Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 19

Докато стоеше лице в лице с асимилираното чудовище, Октавия се надяваше, че у него е останало достатъчно от стария Олд Блу и то няма да я нападне. Тази илюзия обаче се изпари в мига, когато огромното същество се хвърли напред.

Тя реагира инстинктивно и се сви върху верандата. Гигантското олигавено изчадие я прескочи и падна насред ливадата. Допълнителните му кокалести крайници се протегнаха, но не успяха да я сграбчат. Острите като бръснач щипки изсъскаха, разсичайки въздуха. Стърчащите очни стълбчета се завъртяха обратно към нея, позволявайки на кошмарното куче да се ориентира за следващата си атака.

Октавия забрави за своето изтощение. Бързо се претърколи извън верандата, раздирайки ръцете си по ръждясалата ламарина. Адският цербер се понесе по чакъла, заобикаляйки колибата на Растин. Дългите му нокти разпръскваха фонтани от ситни камъчета.

Момичето се втурна в обратна посока.

— Растин! — изкрещя панически Октавия, макар да бе изгубила всякаква надежда, че старият миньор може да й помогне.

Затича се към несигурното прикритие на ниските кули на рафинерията. Мутиралият Олд Блу се понесе след нея и тя ускори темпото още повече. Вече бе на ръба на силите си. Мускулите й бяха напрегнати до скъсване, ушите й бучаха от притока на адреналин.

Успя да се добере до съоръжението и се промуши през плетеницата от тръби и метални пръти точно в момента, когато отвратителното чудовище връхлетя върху надстройката. Съществото беше твърде голямо, за да се пъхне през решетката на конструкцията и за миг тя се почувства в безопасност.

Олд Блу отново се блъсна в металното скеле и огъна тежката стомана. Двата му дълги, изтънени крайника изплющяха напред като атакуващи змии, опитвайки се да я достигнат. Гореща слюнка и слуз се плиснаха върху желязото и започнаха да цвъртят като киселина.

Без да хаби време за истерични писъци, Октавия отстъпи назад към тръбопровода и контролните уреди на рафинерията. Докато асимилираният пес се мъчеше да изкърти две опорни греди, тя намери един изпускателен вентил и го отвори докрай, поразявайки чудовището с концентриран, горещ газ Веспен.

С рев и вой съществото се метна назад, раздирайки кожата си в един заострен метален ръб.

Съзирайки своя шанс, Октавия изскочи от привидната безопасност на металното скеле и се затича към очукания трактор на стария Растин. Само да успееше да влезе вътре и да го подкара…

Беше прекосила наполовина поляната, спринтирайки с прикован върху ключалката на вратата поглед, когато изведнъж се сети, че бе възможно нацупеният стар чудак да държи машината си заключена, за да не му я открадне някой. Това изглеждаше невероятно глупаво в малка колония като Фрий Хейвън, но Растин беше непредсказуем.

Добра се до машината и дръпна дръжката, като едва не я откърти — слава Богу, беше отключена! Отвори рязко превозното средство, хвърли се върху шофьорската седалка и затръшна вратата зад себе си.

Сега Олд Блу се олюляваше — или беше ранен, или изтощен, а може би умираше от ужасяващата зараза, която пълзеше вътре в мускулестото му, покрито със синя козина тяло. Адското същество се приближаваше към нея с несигурни крачки. Мощните му челюсти тракаха във въздуха, а причудливите израстъци на гърба му шибаха във всички посоки.

Октавия опипа кормилната колона и намери бутона на запалването. Натисна го силно с палец.

Двигателят се закашля, но не запали. Превозното средство въздъхна, сякаш вече се беше предало. Момичето отново удари бутона на стартера:

— Хайде де!

Олд Блу се приближаваше все повече, криволичейки и ръмжейки.

Точно в този момент някой изкърти вратата на бараката — буквално я изтръгна от пантите и я захвърли на земята десетина метра по-нататък. Едра тромава фигура пристъпи тежко към слабата светлина, хвърляна от прожекторите на рафинерията. Новодошлият имаше човекоподобен силует — или поне беше имал такъв. Тялото му изглеждаше така, сякаш бе преправено от някой луд, който беше разполагал с твърде много резервни части, останали от най-различни животински видове.

Растин!

Израстъци и плющящи пипала се подаваха от разкъсаната, гнояща кожа на мъжа. Това, което някога бе било лицето на възрастния миньор, сега беше увиснало надолу и потънало наполовина в гърдите. Единствените познати черти бяха двете му обезумели очи — отчаяни и ужасени. Още два чифта очи — черни и покрити с люспести черупки — надничаха от раменете му и от горната част на неговия череп.

Стъпвайки тежко, Растин се придвижи мудно напред. Човешките му ръце бяха протегнати, а мускулестите чудовищни пипала отдолу се мятаха на всички страни.

Олд Блу най-сетне се добра до трактора и се спря встрани, олюлявайки се. Съдейки по това как чудовището беше разкъсвало масивните железа от конструкцията на рафинерията, Октавия предполагаше, че то може да проникне през тънкия корпус на превозното средство без никакъв проблем и да я извади отвътре като меката сърцевина на тънкокор плод.

Въпреки това младата жена заключи вратата.

Но явно създанието умираше. То рухна точно пред трактора, сякаш внимателно избирайки мястото. По кожата му, покрита със синя козина, започнаха да се образуват язви, от които закапа гной. Туловището му започна да се уголемява, като се раздуваше и пулсираше. Олд Блу вдигна разкривената си муцуна и от нея се изтръгна протяжно, слабо скимтене.

Октавия натисна бутона на стартера отчаяно. Двигателят започна да стърже и да припуква, опитвайки се да набере обороти, още малко и щеше да запали…

Накланяйки се на една страна, Растин слезе от верандата пред своята барака и се запъти към паркирания трактор с тежки крачки и протегнати напред ръце.

Олд Блу потръпна от болка и нададе последен жаловит вой.

Двигателят на превозното средство най-после изрева и без да губи нито миг, Октавия включи на скорост и потегли рязко, разхвърляйки камъни и чакъл във всички посоки.

Зад нея асимилираното туловище на Олд Блу избухна в експлозия от мощни газове — късове кървава плът и пръски слуз се разлетяха на всички страни. Ударната вълна и облаците от отровни изпарения застигнаха трактора и го разтърсиха здраво. Стъклата издрънчаха. За щастие шофьорската кабина остана херметически затворена, въпреки че съсиреци кръв опръскаха прозорците и вратите.

Подложен на яростната атака, капризният двигател се закашля и почти спря, но Октавия подаде газ и го накара да заработи отново, а после подкара бързо напред, отдалечавайки се от фермата на Растин.

Зад нея бившият миньор стоеше сякаш в отчаяние, чудовищните му крайници се мятаха, а човешкото му лице ридаеше от мъка по мъртвото му куче.

Октавия се беше отдалечила на половин километър и вече се чувстваше почти в безопасност. Изведнъж земята пред нея започна да се надига, разцепи се и закипя, раждайки същества, сякаш взети от най-дълбоките й кошмари. Две гигантски влечугоподобни изчадия се извисиха над раздрънканото й превозно средство. Приличаха на огромни кобри с кокалести глави, зъби като кинжали и пламтящи очи, в които имаше твърде много интелигентност.

Звездната светлина проблясваше по облите черупки на новите чудовища, докато те се приближаваха от двете й страни. Съскаха и тракаха със зъби, докато се приготвяха да я нападнат, посягайки с тежко бронираните си, подобни на коси крайници.

Момичето започна да криволичи с трактора — опитваше се да избегне атаката. Остана изумена от маневреността на тромавото на пръв поглед превозно средство. Успя да се провре покрай двете същества, а земята зад нея завря отново и отдолу се надигнаха още нападатели.

Чудовищата се приведоха напред и изстреляха порой дълги, подобни на копия шипове, които обсипаха задната част на трактора. Някои от тях пробиха металната кабина и се подадоха от вътрешната страна.

Октавия не посмя да забави ход и да провери за повреди. Докато се носеше главоломно, натиснала до дупка педала за газта, още един залп смъртоносни шипове се посипа по трактора, превръщайки го в огромно подобие на игленик.

Младата жена продължи да кара бясно по посока на далечния град. С всяка изминала секунда разстоянието между нея и рафинерията се увеличаваше. Все още не можеше да повярва, че е оцеляла. Знаеше единствено, че трябва да се добере до Фрий Хейвън и да предупреди колонията.

Ако бе останал някой, когото да предупреждава.