Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 5

Под командването на Генерал Едмън Дюк, бойните кораби от ескадра Алфа бяха винаги готови за сражение. Всъщност хората му направо горяха от нетърпение да влязат в битка.

Те имаха всички основания за това. Първият опустошителен конфликт със Зергите и Протосите беше заличил обитателите на няколко от периферния светове на хората, а също и на Тарсонис — столицата на правителството на Конфедерацията. Е, родната планета на Протосите, Айур, също бе изпепелена, но това не беше чак толкова голяма загуба.

Генералът мразеше извънземните от всякакъв вид.

Току-що се беше събудил облян в пот и сега седеше сред усуканите чаршафи на своята койка. През стените на каютата се долавяха тихите звуци, съпровождащи живота на огромния му флагмански кораб.

Настроението му беше лошо.

След катаклизмите на последната война, бунтовникът Арктур Менгск, водач на опасните Синове на Корал, бе поел командването над остатъците от Конфедерацията на хората и се беше самопровъзгласил за император. Дюк не го смяташе за особено почтен, нито за заслужаващ доверие. Дори не мислеше, че е талантлив. В края на краищата Менгск беше просто политик.

Но правителствата се сменяха, а военните оставаха.

Генералът просто си вършеше работата. Тъй като искаше да запази своето командване над ескадрата, Дюк без угризения правеше каквото му нареди император Арктур Първи. Беше му пределно ясно кой издава заповедите в момента.

Голяма част от неговите кораби бяха повредени в последния конфликт, включително и флагманският крайцер „Норад II“. Но оттогава императорът беше пръснал купища средства за ремонта на военната флота. Корабите от ескадра Алфа бяха поправени и обновени, оръжията им бяха проверени, амунициите — презаредени и те отново бяха изпратени в космоса.

В състава на флотилията бяха включени петнайсет бойни крайцера, множество изтребители Райф и няколко изследователски и десантни кораби. Това беше страховита бойна сила, напълно оборудвана и добре подготвена за изпълнената с опасности галактика, в която все още се спотайваха Протосите и прокълнатите Зерги.

Ескадра Алфа бе потеглила от Корал, новата столица на императора. Преди много години планетата бе опустошена от отмъщението на Конфедерацията, но Арктур Менгск се беше смял последен… а Едмънд Дюк бе запазил своето командване. Това беше всичко, което го интересуваше.

Месеци наред корабите на ескадрата бродеха из космоса, изпълняваха рутинни проучвателни мисии, отбелязваха на картите планети, подходящи за колонизиране, и изграждаха наново контактите с изгубените човешки светове. Дюк не можеше да си представи по-скучно занимание — не и за брилянтен стратег като него, нито пък за лоялните му войници.

Но политическата ситуация в новообразувания Земен Доминион все още беше нестабилна и Менгск бе избрал Имперската стража, охраняваща столичния свят, измежду собствените си приближени. Очевидно генералът все още не беше успял да убеди императора в своята лоялност — той и ескадра Алфа бяха изпратени надалече, откъдето не можеха да причинят кой знае какви неприятности.

Дюк и без това предпочиташе да стои встрани от политиката.

Ако пък онези две злонамерени раси желаеха да се върнат за още един рунд, той с удоволствие би им показал къде зимуват раците. Проклети извънземни. Генералът се надяваше, че тук, в неизследваните области, поне може да се натъкне на някоя укрепена колония на злите Зерги или на коварните Протоси без значение чия точно — и да излее върху нея своя праведен гняв. Затова донякъде беше доволен, че е далече от цивилизованите сектори близо до дома.

Преди няколко часа генералът беше издал заповед ескадра Алфа да спре в най-близкото богато на газ Веспен астероидно поле. Искаше да дозареди корабите си с достатъчно ресурси — повече, отколкото императорът беше разрешил да вземе от Корал.

По време на продължителното патрулиране, Дюк бе имал достатъчно време да прецени възможностите на обновената си флота и да проучи военния й потенциал. Флагманският му кораб, възстановеният и напълно ремонтиран „Норад II“, сега наречен „Норад III“, беше боен крайцер с ударна мощ, за която преди би могъл само да мечтае.

И сега му се искаше да има нещо, срещу което да го използва, вместо да се занимава с това отегчително… домашно по география. Наистина ли император Менгск толкова държеше да получи информация за състоянието на тези изпаднали колониални светове? Със сигурност новият владетел на Земния Доминион имаше по-важни неща, за които да мисли.

През илюминаторите на своята кабина, Дюк се загледа в оживената дейност, която кипеше в околното пространство. Войниците му се движеха експедитивно, но не защото се опитваха да впечатлят своя командир, а защото наистина бяха много добри. Той лично се беше погрижил за това.

От бледите струи сребрист газ Веспен, който ниската гравитация на астероидите не можеше да задържи, плаващите наоколо скални късове приличаха на малки комети. Около тях се суетяха космически строителни машини[1], откриваха най-мощните гейзери и изграждаха върху тях импровизирани рафинерии, които улавяха и дестилираха газовете. Машините сновяха нагоре-надолу като пчели в поле с люцерна, събираха продукцията и се връщаха към ескадрата с варели преработено чисто гориво.

Скоро корабите на Дюк щяха да бъдат готови за всичко… и все още без нищо съществено за вършене.

Работата по зареждането беше рутинна и очевидно вървеше експедитивно дори без компетентното ръководство на генерала. Въпреки това той нахлузи някаква униформа и отиде на командния мостик. Набързо провери състоянието на различните екрани, отчаяно надявайки се да намери нещо полезно, което корабите му да свършат, но уви, напразно. Излая няколко заповеди на своите офицери и се загледа в космическите строителни машини, които събираха разнообразни полезни минерали от астероидното поле.

Проточилото се мълчание бе нарушено от лейтенант Скот, оръжейния офицер на флагманския кораб:

— Генерале, сър, разрешете да Ви задам един въпрос. Мога ли да говоря свободно? — Висок, красив и прям, Скот бе много уважаван от останалите хора в екипажа.

Дюк беше отегчен до такава степен, че охотно даде исканото разрешение на младия мъж, макар да не толерираше подобни волности при нормални; обстоятелства.

— Предполагам, че имате някакъв план, нали сър? — каза лейтенант Скот. — Сигурно изчаквате най-подходящия момент за нанасяне на удар?

— Винаги имам план, синко — отговори Дюк уклончиво, тъй като не знаеше накъде бие лейтенантът.

— Какъв план, сър? Ще нападнем ли незаконно създадения Доминион, за да свалим от престола узурпатора Менгск? Или ще помогнем да бъде създадено правителство в изгнание на победената Конфедерация?

— Достатъчно, лейтенант! — разяри се генералът изведнъж. — Ако императорът чуе тези думи, ще те осъди за измяна!

— Но, сър, те са бунтовници! — Скот изглеждаше несигурен. — Синовете на Корал бяха наши врагове!

Дюк стовари юмрука си върху командната конзола на „Норад III“.

— В момента те са законното правителство на цялото човечество! Нима искаш самият аз да стана престъпник, само за да отмъстя на друга банда бунтовници? Нека ти припомня, лейтенант, че наш дълг е да се подчиняваме на заповедите на своя главнокомандващ. След унищожаването на Тарсонис и особено сега, когато най-сетне отблъснахме зергите, император Менгск е законния ни лидер! Би било добре, ако не забравяш това!

Лейтенант Скот внезапно осъзна, че би било разумно да запази всички по-нататъшни коментари за себе си.

Дюк овладя своя глас. Знаеше, че всичките му войници са нетърпеливи да нападнат отвратителните пришълци. Реши да свири на тази струна.

— Въвлечени сме в битка за оцеляването на човешката раса, лейтенант! Трябва внимателно да определяме своите приоритети.

Останалите офицери на мостика, много от които вероятно споделяха възгледите на Скот, взеха мъмренето присърце и много бързо си намериха неотложни задачи, с които да се заемат.

Генералът се облегна в командния си стол и продължи да наблюдава заключителния етап от досадните операции, изпълнявани на астероидния пояс. Един военачалник трябваше винаги да бъде съсредоточен върху крайната си цел. Но едновременно с това не биваше да пренебрегва и детайлите. Всяка битка можеше да бъде загубена заради някоя дреболия, останала незабелязана.

Ескадра Алфа винаги се беше гордяла с факта, че първа пристига на мястото на конфликта. Точно сега обаче нямаше къде да пристигне. Генерал Дюк беше отчаян от мисълта, че няма да се случи нищо интересно дори след като операцията по събиране на минерали и зареждане с газ Веспен приключи и корабите отново поемат бавната си обиколка и: космоса.

Отегчен, той се изправи и се оттегли в своите покои, предоставяйки командването на изненадания лейтенант Скот. Не виждаше никакво тактическо предизвикателство в настоящата рутинна мисия. Реши да посвети времето си на нещо не толкова досадно.

Прекара следващите три дни пред мониторите на собствения си компютър. Играеше на различни стратегически игри, стремейки се да подобри своите умения. Пускаше сценарий след сценарий и всеки път побеждаваше компютъра.

Накрая дори това започна да го отегчава. Нищо не се случваше, а генералът беше човек на действието.

Бележки

[1] Space Construction Vehicle (SCV) — работна единица на хората, ползвана при строежа на нови сгради и събирането на ресурси — Б.р.