Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (30) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Първата жертва

В средата на февруари 1995 година ми се обадиха от името на Березовски и ме помолиха да отида в „Логоваз“. Борис Абрамович ми каза: „Александър, искам да чуете този запис.“ Това беше четирийсетминутен разговор между Березовски и Кожанов, заместник-началника на Москворецкото районно управление на вътрешните работи (той работеше по случая с взрива край „Логоваз“, който бе станал на тяхната административна територия). В разговора участваше един престъпен бос Николай Плеханов, по прякор Котака.

Котака бе казал следното: „Аз съм един от хората, които организираха взрива. И знам откъде е дошла поръчката. Готов съм да назова поръчителя. Съгласен ли сте да платите за това?“

Березовски казва: „Съгласен съм. Кой е поръчителят?“

Котака: „Зиберев.“

Зиберев беше един от ръководителите на „Автоваз“. По онова време фирмата на Березовски беше станала основен дистрибутор на „Жигули“ и силно конкурираше криминалните структури, които „държаха“ „Автоваз“.

Березовски: „Трябват ми доказателства.“

Котака: „Мога да запиша разговор със Зиберев. Това ще ви струва половин милион долара.“

После той излиза от кабинета и Березовски пита Кожанов: „Какво можете да кажете във връзка с това като служител на милицията? Човекът казва пред вас, че е организирал взрива, а вие търсите престъпника.“ — „Смятам, че казва истината. Проверихме всичко. Той е реален, хората са реални“ — спокойно отговаря Кожанов. Березовски: „Е, какво да правя?“ — „Мисля, че трябва да му платите, Борис Абрамович.“ С една дума, Кожанов, вместо да арестува този престъпник, го е посъветвал да му се плати.

„И какво смятате да правите, Борис Абрамович?“ — попитах го аз.

„Искам да им платя — отговаря. — Трябват ми доказателства.“

Тогава му казах: „Ако наистина сте решили да платите, предаването на парите трябва да се документира. Най-добре на видео. Длъжен съм да съобщя на началството. А вас ви съветвам да напишете заявление.“

На другия ден Березовски предаде на Котака аванс от сто хиляди, а аз седях в съседната стая и гледах разговора им по техниката. Котака каза: „Има още една поръчка за вас или за някого от вашето обкръжение. Свързана е с телевизията.“ „Откъде знаете?“ — „Един бос от Омск ми каза. Свързана е с Носовец в Кремъл и е ставало дума за контрола над телевизията.“

Казах на Березовски: „Ще пишете ли заявление? Защото служителите на милицията, които са ви довели Котака, фактически са извършили престъпление. Ако не напишете заявление, повече няма да контактувам с вас.“

Той отговори: „Добре. Ще помисля.“

— А твоето ръководство беше ли в течение?

— Разбира се. Отиването ми на тази среща беше санкционирано от ръководството. И когато се върнах, написах сведение за всичко, което бях чул. Вечерта се обадих на Березовски и го попитах какво е решил. Той отговори: „Ще напиша.“ Написа заявление до следователя от ФСК полковник Павльонок и предаде всички касети. Аз взех материала за оперативна разработка.

След два дена беше убит Листев. Когато всички се разтичаха и се вдигна шум, ме извика първият заместник-директор на ФСК Сафонов. Пуснах тези записи, той ги изгледа.

Свикаха съвещание на ръководството на ФСК. Присъстваха Катишев — началникът на Следственото управление при Генералната прокуратура, Ковальов заместник-директорът на ФСК (той и водеше съвещанието), началникът на Московското управление Трофимов и аз. И тогава Катишев започна да настоява, че трябвало да разработваме Березовски като един от поръчителите на това убийство.

— На какво основание?

— Той не каза на какво. Просто — „има основания“. Тогава Трофимов заяви, че негов служител има интересни материали, и ме представи. Започнах да разказвам поред. А Катишев изведнъж заяви, че не вижда престъпление в действията на служителя на милицията Кожанов. Останах като гръмнат. За мен беше очевидно, че трябва да арестуваме Котака, да задържим Кожанов — та те бяха единствената нишка, която можеше да е свързана със случая с Листев. Те са знаели — казвам, че ще бъде извършено убийство, и ето че то е извършено! И ние сме документирали всичко. А Катишев пак започна: „Млъкнете, другарю майор!“

Помолих го да не ме прекъсва.

Трофимов ме подкрепи: „Наистина, защо му говорите така? Оперативникът е работил, това е негов труд. Защо му запушвате устата?“

Не щеш ли, получавам съобщение на пейджъра. Казах на Трофимов: „Березовски ме търси, не знам защо.“ Той казва: „Иди да се обадиш.“ Излязох от кабинета, обадих се.

„Александър — каза той, — лицата, срещу които написах заявление до вас, дойдоха да ме арестуват.“

Връщам се в кабинета на Ковальов, докладвах на Трофимов. Трофимов — умен човек — веднага разбра, че върху Березовски се осъществява високопрофесионален натиск. Нареди ми: „Върви там и го вземи под охрана.“ И веднага пред мен съобщи всичко на Ковальов. Той го подкрепи: „Вземете го под охрана.“

Освободиха ме от съвещанието и аз заминах за клуба. Там имаше осем служители на РУОП с автомати. Те настояваха Березовски да тръгне с тях за разпит.

— А милицията знаеше ли, че той е написал заявление срещу Кожанов?

— Нямам данни дали е знаела. Милицията беше отишла да го арестува във връзка с Листев.

Този ден се правеше помен за Влад. Той живееше на „Новокузнецкая“, до клуба. И не щеш ли, пред клуба се появи камера на НТВ. Явно чакаха да изведат Березовски с белезници като заподозрян за убийството. Насъбра се тълпа.

Обадих се по телефона на Трофимов и му докладвах: „Анатолий Василиевич, това е провокация, а не следствено действие. Тук има камера на НТВ, осем автоматчици ще конвоират Березовски… Можели са да влязат откъм двора, а те са си поставили колите демонстративно на улицата.“

„Вие какво, искате провокация ли?“ — попитах сътрудниците на РУОП. — „Не, искаме да разпитаме Березовски.“ — „Не виждате ли — казах им, — на улицата се събра тълпа. Сега ще го поведете с белезниците, някой провокатор ще подхвърли: «Ето го убиеца» и ще сринат цялата сграда. Ще започне сбиване, ще има осакатени хора. За какво ви е всичко това? Искате да го разпитате, нали? Защо не. Вкарайте колата в двора, ние ще вземем Березовски под охрана и ще го откараме на разпит. Ако следователят намери основание, нека го арестува. А ако го пусне, ние ще го докараме тук. Ако искате да направите обиск — моля, никой не ви пречи. А пък най-добре ще бъде следователят да дойде тук и да проведе разпита на място.“

Той ми отговори: „Добре.“ Свърза се с началството си по телефона. Аз пък с Трофимов. Той ми каза: „По никакъв начин не позволявайте да изведат Березовски с белезници. Те безредици ли искат? Сега ще пратя хора.“

Изпрати двайсетина души с автомати от Московското управление.

Пристигна следовател, разпита Березовски в „Логоваз“ и въпросът се реши.

Сега Коржаков ме обвинява в книгата си, че едва ли не съм припечелвал и като охрана на олигарха. Макар че прекрасно знае кой и за какво ме беше изпратил. Нали с материалите за това, как Котака и Кожанов бяха изнудвали Березовски за пари и как той им даде сто хиляди долара, се бяха запознали Барсуков, Коржаков и генерал Рогозин (първият заместник на Коржаков). Нещо повече, ние двамата с Рогозин бяхме занесли тези записи на министъра на вътрешните работи Ерин.

— И какво стана после?

— Нищо. После това дело беше зарязано, забравено, прекратено. Предадоха в прокуратурата заявлението на Березовски и го приобщиха към делото за Листев. Възложиха го на следователя Индюков, който се беше занимавал с взрива на Пятигорската гара, както и с делото на Тамара Рохлина. При обиск на Кожанов и още един служител на милицията бяха намерени пари от онази пачка.

— А ти не се ли занимаваше с това?

— Ние задържахме Плеханов (Котака). Той каза, че това е било просто мошеничество, че са го подсторили служителите на милицията, които искали да получат половин милион долара. От Плеханов бяха иззети петнайсет хиляди долара от същата пачка. Нито един служител на милицията не беше привлечен под наказателна отговорност, напротив — всички бяха повишени. Кожанов после стана полковник… Информацията по линията: босът от Омск — Носовец — Кремъл бе забранено да се разработва. Пое я Коржаков.

През есента на 1999 година Березовски подаде още едно заявление до Путин: че никой не му е върнал парите, че служителите на милицията не са били привлечени под наказателна отговорност, напротив — сега прогонват от органите хората, които по онова време са работили по тази информация. Путин не му отговори.

— Ако това е било просто мошеничество, защо е трябвало милицията да задържа Березовски?

— Аз не съм казал, че е било просто мошеничество. Каза го Плеханов. А аз получих оперативни данни, че Коржаков е организирал този цирк с арестуването на Березовски. Моментът е бил избиран грижливо. Същия ден откарали Елцин на лов и Березовски не е имало към кого да се обърне за помощ. Вече била подготвена и килията, в която щели да го приберат. Според същата оперативна информация възнамерявали с помощта на психотропно средство до понеделник да изтръгнат от Березовски показания, че той е организирал убийството на Листев. Планирали да запишат всичко на касета и да я покажат на Елцин.

— Откъде имаш тези данни?

— От разговор с един от сътрудниците на СБП, които бяха организирали този цирк. Но не искам да разкривам източника си — човекът още работи. Зад арестуването на Березовски пред камерата на НТВ е стоял Коржаков. Затова толкова се старае да ме обвини, че „с оръжие в ръце съм защитавал своя патрон“.

— Коржаков имаше ли отношение към разследването на убийството на Листев?

— Най-непосредствено. Аз влязох в контакт с Коржаков веднага след убийството. Един от агентите ми, който действаше в курганската групировка, ме намери и поиска среща. Агентът ми каза — имало информация, че Листев е убит от курганските бандити, но поръчката е дошла някъде от високите етажи. И тъй като се вдигнал голям шум, курганските бандити искат да премахнат този човек. „И може каза ми агентът — да възложат тази работа на мен. А аз ще ви предам този човек. Но за да спечеля доверие, трябва да демонстрирам сила. Обърнаха се към мен с молба да ходатайствам един човек да бъде пуснат, като остане под домашен арест. А после вие можете пак да го арестувате.“

Същевременно заместникът на Коржаков Рогозин искаше да му казвам всичко, което засягаше Листев. После разбрах защо това ги е интересувало — самите те бяха организирали това убийство. Но уви, аз го научих много по-късно. А в онези дни лично аз, а и Березовски напълно се доверявахме на Коржаков. С една дума, Коржаков ме мамеше тотално.

Когато докладвах на Рогозин за съобщението на агента, той отговори: „Иди при Коржаков.“ Отидох и му казах всичко. Предложих му да пуснем онзи човек с условие да не напуска града, а в замяна на това да получим името на човека, поръчал убийството на Листев. Коржаков ми казва: „Наистина ли?“ Отговорих: „Да. Нека се обадя от вашия кабинет, и вие ще чуете разговора ми с агента.“ Коржаков сложи касета и каза: „Да го запишем.“ Поговорих с агента, той потвърди всичко. Коржаков ме помоли да изляза за малко. После ме повика, даде ми касетата и каза: „Сега ще дойде Илюшенко, изпълняващият длъжността генерален прокурор, разкажи всичко и на него.“ Разказах всичко на Илюшенко, а той започна да мънка, че нали, това били измислици на откачен човек, защо трябва да се занимаваме…

— Веднага ли дотича генералният прокурор?

— След четирийсет минути, като вярно куче. Разбира се, те с Коржаков са решили всичко предварително. Това си беше обикновено „менте“. Че нали, аз ще обещая, но ти иди при еди-кого си. А онзи казва — защо трябва да се занимаваме. И толкоз. И, естествено, никой не се захвана да рови в курганската групировка.

Занесох на Лубянка записа на разговора ми с агента. Разпечатката на този разговор дори не беше включена в материалите по случая с Листев. Просто наредиха да се постави в папката с личното дело на агента и го забравиха.

Този агент много се страхуваше да не го разкрият. Когато две години по-късно излязох от ареста, той ми се обади и поиска да се срещнем. Срещнахме се и той ме помоли да му върна материалите, свързани с него.

— Върна ли му ги?

— Как можех да му ги върна, като вече нямах достъп до делото. Той беше много уплашен. По-късно отново се срещнах с този агент. Той ми припомни нашия разговор и попита: „А на кого от твоето началство беше казал за това?“ Отговорих му, че на Коржаков.

„Мале мила! — ужаси се агентът. — Здравата си ме накиснал! Ти знаеш ли, че Коржаков е работил с курганските бандити? Мога да ти разкажа как заедно са организирали доставката на наркотици от Колумбия. Карали са ги в автомобилни гуми. Купували са стари американски коли и са ги вкарвали в Русия. Регистрирали са специална фирма, за да ги внасят.“ Проверих — наистина, в спецгаража на улица „Обручев“, където се намират правителствените автомобили, Коржаков имаше фирма, която търгуваше със стари американски коли.

— Получи ли някакво потвърждение курганската версия?

— С разработването на „курганците“ се занимаваше 12-и отдел на МУР. Веднъж с мен се свърза Олег Плохих, който водеше това оперативно дело, и ми съобщи, че са задържани двама от курганската банда и са затворени в следствения изолатор „Матроска тишина“. Един от тях казал, че е съгласен да говори и да съобщи подробности за много поръчкови убийства, включително убийството на Листев. Но искал гаранции за сигурността си. Понеже курганците били ликвидирали няколко бандитски босове, за което в руските затвори ги чака смърт.

— Защо им е трябвало на „курганците“ да ликвидират тези бандити?

— Курганската група, в която влизаше и известният килър Александър Солоник, се състоеше предимно от бивши сътрудници на спецслужбите. Както научих по-късно, тя поддържала добри връзки със Службата за сигурност при президента и с ФСБ, сътрудничели си на взаимноизгодна основа. През 1994 година курганците воюваха с бауманската групировка, в която имаше много дагестанци. В тази война загинаха няколко десетки бауманци, сред които и неколцина от онези бандитски босове.

Та значи, след като Олег ми се обади, аз започнах подготовка за прехвърляне на тези курганци в Лефортово, но прехвърлянето не се състоя. Изтекла е информация и двамата бяха убити в „Матроска тишина“, и двамата в една нощ, макар да бяха в различни килии.

По този начин аз разполагах със сведения от два независими източника, че поръчката за убийството на Листев е изпълнена от курганци — от Олег Плохих и от моя собствен агент, но и по двете линии работата спря, защото някой във ФСБ или СБП внимателно следеше всичко и торпилираше разработката им. Ех, ако знаех тогава за Коржаков!

— А как вървеше разследването на случая с Листев?

— Ами никак. Веднъж Березовски ме попита: „Кажете, Саша, потръгнаха ли нещата с Листев?“ — „Борис Абрамович, всичко вече заглъхна. Никой никого не издирва, само приказки — отговорих аз. — За да продължи работата по случая, трябва да се обърнете към Барсуков.“

Березовски се срещна с Барсуков и той натовари с тази работа заместника си Ковальов.

Ковальов ми нареди да проверя във всички подразделения какво изобщо се върши по случая с Листев. С това трябваше да се занимават три подразделения: Управлението по борба с тероризма, Управлението за икономическо контраразузнаване — третият отдел на Курганов, и отделът за защита на стратегически обекти, който обслужваше Останкино. Никой не провеждаше никакви оперативни мероприятия. Изобщо никой.

Срещнах се с Березовски. „Борис Абрамович, никой не издирва убийците на Листев. Ако искате да ги намерите, правете онова, което правехте, когато Листев беше жив. Защото Листев беше убит за нещо и онези, които са го убили, няма да се поколебаят да го направят отново. Премахнали са го заради определени действия.“

— Доколкото си спомням, Листев и Березовски бяха преустроили цялата схема за продажба на рекламно време в ОРТ.

— Да, да. Нали Листев добре познаваше телевизията. Докато Березовски, който не беше специалист в тези неща, можеше лесно да бъде измамен, с Листев това нямаше да мине. Затова казах на Березовски: продължете да правите това, което беше започнал Листев. И те пак ще нападнат. Непременно.

След месец-два се срещнахме и той ми каза: „Саша, нападнаха!“ Питам: „Кой?“ „Не мога да ти кажа. Но нападнаха.“

После се видях с Бадри Патаркацишвили, партньора на Березовски, който се занимаваше с ОРТ. И той ми каза: „Нападнаха.“ Питам го: „Кой?“ Бадри и той: „Не мога да говоря за това.“

През 96-а още веднъж се върнах към този въпрос. „Борис Абрамович, все пак кой ви нападна тогава?“ Той отговори: „Сега мога да ти кажа — Коржаков.“ Това беше вече след свалянето на Коржаков. „А защо не ми казахте по-рано?“ — „Е, нали разбираш…“

Разбрах. Березовски се е страхувал, че веднага ще го ударят…

И той ми разказа какво е станало. Срещата била определена в кабинета на Коржаков. Участвали Березовски, Бадри, Коржаков и Шамил Тарпишчев, който довел със себе си някакви бандити. В самия Кремъл.

Говорили си за ОРТ. Те поискали в ултимативна форма от Березовски и Бадри да даде на Шамил целия спортен блок — Тарпишчев да прави там каквото иска. Да вкарва рекламите, да прибира парите от тях. Березовски, естествено, разбираше в какво ще се превърне такава телевизия, ако бъде разграбена на парче… Нали той влагаше пари в нея. А те искали да използват спортния блок безплатно. Буквално рекет.

Избухнал скандал, бандитите на Тарпишчев започнали да заплашват. Тогава Коржаков изгонил от кабинета си Бадри и заявил на Борис: „Защо си ми довлякъл този грузинец? Искам да вършим работа само с теб.“ Накратко, Березовски отказал.

От тази среща, доколкото разбрах, е започнала войната между Коржаков и Березовски. С една дума, тази атака показваше, че групировката на Коржаков е имала апетити към телевизията и мотиви да премахне Листев. А през 1998 година получих пряко потвърждение, че именно Коржаков е дал поръчката за Листев.

— От агента ли?

— Не, от един разговор със заместник-директора на ФСБ Трофимов. Той лично ми го каза. Казал е същото и на Березовски.

— И какво ти каза?

— Трофимов ми каза, че при една среща Барсуков заявил, че той и Коржаков са премахнали Листев. Но работата не е била само в рекламата в ОРТ. Искали са да скарат Березовски с Елцин и семейството му. Защото нали Листев и Березовски бяха съюзници, а Листев е имал отношения с Татяна Дяченко.

— Той уточни ли какви отношения?

— Каза — много добри, не знам повече, не искам да те излъжа. Планът е бил да направят основен заподозрян Березовски, да го арестуват, да изтръгнат показания от него и да ги представят на Елцин и семейството му. Елцин щеше да бъде принуден да арестува Березовски.

Трофимов е разказал същото на Березовски. Това дори е записано на касета.

— Кажи ми, защо е трябвало Барсуков да разказва всичко това на Трофимов?

— Трофимов казва, че били пили много. Пиели и си споделяли разни неща. И тогава онзи се „изфукал“. Между другото, това е характерно за Барсуков. В неговия стил е.

— Значи няма тайна около убийството на Листев?

— Да. За това разказах в интервю пред Доренко след пресконференцията през ноември 1998 година. Той го излъчи по телевизията.

— Нима никой не те е разпитвал по този въпрос?

— Един месец преди ареста ми се обадиха по телефона от Генералната прокуратура. Човекът се представи като следовател Ширани Елсултанов и ме извика на разпит като свидетел по убийството на Листев. Написах всичко, което ми беше разказал Трофимов. Ширани попита: „И вие ще подпишете това?“ Отговорих: „Разбира се, че ще го подпиша. И ви моля да дойдете с мен, за да изземете касетата със записа на този разговор.“

Той отказа. Питам го: „Защо не искате да вземете вещественото доказателство?“ Отговори ми, че не можел без санкцията на Катишев. Тогава му предложих: „Обадете се на Катишев и да тръгваме.“ Той започна да увърта, че не можел. Казах му: „Добре, обадете се на Трофимов, направете очна ставка с Трофимов.“ Ширани отговори: „Той отказа да участва в очна ставка.“ Просто полудях: „Добре, какво да правя аз тогава? Какво ще кажете аз да ви донеса тази касета?“ — „Недейте, не я носете.“

— Страхувал се е, така ли?

— Мисля, че за „триъгълника“ Листев-Коржаков-Дяченко са се досещали много хора, но никой не е искал да знае. Прокуратурата се е страхувала, не дай си Боже, да научи нещо по делото за Листев — всички са се страхували. Трябвали са им някакви други „доказателства“, които да водят в друга посока, а истинските не са им трябвали. Ето ви човека, който знае кой е убил Листев. Разговорът е записан. А прокуратурата не желае да изземе лентата! След моето арестуване при обиска са били иззети всички аудио– и видеозаписи, дори анимационните филми на детето ми. Какво са търсили ли? Тази касета. Трябвало е да я унищожат и те са го направили. Защо иначе не са прегледали и прослушали тези касети в присъствието на поемните лица при обиска? Защо са събрали всичко на купчина и са го откарали? Не са съставили и протокол за обиска.

— Защо си съхранявал такава сериозна улика вкъщи? Това е някак странно за оперативен работник…

— След онзи разпит я съхранявах вкъщи нарочно, защото си мислех — ако дойдат да ми правят обиск (надявах се обискът да стане в мое присъствие), да я предам. Тогава щях да кажа: „Граждани поемни лица, гражданино следовател, моля да прослушате тази касета и да я включите в материалите по наказателното дело.“ И щях да обясня как записът се е озовал у мен. Но те ме тикнаха в ареста, а обиска направиха в мое отсъствие.

— И къде е записът сега?

— Заедно с други вещи не ми го върнаха от прокуратурата. Просто го откраднаха.

— Чел ли си книгата „Кръстникът от Кремъл“? В нея е разработена версията, че Березовски е убил Листев.

— Да, мръсна поръчка. Написал я е Пол Хлебников, а са му го подсказали хората на Коржаков. Основният му аргумент е, че няколко дена преди убийството един от престъпниците е получил от Березовски голяма сума пари, а после Листев е бил убит. Но Березовски сам написа това в заявлението си, беше образувано предварително производство и всичко се потвърди! Да, той даде пари, но не за убийството на Листев, а защото му бяха обещали да му кажат кой е поръчал престъплението, извършено против него самия…

Агресивно са работили! Ако Березовски беше направил и най-малката грешка, ако не беше написал онова заявление, щяха да го обвинят, че е дал парите за убийство. И не изключвам вероятността да беше задържан Плеханов-Котака, който да дадеше показания, че е получил от Березовски сто хиляди, за да бъде убит Листев, което и е било направено. Щяха да осъдят Плеханов на седем-осем години, после да го признаят за невменяем и да го пуснат… А на Березовски щяха да друснат двайсет — двайсет и пет години или доживотна присъда.

— Би било интересно да ти уредят „очна ставка“ с Хлебников. Между другото, призоваха ли те в английския съд, където Березовски съди Хлебников за клевета?

— Процесът още не е започнал, но съм готов да се явя и да предоставя всички материали, с които разполагам. Между другото има още една линия. Аз получавах информация за частната охранителна фирма „Стелс“. Това е фирма, „закриляна“ от ФСБ. Неин ръководител е генерал-майорът от действащия резерв Луценко. В тази частна охранителна агенция работеше един човек, който по-рано бе служил в Седмо управление на КГБ. То се занимаваше с външно наблюдение и оперативно обезпечаване. Този служител работеше при Луценко и се познаваше с моя оперативен източник. При един разговор той разказал на източника, че по указание на ръководството на фирмата е установявал адресите на разни обекти. Изучавал е входа, апартамента, как той е разположен във входа, както и подходите към блока и изходите от него. После е начертавал схема и е докладвал. Правил е такова проучване във входа на Листев и, естествено, е познал своята схема, след като убиха Листев.

Бил много уплашен и в разговора с моя източник казал, че е прегледал всички места, за които е правил схеми, и е установил, че навсякъде са били извършени убийства. Разбираш ли, на всички адреси!

— Ти можеш ли да назовеш тези адреси?

— Не ги знам и не мога да назова източника, защото се страхувам за живота му. Но ако бъде направено обективно разследване, той ще даде показания. А ако го назова сега, в най-добрия случай той ще се отрече от думите си. Защото не е луд.

— А ти протоколирал ли си донесенията на оперативния източник?

— Получих тази информация, когато вече бях отстранен от оперативна работа.

— Вече не си бил във ФСБ?

— Още бях на щат във ФСБ, но вече в глуха линия.

— В такъв случай си имал право да не протоколираш тези материали?

— Нямах право да не протоколирам това донесение. Нещо повече, бях длъжен да докладвам за това на ръководството. Но прекрасно разбирах как се провежда разследването по делото на Листев и какво ще стане, ако докладвам. Та нали аз открито заявих по телевизията кой е извършил убийството на Листев, а ме разпитаха едва четири месеца по-късно. Никой не се интересуваше от това.

— Никой ли не те търсеше? Нито журналисти, нито роднини на Листев?

— Не. Никой не ми се обаждаше. Нито роднините, нито от телевизията. Изобщо никой. Това не интересуваше абсолютно никого. Сигурен съм, че и тогава, и дори сега по наличните материали това престъпление би могло да бъде разкрито за няколко седмици.

— Да се върнем в 1996 година. Ти продължи ли да разследваш курганската линия?

— Бях отстранен. Тогава служех в Управлението за борба с тероризма. Заместник-началник на управлението беше Иван Кузмич Миронов. Ние водехме разследването по убийството, но щом се появиха сериозните материали срещу курганците, отнеха ми случая и го предадоха на един оперативен работник с фамилно име Любочка от съседния отдел. Това пробуди подозрението ми. Казах на Миронов: „Иван Кузмич, май съм отстранен от делото на Листев?“ — „А, не успокои ме той, — не си отстранен. Ти работи с агентурата, а всички оперативни мероприятия прехвърляме на Любочка, защото той води разследването, та нека контролира всичко. Така е по-удобно.“

И тогава Миронов ме пита: „А не мислиш ли, че Борис може да има нещо общо с убийството на Листев?“

Много съм работил по поръчкови убийства, виждал съм какво ли не. Съпруга може да поръча убийството на мъжа си, съпруг — на жена си. Понякога изплуват такива бисери — да се хванеш за главата. Но няма поръчково убийство без мотив. А те бяха съюзници — Листев и Березовски. „Не — казвам, — не виждам Березовски да е имал мотив. Пък и никакви данни няма.“

Тогава Миронов отвори една папка и започна да чете запис от среща с Лисовски, който е давал оперативни показания срещу Березовски. Не протокол, а просто запис на разговора. Лисовски е казал, че убийството на Листев е било поръчано от Березовски. Защото Березовски „убива всичко, което е свързано с нашето национално достояние“, и иска да даде на чужденци нашата национална телевизия, тази наша гордост. С една дума, той бил враг на всичко руско.

По-нататък той говори за икономиката в телевизията, за взаимоотношенията между нейните ръководители и пак същото — Березовски иска да даде телевизията на чужденци, а патриотът Листев не е бил съгласен. И е загинал.

Нали съм оперативник, просто ушите ми пламнаха от срам. Не съм свикнал вместо факти да слушам общи приказки. Но беше безполезно да споря. Те си разработваха Березовски и не искаха да чуят нищо друго.

По всичко личеше, че силовите ведомства, не само ФСБ, но и милицията, прокуратурата бяха започнали истинска война срещу бизнеса. На едно съвещание генерал Колесников — тогава първи заместник-министър на вътрешните работи — е поставил пред органите на МВД задачата да събират компромати срещу Березовски и неговите фирми. Колесников не е казал, че има престъпления, които трябва да бъдат разкрити. Тоест от престъпленията да се тръгне към поръчителя и изпълнителя. Казал е обратното — имаме Березовски и трябва да го окичим с престъпления.

Започваше „голямата война“ между спецслужбите и бизнеса в Русия. Влад Листев стана първата жертва в тази война.