Лас Смол
Самотникът (6)

Шеста глава

Клейтън стоеше като закован и гледаше Шели смаян.

— Ти искаш… да се любим?

— А ти… не искаш ли? — разтревожи се тя.

— О, да — той едва си поемаше дъх.

— Наистина ли?

— Дааа — беше толкова сигурен, та дори се притесни, произнасяйки думата.

Шели постепенно се успокои и на лицето й се появи усмивка.

— Помислих си, че може би искаш — самодоволно каза тя, притворила очи.

— Какво те накара да мислиш така? — попита той с благоговение.

— Когато бяхме в гората, ти изглежда наистина се интересуваше от мен.

— Само тогава ли? — намръщи се Клейтън. — А след това? А сега?

— Като не ми се обади през времето, докато беше със скачачите, си помислих, че си по краткотрайните връзки.

— По краткотрайните връзки? — той беше чувал, че така се казваше за свалячите.

— Решила си, че те свалям? Че съм сваляч? — произнасяйки думата, той осъзна какво имаше предвид тя. Щяла е да се почувства с разбити надежди без него? Клейтън се усмихна.

— Има такива мъже — заключи Шели.

— И жени — увери я той, позовавайки се на телевизионния си опит.

— Предполагам, че е така.

— Но това не се отнася за теб, нали?

— Не — тихо отвърна тя, свела очи надолу и силно се изчерви.

— И аз не съм сваляч — успокои я Клейтън.

Животът ставаше сложен. Беше му по-лесно сам в планината. Клейтън погледна Шели. Тя стоеше притихнала, благоприлично прикрила гърдите си с ръце, като ненужно ги кършеше. Наистина се срамуваше. Заслужаваше си човек да се бори за нея, дори само за да я гледа. А да се люби с нея действително… е, това щеше да бъде чудо.

Той взе студената й малка ръка и я целуна. Стотици пъти бе виждал как го правят по телевизията и успя да се справи успешно. Шели му разреши, но леко се колебаеше.

Клейтън я погледна и разбра, че тя все още се срамуваше. Това го успокои. Не само той не беше сигурен. Нямаше представа какво друго да прави, освен да я прегръща и целува. Никога не се бе докосвал до жена.

Не беше ходил на училище. Майка му смяташе, че за него е от жизненоважно значение да посещава престижно учебно заведение, но наблизо нямаше такова. А той не искаше да напуска планината. Един път се опитаха да го настанят в града, ала на следващия ден Клейтън се върна вкъщи с изранени от новите обувки крака. Майка му се разплака съчувствено, а баща му дълго държа рамото му. Започна да учи сам, чрез писма, напътстван от майка си и баща си. И успя.

Но от телевизията знаеше, че е пропуснал доста преживявания, водейки затворен живот. Все пак, когато намери онзи изгубил се в планината новозаселник, умиращ от глад сред толкова неща за ядене, Клейтън се почуди кое беше по-доброто. След този случай, той вече съвсем не беше сигурен, че отговорът е цивилизацията… поне не за него.

— Радвам се, че ти харесва да живееш сред природата, далеч от града — каза Клейтън на любимата си.

— Шумно е тук — оплака се тя. — Дойдох да търся спокойствие и тишина, но навсякъде е все същото, просто шумовете са различни от тези в града. Някои от тях са ужасяващи.

— Какво имаш предвид?

— Вятърът — Шели направи неопределено движение. — Дърветата. Койотите. Различните същества. И хората. По южния склон, понякога има дори планеристи. Връхлитат върху теб изненадващо. Изведнъж се появява огромна сянка, по-голяма от калифорнийски кондор и без да издаде звук, някой откачен се понася над главата ти във въздуха, издигайки се над склона. Вече няма безопасно място.

— От време на време се появяват тези свръхлеки самолети — кимна той. — Животните не могат да повярват на очите си. Веднъж трябваше да намеря някакво момче, което се бе разбило. Беше доста пострадало, пренесох го на гърба си до една от поляните.

— И какво стана с него?

— Оправи се. Всъщност, след това дойде да ме види. Приземи се на мястото, разчистено за хеликоптери, и се отби да ме навести все едно, че бяхме съседи. Разбирам някогашните хора, които са искали на дванадесет километра от тях да не живее никой и са се придвижвали все по на запад. В щата Индиана постъпвали така.

— Да не би да не обичаш… хората? — колебливо попита тя.

— Да не обичам хората ли? — Шели сложи ръцете си зад гърба и сега Клейтън можеше да я разгледа. Почувства се много близък с нея. Със сигурност не беше самотник. — Не. Просто не зная как да се сприятелявам. Нямам опит.

— Справяш се доста добре — увери го тя.

— Не се чувствам част от… човечеството. Имам усещането, че съм… някакъв чудак.

— Ти си един от най-талантливите и най-мили мъже, които някога съм познавала — много сериозно му каза Шели. — И си много смел. Когато мислехме, че ръцете ти са счупени, ти беше толкова непоколебим. За това наистина се изисква сила на духа. Гордея се с теб.

— Е… — Клейтън се изчерви. Господи, все някога трябваше да й каже защо се бе случило това, но се страхуваше от реакцията й. — Заслужаваше си — успя да каже той. — Ти ме изкъпа.

Клейтън се ужаси. „Какво щеше да направи сега тя, може би щеше да го изхвърли?“

— Не ти ли хареса? На мен наистина ми достави удоволствие.

— Можем да го повторим — похотливо се усмихна той, макар че току-що се бе изкъпал.

— Наистина ли? Ще ми позволиш ли? — тя сложи ръка на устата си и прихна, а очите й затанцуваха.

За нея беше привилегия да го изкъпе.

— Само, ако позволиш и аз да те изкъпя.

— О… не! Не мога! — дяволито се засмя Шели.

— Ако ти позволя да ме изкъпеш, ще е справедливо да ми разрешиш и аз да го направя — Клейтън посегна да я хване.

— Но това е различно — дръзко се дръпна тя.

— Сигурно е така. Хайде, съгласи се!

— Това е скандално! — запротестира Шели.

— Приеми, че ми помагаш да се запозная с човешката раса — той бе изрекъл тези думи! Откъде му дойдоха наум? Чудесно! Клейтън се ухили, когато тя избухна в смях, като се полюшваше очарователно. Той гледаше прелестното й женско тяло и слушаше прекрасните звуци, които тя издаваше. Великолепно. Шели беше чудесна. — Искаш ли да свалиш останалите ми дрехи?

Очевидно жените намираха това за очарователно… според телевизията. Те обичаха да разкопчават копчетата на ризите. Шели се приближи към него доста смутено.

Ризата му бе вече разтворена. След като разкопча едно от копчетата на ръкавелите му, прехапала долната си устна и хвърляйки му бегли погледи, Клейтън разбра, че идеята не бе добра. Нямаше да издържи още една баня и едва ли щяха да му останат сили да я изкъпе.

— Хайде да изкъпем първо теб — думите му бяха неясни и дишаше на пресекулки.

— Целуни ме — прошепна тя и повдигна устни.

Бе открила нещо, което той знаеше да прави. Прегърна я и притисна силно голите й гърди до окосмения си гръден кош, усещайки я с тялото, ръцете и устата си. Целуна я много нежно, но това не беше достатъчно. Целувките му станаха жадни и сладострастни. Напрегнати и настоятелни.

Ръцете му станаха неконтролируеми. Клейтън бе смутен от поведението си, но не можеше да се спре. Тя изглежда не забелязваше, че той се държеше наистина много дръзко и смело с нея. Не го удари през ръцете, нито се оплака. Само се движеше и притискаше — притискаше се в него.

„Господи, не е чудно, че мъжете по телевизията се потяха и съсредоточени, преставаха да говорят.“ Така стана и с Клейтън. Той се изпоти и погълнат от това, което и правеше, не каза нито дума. Нямаше да издържи тя да го изкъпе отново, нито пък той нея.

Клейтън свали останалите й дрехи и смъкна своите, без да чака помощ. Прегърна я силно, стенейки от страст. Шели го докосваше и издаваше слаби звуци, които направо го подлудяваха.

Ръцете му трепереха. Той се потеше, смутен от собственото си тяло. Извърна се настрани от Шели, притеснен и несигурен.

Тя му се усмихна и го поведе към леглото. Всичко стана толкова естествено и удивително лесно. Отначало движенията им не бяха напълно синхронизирани и всеки нетърпеливо помагаше на другия. Свършиха почти едновременно.

Все още задъхан и с разтуптяно сърце, той се повдигна, за да я погледне и двамата доволно се разсмяха.

Клейтън се строполи на леглото и въздъхна с голямо облекчение. Беше го направил. Шели бе възхитителна. Не е чудно, че по телевизията даваха толкова много за любовта. Тя беше чудо.

Той заспа. Предполагаше, че и Шели бе направила същото. Но когато се събуди, я видя да го наблюдава усмихнато. Почувства гъделичкане по лакътя и се засмя.

— Защо се смееш така?

Те продължиха да се забавляват и възбуждат един друг. Клейтън откри, че има природна склонност към това и се изненада. Никога не бе общувал с жени.

Родителите му имаха чувство за хумор и в семейството им доста се смееха. Бяха весели хора. Но когато оставаха сами, те се забавляваха по най-милия и глупав начин. Клейтън не бе станал свидетел на това. Спомняше си само тихия им приглушен смях в късните нощни часове или когато двамата се разхождаха из гората. Сега той и Шели звучаха точно така и Клейтън разбра разликата в смеха на родителите си. Освен че му бяха родители, те са били и любовници.

Ето какво било. Той взе Шели в прегръдките си, докато тя продължаваше да се движи и да го закача и просто я притисна към себе си. Шели сигурно схвана разликата, тъй като притихна. Известно време останаха така. После Клейтън нежно я целуна, а тя положи глава на гърдите му и се притисна в него.

Любиха се цялата нощ. Той беше толкова ненаситен, че накрая се поколеба, но Шели го окуражи. Докосвайки го, тя откри онези места, които го караха да стене и го възбуждаха.

Това го предизвика и той да изследва тялото й с непохватните си ръце и устни, сгушен в нея. Като я целуваше с любов, Клейтън галеше възбудената й плът и вълнистата й коса, опознавайки я с ръцете и тялото си. Гърдите й изпълваха дланите му и той ги масажираше буйно и чувствено. Беше един прилежен ученик.

Вече се зазоряваше, когато тя легна по корем, вдигна единия си крак, сгънат в коляното и започна да си играе с брадата му.

— Харесва ми да ме целуваш и да усещам брадата ти. Това ме кара да те желая.

— Никога няма де се обръсна — закле се той.

— Защо носиш брада, за да приличаш на пират ли?

— Не. За да прикрия белезите.

— Какви белези? — сбърчи вежди тя.

— Не се споразумяхме с една пума за пътеката. Не знаех, че е нейна и се опитах да мина по нея.

— Кой спечели?

— Тя. От застрашените видове е, а аз не съм. Много трудно успях да се измъкна. Беше обезумяла.

— Побесняла ли беше? — разтревожено попита Шели.

— Не. Раздразнена.

Тя поклати глава и се засмя, но ръцете й нежно го погалиха.

— Родена си да се любиш — каза й той с дрезгав глас.

— Откъде знаеш?

— Сигурно е така — нежно отвърна Клейтън. — Беше толкова добра с мен. Позволи ми да те любя и бе чудесна. Наистина ми харесва да те имам до себе си гола и изгаряща от желание. Не мога да повярвам, че съм живял без теб.

— Защо не ми се обади, когато беше със скачачите? — нацупи се тя.

— Никога не съм имал телефон. Не съм се и сещал да използвам такъв. Имаме радио в случай на спешност.

— А това, че беше толкова далеч от мен, не беше ли спешен случай?

— Страдах по теб — изстена той и я прегърна.

— Защо не ми го каза?

— Върнах се, а ти дори не ме погледна — Клейтън се дръпна, опитвайки се да види очите й.

— Та ти не се и доближи до мен — възмути се тя. — Седеше на онзи спален чувал и трябваше аз да дойда при теб, а ти дори не се усмихна.

— Бях прекарал на крак няколко дни — той приглади косата й, като повод да я докосне. — Не бях спал две нощи. Пътувах почти двадесет и четири часа, за да се върна, а ти гледаше във всички посоки, но не и в мен.

— Опитвах се да те накарам да ме забележиш.

— По дяволите, разбира се, че те забелязах — Клейтън постави ръце върху нея. — Още първия ден, когато слязох от онзи камион на поляната. Ти дори не ме видя. Измина дълго време, докато ме поздрави.

— Не знаех, че си искал да го направя — оплака се тя.

— Желаех те.

Шели се обърна по гръб, сгъна единия си крак в коляното и вдигна ръцете си до главата.

— Трябва да кажеш „моля“ и да ме убедиш.

Клейтън се плъзна върху нея и тялото му незабелязано разтвори колената й. Подпря се на ръцете си и започна да целува мястото под ухото й. Горещите му устни в къдравата брада я гъделичкаха. Той се премести по-надолу над гърдите й и нежно потърка брадата си в тях. Трескавите му устни и горещ език не престанаха да дразнят чувствителната й плът, докато Шели не се задъха от възбуда.

И той отново я люби. Този път телата им бяха в по-добър синхрон, а движенията им изпълнени с чувственост. Нямаше смях и закачки. Клейтън се отмести, за да освободи ръката си и я прокара по женската й плът. Пръстите му обхванаха чувствителната й гръд и я възбудиха така, че гладкото й зърно набъбна и той започна да го дразни с език. После ръката му се премести по-надолу, на стомаха й, извършвайки бавни въртеливи движения, докато той я гледаше в очите. Тя започна да се извива и да издава слаби настоятелни звуци.

Силните му пръсти се плъзнаха надолу и я погалиха, преди да проверят готовността й. Шели потрепери и той я целуна съчувствено. Зашепна й успокоителни думи, което я подлуди.

Тя настояваше, умолявайки го, а Клейтън се противеше.

— Бях прекалено ненаситен — каза той.

Шели бе забравила, че Клейтън трябваше да я моли и увещава.

След като дълго го уговаря, той се плъзна в нея и остана да лежи спокойно, докато тя го почувства. Чакаше. Беше й се насладил вече достатъчно и можеше да лежи неподвижен.

Но Шели също се учеше и сви мускулите си, пристягайки го. Клейтън ахна и страстно я целуна. Тя се заизвива под него, а той следеше движенията й със сладострастно задоволство. Завъртя се в обратната на нейната посока и този път тя извика от удоволствие.

И както при дуел, застанали на двата противоположни края, те и двамата спечелиха.

Накрая станаха и се изкъпаха заедно. Клейтън не можеше да се сдържи да не я докосне, но сега допирът му не беше изпълнен със страст или чувственост. Той я галеше, милваше, изучаваше. Устните й бяха подпухнали от целувките му, а очите й гледаха замечтано. Тя търпеливо понасяше прищевките му и се усмихваше. Шели беше чувствена жена. Какъв късметлия беше, че я намери! Веднага щом я видя разбра, че именно нея желаеше.

Тя се сети да даде заявките за доставка и да помоли да допълнят цистерната за душовете.

Закусиха. Не си спомняше какво ядоха. Улф беше изял почти цял заек и лежеше до басейна, наблюдавайки местността. Той разбиращо погледна Клейтън. Знаеше, че двамата с Шели са любовници. Вероятно го усещаше и по миризмата им.

— Не се обличай. Нека те погледам — помоли я Клейтън. — Никога не съм виждал как се движи жена, а ти си толкова красива. Позволи ми.

Но Шели не смяташе, че може да се разхожда гола цял ден. Беше я срам и се притесняваше, затова облече мека памучна блуза и дълга пола, без да си сложи бельо.

Клейтън можеше да я докосва през плата и усещането беше особено вълнуващо за него. Тя не се противеше и го гледаше весело и лениво. Той повдигаше полата й и се сливаше с нея, не с намерение да прави любов, а да я почувства.

Навеждаше се, повдигаше гърдата й до устните си и я засмукваше през тънката материя. Това също бе вълнуващо преживяване за него — самото действие, самата свобода да прави с Шели каквото поиска го опияняваше. Изпитваше възторг при вида на неясните очертания на зърното й в мокрия участък, оставен от устата му върху плата.

Тя се протягаше и кършеше тяло в желанието си да му се покаже, знаейки, че Клейтън я наблюдава. Той виждаше това и се усмихваше. Движенията му бяха изпълнени с лекота и задоволство. Беше открил рая.

Шели обу някакви ниски чехли и хванати за ръка, излязоха и тръгнаха по пътеката през гората по полегатия склон. Вятърът духаше от североизток и беше очистил дима от тази част на небето. Нямаше слънце и беше хладно. Клейтън свали ризата си и я наметна върху раменете й. Тя вдъхна чистия му мирис.

Денят им, прекаран заедно, беше чудесен. Забавляваха се до насита. Нито веднъж не отрекоха желанието си, нито се опитаха да го обуздаят. Правеха любов навсякъде, където ги свареше желанието им, и утоляваха страстта си. Невинаги стигаха до екстаз, но го правеха просто така, после се разделяха, докато трескавата възбуда ги обхванеше отново с по-голяма сила. Експериментираха и взаимно се изкушаваха. Така че в този техен рай, те никога не се отдалечаваха един от друг.

— Харесвам начина, по който се повдигат гърдите ти, когато ги целувам — каза Клейтън и близна зърното й през леката материя. — Имаш най-хубавото дупе, което някога съм виждал — целуна я той и ръцете му се впиха в двете заоблени половинки. — Аз съм специалист — обясни Клейтън. — Виждал съм ги много по телевизията.

— Аха — тя му хвърли укорителен поглед.

— Талията ти е толкова малка — продължи разсъжденията си той. — Виждаш ли? Мога почти да я обхвана с ръце. Но тук горе няма да успея. — Клейтън простря дланите си върху гърдите й. — Нито пък тук долу. — Той обгърна ханша й.

Шели каза, че предпочита брадата му и я харесва, но би искала той да се обръсне, за да види лицето му. Клейтън се зае да го направи, а тя го наблюдаваше. На раните липсваха необходимите шевове, така че белезите бяха набръчкани тук-таме. Шели седна в скута му и внимателно го разгледа, като накланяше главата му.

— Наистина приличаш на пират — тя целуна белезите.

— Безчестен? — намръщи се той.

— Смел.

Клейтън се съгласи с това и каза:

— Харесва ми идеята в онази част с ограбването и изнасилването.

— Имам чувството, че съм въвлечена в приключение в собствената си къща. Нямах представа колко вълнуващо е да си с мъж. Знаех само, че исках…

— Ти не си…? Аз съм…? Никога ли не си го правила?

— Не — бавно поклати глава тя.

— Със сигурност ти хареса. Не се стегна, нито заплака или нещо такова, като по телевизията. Мислех, че си го правила с онзи… — той не довърши. Не искаше да споменава името на доктора.

— Онзи… кой? — любопитно попита тя.

— Мислех, че си го правила и преди.

— Не. Нито един мъж не бе събуждал любопитството ми.

— Аз събудих любопитството ти? — попита той. — Само това ли?

— Още в началото. Толкова много ми липсваше, когато замина.

— Защо не ми каза?

— Позволих ти всякакви волности, докато се разхождахме в гората — противопостави му се тя.

— Не ми позволи да направя това — показа й той.

— Е, струваше ми се ужасно интимно.

— Но ми позволи това — Клейтън я изправи и й демонстрира всички неща, които му бе разрешила.

— Не е възможно — запротестира тя. — Какво безобразие! Не бих ти го позволила.

— Ти направо ме подлуди — той наблегна на всяка от трите срички на „подлуди“.

— Бих забелязала.

— Мен със сигурност ме впечатли — искрено я увери той.

— И… хареса ли ти? Онова, което направи?

— Само това ме държеше през последните няколко седмици — Клейтън я погледна доста собственически и нежно я целуна. После я отдръпна от себе си, пое дълбоко въздух, за да се овладее и каза забързано: — Трябва да приемем факта, че къщата ти може да бъде обхваната от пожар. Не мисля, че ще се запали от юг, но има вероятност северозападният вятър да донесе някои живи искри, които ще подействат като шепа кибритени клечки. Тези дървета са толкова сухи и леснозапалими, колкото и всички гори наоколо. Кажи ми какво искаш да занесеш в пещерата?

— В пещерата? — тя все още не можеше да се опомни от смяната на темата.

— Докато съм в състояние да ходя — кимна той утвърдително, довършвайки изречението й. После поясни: — Трябва да приберем достатъчно от покъщнината ти, за да ти остане нещо, ако пожарът мине оттук. Като например половината от завивките, чергите и чиниите ти. Нещо такова. Ще имаш нужда от някои вещи за начало. А картините ти?

— Да. Част от чергите. Картините — тя огледа пясъчните рисунки. Тези крехки произведения на изкуството.

Клейтън ги опакова, като ги подпълни с ленено платно и започна да ги пренася в пещерата. Улф му правеше компания, подтичвайки край него. Разстоянието беше голямо, но Клейтън изпитваше потребност да направи това.

Шели помагаше, но не беше свикнала с такъв вид работа.

— Мисля, че е глупаво — малко раздразнено каза тя.

— Възможно е — призна той. — Но защо да рискуваме? Това е най-ужасната суша в историята на тази страна.

— Струва ми се, че преувеличаваш.

— Надявам се. Но, Шели, аз направих същото и в моята къща.

— Добре, добре. Предавам се.

Той избираше пътя така, че да може тя да си почива. Взеха фенерче, за да изследват пещерата и установиха, че е била използвана за живеене. Имаше стари следи от заравняване по пода и останки от изгоряла глина. Размишляваха кога е могло да бъде това. По-късно я помоли да му направи кейк, докато пренесе още от нещата й долу в пещерата. Тя нямаше каруца или количка и всичко той прекара на гръб или на ръце.

Шели все още му се присмиваше.

Но Клейтън беше щастлив, че успя да занесе и част от непотребните й вещи в пещерата.

— Непотребни вещи? — учуди се тя на използваната от него дума.

— Да.

— Събирала съм тези… непотребни вещи много грижливо и ги смятам за съкровища.

— Което е добро за едни е лошо за други — сви рамене той.

— Разбирам, че искаш да ми повлияеш.

— Отказахме се да правим колекции преди много време. И неведнъж се потвърди, че сме били прави.

— Тогава ти не се опитваш да ме задържиш? — леко се усмихна тя, като го наблюдаваше доста внимателно.

— Обмислям рисковете:

Шели весело се засмя, но разбра, че той говореше сериозно.