Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (2)

— Сър! Протоски кораби! — извика лейтенант Скот и показа на тактическия екран чуждоземната флота, спотаена над Бекар Ро.

— Подгответе оръдията Ямато за стрелба! — заповяда генерал Дюк. — Време е да сритаме няколко чуждоземни задника!

В този миг над хоризонта се показа отвратителен рояк от насекомоподобни извънземни. Командирът ги беше виждал и преди:

— Зергите! По дяволите, съюзили са се с Протосите!

Носачите започнаха да изстрелват вълни от прехващачи. Те се насочиха право към връхлитащите зерги. След секунда двете сили се сблъскаха. Бойното поле се превърна в хаос от енергийни лъчи и експлодиращи корпуси.

— Не мисля, че това е особено здрав съюз, сър.

— Ще бъда много щастлив, ако се избият взаимно — изръмжа генералът. — Мразя ги всичките.

Малките роботизирани прехващачи бяха като рояк жилещи насекоми, сеещ смърт сред масивните повелители. Като видяха многобройните си загуби, зергите вкараха в боя ято скорджове. Безразсъдни и непоколебими, те се насочваха право към големите кораби и експлодираха, отнасяйки ги със себе си.

Дюк наблюдаваше бойните действия и мислено аплодираше унищожаването на всеки кораб.

— Внимание, ескадра Алфа! — прокънтя гласът му. — Заемете позиции! Ще атакуваме, докато са заети да се бият помежду си!