Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (38) (Показанията на един офицер от ФСБ)

„Здрасти, Миша. Аз съм твоят килър“

— Ти не се ли видя повече с Ковальов?

— Имахме още една среща, след като вече бяхме дали показания срещу ръководството. Инак той имаше добро отношение към мен, и аз изпитвах уважение към него. Ковальов ми каза: „Ти се опълчи срещу системата. Не знам какво ще стане с тебе.“ Гледаше ме, сякаш бях обречен. В очите му нямаше злоба, просто ме гледаше със съжаление. Интересен разговор се получи: „Александър, ето, вие ходите там, жалвате се, пишете, но нали ти самият написа в докладна до мен, че молиш да бъде създаден отдел, който да се занимава с извънсъдебни разправи. А когато създадохме отдела, се завтече към прокуратурата. Това не е почтено.“

Отговорих му: „Николай Дмитриевич, не съм писал такава докладна. Написал я е Гусак. А вие създадохте отдела за извънсъдебни разправи, за да унищожавате терористи, както го разбирам аз. Обаче изпращахте подразделението да изпълнява поръчки: да взривява павилиони за алкохол, да убива Трепашкин. Него защо? Нали е наш човек, подполковник.“ А Ковальов ми приведе следния довод: „Ами той защо ме даде под съд?“ Това беше часът на истината (имаше такъв филм): аз съм генерал, стоя над закона, опълчиш ли се срещу мен — ще те убият в някой вход.

След като мина всичко това, натикаха ни в глуха линия и дълго се пазариха с нас. Викаха ни при заместник-началника на Управление „Кадри“ Смирнов. Влачиха ни по различни кабинети: мен, моите служители. Никъде не ни назначаваха. Във ФСБ тогава се започна реорганизация. Закриха УРПО.

— А директор вече беше…

— Путин. А нас продължаваха да ни мачкат. Путин издаде заповед офицерите от бившето УРПО да бъдат назначавани извън лимита. Но на нас пак ни казваха, че няма места. Назначаваха кого ли не, само не и нас.

Имаше разговори, пазарлъци. По това време, някъде през октомври, делото за Хохолков и Камишников беше прекратено. Извикаха ни в прокуратурата, за да ни запознаят с постановлението за прекратяване на предварителното производство.

Същия ден се запознах с Трепашкин. Това стана срещу сградата на Главната военна прокуратура. Срещнахме се, аз му казах: „Здрасти, Миша. Аз съм твоят килър.“ Той отвърна: „Здрасти, аз съм твоята неосъществена жертва.“ Тъй като Трепашкин се водеше потърпевш по едно от делата (бяха подготвяли нападение и срещу него), бяха го поканили в прокуратурата да се запознае с тези материали.

Материалите, които ни представиха, бяха чудо на чудесата. Да — пишеше в постановлението, — във ФСБ е било планирано нападение срещу Трепашкин, пейджърът му е бил подслушван незаконно. Но тъй като пейджърът е бил подслушван само един ден и не е възможно да се установи което подразделение на ФСБ го е подслушвало, няма налице престъпление. Ръководството на ФСБ не е нареждало Трепашкин да бъде убит. Ръководството „потвърждава“, че е поискало само да му се отнеме удостоверението със сила в някой вход. А тъй като не са го хванали, не са отнели удостоверението — няма данни за престъпление.

В постановлението относно Джабраилов пишеше, че следствието е установило във ФСБ са се провеждали някои мероприятия. Подслушван е телефонът му, провеждано е външно наблюдение, но тъй като не е бил отвлечен, също няма данни да престъпление.

— Запознаха ли Джабраилов с материалите?

— Не знам. Чух, че той бил много уплашен и дори напуснал Москва.

По отношение на Березовски. Да, през ноември 1997 година Хохолков при един разговор с Гусак е запитал дали Гусак може да „очисти“ Березовски. Но това е бил разговор на четири очи, не е имало заповед, а само разговор. И, разбира се няма данни за престъпление.

Освен това на съвещание на 27 декември Камишников в присъствието на Латишонок, Шебалин, Понкин и Литвиненко е изрекъл думи, които го дискредитират като ръководител, но пак „без намерение за убийство“ на Березовски.

— Прекратили са делото значи. А къде е сега прокурорът Анисимов?

— Скоро след това го уволниха.