Жаклин Рединг
Бяло цвете (28)

Двадесет и седма глава

Катриона седеше намръщена. Докато пейзажът на кентската провинция пробягваше покрай прозореца, тя седеше в каретата, която я отнасяше все по-далеч от имението Дрейкли.

И все по-далеч от Робърт.

Тя не се страхуваше. Ни най-малко. Просто бе страшно ядосана.

Погледна към седалката пред нея и към двамата мъже, които седяха там. Не можа да се въздържи да не поклати глава като майка, която стои пред две непослушни деца.

— Бих могла да очаквам това от Деймън, но не и от теб. Имах по-добро мнение за теб.

Ян Алекзандър бързо отклони поглед настрани, избягвайки да я погледне в очите. Деймън забеляза реакцията му и се намеси веднага.

— Не я слушай, Ян. Това бе единственият начин, по който можем да осигурим успеха си. Нямахме избор.

Катриона погледна Деймън.

— Знам много добре защо го направихте. Трябва да се опитате да се защитите от справедливото наказание, което заслужавате. Но ти, Ян? Какво те накара да извършиш това? Този човек е убиец. Той е убил майка ми. Той е убил току-що родения ми брат. Що за човек е този, който може да убие едно невинно дете?

— Млъкни! — изкрещя Деймън. — Ян няма да слуша повече твоите лъжи. Той знае, че не съм бил аз. Че това е била онази жена, тази вещица Макбрайън, която уби Катерина и детето, а после се опита да обвини мен.

— И тогава ти уби и нея — приключи Катриона.

Ян очевидно не знаеше това. Той погледна Деймън изненадан и невярващ.

— Ти си убил Мери?

— Не ти е казал, нали? — продължи Катриона. — Мери не е убила лейди Катерина и детето й. Ти познаваше Мери, Ян. Вярваш ли наистина, че тя бе способна на това? Тя винаги се е държала толкова добре с теб, Ян, сякаш си бил нейно дете. Ти бе член на семейството. Знаеш ли какво прави този човек със семейството си, с всеки, който застане на пътя му? Той ги убива, а когато те обвърже, със сигурност ще убие и теб.

Деймън вдигна ръка и удари Катриона силно през устата. Болеше я, но не се уплаши. Тя вдигна глава и го погледна в очите, докосвайки устата си там, където я бе ударил.

— Не трябваше да я удряш — каза Ян. Той погледна Катриона, а очите му бяха загрижени. — Боли ли те?

— Добре съм, Ян, но както виждаш, Деймън не ме плаши. Аз знам, че Робърт ще дойде за мен, а когато това стане, този човек най-после ще бъде накаран да отговаря за престъпленията си.

— О, да — усмихна се тогава Деймън. — Добрият херцог от Девънбрук. Ян го познава доста добре. Може би когато той дойде за теб, Ян ще може да се справи по-успешно от миналия път и ще забие куршума си точно в целта.

Катриона погледна Ян.

— Ти? Ти си този, който се опита да убие Робърт? Значи ти си стрелял по него? Защо, Ян? Защо би направил такова нещо?

Устата на Ян се изкриви така, сякаш току-що бе глътнал нещо наистина отвратително.

— Трябваше да го направя. Той те бе яхнал, Катриона. Видях го. Върху теб. Ти беше моят ангел, моят чист и сладък, недокоснат от никого ангел. Не трябваше да отиваш при него.

— О, да, той наистина й се качваше, и то неведнъж — каза Деймън, възползвайки се от момента. — Дори сега в корема й расте детето на англичанина.

Ян погледна надолу там, където ръцете на Катриона инстинктивно прикриваха корема й. Деймън се изкикоти.

— Хайде, скъпа братовчедке. Посмей да го отречеш. Кажи на този глупав идиот, че ти не си английска курва.

Катриона просто гледаше Ян и мълчеше.

— Бременна ли си, Катриона? Наистина ли си бременна с детето на херцога?

Катриона кимна тихо.

— Да, Ян, наистина. Робърт ме помоли да се омъжа за него. Съжалявам, ако съм те наранила. Аз наистина те харесвам, но обичам Робърт. И винаги съм го обичала.

— Точно тук грешиш — каза Деймън. Той извади пистолет от джоба на палтото си и го насочи към Катриона.

— Ти никога не си казвал, че ще я убиваш! — възкликна Ян.

— А какво си мислеше, че ще направя с нея? Ще я заключа в някоя кула, а после тя да намери начин да избяга и да се погрижи нас двамата да ни обесят? Да, Ян, и теб ще те обесят, защото заради теб онзи шотландец, Макбрайън, се удави в пещерите.

— Ангъс не трябваше да отива в пещерите — обясни Ян на Катриона. — Той трябваше да бъде на лодките с останалите. Тогава щеше да бъде арестуван и сър Деймън щеше да бъде награден за залавянето на контрабандистите. А аз щях да си получа парите. Такъв беше планът. Но не стана точно така.

Катриона го погледна вбесена.

— Ангъс се държеше с теб, сякаш му бе син, Ян. Той се грижеше за теб. Отгледа те, след като родителите ти умряха. Как си могъл да го предадеш по този начин?

Точно тогава каретата зави наляво, отбивайки се от пътя. Те започнаха да се друсат известно време по покритото с дупки поле, а после спряха съвсем. Деймън отвори вратата и махна с дулото на пистолета си към Катриона да слиза.

— Излизай. И ако си мислиш да бягаш, можеш да бъдеш сигурна, че ще те убия.

Катриона слезе от каретата. Те бяха спрели на някаква обрулена от вятъра скала, издадена над една дълбока клисура. Пътят бе закрит от малка горичка. Катриона знаеше защо са спрели тук, на това усамотено място.

Деймън наистина щеше да я убие.

— Върви — каза той и бутна Катриона напред. Бе насочил пистолета в нея, а те двамата с Ян вървяха отзад. Тя спря, когато стигна края на скалата, и се обърна с лице към тях. Каквото й да станеше, тя нямаше да покаже страха си. Вдигна високо брадичка и погледна право в очите му на убиец.

— Надявам се, че си наясно, каквото и да стане с мен, Робърт ще те преследва. Той ще те намери и ще те убие.

Деймън се усмихна.

— Щом се измъкна на Континента, той никога вече няма да ме види.

— На твое място нямаше да съм толкова сигурна. — Катриона продължи да го гледа настойчиво. — Робърт няма да се успокои, докато не те хване. — Тя се намръщи. — Защо го направи, Деймън? Дали парите и титлата наистина си струваха извършеното? Когато гледаше портрета на майка ми през всичките тези години, нима не те терзаеше мисълта за извършеното от теб?

Лицето на Деймън сякаш се промени, потъмня от някакво потиснато съжаление.

— Катерина не трябваше да ми отказва. Аз се опитах да я убедя след смъртта на Чарлз, че ще я направя по-щастлива, отколкото я бе направил той. Та той бе старец. И без това щеше да умре скоро…

— Дори ако преди това ти не беше го убил?

Деймън я погледна намръщено.

— Катерина бе красива, но се мислеше за нещо повече от мен. — Той се изсмя презрително, а изражението на лицето му стана направо сатанинско. — Обаче разбра последиците от неправилната си преценка, а сега и ти ще ги разбереш.

Той насочи пистолета си към нея.

— Не!

Робърт изскочи внезапно от дърветата и се хвърли върху Деймън, като изби пистолета от ръката му. Те паднаха на земята, борейки се в прахта. Както се бяха вкопчили, почти стигнаха края на скалата. Ян стоеше като хипнотизиран и не помръдваше изобщо.

Катриона забеляза пистолета, който бе паднал на една туфа трева до краката й. Тя посегна към него, но точно тогава Деймън успя да се отскубне и да го грабне преди нея. Той скочи на крака и насочи с трепереща ръка пистолета първо към нея, а после към Робърт, който се бе изправил на не повече от метър встрани.

Катриона погледна към Робърт. Искаше да изтича и да се притисне с всички сили към него, но Деймън все още ги държеше на мушка. Тя забеляза кървавото петно на превръзката, което растеше все по-бързо.

— Робърт, ръката ти…

— Всичко е наред, Катриона — промълви той, но тя забеляза как бе стиснал здраво зъби, а челото му бе покрито с едри капки пот.

— Престанете! — изкрещя Деймън, размахвайки заплашително пистолета. — Ръката му няма никакво значение, след като и двамата ще умрете след малко.

— Не, Деймън.

Катриона се обърна към Ян, който гледаше гневно Деймън.

— Ти няма да ги убиеш — продължи Ян. — Ти никога вече няма да убиваш.

— Глупак такъв — изсъска Деймън на Ян. — Да не си мислиш, че на нея й пука за теб? Та тя е курва.

Ян тръгна застрашително към него, а очите му бяха потъмнели от гняв.

— Ти самият си я видял — продължи Деймън — легнала по гръб да се чука с Девънбрук.

Ян изобщо не спря.

— Ти се нуждаеш от мен, момче. Аз мога да ти дам толкова неща не ме карай да те убивам.

Ян приближаваше все повече към Деймън. Проехтя изстрел. Ян трепна, улучен в ръката. Чу се още един изстрел. Деймън се завъртя, хванал се за гърдите, и се препъна назад. Той се залюля на ръба на скалата, а после политна надолу.

Нищо повече не се чу. Настъпи пълна тишина.

Катриона се обърна и видя Робърт да държи пистолет, чието дуло димеше все още. Зад него се бе появил и Ной.

Робърт погледна към нея.

— Катриона, добре ли си?

— Да, Робърт. Всичко е наред. Наистина.

От превръзката му продължаваше да избива кръв. Тя вдигна очи към лицето му, което ставаше все по-бледо.

— Ръката ти.

— Няма значение — отвърна той. — Исках само да съм сигурен, че ще те върна отново при мен.

— Катриона?

Робърт погледна и забеляза Ян да стои на известно разстояние от тях. Той веднага тръгна към него.

— Ще те убия! Как можа да участваш във всичко това!

— Не!

Робърт стреснато спря при неочаквания вик, дошъл някъде отзад. Всички се обърнаха и погледнаха към Мерийд, която изненадващо се бе появила зад тях. Тя притича и застана между Ян и Робърт.

Катриона погледна сестра си, като се питаше как се бе озовала тук, когато трябваше да е в Лондон. Точно тогава тя видя някой друг да стои зад Мерийд. Някой, който приличаше на… Възможно ли е? Това беше…

Ангъс.

— Тате! — Катриона изтича до него и се метна на прага му. — Тате, ти си жив!

Ангъс й се усмихна.

— Да, момиче, жив съм. Вървя след вас още от Шотландия, по-точно преследвах този убиец Дънстрон. Когато разбрах от моите хора какво е направил с моята Мери и че двете със сестра ти сте отпътували, знаех, че той рано или късно ще се добере до теб. Така че го последвах, за да го спра.

— О, тате, толкова много съжалявам за мама…

— Знаех си, че това дяволско изчадие го е направило. Знаех го и се заклех, че ще прекося целия свят, за да го намеря и да го убия заради моята Мери. — Ангъс погледна към нея. — Мери направи всичко, за да те защити, Катриона. Тя те обичаше като собствена дъщеря. Както и аз. Винаги съм те обичал като мое дете. Трябва да го знаеш.

Очите на Катриона се напълниха със сълзи.

— Знам, тате, знам.

Ангъс погледна към Ян, а на лицето му се изписаха тъга и разочарование.

— Добре, че баща ти го няма тук, за да види какви ги вършиш, момче.

— Той не е виновен — намеси се Мерийд. — Ян не е знаел какво прави — продължи тя. — Той не е могъл да знае какво представлява наистина този човек.

— Мерийд, ти си знаела? — попита Катриона. — За Ян и сър Деймън?

Мерийд кимна и погледна към Ян.

— Усъмних се още след свалянето на стоката. На следващия ден, когато отидох да го търся, видях Ян да говори със сър Деймън.

Изведнъж, като видя начина, по който сестра й гледаше отчаяно към Ян, Катриона проумя истината.

— Защо досега не си споменавала за това?

— Защото… — Мерийд се поколеба. — Защото го обичам. — Тя се обърна към сестра си, а от очите й потекоха сълзи. — Знам, че обича теб, Катриона, но не ме интересува. Обичам Ян. И винаги съм го обичала.

— Но той помогна да отвлекат сестра ти — обърна се Робърт към нея. — И можеше да я убие.

— Не, Робърт — прекъсна го Катриона. — Не вярвам Ян да бе позволил на Деймън да ме убие, дори ти да не беше ни намерил. Той не е знаел за стореното от Деймън. Не е могъл да разбере в какво го въвлича той, докато не е станало прекалено късно. Ти видя какво стана тук и как той рискува живота си, за да ни помогне. Ян никога нямаше да позволи на Деймън да ме нарани. Знам това със сигурност.

Робърт погледна към Ян непреклонно.

— Моля те, Робърт — тихо промълви Катриона. — Не го прави. Въпреки грешките, извършени от него, Мерийд го обича.

Робърт я погледна мълчаливо. Като не желаеше повече да спори, той хвана Катриона за ръката, погледна студено Ян, а после се обърна към каретата.