Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (16) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Похватите на РУОП

— Всеки престъпник има собствен почерк. Каква е спецификата на РУОП?

— Всяко престъпление, от когото и да се извършва, носи скрит характер. Служителите на правоохранителните органи прикриват своите престъпления по известния начин: опитват се да им придадат законова форма. Докато престъпниците нарушават законите, правоохранителните органи ги „използват“. Как служителите на един от отделите на Московското РУОП са правели банални въоръжени грабежи? Като чрез своята агентура са установявали кои търговски фирми държат големи суми налични пари. Да речем, от пазари или магазини. Но вместо да постъпят според закона — да съобщят на данъчната полиция, — те са действали по следния начин.

Милицията като правило вербува агенти от криминалните среди. Един агент-престъпник не ви е депутат от Думата. Ту ще избяга, ту ще замине занякъде, ту, не щеш ли, ще го убият. Тогава милицията обявява за издирване своя изчезнал агент. Като лице, уж извършило престъпление. Задържат го някъде, обаждат се на оперативния работник, той пристига, взема го и действа по-нататък.

— А може ли един човек да бъде обявен за издирване без основание за това?

— Те вземат някое криминално дело и просто вписват там името, което им трябва.

— Но това е противозаконно.

— Да, но за оперативни цели се използва често: нали трябва агентът да се намери, нали е изчезнал човек. Не съвсем законен, но ефективен метод. Именно него е използвало едно от подразделенията на РУОП. Избирали някой осъждан свой агент и го обявявали за издирване като лице, извършило особено тежко престъпление. След това намирали офис, в който се стичало голямо количество „мръсни“ пари. Агентът трябвало просто да влезе в офиса и да каже на секретарката: „Искам да говоря с еди-кого си.“ — „По какъв въпрос?“ — „Ще му кажа лично.“ Задачата му била да остане поне пет минути в помещението.

Щом агентът влезел в офиса, след няколко минути вътре нахлувала милицията, задържала всички и проверявала документите им. Естествено, ръководството на фирмата се интересува: „Какво се е случило? Какъв е проблемът?“ — „Ами във вашата фирма се крие човек, обявен за издирване за маса убийства.“ Разбира се, всички са възмутени: „Та той не е от нашите хора. Не знаем как е попаднал тук.“ Милицията обаче е строга: „Всички казват така. Щеше да е странно, ако кажехте, че знаете как е попаднал тук.“

И се започва оглед с цел установяване на веществени доказателства. Естествено, намират неотчетени налични пари. „А какви са тези пари тука?“ питат. Отговарят им: „Ами… разбирате ли, така и така…“ Резултатът е: или си поделят парите, или ги вземат всичките и си тръгват. Че кой ще се оплаче? Нали парите са мръсни! Проверен метод, действа безотказно.

— Много се говори за издирване на откраднати коли.

— Седми отдел на Московската милиция, който се занимава с издирване на коли, е едно от най-доходните подразделения. Парите се правят така (ние сме работили по много сигнали срещу тях): неколцина предварително напуснали или уволнени от отдела служители създават частна фирма за издирване на коли. А седми отдел има компютър с база данни за установяване на собственика по номера. В отделението има само един телефон — можеш да си изгубиш половин ден, докато ти даде „свободно“, това го знае всеки оперативен работник. А фирмата има пряк достъп до базата данни.

Откраднатите коли обикновено се крият на големи платени паркинги. Отиват там хората от МУР, проверяват колите наред и намират една-две откраднати. Ако автомобилът е скъп, откриват кой е собственикът и предават данните му на частната фирма, на своите колеги, фирмата се свързва с потърпевшия и му предлага срещу заплащане да „издири“ автомобила му. Ако колата струва десет-петнайсет хиляди долара, „издирването“ се прави срещу три-четири хиляди. Хем вземат аванс и, ококорили едни честни очи, казват: „Ще платите останалото, когато я намерим.“ А колата вече е намерена.

Като правило човекът се съгласява, защото колата е скъпа, по-добре срещу една трета от стойността да си върне старата, отколкото да купуванова. Буквално след седмица те се обаждат на собственика и казват: „Намерихме я.“ Връщат автомобила, вземат втората половина от парите и си я поделят със служителите на милицията.

Естествено, при тази дейност рано или късно се получават сблъсъци с реалните крадци и настъпва момент, когато е по-изгодно да се разберат с тях, дори да си „договорят пая“, отколкото да ги арестуват. Защото ако ги арестуват и кражбите на коли престанат, ще секне техният източник на доходи. И в един момент границата между ченгета и бандити започва да се заличава и вече не можеш разбра кой кой е.

Имах един агент от криминалните среди. Веднъж дойде на среща направо сащисан и ми разказа следната история. Тръгнали на ресторант с един крадец. Крадецът казал: „Първо трябва да прескочим до «Шаболовка»“ — „Защо?“ — „Абе трябва да поръчам да пречукат един…“ Агентът се смаял:

„Къде ще дадеш поръчката? На «Шаболовка»?“

Спрели точно пред РУОП. Крадецът звъннал по мобилния си телефон, излязъл един служител. Ченгето взело подадената му снимка, разгледало я внимателно и я прибрало в джоба си: „Данни, адрес?“ Крадецът казал: „Всичко има, написано е на гърба на снимката. Колко ще ми струва?“ — „Ако е бизнесмен, двайсет хиляди. А ако е депутат или политик, цената може да е по-голяма, а може и изобщо да не се наемем.“

И си заминали. Моят агент попитал крадеца: „Ами аванс? Така ли се наемат, без аванс?“ А онзи отговорил: „Първо ще свършат работата, после ще им платим.“ „Ами ако ги метнеш?“ Крадецът се позасмял: „А, смея ли да ги метна тия…“