Серия
StarCraft (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of the Xel’Naga, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 32

Въпреки че тунелите бяха ниски и криви, вътрешността на мистериозното творение на Ксел’Нага се превърна в бойно поле досущ като пустинната долина отвън.

По заповед на повелителите на рода Кукулкан, няколко групи зерги си проправиха път през защитата на протосите и навлязоха в лабиринта от овални проходи, издълбан в зеленикавото вещество, от което беше изградена огромната конструкция. Веднага щом научи за дръзката атака, съдия Амдор изпрати отряд от зелоти по петите на чудовищата.

В това време оцелелите членове от отряда на лейтенант Скот се промъкваха навътре през тунелите, правеха снимки и записваха данни за строежа на артефакта, за да могат после да ги предадат на генерал Дюк, заедно с цялата разузнавателна информация, която бяха събрали до този момент.

Голиатите се бяха привели, за да могат да се промъкват под ниските сводове, а броните им потракваха, докато се придвижваха напред със заредени и напълно готови за стрелба оръжия. Стените на лабиринта бяха осеяни със заострени кристали, излъчващи странна, неземна светлина. През всичките години, прекарани в служба на най-различни планети от Конфедерацията, Скот беше виждал какви ли не чудновати пейзажи и умопомрачителни форми на живот, но никога не бе стъпвал на място, дори бегло наподобяващо това.

Офицерът се беше научил да преценява ситуациите от пръв поглед и да се доверява на своите инстинкти. Точно сега, същите тези инстинкти му нашепваха, че отпред ги чакат големи неприятности. Навлезли дълбоко в непозната и тайнствена територия, заобиколени от враждебно настроени чуждоземци, командосите не можеха да се надяват на никакви подкрепления. Беше напълно вероятно всички те да оставят костите си тук.

Лейтенант Скот се постара да потисне лошите си предчувствия. Единственото, което би могъл да постигне, ако се държеше нервно или показваше открито своето безпокойство, бе да понижи допълнително и без това разклатения морал на своите бойци.

Отрядът продължаваше да върви начело с крачещите канонерки. Когато завиха покрай един необичайно остър ъгъл, войниците се натъкнаха на група зерги, устроили засада в тесния коридор. Десетина зерглинги се хвърлиха моментално в атака. Двата хидралиска зад тях ги последваха незабавно, размахали своите подобни на коси горни крайници.

Лейтенантът не се поколеба нито за миг:

— Огън!

Хората му вече бяха натиснали спусъците наполовина. Под ниските сводове на тунела отекна оглушителна канонада. Файърбатите заляха с пламъци няколко от летящите към тях зерглинги и ги превърнаха в малки огнени топки, които се разбиха в кристалните стени и оставиха по тях мазни петна димяща слуз.

Голиатите насочиха оръжията си към единия от хидралиските. Едрокалибрените оръдия покосиха зерга почти моментално, но в предсмъртната си агония той успя да изстреля цял облак от своите отровни шипове. Трима от морските пехотинци паднаха мъртви, заприличали на окървавени игленици от забилите се в тях бодли.

Останалите хора изреваха и се втурнаха напред в отмъщение. Крещяха и изпразваха пълнителите на своите оръжия в чудовищата. Лейтенантът също вдигна гаусовата си пушка и се присъедини към битката.

Докато хората изливаха цялата си ярост върху останалите зерги, от някакъв страничен тунел се появи един исполински ултралиск. Звярът беше същински гигант, от чиято уродлива глава стърчаха остри като бръснач бивни. Два файърбата се обърнаха към него и го заляха с огън, но пламъците не забавиха дори за секунда огромното същество. То замахна с бивни и ги разполови, разплисквайки навсякъде вътрешностите на нещастните войници, а после тръгна тежко напред — огромна и непреодолима сила, готова да смаже своите противници.

— Формирайте защитен полукръг! — изкрещя Скот. — Веднага!

Морските пехотинци се скупчиха близо един до друг и започнаха да стрелят по чудовището, изпразвайки пълнител след пълнител. Двата останали голиата, чиито дрънчащи брони бяха частично повредени от засегналите ги шипове, също се включиха в канонадата. Файърбатите се приближиха до гигантския зерг и пуснаха в действие своите огнехвъргачки.

Без да се интересува от огромните поражения, които хората нанасяха по тялото му, окървавеният, димящ ултралиск продължи да вилнее. Той размаха отново острите си бивни и разсече един след друг тримата оцелели файърбати.

Единият от голиатите атакува съществото, като безспирно го обстрелваше от упор с автоматичното си оръдие. Мощните заряди пробиха огромна дупка в тялото на гигантския зерг, но въпреки това той успя да разсече дебелата броня на канонерката и да разкъса на парчета пилота й.

Лейтенант Скот виждаше как числеността на отряда му стремително намалява, но не заповяда отстъпление. Вместо това продължи да изпразва пълнител след пълнител в ултралиска, който пое мудно към последния повреден голиат. Тежко бронираната канонерка и последните петима оцелели морски пехотинци започнаха да отстъпват бавно назад, като не преставаха да обстрелват огромното тромаво същество, докато най-накрая то се сгромоляса на земята, премазвайки един стенещ, ранен войник.

Тишината се стовари тежко върху оцелелите бойци. Лейтенантът се вторачи изумен в лежащата пред него касапница. Пое дълбоко въздух, за да прогони страха, и се постара да събере цялото си хладнокръвие. Трябваше бързо да вземе решение какво да предприемат оттук нататък, преди подчинените му да са се поддали на паниката.

— Напред! — изкомандва той и пое надолу по коридора, без да поглежда към падналите си другари. Малката група го последва мълчаливо.

Беше му заповядано да разбере какво се крие в недрата на този странен чуждоземен обект и той не възнамеряваше да се връща, преди да го е сторил. Но предчувствието продължаваше да му нашепва, че мисията им тепърва предстои да стане трудна.