Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (6)

Пета вечер

Вчера, такива бяха думите на месеца, погледнах към гъмжилото на Париж и един мой лъч проникна в покоите на Лувъра. Някаква стара, бедно облечена женица от простолюдието следваше един лакей в огромната празна тронна зала. Нея искаше, нея трябваше да види. Струваше й сума ти малки подаръци и голямо красноречие, за да се разтворят пред нея вратите на залата. Сега тя сключи молитвено мършавите си длани и се огледа тържествено, сякаш бе в църква.

— Тук е било! — каза тя. — Тук!

Приближи се до трона, от който висеше скъпо, обточено със злато кадифено покривало.

— Тук е било! — Тя падна на колене и целуна пурпурното покривало. И ми се стори, че плаче.

— Но не е било същото кадифе — каза лакеят и тънка усмивка плъзна по устните му.

— Не, тук е било — отвърна жената, — точно така е изглеждало.

— Точно така, но не съвсем — отговори лакеят. — Прозорците са били строшени, вратите разбити и всичко е тънело в кръв.

И все пак тя можеше да каже: „Моят внук умря върху трона на Франция.“

— Умря! — повтори старицата.

Не вярвам да размениха повече думи. Скоро излязоха от залата.

Вечерният здрач се сгъсти и моята светлина озари двойно по-ярко скъпото кадифено покривало върху трона на Франция.

Коя, мислиш, бе тази старица? — Ще ти разкажа една история:

Случи се по време на Юлската революция, вечерта на бляскавата победа, когато всяка къща бе крепост и всеки прозорец — бойница. Народът щурмуваше Тюйлери^[1]. Дори жените и децата бяха сред сражаващите се, които проникваха в залите и покоите на двореца. Едно бедно, дребно момче, облечено в дрипи, се биеше смело редом с възрастните бойци. Смъртно ранено от удари с щик, то падна на пода. Това стана в тронната зала. Положиха тежкораненото момче върху трона на Франция, увиха раните му с кадифето и кръвта затече по кралския пурпур. Каква картина! Разкошната зала, в която отеква шумът на битката, на пода едно разкъсано знаме, трибагреникът се развява над щиковете, а върху трона бедното умиращо момче с бледо, озарено лице, очите му вдигнати към небето, докато тялото се гърчи в борба със смъртта. Голата му гръд и парцаливата дреха, наполовина обгърнати от пурпурното покривало със сребърните лилии. Край люлката на момчето е било пророкувано: „Ще умре върху трона на Франция!“ И едно майчино сърце е замечтало за нов Наполеон.

Лъчите ми целунаха лавровия венец на гроба му и челото на спящата старица, понеже в съня си тя виждаше картината, която сега можеш да нарисуваш: „Бедното момче върху трона на Франция“.