Мегън Даниел
Любов завинаги (21)

Двадесет и първа глава

За неописуема радост на Трей, когато почука на вратата на къщичката, която беше купил в квартала, където живееха квартеронките метреси на бели господа, Жустин не си беше у дома. Бе излязла, защото той рядко се отбиваше по това време. Е, беше опитал, беше си направил труда. Не беше негова вината, че денят за уреждане на сметките трябваше да бъде отложен. Предаде на прислужницата й, че ще дойде отново утре следобед.

Изпълнен с облекчение, сви в посока на своята канцелария. Щеше да опита да свърши някаква работа, преди да се отправи към дома си, при Шарлот. Надяваше се този опит да е по-успешен от повечето, които бе предприел напоследък.

У дома, при Шарлот. Думите звучаха прекрасно.

 

 

Когато Трей дойде, Жустин не беше излязла. Беше в спалнята си на горния етаж и надничаше иззад пердетата. Пищната й абаносовочерна коса се спускаше до кръста й в разбъркани къдрици, очите й бяха подути от плач. Знаеше защо е дошъл, но нямаше сили да го изслуша.

Беше изпитала първите зловещи предчувствия още в нощта, когато Трей измъкна Чарли Стюарт от реката. Танцуваше в обятията му на устроения от него бал по случай Марди Грас на борда на „Корин“, когато Чарли се появи изневиделица. Видя със собствените си очи как Трей наблюдава странната жена, как я гали, как я отнася на брега в прегръдките си.

Само за четиридесет и осем часа се увери, че има основание да се тревожи. След онази вълшебна нощ преди четири години, когато Трей откри на един квартеронски бал Жустин и я настани в собствена къща, заедно с майка й, той я посещаваше през ден. Дори когато се сгоди за Корин Дюкло, Жустин не се разтревожи. Той продължаваше да прекарва повечето следобеди в нейното легло, доставяйки й удоволствие и удовлетворяван в отговор от безграничната й изобретателност. Тя знаеше, че дори и да я напусне за кратко след сватбата, докато играе ролята на влюбен младоженец, ще се върне след по-малко от шест месеца. Красивата, благопристойна блондинка никога нямаше да бъде достатъчна за удовлетворяването на повишения сексуален апетит на Трей Лавенд. Жустин бе толкова сигурна в това, че бе готова да заложи къщата си.

Но сега беше различно. Този път Трей проявяваше всички признаци на един завладян мъж, на мъж омаян, на мъж, който се влюбва. А това ужасяваше Жустин.

Тя знаеше всичко за Чарли Стюарт. Трей щеше да се удиви, ако научеше колко много знае Жустин за всичките му любовни истории. Беше си поставила за цел да ги научава и си създаде мрежа от приятели, роднини, роби и бивши роби от цветнокожата общност, на която можеше да разчита за информация. Тези хора вярваха, че узнаването на колкото е възможно повече подробности от света на белите, които управляват живота им, ще им помогне да оцелеят.

Жустин знаеше, че Трей завел Чарли в дома на Лизет, че тайнствената жена бе изчезнала за три дни и през това време Трей не бе ходил на работа. Знаеше, че Чарли е работила като певица най-напред за Лизет, а по-късно за Реми Соваж. Знаеше още, че Трей върви по петите на Чарли като някое кученце.

Жустин ликуваше, когато той я посети за първи път след Марди Грас. Тя се надяваше, че неговото влечение по жената янки е започнало да отминава. Но когато младият мъж си тръгна, без да я е завел в леглото, тя потъна в печал като човек, загубил най-милото. В мига, когато Трей я целуна на вратата и й пожела лека нощ, Жустин разбра, че го е загубила.

Когато се разнесе слух, че Чарли Стюарт живее в неговата къща, нещо в душата й се пречупи. Зарече се, че няма лесно да се откаже от Трей.

Когато той зави зад ъгъла и изчезна от погледа й, Жустин позвъни на прислужницата. Набързо се облече, среса се и грабна едно наметало. Трябваше да направи една важна визита.

 

 

Когато привършиха ушиването на техните ги в ранния следобед, Чарли изгаряше от нетърпение. От липсата на сън се чувстваше изморена и раздразнителна. През по-голямата част от нощта бе лежала будна в прекрасната стая и се бе ослушвала да чуе стъпките на Трей. Очакваше да натисне дръжката на съединяващата врата и се подготвяше да не реагира на докосването му.

Но Трей изобщо не се появи. Тя не знаеше дали е благодарна или разочарована. Във всеки случай настъпващото утро посрещна с жестоко главоболие и лошо настроение.

От опит знаеше, че най-доброто лекарство за отвратителното й настроение, са физическите упражнения.

Опечалена от факта, че порьозният каучук все още не е изобретен, тя помоли Марджи да нацепи достатъчно памучни ленти и да донесе перушина, за да изработи нещо като щит, предпазващ от юмручни удари и ритници, по време на тренировка с партньор. Сетне накара двама лакеи да избутат мебелите до стената и да навият прекрасния килим в задната всекидневна. Помещението бе идеално за едно импровизирано карате доджо, тъй като на едната стена висеше огромно огледало с позлатена рамка, а Марджи я осведоми, че всекидневната почти не се използва.

Най-накрая с облекчение облече своето ги.

„Каква свобода! — помисли си тя. — Отново да се движиш без всякакви ограничения. Нищо да не ти пречи. Няма метални банели, кринолини, корсети, колосани волани, тесни обувки. Нищо, в което да се препънеш и да се удариш. Само чувството за свобода, съвършена свобода.“

На Доли й беше необходимо известно време, за да привикне с облеклото.

— Просто не изглежда съвсем благоприлично. Не подхожда на дами.

— Напротив. Освен това е необходимо, ако искаш да се движиш свободно. Хайде, идвай!

Доли колебливо се подчини.

Започнаха с поредица от протягания за загряване, после преминаха към основните упражнения.

— Думата „карате“ означава отворена ръка — обясни Чарли, — но трябва да знаеш и как да я свиеш правилно в юмрук — тя показа, а Доли се опита да повтори. — Не, палецът не бива да стърчи навън, защото ще го счупят. Свий го над останалите пръсти.

Доли се подчини. Чарли й показа правилната стойка: краката разкрачени, стъпалата — извъртени леко навътре, пръстите — вкопчени в пода.

— А сега нека силата започне от краката. Премести центъра на тялото си към ръцете и краката.

Упражняваха се повече от час, докато накрая по гърбовете на двете се стичаше пот, косите им бяха мокри и залепнали за челата и те се смееха като луди.

Чарли реши да приключат тренировката с няколко резки удари с крак. Показа ги на Доли, а после взе подпълнения щит и го задържа, докато чернокожото момиче риташе с всичка сила.

— Не толкова високо — наставляваше Чарли. — Това идва по-късно. Първо се учиш на контрол. Правилото е: контрол, сила, бързина — в този порядък. Отново! — Доли повтори движението. — По-добре е. Отново — и Доли нанесе нов ритник. — Още по-добре — рече Чарли. — Но виж как го правя аз. И слушай — Доли взе щита, а Чарли нанесе удар с крак, надавайки същевременно силен вик, от който полилеят иззвънтя. Ударът беше толкова мощен, че Доли едва не полетя на земята. — А сега отново опитай.

Доли зае позиция, впи пръсти в пода, пое дълбоко въздух и ритна, надавайки див вик.

Инерцията едва не я събори на земята, но когато застана здраво на краката си, беше ухилена до уши.

— Направих го! Направих го, Чарли.

Чарли отвърна на усмивката.

— По дяволите, наистина го направи — двете приятелки се разсмяха на глас.

Чарли все още беше изпълнена с неизразходвана енергия, така че накара момичето да държи щита, докато тя рита. Неуморно кракът й се изстрелваше нагоре, докато тя се движеше из стаята, надавайки все по-силни викове при всеки удар.

Точно когато изпусна последното мощно „Хааа!“, вратата на всекидневната рязко се отвори. Трей тичешком прекоси голия дървен под и сграбчи Чарли за раменете.

— Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре — с широка усмивка отвърна тя. Чувстваше се чудесно.

Трей остана сериозен. Огледа стаята, навития килим, избутаните до стената диван и столове.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Курс по карате. Искаш ли да се запишеш?

Младият мъж не се усмихна на шегата й, а се обърна към Доли.

— Иди да се преоблечеш и приготви ваната на господарката си.

Доли направи реверанс. В потното ги жестът й изглеждаше съвършено нелеп и изхвърча навън.

— Винаги ли се разпореждаш с чуждите прислужници? — усмивката на Чарли помръкна.

— Само когато правят глупости. А сега искам да ми обясниш какво точно правехте тук.

Чарли му описа накратко благородното и древно изкуство, наречено карате, без да си прави труд да му обяснява, че почти беше достигнала до черен пояс и значението на този факт.

— Бях започнала да губя форма. Трябва да се упражнявам.

— Искаш да кажеш, че всъщност по този начин спортуваш?

— Защо не? Ти самият ми разказа, че често посещаваш академията по фехтовка на „Иксчейндж Ели“ и че се боксираш в някаква школа.

— Това е различно.

— Грешиш. Ако ти изпитваш удоволствие от физическите упражнения и от умението да се отбраняваш, защо това да не важи за мен?

Въпросът й го слиса. Нямаше готов отговор. Най-накрая рече:

— Аз мога да те защитавам.

— А може би аз искам да се защитавам от теб.

— Много смешно, няма що.

— Мислиш, че не мога ли? — извика тя, разгневена от самодоволната му усмивка. — Добре, опитай.

— Виж, Шарлот…

— Опитай се да ме удариш — настоя тя. — Басирам се, на каквото пожелаеш, че няма да успееш.

— На каквото пожелая? — усмивката му разцъфна.

— Точно така.

— Една нощ в леглото ми, без да се разваля договорът.

— Дадено — отвърна тутакси тя, без да си прави труд да постави своите условия. — Нападни ме както пожелаеш. Няма да успееш да ме докоснеш.

Зае основната стойка за бой — съсредоточена, колената присвити, палецът на предния крак на една линия с петата на задния. Ръцете й се движеха ритмично пред тялото.

Той се хвърли напред. Тя избегна удара. Учуден, Трей опита отново. И отново удари само въздуха. Чарли се разсмя и засегна мъжкото му достойнство. Той смъкна сакото, разхлаби вратовръзката и я метна встрани. Сетне се извърна към нея. Тя му се присмя. Знаеше, че Трей започва да се ядосва сериозно.

Този път той се наведе, опитвайки се да я повали, като я улови за краката. Десният й крак премина над главата му, изплъзвайки се напълно от неговия обсег, и той падна по очи. Младата жена му помогна да се изправи.

— Предаваш ли се? — попита.

Той беше задъхан, а нейното дишане дори не беше учестено.

— За нищо на света.

Чарли сякаш четеше мислите му, докато той се оттегляше назад да прецени положението. Беше я подценил, това нямаше да се повтори, финтира наляво, после се опита да нанесе удар в центъра на тялото й. С едно гладко и плавно движение тя вдигна ръка нагоре към лицето си, после описа с нея кръг пред тялото. Трей бе отхвърлен на една страна, загуби равновесие и падна на пода. Но тутакси се изправи отново. На лицето му беше изписано ожесточение — искаше да победи.

Този път, когато ръката му се стрелна към нея, тя не я избягна, нито блокира. Вместо това, сграбчи раменете му с две ръце и преди той да проумее какво се случва, го повали по гръб, стъпи отгоре му и го прикова към пода. Сетне седна на гърдите му, обхванала главата му с колене.

Слисаният израз на лицето му я накара да се разсмее.

— Не беше честно от моя страна, признавам. Използвах срещу тебе джудо, вместо карате. Но ми се струва, че това беше единствения начин да те накарам да се откажеш — той продължаваше да се задъхва. — Съгласен ли си?

— С какво? — успя да изрече.

— Да прекратиш.

Трей я погледна. Макар да беше разстроен от победата й, той си мислеше, че в тази бяла дреха и с тънкото ручейче пот, което се стичаше по слепоочието й, Чарли е по-красива, отколкото в копринена вечерна рокля. Изпитваше лудешко желание да изпие с целувка потта от челото й.

— Съгласен ли си? — попита отново тя.

— Ако платиш глоба.

— Аз? Хей, аз съм победителят тук, нали не си го забравил? — погледна към усмихнатото му лице. — Каква глоба?

— Една целувка, доброволна целувка.

— Невъзможно е да ме целунеш сега. Боже господи, погледни ме. Цялата съм в пот.

Той се усмихна.

— Не познавам дама, която да си признава, че се поти.

— О, вярно. Спомням си, че майка ми ми го обясняваше. Потят се конете, мъжете ги избиват капки, а дамите лъщят. Е, аз лъснах целия ти прекрасен паркет. Имам нужда от душ. О, забравих, че не разполагате с такъв. Ще трябва да мина с вана.

— Първо една целувка — той обхвана лицето й с ръце. Нежно я придърпа към себе си. Докосна с устни челото й, изпивайки солената пот. Това му хареса. Облиза очите, ушите, брадичката й. Най-накрая доближи устните.

— Каза една целувка — гласът й беше прегракнал от чувствата, които той събуждаше у нея с такава лекота.

— Една е.

— Не и според мен — прошепна тя.

— Зависи как броиш — той потърка с палец долната й устна и въздъхна, когато езикът й неволно се плъзна навън и го докосна. После я зацелува така страстно, че напълно сломи съпротивата й.

Чарли сякаш се разтапяше в собствената си пот и бурни усещания, не й се искаше той да спира.

Трей откъсна устни от нейните и промълви:

— Това беше една целувка. Предполагам, че ще е по-добре да не насилвам късмета си.

— Прав си — отвърна разочарована. Изправи се и му помогна да стане.

Докато отупваше праха от панталоните си, той я попита:

— Можеш ли да ме научиш на това карате? Можеш ли да ми го покажеш?

Чарли се усмихна, беше започнала да се съвзема.

— Мога да опитам, ако нямаш нищо против като начало да получиш няколко синини.

— Мисля, че вече имам една — две. Предполагам, че гърбът ми ще издържи още няколко.

Тя се разсмя.

— Гърбът ти да, но твоето самочувствие?

Той се присъедини към смеха й.

— Ще видим.

 

 

Къщата на „Сейнт Ан стрийт“ беше претъпкана, когато Жустин стигна до нея. Там се бяха събрали бели и цветнокожи, млади и стари, жени с парижки рокли и босоноги роби в домашнотъкани ризи и парцаливи панталони. В ъглите горяха свещи, а въздухът бе изпълнен с тежкия аромат на тамян.

Мари Лаво, бивша фризьорка, която сега беше нюорлианската кралица на вуду, седеше в огромен стол, наподобяваш трон. Облегалката и дръжките му бяха покрити с пирографирани странни знаци и символи. До „кралицата“ стоеше нейната дъщеря и пряка наследница, също на име Мари.

Един по един просителите се приближаваха до величествената жена с катраненочерна коса, подредена в изкусна фризура над деликатното мулатско лице. Макар че наближаваше шестдесетте, тя не изглеждаше на повече от тридесет и пет. Някои твърдяха, че поддържа младостта си като пие кръвта на току-що убити бебета, други разказваха, че я отнема от белите жени, които състарява преждевременно със заклинанията си. В краката й беше поставена дървена кутия с малки отвори на капака. От време на време отвътре се дочуваше съскане.

Една жена, облечена в коприна с цвета на мед, и с лице, прикрито от воала на шапката й, се приближи и зашепна нещо на Мари. Ръцете й потрепваха като птички. Мари я изслуша, величествената й глава беше леко наклонена. После се пресегна към чекмеджето до себе си и подаде на жената една топка с размерите на ябълка от собственото й, специално gris-gris — амулет, изработен от сол, барут, сяра, жълт минзухар, изсушени кучешки изпражнения и облепен отгоре с крещящи пера.

— Докато си в леглото, носи го на врата си — посъветва тя жената. — А преди съпругът ти да дойде при теб, изпий това — подаде й шишенце с млечнобяла течност.

— Какво е това? — попита шепнешком.

— Каквото ти трябва. Изпий го. Ще дойде дете.

Жената кимна, шептейки благодарностите си. Извади няколко банкноти от плетената си чантичка и ги подаде на дъщерята. После тихомълком се измъкна от къщата.

Неочаквано Мари вдигна поглед, втренчи се в Жустин и й направи знак да се приближи.

— Идваш при мен заради любовник, нали, красавице? — обърна се тя към квартеронката и докосна с пръст гладката й буза. — Той иска да си отиде, а ти искаш да го задържиш.

— Откъде знаеш?

— Работата ми е да знам. И искаш още да отделиш една друга жена от него, а? — Жустин учудено я изгледа, а Мари кимна. — Oui, ще ти помогна. Ще ти дам много силен gris-gris.

Заклинателката обърна гръб на всички, които чакаха, и отведе Жустин в друга стая. Накара я да свали долните си гащи и откъсна парче от дантелата, отскубна няколко косми от пубиса й, изряза й ноктите и изстърга парченца кожа от дясната й гърда. После надроби всичко това заедно с листа и жълти венчелистчета на овчарска свещ, убоде пръста на Жустин и добави към сместа три капки от нейната кръв. През цялото това време тихо припяваше на някакъв непознат език. Най-накрая постави сместа в една черна копринена торбичка и я завърза с червена панделка. Възелът запечата с нова капка кръв от Жустин и я посъветва:

— Сложи го близо до него, ако е възможно, в леглото му. Много скоро няма да иска никоя друга, освен теб.

Вторият амулет, който даде на Жустин, беше с още по-силно въздействие. „Ръката на моджо“ беше направен от крастава жаба, крило на прилеп, очи на котка, черен дроб на бухал, кутрето на самоубил се човек и косми от главата на мъртво дете. Тези съставки бяха стрити на ситен прах и изсипани в издълбана кост — надежден начин да се отървеш от враг.

После Мари се върна в предната стая и коленичи до кутията, която се намираше край стола й.

Припявайки полушепнешком и с бавни движения, тя бръкна вътре и извади змия, дълга почти метър. Държеше я за задната част на главата, точно при челюстите, и тихо й шепнеше. После я целуна. От единия ъгъл на стаята долетя тихо ахване. Една жена припадна.

С леко стисване Мари отвори устата на змията, постави „ръката на моджо“ под единия зъб и започна да разтрива, докато една-единствена капка от отровата се стече надолу и капна в изкорубената кост. После нежно върна змията в кутията и затвори капака.

— Скоро, хубавице — рече тя, докато подаваше амулета на Жустин, — скоро тази кучка янки няма да я има вече.

Много банкноти преминаха от дамската плетена чантичка на Жустин в ръцете на дъщерята на Мари. Но нея не я беше грижа за това. Беше готова да плати всяка цена, поискана от Мари Лаво.

 

 

Тази нощ Трей и Чарли вечеряха за първи път заедно в неговия дом и всичко беше възхитително. Марджи беше на седмото небе, че има да готви за още някого, освен за Трей, и надмина себе си със супа от сьомга, пълнена кокошка в сос от бяло вино, пържени бекаси, салата с кафяв сос и най-мъничките, най-крехките агинарии, които Чарли бе виждала. За десерт тя гордо поднесе лимоново суфле.

— Беше превъзходно — рече Чарли, като отблъсна празното блюдо от десерта, — но май ще се пръсна.

— Трябва да призная, че никога не съм виждал дама да се храни с такова удоволствие — рече Трей с усмивка. Приятно му бе да я наблюдава как се храни, без да се срамува от апетита си. Това му напомни, че той има и други апетити, които му се искаше да задоволи също така напълно.

Чарли се усмихна.

— Точно така. Спомням си „Отнесени от вихъра“. Мами накара Скарлет да се наобядва преди тържеството на открито, защото не биваше да я видят, че се храни — той се взираше в нея очевидно объркан. — Това е един филм — обясни тя и това постави началото на нов разговор за киното, телевизията, видеокасетофоните и сателитните предавания. Трей беше запленен от всяка подробност.

Сетне заговориха за съвременната литература, като под съвременни се разбираха Александър Дюма, Балзак и Дикенс. „Мадам Бовари“ беше публикувана само преди година и се смяташе за много скандална.

— Според мен Ема Бовари е абсолютна досадница — рече Чарли. — Идваше ми да я пораздрусам.

Трей се разсмя.

— Аз — също. Значи не съм толкова безнадежден!

След вечеря играха шах. Трей спечели първата игра, Чарли — втората. После тя седна на пианото и засвири по памет един етюд на Шопен. След миг Трей седна до нея на пейката и двамата засвириха на четири ръце, без да разменят нито дума.

Когато вечерта наближи своя край, Чарли беше готова да признае, че харесва този мъж, действително го харесва. Не можеше да си спомни от кога не бе прекарвала толкова приятно. Представяше си, че съвършените двойки винаги прекарват вечерите си по този начин, без напрежение, без спорове, просто са заедно и се наслаждават на своята компания.

А после настъпи време да си лягат.

През цялата вечер Трей като че мислеше само за този момент. И взе твърдо решение. Но все още нямаше да го сподели с нея.

Вместо това взе един свещник, с който да освети пътя им нагоре по стълбите и да я изпрати до нейната стая.

— „Корин“ отплува утре в четири. Възнамеряваш ли да бъдеш на борда?

Заля я вълна на разочарование. Защо трябваше да й напомня, че работи при него, след като бяха прекарали такава прекрасна вечер?

— Разбира се — отвърна. — Това ми е работата.

— Така е, пък и аз имам договор, нали? Лека нощ — той се отправи по коридора към стаята си.

Договорът. По дяволите договорът! Искаше й се никога да не го беше подписвала! А в този момент съжаляваше, че е вмъкнала тази тъпа клауза за „непрелъстяване“. Той можеше поне да опита. Нима не я желае вече? След като я беше имал, нима вече му е омръзнала?

Е, тя беше обещала на себе си и на него, че ще го накара да развали договора, и очевидно трябваше да постъпи точно така.

Набързо се съблече и се вмъкна в един полупрозрачен пеньоар от розова коприна, за който знаеше, че е покоряващ. Започна да четка косата си, докато тя обгради главата й като блестящ тъмен ореол. Сложи розов руж на бузите си и капна малко „Джой“ между гърдите си. После стана и се отправи към свързващата врата.

Точно когато посегна към нея, тя се отвори рязко. Трей застана на прага, облечен в халат от златист брокат — беше красив, съкрушително красив. „Боже — помисли си тя. — Не знам дали ще мога да му устоя.“

Младият мъж се приближи, обхвана лицето й с ръце и я целуна безкрайно нежно. „Не е честно!“ — мислено извика тя. От него не се очакваше да се държи мило и нежно, а като истински грубиян.

Той продължи да я целува, но без да бърза, без да е настоятелен. Беше истинска целувка на любовник и Чарли искаше тя да продължи безкрайно.

Почувства, че губи сили, отстъпи крачка назад и протегна ръка към подпората на леглото, за да се задържи. Той пристъпи заедно с нея и внимателно я отпусна върху извезаната кувертюра. Развърза колана й и разтвори пеньоара. После дълго време само я съзерцава.

— Много си красива — изрече тихо. — Най-хубавата жена, която съм виждал.

Тя бавно изпусна дъх, нещо между стенание и въздишка.

— Знаеш ли какво правиш?

— Да, Шарлот.

— И нямаш нищо против, че след това няма да имаш власт над мен?

Той се усмихна.

— Нима?

— Договорът…

Трей я целуна, а едната му ръка се мушна в джоба.

— Ето — рече и измъкна някаква хартия.

— Какво е това?

— Нещо без значение — той скъса листа на две и й подаде парчетата.

Тя ги разгъна. Това беше нейния договор. Погледна го объркана.

— Моля те, Шарлот — промълви Трей. Внимаваше да не я докосва, макар че очите му я изгаряха. — Моля те, остани. Не защото трябва, а защото го искаш, защото аз го искам.

В отговор тя развърза колана на халата му, разтвори тежката тъкан и го притегли към себе си.

Този път се любиха бавно и нежно, сякаш движенията им бяха заснети на забавен кадър или под водата.

Не бързаха, отделяха време на всяка подробност, на всяка целувка. Удължаваха всяко ново усещане до мига, когато не можеха да издържат повече, когато не можеха да се владеят. Телата им се вплетоха, понесени към онзи вълшебен миг на пълно единение.

Когато отново възвърна способността си да говори, Чарли се повдигна на лакът и погледна към мъжа, който беше станал център на вселената за нея.

— Какво правя тук? — прошепна тя. — Трей, какво правя в това време, в тази къща? В живота ти?

Младият мъж докосна бузата й.

— Мисля… — спря и дълбоко си пое дъх. — Мисля, че го правиш съвършен.

— О! — щастливо възкликна Чарли и се сгуши до него.

Знаеше, че може да обича този мъж. Може би вече го обичаше. Но това я плашеше. Какво ще стане, ако се влюби до полуда в него, а после се върне в своето време? Нямаше никаква власт над това дали да остане, или не. Не знаеше дали ще бъде тук още ден, месец или завинаги. Но беше ли в състояние да понесе раздялата с него? Не знаеше.

Задрямаха, събудиха се и се любиха отново, сетне пак се унесоха. В един момент Трей се събуди. Наблюдаваше я как спи, дишаше в синхрон с нея и се питаше какво ще прави с тази жена, която бе обърнала живота му с главата надолу. Знаеше само едно — че вече не може да живее без нея. Най-накрая се унесе в спокоен сън, притиснал я плътно до себе си.