Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (51) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Пророкът Селезньов

— Показанията на Гочияев вероятно не са единствената нова информация след излизането на вашата книга?

— Продължаваме да получаваме нови. Първо, изказването на Никита Чекулин, бившия директор на „Росконверсвзривцентър“, който разказа откъде е вземан хексогенът. Второ, очевидно поне двама души — съвсем не чеченци — са знаели за взривовете предварително.

— Давай поред.

— Никита Чекулин говори на презентацията на нашия филм в Лондон и разказа как под чадъра на Министерството на образованието в самия център на Москва е работел странен научен институт — „Росконверсвзривцентър“, който е прехвърлял промишлени количества хексоген от военни складове в неизвестно направление — в някакви подставени структури. Хексогенът е бойно взривно вещество, пълнеж за снаряди, използват го само артилеристи и терористи. Къде са отивали тоновете хексоген с фалшива маркировка и фалшиви фактури?

Когато Чекулин научил за тази дейност и докладвал на началството, се разтревожил министърът на образованието Владимир Филипов — нали този НИИ се водел към неговото ведомство. Филипов започнал да тропа на всички врати, да пише поред на всички министри: и на Рушайло, и на Патрушев, и на Клебанов, и на Иванов, и на генералния прокурор Устинов — настоявал за разследване, но всичко свършило с това, че ФСБ потулила инцидента и забранила разследването. Филипов така и не научил кой под носа му е крал хексоген.

Чекулин донесе в Лондон цялата си кореспонденция с министрите и копия от фалшивите фактури за хексогена и сега всичко това е публикувано в Интернет. Който се интересува, може да го види.

— А кой е знаел предварително за взривовете?

— Един от живеещите във взривения блок на Каширское шосе. Казват, че работел във ФСБ. В онази нощ се спасил уж по чудо — излязъл за бира до денонощния магазин — и точно тогава гръмнало. Всичко в дома му изгоряло: и мебелите, и дрехите. Останал, дето се вика, с дрехите на гърба си — по анцуг. А на другия ден на събранието на оцелелите обитатели на блока дошъл с риза, сако и вратовръзка. А портиерката, не щеш ли, взела да се чуди: „Слушай, съседе, как стана така, че завчера си бил по анцуг, а днес си облечен като за сватба. Та това е старото ти сако. Нали трябваше да изгори. Като си слязъл посред нощ за бира, да не би да си взел и куфарче с дрешки?“ Човекът се смутил, а след два дена намерили портиерката мъртва.

— Откъде знаеш това?

— Сергей Юшенков ми го разказа, когато беше в Лондон. Там в Думата искали да организират разследване за взривовете, но нищо не излязло, не им позволили. Тогава създали обществена комисия под председателството на Сергей Ковальов. И ето хората отиват при тях и им разказват.

— А вторият, който е знаел предварително за взривовете, разбира се, е председателят Селезньов?

— Председателят на Държавната дума. Представи си, посред заседание на Селезньов донасят бележка и той съобщава: „Ето какво ми пишат: снощи е вдигнат във въздуха жилищен блок във Волгодонск.“ А през онази нощ наистина беше взривен блок, но в Москва, на Каширка. А блокът във Волгодонск беше взривен чак след три дена.

След ден-два Жириновски на заседание на Думата му задава въпрос: „Генадий Николаевич, обяснете ни, ако обичате, как стана така, че ни съобщихте за взрива в понеделник, а той е станал в сряда? Откъде сте научили това три дена предварително?“

И Селезньов какво? Казва: „Благодаря ви, Владимир Волфович, разбрах вашата гледна точка“ и му изключва микрофона. Има стенограма и видеозапис.

— Добре ще е да научим кой е донесъл бележката на Селезньов. Когато журналистите го начоголиха, той им избяга. Каза само: „Определено не беше Березовски.“

— Естествено, че не е бил Березовски. Няма какво да научаваме, аз знам кой я е донесъл — неговият помощник, Лях. Дългогодишен агент на ФСБ, между другото. Сега работи в „Славнефт“, заместник е на Гуцериев. Явно е станал гаф, оплели са се във взривовете.

— Откъде знаеш, че е бил Лях?

— Имам си източници.