Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (3)

Втора вечер

Вчера, заразказва месецът, надникнах в един малък двор, заобиколен от много сгради. Там лежеше квачка с единадесет пиленца. Едно хубаво момиченце подскачаше наоколо, а квачката кудкудякаше уплашено и разперваше криле над малките си. Тогава дойде бащата на момиченцето и му се скара, а пък аз отминах, без повече да мисля за това.

Тази вечер обаче само преди няколко минути надникнах отново в същия двор. Отначало бе съвсем тихо, но изведнъж се появи момиченцето и се прокрадна към кокошарника. Дръпна резето и се вмъкна при квачката и нейните пиленца. Те записукаха шумно и запърхаха, а момиченцето ги гонеше. Видях това съвсем ясно, понеже надзъртах през една пролука в стената. Ужасно се ядосах на лошото момиче. За моя радост дойде бащата, нахока го още по-гневно от вчера и го улови за ръката. Момиченцето отметна глава, а сините му очи се наляха с едри сълзи.

— Какво правиш тук? — попита бащата.

Момиченцето проплака:

— Исках да дойда при квачката, да я целуна и да я помоля за прошка, задето вчера бях толкова лоша. Но не се осмелих да ти кажа!

Бащата целуна невинното ангелче по челото, а пък аз го целунах по очите и устата.