Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (27)

Двадесет и шеста вечер

Вчера на зазоряване, заразказва месецът, разгледах комините на големия град и се почудих, че още не димят. В този миг от един комин се показа детска главичка, а скоро след това и цялото тяло. Малкият коминочистач, който за първи път в живота си опитваше своя занаят, опря ръце в ръба на комина, отправи поглед към далечината и изведнъж изкрещя с пълно гърло:

— Ура!

Да, това наистина бе нещо по-различно от пълзенето в тъмни и тесни комини! Ветрецът нежно галеше страните му, момчето можеше да види целия град чак до гората. Слънцето тъкмо изгряваше. Огромно и блестящо, то озаряваше щастливо сияещото му лице, съвсем черно от саждите.

— Сега целият град може да ме види! — викна момчето. — Месецът и слънцето също. Ура!

После размаха метлата и изчезна.