Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (5)

Четвърта вечер

Вчера видях немска комедия, каза месецът. В един малък град. Някаква конюшня бе превърната в театър. Яслите бяха накичени като ложи, гредите бяха облепени с шарена хартия, а от ниския таван висеше малък железен светилник — за да може, щом звънецът на суфльора направи „зън-зън“, да изчезва на възбог като в истински театър, над светилника бе прикрепена отворена отдолу бъчва.

Зън-зън! Малкият железен светилник подскочи нагоре половин лакът и сега вече всички знаеха, че започва комедията. Някакъв млад княз и неговата съпруга, които минаваха през градчето, бяха пожелали да видят представлението и затова помещението бе пълно с народ. Само под светилника бе останало малко безлюдно островче. Там не седеше никой, защото свещите капеха: „Кап-кап!“.

Виждах всичко. Вътре бе толкова задушно, че всички прозорци бяха отворени, а отвън надничаха слугини и ратаи, без да ги е грижа за полицая, който отвътре ги заплашваше с палката си. Младата княжеска двойка се бе разположила близо до оркестъра в две стари кресла, в които иначе седяха кметът и жена му. Днес те трябваше да се настанят на дървените пейки като най-обикновени граждани.

— Ето как по-големият ястреб прогонва по-малкия — шушукаха жените.

Но така всичко стана още по-празнично. Светилникът подскочи още малко нагоре, сред простолюдието бе сложен ред, а пък аз — да, аз, месецът, видях цялата комедия.