Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 27

Извън града, във фермата на стария Растин, бараката и съоръженията на рафинерията бяха еволюирали. Сега те бяха изцяло покрити с жива, органична материя.

Твърди хитинови стени бяха израснали, оформяйки заплетени, криволичещи лабиринти. Образуванията следваха генетичния модел на зергския кошер и изграждаха форми, които никое човешко същество не беше в състояние да разбере. Подобната на плесен биомаса на пълзящото вещество продължаваше да се разстила по неравната земя, като абсорбираше минерали от почвата и ги превръщаше в хранителни вещества.

Единствената цел на това място беше отглеждането на стотици нови ларви, които после щяха да се видоизменят и превърнат в някой от различните видове зерги.

При пристигането на рода Кукулкан, на Бекар Ро се бяха приземили много царици, но само една от тях беше останала в люпилнята, създадена във фермата на Растин. Сега тя стоеше на пост близо до входа. Знаеше много добре каква роля й е отредена в тази мисия. Сара Кериган, Кралицата на остриетата, беше запечатала своите инструкции в мозъците на повелителите на рояка, а те контролираха пряко всички царици. На свой ред цариците ръководеха търтеите, които сновяха наоколо и събираха минерални ресурси. Първоначалната им задача беше да изградят пълноценен кошер, преминавайки през междинната фаза на леговището.

Новата люпилня разполагаше с голямо разнообразие от слуги и защитници. Търтеите бяха като огромни насекоми — изпълняваха задълженията си прилежно, следваха инструкциите точно и бяха изключително лоялни. Ларвите израстваха бързо и от бодливи личинки се превръщаха в свирепи зерглинги и хидралиски. Новородените, подобни на дракони муталиски кръжаха в небето, готови да избълват киселина върху всеки враг.

Сред излюпените наскоро бойци имаше и няколко невиждани досега светлосини същества. Царицата беше послушала древните си инстинкти и бе създала нова експериментална порода, чийто родоначалник беше домашният любимец на Растин.

По време на цялото си съществуване зергите бяха завладявали други раси, от чиито гени бяха копирали най-полезните черти и ги бяха включвали в своя собствен генетичен код. Когато роякът бе асимилирал стария миньор и неговото куче, царицата беше открила в големия пес някои способности, които расата не притежаваше. Засега.

Въпреки че Олд Блу беше станал жертва на първоначалната асимилация, царицата бе запаметила неговото ДНК и беше започнала да експериментира с него. Беше заложила в няколко от новите ларви телесната форма на кучето и най-вече невероятно острото му обоняние, като бе добавила и различни черти от други видове зерги. В резултат се получиха зверове с огромни тела, които много приличаха на покритото със синя козина животно, но имаха ред допълнителни органи и крайници, които биха учудили неимоверно всеки кинолог[1].

Междувременно търтеите продължаваха да изпълняват неуморно своите задачи. Ровеха дълбоко в земната кора под старите съоръжения на рафинерията, преместваха големи скални късове и накрая успяха да събудят и четирите гейзера. После едно от съществата се видоизмени в екстрактор и застана над струите ценен, богат на енергия газ. Съоръжението започна да улавя изливащия се газ Веспен и да го събира в мехури, направени от собствената му тъкан. Така опакованата суровина се пренасяше в люпилнята. Там част от нея се използваше за създаване на нови попълнения към завоевателната армия, а остатъкът подхранваше онези бойни единици, които консумираха веществото и извличаха от него енергията, необходима, за да изпълняват пълноценно своите функции.

Новородените зерги се заравяха дълбоко под земята или се разпръсваха по повърхността — една разпростираща се все по-надалече несъкрушима армия. Въпреки че асимилирането на колониалния град се беше оказало сериозно предизвикателство, то бе само малка част от цялостната завоевателна стратегия на рода Кукулкан.

Човешките заселници бяха потенциален източник на ресурси, но също така можеха да затруднят изпълнението на плана на Кериган. В крайна сметка те нямаха чак толкова голямо значение и затова бяха оставени на спокойствие.

Основната цел на зергите беше друга — тя лежеше отвъд хребета, в съседната долина, близо до мястото, където военните части на протосите се бяха приземили…

* * *

Подобните на огромни паяци драгуни потънаха във вътрешността на величествения артефакт на Ксел’Нага.

Но докато екзекутор Коронис чакаше доклада за техния първоначален оглед, сухопътните му войски бяха вдигнати по тревога. Групите патрулиращи зелоти отстъпиха предпазливо към корабите, когато повърхността на долината започна да се тресе и напуква.

Внезапно, изскачайки от дълбоко изровени тунели, изпод земята се появи цяла орда зерги. Двайсетина хидралиски атакуваха веднага, изстрелвайки порой от отровни шипове, които мигновено погубиха най-близките протоски войници.

Зелотите закрещяха и се втурнаха самоотвержено напред. Въпреки че все още не бяха достигнали до най-високите нива в Кала, те бяха безжалостни войни, фанатично посветени на защитата на своята раса. Подсилени с кибернетични присадки, зелотите носеха усъвършенствани енергийни костюми с извити раменни пластини и нагръдници, а ръцете и краката им бяха защитени с дебели метални предпазители. Вътре в броните им бяха монтирани мощни усилватели, които улавяха енергията на бойците и я концентрираха в смъртоносни псионни остриета.

Екзекуторът се окопити бързо и започна да сипе заповеди към своите подчинени. Протоските сухопътни войски се раздвижиха и заеха позиции, за да отвърнат на внезапното нападение. Командирът пусна в ход бавните, но смъртоносни рийвъри, които започнаха да сеят смърт сред левия фланг на врага. От корабите изпълзяха още две дузини драгуни, които веднага започнаха да обстрелват прииждащите на тълпи зерглинги.

Без да се поколебае, предната редица зелоти изпълни заповедта на своя командир — войните се пожертваха и се врязаха дълбоко във вражеските редици. Зергите се хвърлиха да ги разкъсват и се събраха в компактна маса. Точно този момент очакваше Коронис.

Застанал на скалистата земя в подножието на огромния пулсиращ артефакт, екзекуторът съсредоточи цялата си телепатична енергия. Възнамеряваше да използва едно от своите най-мощни оръжия. Беше го овладявал и усъвършенствал десетилетия наред.

Гигантските Кайдарински кристали, разпръснати около обекта на Ксел’Нага, засветиха с вътрешен пламък и започнаха да вибрират. Дори миниатюрни парчета от този скъпоценен минерал бяха способни да концентрират и усилват мисловните потоци. Никой нямаше представа какво могат да сторят огромните късове наоколо…

Изпълнен с енергия, пращящ вятър развя робата на екзекутора и тя заплющя около него като гневен пламък. Очите му светеха като миниатюрни слънца, когато той освободи най-опустошителната псионна буря, която беше постигал някога. Бушуващата стихия връхлетя скупчените на едно място зерги и ги разпиля. Невероятно задоволство изпълни командира, когато оръжието му погуби мигновено почти цялата вражеска войска.

Изтощен, Коронис приседна на земята. Вятърът утихна, а светлината в Кайдаринските кристали започна да бледнее.

Но сражението изобщо не беше приключило. Екзекуторът примигна смаяно, когато видя как още участъци от земната кора се разпукаха, бълвайки безчет нови врагове.

Зелотите отново се хвърлиха в атака с включени псионни остриета. Очевидно битката едва сега започваше. Коронис заповяда на носачите да се спуснат долу и да образуват солидно укрепление около творението на Ксел’Нага. Основната задача на протосите бе да защитят безценното съкровище, оставено от Пътешествениците.

Но точно в момента на екзекутора му се струваше, че тази задача е почти неизпълнима. От възвишението, на което са намираше, командирът имаше идеална гледка към безчислените редици на прииждащия враг…

Бележки

[1] Кинолог — човек, изучаващ различните кучешки породи; в преносен смисъл — любител на кучетата — Б.р.