Джоан Джонстън
Неподвластни на времето (9)

Девета глава

Въпреки мнението на Далас, че децата са чудовища, той явно се забавляваше добре с Джак и Джонатан Фаръл. Ейнджъл беше в зеленчуковата градина зад къщата и можеше да наблюдава как тримата, голи до кръста, поправят кошарата. Седемгодишният Джонатан едва стигаше до кръста на Далас. А дванайсетгодишният Джак беше израснал почти до раменете му.

Пред Ейнджъл се разкриваше прелестна гледка — слабичко момченце, младеж и зрял мъж. Момченцето събуждаше у нея копнежа да има собствени деца. Младежът й напомняше поотраснало пиленце, все още неподготвено да излети от родното гнездо. А дъхът й секваше само като си представеше как мъжът я грабва в обятията си. Искаше й се да запечата сцената на хартия.

— Изглеждат добре заедно, нали?

Ейнджъл погледна Хъни Фаръл, която копаеше през един ред от нея.

— Да, наистина.

Хъни избърса челото си с кърпа, мушна я в задния джоб на шортите си и продължи да работи.

— Кейл много липсва на момчетата. Четиримата — Кейл, Далас, Джак и Джонатан, често прекарваха деня заедно. Работеха в ранчото, както сега. Спомням си…

Ейнджъл вдигна глава, за да разбере защо младата жена замълча на средата на думата и видя, че Хъни едва преглъща риданията си и очите й са пълни със сълзи.

Ейнджъл изпита желание да я прегърне и успокои, но преди да го направи, младата жена избърса сълзите и отново започна ожесточено да копае.

— Молех го да напусне рейнджърите — каза сърдито тя. — И знаеш ли какво ми отвърна? — Без да дочака отговор, тя продължи: — Каза ми, че да бъде тексаски рейнджър за него означава да е жив. Така постоянно проверявал смелостта си. Рейнджърите са по-различни от обикновените хора. Би трябвало да го знаеш. По-голямата част от тях наистина са храбри. Не знаят какво е страх. Кейл обичаше опасностите. Ако не бяха постоянна част от живота му, щеше да ги потърси някъде другаде. Все повтарях, че работата му е много рискована, че не мога да преживея мисълта да го загубя. Дори веднъж го заплаших, че ще го напусна. — Тя замълча за миг. — Не можах да го направя. Обичах го и той знаеше това. Обеща да бъде внимателен. Зная, че се опитваше… но понякога… понякога беше толкова необуздан, толкова стремителен. И заплати с живота си.

Ейнджъл не беше се замисляла за опасностите, пред които е изправен Далас като рейнджър. В света, от който идваше, насилието и смъртта бяха неразделна част от живота. В този век човек можеше да направи избор. Можеше да живее мирно и спокойно, без пушка в ръка. А Далас, без да се замисли, рискува живота си, за да я спаси в пещерата. Със същите точно пресметнати, хладнокръвни действия той я избави и от мотоциклетистите. Изведнъж Ейнджъл осъзна, че смелостта и хладнокръвието му са част от качествата, които я очароват. В Далас тя виждаше човека, който би оцелял и в нейния свят.

Хъни прекъсна настъпилата тишина.

— Джак благоговее пред баща си. Иска да стане рейнджър като него.

— Опита ли се да го разубедиш?

— Да, опитвам се — Хъни горчиво се усмихна. — Но той е наследил и упоритостта на Кейл — тя стигна до края на реда. — Да си починем и да направим чай с лед.

— Аз имам още малко. Като свърша, ще дойда.

Ейнджъл се възползва от отсъствието на Хъни, за да наблюдава Далас. Заедно с двете момчета, той се опитваше да изтръгне един от коловете в оградата и мускулите му ясно се очертаваха от усилието. Кожата му блестеше от пот.

Когато най-после измъкнаха кола, Далас разроши косата на Джонатан. По-големият, Джак, избегна потупването и му хвърли поглед, сякаш изпълнен с омраза.

В този момент Хъни приближи с таблата с чай. Ейнджъл видя, че Далас облече ризата си — внимание, което бе присъщо на джентълмените от нейното време. Тя не пропусна да забележи как очите му се плъзнаха по тялото на Хъни. Ризата й беше вързана на кръста и подчертаваше гърдите й. Макар и неохотно, Ейнджъл призна, че жената бе изключително привлекателна.

Изненадващото бе, че голата кожа на Хъни не изглеждаше неприлично. Напротив, беше съвсем естествено. А Далас, въпреки че я гледаше и й се наслаждаваше, не се отнасяше към нея с по-малко уважение заради облеклото й. Ейнджъл си помисли, че ще преразгледа отношението си към жените, които се обличаха толкова оскъдно.

Двете момчета изпиха набързо чая и тръгнаха към хамбара. Ейнджъл наблюдаваше лицето на Далас, докато Хъни следеше с поглед синовете си. Прочете в очите му загриженост. Той й бе казал, че се чувства отговорен за семейството на Кейл. Дали не мислеше да заеме мястото на убития си приятел! Да се ожени за Хъни? Да стане баща на синовете му?

Ейнджъл остави мотиката и тръгна към тях. Като наближи, чу Хъни да казва:

— Много ценя помощта ти, Далас.

— Бих искал да направя много повече за теб — отвърна той.

— Не, ти си имаш собствен живот. Ние ще се справим.

— Кейл ме помоли…

— Кейл е мъртъв — гласът на Хъни бе изпълнен с болка. Тя пое дълбоко дъх, за да потисне чувствата си. — Ти му беше добър приятел. Но не му дължиш нищо повече. Нито пък на нас.

Обърна се и преди Далас или Ейнджъл да успеят да я спрат, затича към къщи.

— Права е — рече Ейнджъл.

— Не съм съвсем сигурен.

— Тя трябва да подреди отново живота си. Без съпруг — Ейнджъл седна на оградата. — Колкото повече й помагаш, толкова по-трудно ще й бъде да се справи с мъката. А колкото по-бързо го направи, толкова по-добре и за нея, и за децата.

— Товарът е доста тежък.

— Мисля, че я подценяваш. Ще се справи.

— И кой ще й помага? Добрите стари добродетели самоувереност и самостоятелност ли?

— Знаеш ли, виждала съм много жени, загубили мъжете си във войната между Севера и Юга. Те трябваше или да легнат в гробовете с тях, или да продължат да живеят. Повечето избраха живота. Мисля, че и Хъни е сторила същото.

— Все пак се чувствам отговорен. Момчетата се нуждаят от баща.

— Искаш ли да заемеш мястото на приятеля си? — по-добре да си беше отхапала езика!

— Мислил съм и за това — потвърди той.

— И какво те спира?

— Хъни едва ли ще допусне още един рейнджър в живота си.

— Мисля, че си прав — прехапа устни Ейнджъл. — Може би е най-добре да останеш добър приятел, както тя иска.

Възбудените викове на момчетата откъм хамбара прекъснаха разговора им.

— Там като че ли се води бой.

— Ще отида да видя.

Ейнджъл тръгна с него. Влязоха в хамбара и видяха двете момчета да се борят на покрития със слама под. Тя бе изумена. Бяха се сплели в кълбо — ръце и крака, свити юмруци, блеснали оголени зъби. Тя отстъпи крачка назад, докато Далас ги сграбчи с две ръце и ги изправи на крака. Държеше ги на разстояние един от друг, така че не можеха да се достигнат.

— Успокойте се — рече Далас със стоманена нотка в гласа.

Двамата отпуснаха ръце и се загледаха намусено и войнствено.

— Какво става?

— Той започна — каза по-големият.

— Джак каза, че татко бил глупак! — защити се малкият. — Че се оставил да го убият, за да стане герой!

— Баща ти загина, за да ми спаси живота. — Далас бе пребледнял. — Той беше храбър мъж и изпълняваше задълженията си.

Ейнджъл видя как по-големият клюмна. Но малкият продължи да разпитва:

— Ти там ли беше?

— Да.

— Той каза ли ти нещо? За мен и Джак… преди да умре?

Далас ги пусна и клекна пред Джонатан. Ейнджъл забеляза, че Джак бе свел глава, но крадешком наблюдаваше Далас.

— Баща ви каза, че ви обича. И двамата. Помоли ме да идвам да ви виждам, когато мога. Каза, че е сигурен, че ще се грижите за майка си и ще й помагате. И че се надява да пораснете големи и добри мъже.

— Той трябваше да се пази! — извика Джак. — По-добре ти да беше умрял!

Далас се изправи и го погледна в очите, както би се отнесъл към възрастен мъж.

— И аз така мисля. Той можеше да се предпази. Можеше да ме остави да умра. Зная, че осъзнаваше риска — да не се върне при вас и майка ви жив. Но ти познаваш баща си, Джак. Щеше ли да може да живее, ако не беше се опитал да ме спаси?

Ейнджъл видя как Джак едва преглътна горчивата буца, събрала се в гърлото му. Момчето отвори уста, после я затвори. Стисна зъби и беше ясно, че се бори с напиращите сълзи.

Накрая вдигна очи и погледна Далас.

— Аз… Съжалявам за това, което казах.

Далас сложи ръка на рамото му и този път момчето не се отдръпна.

— Дължа му живота си. Ако някога се нуждаеш от нещо, каквото и да е то, искам да ми се обадиш. Разбра ли?

Джак кимна.

— Това и за мен ли се отнася? — попита малкият.

Далас сложи другата си ръка на неговото рамо.

— Напълно. А сега, какво ще кажете да поработим още малко?

И той ги поведе покрай Ейнджъл, като държеше всеки от тях за рамото. Говореше на Джак какво може да свърши сам в ранчото през настъпващата лятна ваканция и за кое ще се нуждае от помощ. Джонатан искаше да изберат и да купят кон.

— Мама държи да вземем пони, но татко каза, че може истински кон. Не заслужавам ли кон, а Далас?

Ейнджъл отиде към къщата, като размишляваше над случилото се. Ясно беше, че има много неща, които не могат да се видят с просто око. Как разговаряше с децата! Каза им истината — че баща им е загинал, защото е спасил живота на друг човек. Но в същото време им даде да разберат, че е постъпил правилно. Направил е единственото нещо, което е трябвало да направи, за да продължи да се самоуважава. Показа на момчетата, че саможертвата му е оценена. Ако се нуждаят от нещо, той ще бъде с тях. Искаше собствените й деца да имат баща като Далас. Опита да си представи как ще изглеждат. Момчетата ще бъдат високи и с кестеняви коси като него. Момичетата също ще бъдат високи, но руси като нея. Представи си как седят всички на верандата на къщата…

Изведнъж Ейнджъл осъзна, че иска картината, която рисува във въображението си, да е истина. Неосъзнатият копнеж, който винаги бе изпитвала за собствен дом и семейство, се бе съсредоточил в един мъж. Истината я удари като гръм.

Тя беше влюбена в Далас Мастърсън!

 

 

Ейнджъл не си спомняше добре остатъка от деня. Просто се загуби в мъглата от еуфория, след като направи разкритието си. Прекара деня в планиране на начините, по които да убеди Далас, че са родени един за друг и че ще му бъде добра съпруга. Вече се здрачаваше, когато си тръгнаха, а въображението й продължаваше да работи.

Хъни и момчетата излязоха да ги изпратят. Ейнджъл не повярва на ушите си, когато го чу да казва:

— Наистина ли не искаш да мина утре да ви взема?

— Не, с момчетата ще дойдем към девет и ще отидем на реката. Не се притеснявай. Благодаря ти, Далас. Не знаех, че толкова много ни се иска да излезем някъде, докато ти не предложи.

— Тогава до утре — Далас се усмихна и махна за довиждане.

Ейнджъл бе слисана. Нима бе преразгледал възможността да ухажва Хъни Фаръл? Не искаше ли с къпането на реката да промени решението й относно бъдещите й връзки с рейнджъри?

— Кога реши да поканиш Хъни?

— След вечеря, докато ти рисуваше с децата.

Беше я наблюдавал как лежи на пода в дневната, подпряла с длан брадичката си и рисува с молив шаржове на Джак и Джонатан. Тогава осъзна, че по никакъв начин няма да я пусне сама с Адам Филипс.

— Не покани ли Хъни само за да можеш да ме контролираш?

— Не.

Но пламналото му лице го издаде и възвърна надеждата й. Ако не искаше да я оставя сама с Адам, значи може би държеше на нея. От друга страна, не се знае как ще се развият нещата с Хъни. Много мъже си губеха ума по жени, и то съвсем неволно.

А Хъни не беше просто хубава. Тя беше великолепна. С ослепителна коса с цвят на мед, ярки сини очи и съвършена фигура. Истинска мечта. Хъни беше висока и тялото й подхождаше на едрия Далас много повече от миниатюрната Ейнджъл.

Тя си помисли за няколкото им прегръдки. Всеки път той трябваше да я повдига, за да я целуне. Е, в леглото височината няма да има значение. Но не можеше да го изтъкне като аргумент, без да го докаже с демонстрация. А при сегашното състояние на нещата подобна интимност изглеждаше малко вероятна.

Първоначално Ейнджъл мислеше да отмени срещата си с Адам. Но след като осъзна, че е влюбена в Далас, реши не само да отиде на реката, но и да облече нещо, което да привлече вниманието му към нея, а не към Хъни. Това означаваше, че ще трябва да покаже краката си като жените от двайсети век.

Когато стигнаха вкъщи, тя изглеждаше притеснена и загрижена.

— Какво ти е? — попита Далас.

— Чудя се какво да облека утре.

Той се усмихна. Очакваше да е нещо по-сериозно. През последния час не я свърташе на едно място.

— Е, не е голям проблем.

— Може би ще се наложи да отрежа крачолите на някои от джинсите си. Какво ще кажеш?

Охо, проблемът май наистина е сериозен, рече си той.

— Бях останал с впечатление, че съвременните дрехи не са ти по вкуса.

— Вярно е. Но как бих могла да прекарам целия ден във водата с дреха, която стига до глезените ми. Не е много подходящо.

— По-подходящо е, отколкото да се съблечеш гола!

— Нямам намерение да се събличам. Само ще отрежа джинсите.

— И докъде ще ги отрежеш? — запита Далас, като в същото време се чудеше дали Адам ще забележи коленете й? А бедрата?

— И аз не знам. Ще започна от коленете и… — Сви рамене. — Просто ще видя докъде мога да режа и да се чувствам добре.

— Мисля, че ще бъде грешка.

— Ще видим. Имаш ли ножица?

Далас отиде в кухнята и се върна с ножицата.

— Заповядай. Надявам се, че знаеш какво правиш.

— И аз се надявам.

Далас прекара нощта, вперил очи в тавана. Чудеше се какво не беше наред. Не го интересуваше, че Адам ще види Хъни Фаръл по бикини. А не можеше да понесе мисълта за голите колене на Ейнджъл. Напълно се беше побъркал. Тази жена го бе докарала до лудост!

На другата сутрин беше толкова изморен, че се чувстваше махмурлия, като след тежко пиянство. А Ейнджъл беше пълна с енергия. Всъщност не беше спряла да бърбори, откакто излезе от банята, облечена с фланелка, срязани джинси и бели маратонки.

Далас я изгледа продължително. Беше ги отрязала точно над коленете. Средна работа. Нито колкото на него му се щеше — под коленете, нито много високо. Мина му през ум, че има нещо много еротично в това да гледаш глезени и колене и да знаеш, че никой преди теб не ги е виждал. Беше като да ядеш забранен плод, който именно поради това беше още по-вкусен.

— Имаш хубави крака — рече Далас.

— Благодаря. — По бузите й плъзна червенина. Не можеше да се отърве от чувството за несигурност, макар че джинсите й бяха доста по-скромни от шортите, които носеше вчера Хъни. В същото време се чувстваше свободна и настроена за приключения.

— Хей! Има ли някой вкъщи? — На кухненската врата се показа Адам и застина, вперил поглед в Ейнджъл. — Кого виждам? Венера в джинси!

— В отрязани джинси — поправи го Далас. — Какво ще кажеш, ако ви правя компания?

Адам прегърна Ейнджъл през рамо и се усмихна.

— Откровено казано, предпочитам да бъда сам. — В същия миг се чу клаксон. — Очакваме ли някого?

— Вдовицата на Кейл с двамата й сина. Днес ще се къпем всички заедно.

— Всички заедно?! Хъни, двете хлапета, ти, аз и Ейнджъл?

— Да-а-а — усмихна се бавно и самодоволно Далас.

— Далас? Тук ли си? — Хъни бутна стъклената врата и надникна. Великолепно оформеното й тяло ясно се очертаваше от сапфирените силно изрязани бикини. Далас наблюдаваше с дяволита усмивка как Адам зяпна насреща й. Бе като зашеметен. Чудесно! Докато лекарят ухажва съблазнителната жена по бикини, Далас ще има възможност да се наслаждава на другата, която едва дръзна да покаже коленете и глезените си за пръв път.

— Готови ли сте? — запита той.

Джак и Джонатан посрещнаха въпроса с радостни викове. Хъни смутено погледна Адам, който се изкашля притеснено. Ейнджъл подръпна подгъва на джинсите си.

— Тогава към реката! — усмихна се широко Далас.