Едгар Алън По
На майка ми

Защото чувствам, горе в небесата

когато ангелите си шептят,

на любовта най-нежна имената,

туй име „майка“ пак ще изберат,

аз дълго с него те зовях — задето

ти повече от моя майка бе

и пълниш дълбините на сърцето,

откак Вирджиния взе туй небе.

Отдавна съм загубил майка мила.

Тя беше само моя майка.

Ти, ти моята любима си родила.

По-скъпи са ми твоите черти —

безмерно скъпи, както с нежна страст

не своята душа, а теб обичах аз.