Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 24

Протоските пехотинци разгръщаха чевръсто своя базов лагер в подножието на величествения артефакт на Ксел’Нага.

Екзекутор Коронис стоеше прав в близост до извитото крило на своя арбитър и се опитваше да следи сложната битка срещу двете враждебни раси, която се развиваше в орбита над Бекар Ро. Военачалникът поддържаше връзка с тамплиер Месс’Та на борда на флагманския кораб „Куел’Ха“, откъдето получаваше постоянен поток от нова тактическа информация.

Командирът заговори по телепатичния канал, достъпен за цялата флота, опитвайки се да окуражи своите бойци, подложени на тежък кръстосан обстрел от вероломните хора и зерги:

— Смели протоски войници, не проявявайте никаква милост към нашите врагове! Ние сме длъжни да съхраним за расата на Първородните голямото съкровище, което открихме тук! Изходът от тази битка ще определи дали ще се завърнем на Айур с триумф или със срамно поражение!

Тамплиерът Месс’Та отговори от името на всички сражаващи се протоски бойци:

— Всички знаем какъв е залогът, екзекуторе. Няма да се поколебаем дори в най-критичния момент! Разчитайте на нас!

Успокоен донякъде, Коронис се изключи и се зае с непосредствените си задачи. Знаеше, че не би могъл да остави „Куел’Ха“ в по-добри ръце, освен ако самият той не е на борда.

Придружаван от четирима други съдии, Амдор беше застанал близо до основите на конструкцията, оставена от Пътешествениците. Застанали в полукръг, всички те бяха вдигнали високо трипръстите си ръце с разтворени широко длани. Започнаха да напяват монотонно някакъв псалм, опитвайки се да доловят вибрациите на странното, светещо творение.

Коронис се приближи към тях, за да ги наблюдава. Преди да му присвоят званието екзекутор, самият той бе бил Висш тамплиер в продължение на много векове и имаше разнообразни телепатични таланти. Неговите умения му подсказваха, че в артефакта на Ксел’Нага има нещо много странно — командирът усещаше енергийните потоци, излъчвани от конструкцията, но не можеше да определи нито техния произход, нито дали те представляват някакъв вид съобщение или пък предупреждение.

Амдор се обърна към Коронис и посочи сребристите, прозрачни късове кристал, които се подаваха изпод натрошените от лавината камъни, подобно на разпръснати снежинки:

— Вижте Кайдаринските кристали! Самите те са достатъчно голямо богатство, за да ликува целият Съвет!

— Съдия, тези кристали са оставени тук от Ксел’Нага. Присъствието им доказва, че това творение е много по-ценно, отколкото си мислехме в началото!

Мислите на Амдор излъчваха неподправено задоволство, когато той отвърна:

— Екзекуторе, трябва да изследваме артефакта! Нека влезем вътре възможно най-бързо!

Коронис не считаше за разумно да се подлагат на подобен неоправдан риск:

— Първо ще изпратя група драгуни напред. Вече съм им заповядал да се подготвят.

Амдор изглеждаше разочарован, но наведе сивата си глава в знак на съгласие. Въпреки своите лични амбиции, съдията не можеше да оспори такава мъдра предпазна мярка.

Екзекуторът се обърна и изпрати мислена заповед към близкия арбитър. Рампата на големия кораб се спусна и по нея слязоха четирима драгуни. Отначало се клатушкаха неуверено, но постепенно техните тромави движения ставаха все по-плавни. Киборгите свикнаха бързо с механичните си тела и се запътиха към артефакта.

Корпусите на драгуните бяха сферични и се задвижваха от четири дълги крака, подобни на крайниците на паяк. Вътре в металните обвивки бяха трансплантирани мозъците на смъртно ранени в сражение протоски войни. Вместо да приемат безропотно смъртта, те бяха предпочели да продължат своята служба в тези механични черупки.

Краката на киборгите имаха много стави и бяха проектирани за прекосяване на пресечени терени. Те започнаха да се катерят с лекота по ронливите, почти отвесни склонове в подножието на чудноватата конструкция.

По време на дългото и безплодно издирване в космоса, тези храбреци бяха чакали бездейни. Бяха се страхували, че така и няма да имат възможност да допринесат с нещо за успеха на цялата мисия. Това би обезсмислило тяхната саможертва да се превъплътят в тези механизирани пехотинци. Сега най-сетне имаха ясна цел и задача — щяха да бъдат първите протоски изследователи, влезли в новооткрития артефакт на Ксел’Нага.

Застанали един до друг в полите на планината, Коронис и Амдор наблюдаваха как смелите им войни влизат в тайнствения лабиринт.