Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (40) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Народът остава безмълвен

— А ти не разбираше ли, че народът няма да ви чуе?

— Разчитах журналистите да разберат. Единствената сила, която е способна да раздвижи нещата. Знаех, че има журналисти, работещи по поръчка. Но си мислех, че все са останали и такива, които ще дойдат и ще кажат: „Момчета, дайте доказателства!“ Защото ние не открихме Америка, пресата отдавна пишеше, че спецслужбите са се слели с престъпния свят. Едни вестници пишеха мъгляво: „От източници в спецслужбите научихме…“, други — открито. А в случая излязохме шестима — полковник, двама подполковници, двама майори, старши лейтенант — и казахме: „Да, в спецслужбите ни караха да убиваме, да отвличаме хора.“ Изредихме конкретни примери — кога, кого, кой… Какво друго им трябваше? Какви източници? Явки, пароли, адреси? Елате, напишете, поискайте да се назначи комисия, разнищете всичко!

Но на другия ден чета във вестника, че това било провокация на Березовски. Какво общо има тук Березовски? Да, той знаеше, че ще се състои такава пресконференция, но никого не е карал да ходи на нея, всички дойдоха сами и той не е предлагал пари на никого.

— Но на теб ти лепнаха клеймото „човек на Березовски“ и много хора, които наблюдаваха тези събития, си мислеха — Литвиненко изскочи там, накъдето го дръпна за конеца БАБ, и каля всички наред.

— Ако искаш да установиш истината, трябва да изслушаш човека на Березовски, както и човека на Патрушев или човека на Путин. Това е нормалното, ако имаш намерение да се докопаш до истината. А ние по служба получавахме информация от престъпниците! И работехме с нея.

Да се опровергае, да се отхвърли моята информация въз основа на обстоятелството, че Березовски не мели брашно с властта, а аз съм негов човек това е уловка! Именно затова съществува опозицията — за да бъде коректив на властта. А обществото трябва да има желание да е наясно с всичко. Инак всичко отива по дяволите!

По-рано председател на Сметната палата беше, както се говореше, човек на Зюганов. Каквото и да съобщеше, не му обръщаха внимание. Това били интриги на комунистите.

Сега Сметната палата се ръководи от човек на Путин. Нито едно изказване. Сега обществото не получава абсолютно никаква информация. Какъв е бюджетът на президента, как се формира, какво става в неговото Управление на делата? Къде се дянаха милионите, насочени към Чечения? По-рано поне се появяваха някакви цифри…

— А ти получавал ли си пари от Березовски?

— Преди да вляза в затвора — никога. След бягството ми в Англия ми даде пари да имам на първо време. „Когато забогатееш — рече, — ще ми ги върнеш.“ Защото той е почтен човек. „Ти — рече, — Саша, щеше ли да ми помогнеш, ако аз бях изпаднал в такава ситуация? Все пак съм ти задължен, предупреди ме, когато искаха да ме убият, и именно затова те затвориха.“ Но преди това — никога. Макар че Шебалин след пресконференцията ми каза: „Иди при Абрамич, поискай по петдесет хиляди за всеки, нормално е за това, което направихме.“

— А ти?

— Казах му да върви на майната си.

— Въпреки това много хора ще кажат, че си се опълчил срещу ФСБ не от безкористност, а защото си сбъркал — заложил си на губещия кон — Борис Абрамович, който в края на краищата загуби влиянието си в Кремъл. Не съжаляваш ли? Ако беше заложил на Коржаков, Патрушев или Путин, сега щеше да си генерал.

— Да си говорят, каквото щат. Березовски, за разлика от хората, които изброи, никого не е убивал, не е взривявал блокове в Москва и не е подклаждал безсмислена война. Не крия, на всеки етап имах избор, но не съжалявам и спя спокойно.

Березовски не е ангел. И аз не съм ангел. Но той не е престъпник. И аз съм му благодарен, задето благодарение на познанството ми с него ми се отвориха очите и успях да се отскубна от тази банда.

— Така или иначе, реакцията на вашите обвинения беше слаба.

— Да, аз не го очаквах. Знам, че част от медиите се контролира от ФСБ, но защо мълчаха независимите СМИ? Защо никой не ни молеше за подробности? Сега всички крещят — спецслужбите са на власт. Немцов говори за полицейска държава. Къде бяха тогава, през ноември 1998 година? Никой дори не гъкна. А медиите, контролирани от ФСБ, ни тормозеха. Създаваше се обществено мнение, за да ме тикнат зад решетките и там да се разправят с мен. Пишеха, че съм бандит. Хем някои статии се публикуваха без подпис. В „Комсомольская правда“, „Московский комсомолец“, във вестник „Аз съм телохранител“.

Всички прекрасно знаят, че това са статии, поръчани и платени от ФСБ. Беше създадена парламентарна комисия във връзка с нашата пресконференция. Оглави я Ела Панфилова и всичко мина тихо и мирно. Никой дори не знае как е приключила работата й. Защо Елочка дори не покани участниците в пресконференцията? Защо комисията не ме попита: „Другарю подполковник, вие обвинявате спецслужбите в престъпления. Представете доказателствата си.“

Не се случи такова нещо, защото и парламентарната комисия от първия ден се контролираше от ФСБ! Защото спецслужбите още при Ковальов бяха започнали да поемат контрол над парламента. А сега няма и кого да контролират — всички са техни хора. Когато някой депутат се е опъвал, служили са си с всички средства. Знам, че когато Илюхин готвеше импийчмънт на Елцин, в работния му кабинет е бил направен негласен обиск. И тая си я бива — да бръкнат в касата на председател на парламентарна комисия! Между другото тогава се срещнахме с Илюхин на специално място за явки. Не, няма майтап. Моят бивш началник-отдел Платонов ми каза: „Имам едно място за явки в центъра на Москва и там сме определили среща на Илюхин.“ Срещнахме се. Това само по себе си е интересен факт: депутат от Държавната дума се среща с подполковник от ФСБ на територията на Русия — на място за явки. Илюхин ни изслуша, отбеляза си нещо и — ни гък, ни мък. Опитомен комунист…