Клайв Стейпълс Луис
Принц Каспиан (13)

Глава тринадесета
Върховния крал поема командването

— Сега! — подхвана Питър, след като се нахраниха. — Аслан и момичетата (става въпрос за кралица Сюзан и кралица Луси) са някъде наблизо. Представа нямаме кога ще се впусне в действия. Несъмнено той ще избере времето, не ние. Междувременно иска от нас да направим каквото можем и сами. Твърдиш, Каспиан, че не сме достатъчно силни, за да се изправим пред Мираз в решаваща битка, така ли?

— Боя се, че не сме, Върховни кралю — отвърна Каспиан.

Питър много му допадаше, но се чувстваше неловко пред него и се притесняваше да говори. Струваше му се доста по-странно да се срещне с великите крале от преданията, отколкото на тях да се срещнат с него.

— Добре тогава — реши Питър. — Ще му изпратя предложение за двубой.

Никой не се бе сетил за подобно нещо.

— Моля те! — обади се Каспиан. — Ще разрешиш ли аз да се изправя срещу него. Искам да отмъстя за баща си.

— Ти си ранен — напомни му Питър. — А вероятно той ще се изсмее, като разбере кой ще се изправи пред него. Искам да кажа, ние знаем, че си крал и добър войн, но той те смята за хлапе.

— Но, Ваша светлост — намеси се язовецът, седнал съвсем близо до Питър, без да сваля очи от него, — дали ще приеме да се изправи дори пред вас за двубой? Той е наясно, че разполага с по-добра армия.

— Вероятно си прав — съгласи се Питър, — но винаги съществува възможност. А дори и да не приеме, ще прекараме почти целия ден в препращания на послания напред-назад. Дотогава Аслан може да предприеме нещо. И ще разполагам с време да прегледам армията и да заздравя позициите й. Ще му изпратя предложението. Ще го съчиня още сега. Имаш ли писалка и хартия, докторе?

— Един учен никога не се разделя с тях — отвърна доктор Корнилиъс.

— Чудесно! Започвам да диктувам. — Докторът разстла пергамента, отвори мастилницата и подостри писеца. Питър се облегна назад, попритвори очи и си припомни езика, на който пишеше подобни послания през Златния век на Нарния. — Готов съм — обяви той. — А вие, докторе?

Доктор Корнилиъс натопи писеца и зачака. Питър издиктува следното:

Питър, по волята на Аслан избран, коронясан и чрез завоевание, Върховен крал на Кралете на Нарния, император на Уединените острови и господар на Каир Паравел, рицар на най-благородния орден на Лъва, до Мираз — син на Каспиан Осми, известно време бил Главен бранител на Нарния и сега представящ се за крал на Нарния, привет. Записа ли всичко?

— Нарния, запетайка, привет — промърмори доктор Корнилиъс. — Да, Ваше величество.

— Тогава продължи на нов ред — нареди Питър. — С оглед да предотвратим проливането на кръв и да избегнем всякакви други евентуални неудобства, произтичащи от войните, които сега водим в нашата Нарния, за нас е удоволствие да предложим от името на многообичания от нас Каспиан двубой, за да докажем на Ваша светлост, че споменатият Каспиан е наш законен крал на Нарния по наша воля и по закона на телмарините, а Ваша светлост е два пъти виновен в предателство, като веднъж държи властта вместо вече упоменатия и за най-отвращаващото — да не пропуснете да го напишете с две „щ“, докторе — кърваво и неестествено убийство на добрия лорд и ваш брат, назоваван крал Каспиан Девети. Затова отправяме това предизвикателство и каним Ваша светлост да приеме двубоя. Изпращаме посланието с ръката на нашия многообичан и кралски брат Едмънд, едновремешен наш крал в Нарния, херцог на Гората с фенера, граф на Западните мочурища, рицар на благородния орден на Каменната маса, на когото сме дали пълни права да уточни с ваша светлост всички условия на споменатия двубой. Написано в нашите покои при Хълма на Аслан през дванадесетия ден от месеца на първата година от царуването на Каспиан Десети, крал на Нарния. Е, това би трябвало да свърши работа — обяви Питър и пое дълбоко дъх. — Смятам с крал Едмънд да изпратим още двама, като великана е единият.

— Той… той не е особено умен, имайте предвид — обади се Каспиан.

— Знам — отвърна Питър. — Но всеки великан изглежда впечатляващо, стига да не приказва. А и ще го развесели. Кой обаче да е вторият?

— Според мен — предложи Тръмпкин, — ако искаш някой, който да го унищожи с поглед, Рипичийп е най-подходящият.

— Ако съдя по всичко, което чух, това несъмнено е така — съгласи се Питър засмян. — Само да не беше толкова дребен. Няма да го забележат, докато съвсем не приближат!

— Изпратете Гленсторм, Ваша светлост — подсказа Трюфелхънтър. — Никой никога не се е смял на кентавър.

* * *

След час двама лордове от свитата на Мираз — лорд Глозел и лорд Сопеспиан, се разхождаха край войнишките редици и чистеха зъбите си след закуска. Погледнаха нагоре и видяха как към тях се приближават кентавърът и великанът Уимбълуедър (бяха го виждали преди това в сраженията), а помежду им — непозната фигура. И момчетата от училището на Едмънд нямаше да го познаят в този миг. Защото Аслан го бе обвил с дъха си и сега от него се излъчваше величие.

— Това пък какво е? Нападение ли? — удиви се лорд Глозел.

— По-скоро пристигат да преговарят — отвърна Сопеспиан. — Виж, носят зелени клонки. Вероятно идват да се предадат.

— Онзи, дето е между кентавъра и великана, не ми прилича на човек, готов да се предаде — отбеляза Глозел. — Кой ли е? Не е момчето Каспиан.

— Да, прав си — съгласи се Сопеспиан. — Това е първокласен боец, обзалагам се. Откъде ли са се добрали до него бунтовниците? Та той е (само за твоите уши) по-царствен от Мираз. А и с какви доспехи е само! Никой от нашите ковачи не може да направи подобно нещо.

— Залагам петнистия си Помели, че носи послание, а не се готви да се предаде — промърмори Глозел.

— Как така? — удиви се Сопеспиан. — Та ние сме притиснали врага. Мираз не е толкова неразумен да пренебрегне преимуществото си и да приеме двубой.

— А ако го принудят да го стори? — попита Глозел съвсем тихичко.

— Внимавай! — посъветва го Сопеспиан. — Да се отдалечим малко, за да не ни слушат тези часовои. Така. Дали разбрах Ваша светлост правилно?

— Ако кралят предпочете да се впусне в двубой — прошепна Глозел, — или ще убие, или ще бъде убит.

— И? — подкани Сопеспиан, като кимна.

— Ако убие, ще спечелим тази война.

— Разбира се. А в противен случай?

— Тогава ние лесно ще спечелим и без него. Защото не е нужно да напомням на Ваша светлост, че Мираз не е чак толкова добър пълководец. А после ще се окаже, че ние двамата сме постигнали победата и нямаме крал.

— Да разбирам ли, Ваша светлост, че ние двамата ще ръководим съвсем безпрепятствено тези земи със или без крал?

Лицето на Глозел се навъси.

— Да не забравяме, че ние го поставихме на трона.

И през всичките тези години, когато се радваше на властта, какво получихме? Каква благодарност ни засвидетелства той?

— Не е нужно да говориш повече — спря го Сопеспиан. — Виж! Идва един от кралската шатра да ни призове.

При шатрата завариха Едмънд и двамата му придружители отвън — гощаваха ги с пасти и вино: те вече бяха връчили посланието си и се бяха оттеглили, докато кралят го обмисляше. Двамата телмарински благородници се поизплашиха да ги видят така отблизо.

Вътре завариха Мираз невъоръжен да приключва със закуската. Лицето му бе почервеняло, а веждите свъсени.

— Ето! — изръмжа той, като побутна пергамента през масата към тях. — Вижте какви бебешки приказки ни изпраща племенникът по тези пикльовци!

— С ваше разрешение — обади се Глозел, — ако младият воин, когото току-що видяхме, е споменатият в посланието крал Едмънд, то не бих го нарекъл пикльо, а направо опасен рицар.

— Крал Едмънд, как ли пък не! — възмути се Мираз. — Да не би да вярваш в тези бабини деветини за Питър, Едмънд и всички останали?

— Вярвам на очите си, Ваше величество — отвърна Глозел.

— Е, от това няма никаква полза — скастри го Мираз. — Що се отнася до посланието, предполагам и тримата сме на едно мнение?

— Да, наистина, Ваша светлост — потвърди Глозел.

— И какво по-точно е то? — попита кралят.

— Непременно да го откажем — обяви Глозел. — Защото макар никой никога да не ме е наричал страхливец, трябва да кажа, че да се изправя лице в лице с този младеж е нещо, което сърцето ми няма да издържи. А ако (както е най-вероятно) брат му, Върховния крал, е по-опасен от него… Та в името на живота ви, Ваше величество, най-добре да нямате нищо общо с него!

— Чумата да те тръшне! — извика Мираз. — Не такъв съвет желаех да чуя! Какво мислиш, че те питам? Дали да ме е страх от среща с Питър (ако такъв човек съществува)? Да не си въобразяваш, че ме е страх от него? Питах ви какво да предприемем. Дали, след като разполагаме с преимущества, да рискуваме в двубоя, или да заложим на битка?

— На това единствено мога да отговоря, Ваше величество — заяви Глозел, — че поради различни причини предложението трябва да бъде отхвърлено. Върху лицето на незнайния рицар е изписана смърт.

— Ето, пак започваш! — развика се Мираз още по-ядосан. — Да не би да искаш да излезе, че съм страхливец като теб?

— На Ваше величество е позволено да говори всичко — отвърна Глозел намусено.

— Дрънкаш като стара баба, Глозел! — гневеше се Мираз. — Какво е твоето мнение, лорд Сопеспиан?

— Не го приемайте, Ваша светлост! — последва отговорът. — Ваше величество съвсем вярно прецени нашето преимущество при битка. Разполагате с отлични основания да отхвърлите предложението за двубой и никой няма да се усъмни в честта и смелостта ви.

— О, небеса! — възкликна Мираз и скочи на крака. — Днес двамата да не сте омагьосани? Нали не си въобразявате, че търся начин да откажа предложението? Все едно да ме наречете страхливец в лицето!

Разговорът протичаше точно според желанието на двамата благородници, затова те замълчаха.

— Разбирам за какво става дума — очите на Мираз щяха да изскочат от взиране в тях. — Вие сте страхливи като зайци и достатъчно безочливи, за да си въобразявате, че и аз приличам на вас! Да откажа, как ли пък не! Да потърся причина да не се бия! Вие бойци ли сте? Телмарини ли сте? Мъже ли сте? И ако отхвърля предложението (както ми подсказват всички доводи и военни тактики), ще си помислите, а и ще внушите и на другите да си мислят, че съм страхливец! Не е ли така?

— Никой умен боец няма да нарече страхливец мъж на възрастта на Ваше величество — обади се Глозел — само защото отказва да се бие с велик воин в разцвета на младостта си.

— Значи, освен че съм страхливец, ме виждате и с единия крак в гроба, така ли? — изрева Мираз. — Ще ви кажа за какво става дума. С вашите женски съвети постигнахте точно обратното на намеренията си. Възнамерявах да отхвърля предложението. Но сега ще го приема. Чувате ли? Ще го приема! Няма да се посрамя заради някаква магия или предателство, проникнали в кръвта ви!

— Умоляваме Ваше величество… — подхвана Глозел, но Мираз изхвърча от шатрата и те чуха как гръмогласно обявява на Едмънд, че приема предложението.

Двамата благородници се спогледаха и се усмихнаха доволни.

— Знаех, че ще го направи, ако подходим правилно — засия Глозел. — Но няма да забравя, че ме нарече страхливец. Ще ми плати за това!

* * *

С връщането на вестоносците при Хълма на Аслан настъпи голямо оживление. Новината бързо се разпространи сред нарнийците. Едмънд заедно с един капитан на Мираз вече очертаваше мястото, където щеше да се състои двубоят. Забиха колчета наоколо и опънаха въжета. Двама телмарини щяха да стоят в двата края, а един по средата като рицари със съдийски функции. Върховния крал щеше да посочи други трима. Понеже двубоят трябваше да докаже, че Каспиан има право на престола, Питър му обясняваше, че той не може да е сред избраните. Точно в този момент плътен, сънлив глас се обади:

— Ваше величество, ако обичате… — Питър се извърна и видя най-възрастния от трите големи мечока. — Ако обичате, аз, както знаете, съм мечка…

— Разбира се, и при това добра мечка, не се съмнявам — отвърна Питър.

— Да, и винаги е било право на мечките от техните редици да се посочва съдия.

— Не го прави — посъветва го Тръмпкин шепнешком. — Той е добро същество, но ще ни посрами. Може да заспи, а и винаги е склонен да напъхва лапата си в устата. И то пред неприятеля!

— Няма как да му откажа — възрази Питър. — Той е напълно прав. Мечките разполагат с тази привилегия.

— Моля ви, Ваше величество! — обади се отново мечокът.

— Твое право е — съгласи се Питър. — И ти ще бъдеш един от определените. Но наистина трябва да престанеш да си смучеш лапата.

— Разбира се, че няма да го правя — увери го мечокът с шокиран тон.

— Но ти в момента го правиш! — извика Тръмпкин.

Мечокът измъкна лапата от устата си и се престори, че не го е чул.

— Ваша светлост! — долетя писклив глас някъде ниско долу.

— А, Рипичийп! — обади се Питър след като се огледа настрани, нагоре и едва накрая — надолу, както правеха всички, когато мишокът се обръщаше към тях.

— Ваша светлост — подхвана наново Рипичийп. — Животът ми завинаги е на ваше разположение, но честта си е моя. Сред моите събратя е единственият тръбач в армията на Ваше величество. Надявах се нас да изпратите с посланието. Ние, господарю, сме наскърбени. Има възможност, ако с ваше позволение, бъда посочен като един от съдиите, това да ни утеши.

В този момент шум като гръмотевичен тътен отекна някъде отгоре: великанът Уимбълуедър се смееше с онзи не особено интелигентен смях, на който са склонни добрите великани. Той обаче се усети начаса и спря, застанал сериозен като ряпа, преди Рипичийп да разбере откъде идва шумът.

— Боя се, че няма да е възможно! — отвърна Питър със сериозен тон. — Някои хора се страхуват от мишки…

— Забелязал съм го, Ваша светлост — увери го Рипичийп.

— И няма да е напълно честно спрямо Мираз — продължи Питър, — ако пред погледа му има същество, което да намалява силите му.

— Ваше величество е образец за чест — обяви мишокът с един от възхитителните си поклони. — По този въпрос сме на едно мнение… Стори ми се, чух някой да се смее. Ако за някого съм обект на присмех, то аз съм на негово разположение — с шпагата си — щом пожелае.

След тази забележка последва ужасно мълчание. Наруши го Питър:

— Великанът Уимбълуедър, мечокът и кентавърът Гленсторм ще бъдат излъчени за съдии от наша страна. Двубоят ще се състои в два часа след пладне. Обядът ще е точно по пладне.

— Е — рече Едмънд, докато двамата се отдалечаваха, — предполагам всичко ще е наред. Искам да кажа, че ще успееш да го победиш, нали?

— Именно затова ще се бия, за да разбера дали мога — отвърна Питър.