Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (17) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Москва и московчани

— И често ли оперативният ти усет те е водил към неща, в които не би трябвало да си пъхаш носа?

— Нищо не потиска оперативния работник така, както съзнанието за собственото му безсилие. Хванал си следата, втурнал си се по нея, рискувайки живота си, установил си престъпника, документирал си неговите действия. А отгоре ти подсвирнат: остави, наш човек е.

През 1996 година започна да постъпва информация, че в Лужники действа липецката^[1] престъпна групировка. Беше установено, че търговците подписват с ръководството договор за известна сума, да речем, пет хиляди рубли за място край стадиона, а всъщност плащат в брой от две до десет хиляди долара. Липецките бандити събират тези пари и ги предават по инстанциите на директора на Лужники, в общината.

Внедрихме агент в липецката групировка, установихме спортната зала, където те се събираха, и двата джипа, в които те два пъти месечно товарят големи суми пари и ги разнасят по адресите. Намерихме няколко търговци, които написаха жалба, че ги изнудват — оформят една сума, а вземат друга, която не се облага с данъци. Заедно с групата „Алфа“ подготвихме операция, при която една кола беше задържана и бандитите заловени на местопрестъплението, с незаконно притежавано оръжие. В колата имаше почти един милион долара. Операцията ръководеше подполковник Гусак от Оперативното управление.

Проведохме операцията тайно, почти никой не знаеше за нея, така че нямаше изтичане на информация. След като липецките бандити бяха задържани с парите и оръжието, трябваше да се започне следствие. Закарахме ги в местния милиционерски участък, че тогава да видиш какво се започна! Милицията отказва да даде следовател. Трябва да се отчетат парите, нали са мръсни — но данъчната полиция отказва да дойде на място. После започнаха да звънят от Московското управление на ФСБ, че сме били задържаните, че сме им подхвърлили оръжие, гранати. Стигнаха дори дотам да ни обвиняват, че едва ли не сме подхвърлили и тези един милион долара. А срещу Гусак се опитаха да скалъпят обвинение, че е искал той да поеме „закрилата“ на Лужники.

После, когато на един пазар беше заклан някакъв азербайджанец, се разбра, че са го направили липецките бандити. Защото не си платил навреме. Ръководството на Москва тогава не подкрепи разследването, като заяви, че се опасява от безредици. Те прекрасно разбираха, че ако бъде възбудено наказателно дело за убийство, ще лъсне истината, че от всички търговци се събират пари и се изпращат в общината.

— А вие как установихте, че парите се изпращат именно в общината?

— Установихме го в хода на оперативната разработка — парите отиваха в московското правителство.

— Но оперативните данни все още не са факт, нали?

— Да, оперативните данни трябва да се легализират. Трябва да се задържат хора на местопрестъплението, да се разпитват откъде са взели тези пари. От кого са ги събрали? Това трябва да се докаже, да. Хората пишат жалби, че от тях са взели пари. Следствието трябва да се включи и да проверява, да разпитва хората, да ги пита: откога работите тук? На кого плащате? Какво пише в договора ви? Защо плащате повече? Защо във валута? Кой събира парите? А какво ще стане, ако не си платите?

Всичко това трябваше да се документира чрез предварителното производство и тогава щеше да се установи къде отиват парите по-нататък. Задържаните щяха да кажат: „Ние ги занесохме еди-къде си“, после щяха да разпитат следващите, а те щяха да кажат: „А ние ги носим еди-къде си…“ Имахме задържани с оръжие, с пари, имахме жалващи се хора. Но… никой не ни задели следовател за по-нататъшната работа.

Нашите агенти се спукаха от смях: какво, не ви стиска да закачате кметските хора, а!

— А парите къде отидоха?

— Доколкото знам, останаха в милицията. Оставиха ги там, и толкоз. Щом не се започна следствие, значи парите трябваше да се върнат на липецките бандити, а пък те щяха да ги предадат в общината, къде другаде?

— Един милион долара?

— Не знам точно колко, някои казват, че дори били над милион. Не съм питал Гусак къде са се дянали тези пари. Знам, че са ги предали в милицията, но не съм питал какво е направила милицията с тях. Спомням си само, че после Гусак обикаляше инстанциите, пишеше обяснения.

— И все пак — как изплуваха имената, точните адреси за предаване на парите?

— Едва по-късно аз чрез моите източници започнах да установявам какво представлява липецката групировка. Защо има такива силни застъпници? Агентите ми се присмиваха: „Те отдавна вече са в Лужники, а парите отиват в общината.“ И ми разказаха на кого и как са били предавани всичките тези пари. Но къде може да отиде човек с тази информация? На кого да я отнесе? Никой не я приема. Дори във вестника излезе една статия, че всичко това било война между групировки, някакви спорове кой кого да рекетира. Но аз знам със сигурност, че в тази ситуация Гусак бе работил без каквато и да било поръчка. Просто бе задържал бандити.