Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 22

Когато бойните крайцери на генерал Дюк се намесиха в орбиталното сражение, маневрата му заприлича на първокласен начален удар за разбиване при игра на билярд.

Протоските кораби и зергите се разпръснаха във всички посоки, отдръпвайки се от внезапната, неочаквана атака на ескадра Алфа. Генералът не си беше направил труда да им отправя предупреждение или покана да се предадат. Просто бе заповядал на войниците си да нанесат възможно най-големи поражения на чуждоземците.

Военачалникът извика високо от радост при първите изстрели на хората.

Оръдията Ямато поразяваха светкавично и само за миг изпариха няколко Повелителя на Зергите и един от повредените протоски носачи. Докато огромните оръжия се презареждаха за повторен удар, Дюк нареди да бъдат изстреляни всички райфове.

Генералът кръстосваше мостика на командния си кораб, наблюдаваше тактическите екрани и слушаше стегнатите рапорти на различните си подчинени. От време на време поглеждаше и към илюминаторите, за да се наслади на битката със собствените си очи:

— Някога през живота си виждал ли си такова голямо клане, лейтенант?

Всъщност, Скот и останалите войници на мостика бяха видели немалко касапници по време на приключилата неотдавна война. Конфликтът тук изобщо не можеше да се сравнява по мащаби с големите сражения тогава, примерно с битката за Тарсонис. Но това ни най-малко не помрачаваше радостта на военачалника. Той се обърна към офицера, отговарящ за комуникационните уреди:

— Свържи се със заселниците на планетата. Трябва да се осведомим за положението долу. Не смятам, че ситуацията в колониалния град може да е по-напечена, отколкото е тук, но все пак трябва да следваме получените заповеди.

— Слушам, сър — свързочникът се приведе над оборудването и започна да търси канал за връзка със заселниците на Бекар Ро.

Райфовете, изстреляни от флотата на Дюк, включиха маскировъчните си устройства и станаха невидими. Целта им бе една голяма формация от протоски скаути. Пилотите от ескадра Алфа знаеха от опит, че тези чуждоземни кораби значително превъзхождат човешките изтребители по отношение на огневата мощ. Номерът беше там, че скаутите нямаше как да използват това свое предимство срещу противник, когото не можеха да видят.

Райфовете започнаха да обстрелват протоските кораби с ракети Джемини, поразявайки техните щитове и корпуси, и дори успяха да взривят няколко от изтребителите. Формацията на скаутите започна да се огъва и накрая пилотите им се видяха принудени да отстъпят. Но тази маневра се оказа необмислена, защото така те се озоваха в близост до голяма група муталиски. Подобните на дракони зерги с охота се заеха да довършват клането, започнато от хората. Протоските скаути бяха обречени.

След като си свършиха работата, райфовете се втурнаха напред, за да търсят нови цели.

На мостика на „Норад III“, генералът размаха юмрук във въздуха и извика, радвайки се на победата. Офицерите край него също избухнаха във възгласи.

— Оръдието Ямато е презаредено и готово за стрелба, сър — съобщи Скот. За момент се заслуша в някакво съобщение, идващо от слушалката в лявото му ухо и добави: — От крайцера „Наполеон“ току-що съобщиха, че тяхното оръдие също е в готовност.

— Добре. Нека и двете оръдия се прицелят в един и същи протоски носач — заповяда генералът и се вторачи в тактическия екран пред себе си, където се виждаше голям избор от мишени. Започна да мести показалеца си от един кораб към друг, чудейки се кой от тях да атакува. Накрая си избра един и го посочи: — Този.

— Целта е набелязана, сър — каза лейтенантът. Свърза се с „Наполеон“ и предаде заповедта. По общ сигнал, двата крайцера стреляха едновременно. Мощните оръдия Ямато създаваха силно магнитно поле, фокусиращо енергията на малка ядрена експлозия в един-единствен кохерентен лъч, който поразяваше врага с опустошителен ефект. Яростната концентрирана атака на двата човешки крайцера бързо стопи щита на протоския носач. Корпусът на гигантския чуждоземен кораб не издържа и експлодира красиво на фона на кадифеночерното небе.

Дюк още веднъж изрева от радост:

— Кой би могъл да си представи, че онези бракми могат да се разпадат на толкова много чаркове!

Междувременно райфовете бяха унищожили още четири скаута. Генералът потърка месестите си ръце и хвърли доволен поглед към екипажа на мостика:

— Мисля, че вече можем да бъдем сигурни в нашата победа, момчета!

Лейтенант Скот се намръщи:

— Генерале, не прибързвате ли малко? Вижте това!

Два протоски арбитъра се приближаваха към струпаните на едно място крайцери на генерала. Едмънд Дюк ги изгледа презрително:

— И какво точно си въобразяват, че правят? Скот, нареди на „Наполеон“ и „Бисмарк“ да се приближат заедно с група от осем райфа и да разчистят терена от тази измет!

Но когато указаните крайцери се отделиха от ескадра Алфа, мракът в космоса внезапно потрепери. Арбитрите бяха изстреляли стазисно поле — енергийно одеяло, което обгърна двата големи кораба заедно с три от райфовете и ги прикова на едно място. Въпреки че бяха неуязвими за вражески атаки, докато се намираха в полето, „Наполеон“ и „Бисмарк“ на практика бяха извадени от играта.

След като стазисното покривало вече бе на място, арбитрите изключиха маскировъчните си устройства и разкриха петте носача и осемте скаута, които бяха прикривали до този момент. Протоските кораби се спуснаха върху останалите изтребители на хората като рояк побеснели стършели, излитащи от гнездо, разбутано с пръчка от глупаво дете.

Пилотите на райфовете се опитаха да се скрият зад своите невидими щитове, но един протоски наблюдател неутрализира маскировъчното им поле и отново ги направи уязвими за атака. Хората вече нямаха друг избор, освен да се бият и изстреляха всичките си ракети в последен отчаян опит да отблъснат чуждоземните врагове. За съжаление залпът не нанесе почти никакви поражения на противника, защото беше абсорбиран от напредващата плътна стена от прехващачи. Протоската флота унищожи петте райфа най-безмилостно и зае позиция за атака, готова да открие огън в момента, когато стазисното поле се вдигне…

От носачите излетяха още три дузини роботизи-рани прехващачи и веднага щом стазисното поле изчезна, започнаха да обсипват с огън самотните крайцери. „Наполеон“ и „Бисмарк“ най-сетне можеха да отвърнат на удара и оръжията им трескаво започнаха да обстрелват налитащите малки безпилотни апарати. При нормални обстоятелства прехващачите не представляваха сериозен проблем за огромните крайцери, но сега десетки от тях се бяха скупчили около човешките кораби и успяха да им нанесат значителни щети.

В това време битката продължаваше да се вихри с пълна сила. Зергите не се бяха отказали от атаката си срещу протосите, но една голяма група муталиски се отдели от основната формация и нападна ескадра Алфа още преди Дюк да успее да се притече на помощ на „Наполеон“ и „Бисмарк“. Отвратителните същества се нахвърлиха върху корабите на генерала без никакво предупреждение — просто както си летяха в космоса изведнъж завиха и връхлетяха върху тях.

Опитвайки се да променят своята тактика и да отвърнат на новата заплаха, райфовете се прегрупираха около големите кораби, но налитащите муталиски ги превъзхождаха по своята численост. Скоро един от изтребителите беше унищожен, а след това и друг избухна в яркооранжево огнено кълбо.

Командирът на ескадрилата заповяда на пилотите да включат своите маскировъчни полета. След като станаха невидими, райфовете бързо успяха да обърнат хода на сражението в своя полза, подлагайки муталиските на масиран обстрел. Една царица и множество скорджове-камикадзе се отделиха от главната битка срещу протосите и се разпръснаха в пространството, търсейки невидимите врагове.

Дюк наблюдаваше с гордост как малките му изтребители прочистват космоса над Бекар Ро от зергската сган. Скоро тъмният вакуум се изпълни с натрошени черупки и замръзнали съсиреци чуждоземна слуз.

— Сър, към нас са се насочили зергски повелители — докладва Скот. — Те могат да неутрализират маскировъчните полета на райфовете и да ги изложат на опасност. Няма ли да е по-добре, ако изтеглим изтребителите обратно?

Генералът се намръщи:

— В никакъв случай, лейтенант. Виж само какви невероятни щети нанасяме на врага.

Междувременно интензивният огън на прехващачите беше успял да унищожи „Бисмарк“, а двигателите на „Наполеон“ бяха повредени и корабът не можеше да събере достатъчно мощност, за да се оттегли в безопасност при останалата част от флота.

Зергските повелители достигнаха до бойното поле и успяха да неутрализират маскиращите устройства на ескадрилата райфове. Намиращата се наблизо царица също се приближи и изстреля широка, бързо разпростираща се паяжина от зеленикава слуз. Гъстото лепкаво вещество заля бързите изтребители и видимо забави тяхното управление, претовари детекторите им и задръсти техните оръжия. Възползвайки се от това, муталиските ги атакуваха още по-яростно от преди. После райфовете бяха връхлетени и от орда скорджове. Живите торпили започнаха да се забиват в корпусите на изтребителите и да експлодират, отнасяйки ги един след друг.

Генерал Дюк реши, че е крайно време да преосмисли своята стратегия.

— Оттегляме се! — заповяда неохотно той. — Трябва да се прегрупираме.

Лейтенант Скот отдавна очакваше тази команда и я предаде до всички бойни единици още преди военачалникът да успее да довърши своето изречение. Никой не би посмял да критикува открито генерала, но повечето от членовете на екипажа ругаеха наум прекалената му самоувереност. Бяха загубили половината райфове, „Бисмарк“ се носеше мъртъв сред космоса, а „Наполеон“ беше сериозно повреден и отчаяно се опитваше да си проправи път до основната част от формацията, непрекъснато атакуван от протоски прехващачи.

Едмънд Дюк се зае да реорганизира онова, което беше останало от ескадра Алфа:

— Искам изследователските кораби да сканират незабавно флотата на протосите! Нека видим колко от тях са все още невидими и се крият между другите като паяци в купчина дърва.

Изпълнявайки тази заповед, два от изследователските кораби излъчиха мощните си електромагнитни импулси, които се понесоха през вакуума и заляха космоса над Бекар Ро като гигантска приливна вълна, изключвайки всички енергийни щитове и полета на протоските съдове. Така противниковата флота стана уязвима — ако не за оръжията на ескадра Алфа, то поне за ожесточените зергски атаки.

Обаче натискът на муталиските върху човешката бойна формация не отслабваше. Сега дори командният кораб беше станал мишена за техните нападения. Генерал Дюк преглътна мъчително и се съсредоточи върху спасяването на собствения си задник.

— Незабавно някой от изследователските кораби да разгърне защитно поле над „Норад III“! Осигурете ни безопасност! — Командирът огледа отново ситуацията и допълни: — Прикрийте и останалите крайцери, разбира се. Изглежда, че ще се наложи да отстъпим, ако искаме да оцелеем — добави той, усещайки как думите засядат в гърлото му като парче лимон.

Генералът се загледа ядно в тактическите екрани, осъзнавайки, че флотата му е въвлечена в яростна схватка и положението е много по-тежко от това, което си беше представял в началото.