Едгар Алън По
Тишина (сонет)

О съществуват, същества без тяло.

В сдвоените им бития личат

проявите на двойственото цяло,

на светлина и твърд, на сянка с плът.

И тишините две са на света:

Душа и тяло. Бряг — море. Едната

намира вечния си дом в тревата.

Обредите, сълзите, паметта

я правят поносима. На плътта

това е тишината. „Нивга вече“

зове се и злината не познава.

Но щом я зърнеш в кът далечен

(като безимен, странен елф), тогава

ти начаса в неведомия край

на божията милост се предай!