачай суетата ми, закачай мен!

И тя направи точно това към него, а той простена. Очите му пламнаха; беше силно възбуден.

Изпаднала в любовно настроение, Натали рязко се завъртя в ръцете му, разплиска вода навсякъде наоколо и го възседна.

— Искам да получа наградата сега.

— Наградата? — засмя се от сърце той. — Но ти вече си я поиска в аванс снощи.

Тя го погледна намусено и се отърка в него.

— Помниш ли двойния сладолед, който ядохме в кафене „Пари“?

— О, Натали… любима — Райдър бе обзет от неописуемо блаженство, когато тя се спусна върху него. — Внимавай за бебето, скъпа.

— Ще внимавам. Имай ми доверие. Ще бъда нежна с теб.

И тя наистина беше, но когато всичко свърши, Райдър бе щастливо изтощен, а цялата вода от ваната бе разплискана на пода.