Едгар Алън По
Романсът

Романсът, който, свил крило,

припява с унес на чело

сред златни листи, що безспир

потрепват в сенчестия вир,

за мен е пъстър папагал,

нали ми е познайник стар.

Той първо слово ми е дал

и бил е първи мой буквар,

додето сред леса зелен

почивах, юноша вгълбен.

 

А днес кондорът — Вечността

така раздира свода клет

и праща мълнии безчет,

че нямам миг за суета

и кротко взиране в нощта.

Но идва час с криле от пух

и с тях докосва моя дух.

Тогава с лира и със стих

изпълвам го, за всичко глух,

престъпно инак сметнал бих

със струна да не галя слух.