Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (10)

Девета вечер

Изминаха няколко вечери и небето отново се проясни. Месецът бе в първата си четвърт, когато ме вдъхнови да нарисувам следната картина. Ето какво ми разказа:

Последвах полярната птица и плуващия кит към източния бряг на Гренландия. Голи скали, покрити с лед и отънали в облаци, обгръщаха там долина, в която цъфтяха върби и черни боровинки, а уханният див карамфил разнасяше сладкия си мирис. Светлината ми бе мътна, а ликът ми беше бледен като водна лилия, откъсната от стъблото и носена седмици наред от потоците. Короната на северното сияние пламтеше като огромен пръстен, а лъчите й като трепкащи огнени стълбове се простираха над цялото небе и преливаха в зелено и червено. Тамошните жители се бяха събрали за танц и веселба. Ала не удостояваха с поглед цялото това великолепие, понеже бяха свикнали с него. „Нека душите на мъртвите поиграят на топка с черепите на моржовете“, мислеха си те според своята вяра и имаха уши и очи само за песни и танци. В средата на хорото стоеше без кожух един гренландец, думкаше по малкия си тъпан и напяваше песен за лов на тюлени, при което другите възклицаваха: „Айа, айа, а!“ После всички заподскачаха в белите си кожуси, тъй че заизглежда като бал на полярни мечки, въртяха очи и клатеха глави. Накрая имаше съд и присъда. Спорещите излязоха напред и тъжителят с дързък присмех изброи прегрешенията на своя противник, и то под звуците на тъпана. Обвиняемият се защити също тъй весело и събранието със смях оповести присъдата. Скалите запукаха, глетчерите затрещяха и големи ледени блокове, разбивайки се на прах, се сгромолясаха в долината. Каква прекрасна гренландска лятна нощ!

На стотина крачки встрани, под открита шатра от животински кожи, лежеше един болен. В топлата му кръв все още блещукаше искрица живот, но мъжът знаеше, че скоро ще умре. Той и всички наоколо бяха убедени в това. Ето защо жена му вече го обшиваше в кожи, за да не докосва трупа му. И го запита:

— Искаш ли да бъдеш погребан горе върху скалата в твърдия сняг? Ще украся гроба ти с твоя каяк и стрелите ти. Или да те спуснем в морето?

— В морето! — прошепна той и закима с тъжна усмивка.

— Това е хубаво лятно жилище — рече жената. — Там скачат тюлени, в нозете ти ще спи морж, а ловът ще е лесен и приятен.

И децата с плач отметнаха от димния отвор опнатата кожа, та умиращият да бъде отнесен до морето, до бурното море, което бе дало прехрана на живия, а сега щеше да даде вечен покой на мъртвия. Плуващите айсберги, които идват и си отиват като деня и нощта, щяха да станат негов надгробен паметник… Тюленът спи върху леда, а във висинето прелита буревестникът.