Реймънд Фийст
Принц на кръвта (19)

Глава 18
Триумф

Слугата се поклони.

Боррик, Ерланд и спътниците им влязоха в малка градина и слугата ги подкани да седнат на меки възглавнички край една великолепна маса, отрупана с всевъзможни деликатеси и превъзходни вина. За Гуда и Накор съответно бяха осигурили изстудена кана тъмна бира и топла кана светъл ейл и гостите започнаха, без да чакат домакинята си.

Когато влезе носилката на императрицата, всички понечиха да се изправят, но тя им махна да си останат по местата и каза:

— Толкова рядко ми се случва напоследък да прекарам малко време без официалности. Обожавам тези мигове. Седнете, седнете. — Носачите поставиха носилката — по-скоро кресло — до ниската маса и излязоха.

Малко след това влезе Шарана и седна между баба си и Ерланд. Усмихна се на Боррик, който я огледа с открито и откровено одобрение. Боррик сега си беше облякъл своите дрехи, от вързопите, които не бяха откраднати от разбойниците в пустинята. Косата му беше с естествения си цвят, след като измиха боята с нещо гадно, осигурено естествено от Накор. Гуда и дребният факир бяха с нови фини халати.

— Дощя ми се да си побъбрим малко по-неофициално, преди отново да започне тази жалка история с празненствата. Не мога да повярвам, че ще трябва да изтърпим още повече от месец „веселби“.

— Аз дори се изненадах донякъде, че се разпоредихте да продължат, ваше величество — каза Ерланд.

Старата жена се усмихна.

— Заговорът на Нироме нямаше да е нищо в сравнение с неприятностите, които щях да предизвикам, ако се бях опитала да прекратя празненствата, Ерланд. Владетелите и господарите може и да се стремят към повече власт и земя, но обикновените поданици се интересуват само от забавленията си. Ако се бяхме опитали да им ги отнемем, щеше да се лее кръв по улиците… Вие ми приличате на съвсем обикновен човек, Гуда Буле. Права ли съм?

Гуда, който се чувстваше доста неловко сред толкова важни особи, отвърна:

— Самата истина, ваше величество. Повечето хора не биха създавали големи проблеми, ако имат добра храна, покрив над главите си, добра жена в леглото от време на време и повечко веселба. Инак — само главоболия.

Императрицата се засмя.

— Философ. И то сериозен. — И каза на другите: — Не мога да ви опиша колко ми е забавно с него. — Старицата въздъхна. — Май отдавна съм забравила да се забавлявам.

Обърна се отново към Гуда и каза:

— Е, каква ще ти е наградата за това, че помогна да спасим империята?

Гуда много се притесни и Боррик отвърна вместо него:

— Аз съм му обещал десет хиляди златни екю, ваше величество.

— Готово — рече тя. — И още толкова от нашата съкровищница. Не би ли пожелал да останеш да стегнем Вътрешния легион, Гуда? Имам много вакантни служби, а след признанията на Торен Сие сигурно ще станат още повече.

Гуда се усмихна плахо, притеснен, че трябва да откаже такова височайше предложение, но все пак отвърна:

— Съжалявам, ваше величество, но мисля да си взема парите и да отворя някой хан, в Яндовай да речем. Времето там е хубаво и е доста спокойно. Ще си взема две хубави слугинчета и може дори да се оженя за едното, да ми народи синове. Доста съм стар вече за приключения.

Императрицата се усмихна топло и каза:

— Завиждам ти за скромните амбиции, войнико. Ще си поживееш добре, разказвайки историите си в гостилницата вечер. Но аз съм ти задължена и ако някога ти потрябва нещо, просто се обади.

Гуда сведе глава.

— Благодаря, ваше величество.

— А ти, дребосъко — каза императрицата на Накор. — Как можем да се отблагодарим за твоето участие във всичко това?

Исаланецът отри пяната от устата си с опакото на ръкава и рече:

— Може ли да получа един кон? Една едра черна кобила, да речем? И един хубав син халат, който да си облека, като я яхна?

Императрицата се засмя.

— Хиляда коне ще получиш, стига да искаш.

Накор се ухили.

— Не-не, един ще свърши работа, благодаря. Трудно е да язди човек повече от един едновременно. Но един красив черен кон и един хубав син халат — и отново ще стана Накор Синия ездач. Това ще е чудесна работа.

— Нещо друго? Злато? Дворцова служба?

Накор бръкна в торбата и извади тесте карти. Размеси ги и рече:

— Докато си имам картите, злато не ми трябва. А ако приема служба в двора, няма да имам време да си яздя коня. Благодаря ви, но не.

Императрицата изгледа втренчено и двамата и каза:

— Двамата най-свестни образи, които са влизали в този дворец през целия ми живот, и аз да не мога да задържа дори единия… Ех — добави тя и се подсмихна. — Ако бях все още на годините на Шарана, щях да намеря начин да ви задържа.

Всички се засмяха, а императрицата каза:

— Лорд Джеймс, съжалявам, че се налага да обърна разговора към по-сериозни неща, но намерихме тялото на вашия приятел. Тленните останки на барон Локлир ще бъдат приготвени за връщане в Крондор и почетен ескорт ще го придружи до бащините му имения в Края на сушата. Империята е готова да заплати всякакви репарации, които вашият крал може да поиска. Барон Локлир беше благородник на Кралството и наш гост; безопасността му беше наше задължение, а ние не го изпълнихме.

Джеймс отвърна:

— Мисля, че принц Арута и кралят ще разберат. — Замисли се за миг. — Още като тръгвахме насам знаехме, че ще има рискове. Това е цената, която плащаме за привилегиите си.

Императрицата го изгледа проницателно.

— Вие от Кралството сте странни хора. Твърде на сериозно приемате този свой възглед за задълженията на знатното съсловие и за Великата свобода.

Джеймс сви рамене.

— Великата свобода дава дори на тези с най-ниско потекло права, които благородниците не могат да ограничат. Дори и кралят не е над закона.

— Бррр — потръпна насмешливо императрицата. — Тръпки ме полазват от това. Идеята, че не мога да заповядам каквото си пожелая, ми е… чужда.

Боррик се усмихна.

— Ние сме различни. Ерланд и аз, всеки от нас по свой начин, научихме много неща с идването си тук, докато живяхме сред „чужди“. — Боррик погледна към принцесата, чиято прозрачна роба не можеше да скрие нищо от красотата й, и сухо добави: — Макар по всичко да личи, че уроците на брат ми ще да са били доста по-приятни.

— А сега какво ще стане? — постара се да смени темата Ерланд. — Искам да кажа, с вас и с вашия син?

— Авари винаги е бил твърдоглаво момче — отвърна императрицата. — Тъкмо затова не е подходящ да управлява Кеш след като умра.

Джеймс погледна Шарана.

— Значи за ваша наследница ще бъде обявена принцесата?

— Не — отвърна императрицата. — Колкото и да си я обичам, Шарана не притежава необходимия характер за владетелка. Може би ако поживеех още двадесет години, щеше да се научи достатъчно, но се съмнявам, че ще преживея и половината. — Шарана понечи да възрази, че ще преживее, но императрицата й махна да замълчи. — Стига. Вече съм на седемдесет и пет и съм много уморена. Нямате си представа колко много може да се умори човек, след като е носил на плещите си тежестта на пет милиона човешки съдби всеки ден, в продължение на цели четиридесет и седем години. Аз получих трона, когато бях по-млада от майка ти, дано боговете й дадат покой. Бях едва на двадесет и осем, когато слабото сърце на майка ми спря да бие. — Императрицата замълча и във въздуха остана да виси нотка на горчивина. — Не, провъзгласяването за наследник не е никакъв дар. — Старицата погледна Боррик, Ерланд и Джеймс и каза: — Ако можех да разполагам с един от вас тук, нямаше да се боя толкова за бъдещето на своя народ. — Посочи Ерланд и рече: — Ако можех само да задържа теб тук, момче, да те обявя за наследник и да те оженя за Шарана. Каква хубава бъркотия само щеше да се получи, нали? — Засмя се, но физиономията на Ерланд показа, че не вижда в повдигнатата тема нищо смешно.

Забелязала отчаянието му, тя каза на принцесата:

— Момиче, отведи го настрана и си поговори с него. Ще прекарате още няколко седмици заедно и трябва да се разберете. Хайде.

Шарана и Ерланд станаха и се отдалечиха, а императрицата продължи:

— Шарана не може да се омъжи за човек, който не е от истинската кръв, иначе тук на платото ще се вдигне революция и Авари ще стане следващият император. А и бездруго поддръжката ни е слаба.

Джеймс прецени всичко, което знаеше за двора, и каза:

— Значи ще я омъжите за Диигаи?

Очите на императрицата се разшириха от задоволство.

— Умник си ти. Колко бих искала поне теб да задържа тук, но съм сигурна, че вашият крал ще възрази. — Погледна Гамина и добави: — А и с тази дама до тебе, която може да чете мислите на тези, с които преговаряш… това е цяло съкровище, графе. Да не забравя само да ти забраня завинаги да стъпваш повече в империята. Твърде опасни сте двамата, за да ви позволя да дойдете отново тук.

Джеймс не разбра дали се шегува.

— Да — продължи тя. — Ще я омъжа за най-големия син на лорд Джака. Никой от истинската кръв, освен може би Авари и шепа негови най-ревностни поддръжници, няма да възрази Диигаи да е следващият, който ще седне на Трона на Светлината. А с мъдрите съвети на баща си той ще израсте и ще стане добър владетел.

Погледна за миг след отдалечаващите се Ерланд и Шарана и въздъхна:

— Струва ми се, че всичко свършва добре. — Обърна се към Боррик. — Знам, че когато ти станеш владетел на Островното кралство, ще имаш до себе си брат, който винаги ще си спомня за този двор с известна привързаност. А в лицето на Диигаи Кеш ще има владетел, който ще се чувства задължен към вашия дом. — Боррик сведе глава разбиращо — Джеймс му беше разказал за случката с Диигаи и лъва и за намесата на Ерланд — и отвърна:

— Надявам се, че докато аз управлявам Островното кралство, Кеш ще ни смята за свой приятелски съсед на север.

Пръстите на Лакейша забарабаниха по облегалката на креслото и тя промълви:

— Дано да е така. Боя се, че ще си имаме неприятности с непокорните си поданици отвъд Огърлицата. Долен Кеш вече трудно понася игото си.

— Ако позволите да вметна — каза Джеймс, — просто свалете игото, ваше величество. Там живеят много способни хора, които ще са готови кръвта си да пролеят във вярна служба към вас, ако се наложи, но тъй като не са от истинската кръв, са лишени от правото да се издигат до висок ранг в двора. Едва ли сте разполагали с по-ревностен служител и с по-проницателен ум от бившия ви посланик Хазара-Хан, а човекът, който беше наш съпровождач тук, лорд Абу Харез, твърде много ми напомня за него. Да лишите такъв човек от възможността да ви служи само заради произхода му ми се струва… загуба.

— Може и да сте прав — отвърна императрицата. — Но си има граници, графе. Старите нрави отмират трудно и тук, на служба при мен, има хора от истинската кръв, които са готови да умрат, но не и да приемат такива промени. А поне засега не бих могла да нарека положението ни най-добро. Нямам представа доколко синът ми е бил в съюз с Нироме, но ако наистина не е знаел какво върши Нироме уж в негова полза, то е било само защото е предпочел да остане сляп, глух и ням. Не, засега не може и да се мисли за революционни промени.

— Но в такъв случай запомнете предупреждението ми — каза Джеймс. — Боя се, че революцията ще се окаже единствената алтернатива.

Императрицата помълча дълго и накрая отвърна:

— Ще помисля над това. Животът ми все още не е свършил. Може би времето ще ми стигне.

Всички около масата се умълчаха с надеждата, че ще е така.

 

 

Ерланд стисна силно ръката на принцесата и каза:

— Какво имаше предвид баба ти с това, че трябвало да се разберем?

— Тя знае колко ми е приятно с теб в леглото — каза Шарана. — Но ще се наложи да се показвам все по-рядко с теб пред хората.

— Защо?

— Защото ще бъда венчана за сина на лорд Джака, Диигаи. Баба го е решила. Така бунтовните владетели ще си получат своя мъж владетел, а тези от истинската кръв ще си имат своя император с истинска кръв. Нали знаеш, той ми е братовчед, така че е от семейството.

Ерланд тъжно извърна поглед настрани.

— Знаех си, че е невъзможно да останем завинаги заедно… и все пак…

— Какво?

— Обичам те, Шарана. И винаги ще те обичам.

Момичето го прегърна и го целуна страстно.

— И на мен ти много ми допадаш, Ерланд. Хубаво е да знам, че ще си толкова близо до трона на Островното кралство, когато аз ще седя до императора.

Ерланд изпита разочарование, че признанието му не бе предизвикало по-ентусиазиран отклик.

— Казах, че те обичам.

— Да — отвърна Шарана и широко отворените й очи се приковаха в неговите. — Чух те.

— Това нищо ли не означава за теб?

— Разбира се, че означава. Много е хубаво. Току-що го казах. Какво друго имаш предвид?

— Хубаво ли? — Ерланд извърна очи настрани и стомахът му се вледени. — Нищо нямам предвид.

Тя отново го притегли към себе си.

— Престани. Държиш се много странно. Каза ми, че ме обичаш. Аз ти казах, че ми допадаш. Всичко това е много хубаво. А ти се държиш все едно че нещо между нас не е наред.

Ерланд се засмя горчиво.

— А, всичко си е наред. Само дето жената, в която съм влюбен, ще се омъжи за друг.

— Казваш „жената, в която съм влюбен“, сякаш никога няма да се влюбиш в друга.

— Точно така го чувствам.

— Но това е глупаво чувство, Ерланд. — Шарана хвана ръката му и я сложи на гърдите си. — Усети сърцето ми. Усещаш ли как тупка?

Той кимна, усетил как кръвта кипва в тялото му от мекотата на гръдта й под ръката му.

— В сърцето ми има място за много хора. Обичам баба си и обичах мама и татко, докато бяха живи. Дори вуйчо си обичам, въпреки че той понякога е странен. Обичала съм други момчета преди теб и със сигурност ще обичам още. Любовта към един не отнема нищо от другите. Нима не разбираш?

Ерланд поклати глава.

— Просто нравите ни са твърде различни. Ти ще се венчаваш за друг и въпреки това ми говориш за любов и с други.

— Но защо не? Аз ще съм императрица и ще мога да обичам всеки, за когото преценя, че заслужава любовта ми. Същото ще бъде и с Диигаи. Много жени на истинската кръв ще искат да спят с него. Да имаш дете от императора е голямо нещо.

Ерланд се засмя.

— Явно просто не те разбирам. Все едно, няма да създавам никакви трудности на теб и Диигаи.

Тя го изгледа озадачено.

— Трудности ли? Не разбирам за какво говориш. Аз ще трябва да изкарам няколко нощи с него, за да свикне с представата, че е съпруг на внучката на императрицата. И ако бъде обявен за наследник, ще трябва повечето време да се явявам публично с него. Но докато сте при нас, повечето си нощи ще прекарам с теб. Стига все още да желаеш да идваш при мен.

Ерланд се почувства по-объркан от всякога.

— Не знам. Но ми се струва, че няма да ми е лесно да се откажа.

Тя се размърда под ръката му, отърка се сластно в него и го прегърна силно.

— Така си и мислех. — Целуна го и рече: — Я ми кажи, двамата с брат ти много ли си приличате?

Той се дръпна и се засмя:

— В повечето неща. Но някои неща просто няма да делим!

Шарана се нацупи.

— Жалко. Иначе щяха да се отворят доста интересни възможности.

 

 

Конният ескорт пред градските порти на Кеш беше готов. Край крепостната порта все още висеше и се полюшваше от вятъра празната метална клетка, в която бяха държали Нироме — мрачно напомняне за съдбата на изменниците. Бившият благородник от истинската кръв бе висял тук два дни, изтърпявайки изтезанията и подигравките на всички минувачи, решили да спрат и да се погаврят с нещастника. А немалко бяха хората, на които допадна представата, че един от истинската кръв е така унизен.

Хилядна тълпа се беше стълпила по улиците, когато го свалиха от клетката, принудиха го да яде солен хляб и да пие оцет, смесен с вода, след което го подкараха с камшици като животно към блатата покрай Овернската глъбина. Там го посякоха и го хвърлиха на крокодилите под радостните възгласи на гражданите. Ерланд и Боррик бяха отклонили поканата да присъстват на това зрелище. Принц Авари го беше гледал и никой не беше сигурен дали го е направил, за да бъде свидетел на висшето правосъдие, или за да чуе дали Нироме няма да издаде още привърженици на Авари. Сред хората бе останало силното усещане, че дебелият благородник е отнесъл в смъртта си още много тайни.

При портата ги чакаше новопровъзгласеният принц Диигаи в колесницата си. Шарана бе до него, — стоеше гордо до лявото рамо на бъдещия си съпруг. Зад тях се бяха подредили множество кешийски благородници, дошли да се сбогуват с гостите си.

Ерланд спря коня си и каза:

— Лек ден, ваши височества, лек ден на всички ви, господа.

Шарана му се усмихна топло.

— Лек ден и на вас, ваше височество.

— Трогнати сме, че благоволихте да излезете да се видим на тръгване — каза Боррик.

— Ваше височество, дължим ви много — каза Диигаи. — Ако изобщо можем някога да ви се отплатим, само ни съобщете.

Боррик отвърна с поклон.

— Щедър сте, ваше височество. Надявам се, че приятелството, което започнахме тук, ще продължи.

— Ще ми липсваш, Ерланд — каза Шарана.

Той се изчерви малко и отвърна:

— Вие също ще ми липсвате, принцесо.

— И макар да се опознахме съвсем за кратко, ти също ще ми липсваш, Боррик — добави Шарана.

Ерланд присви очи и се обърна към брат си.

— Какво…

— Довиждане, скъпи приятели — каза Боррик и пришпори коня си напред. Дузината дворцови гвардейци на Крондор поеха след него и Ерланд изведнъж се усети, че е останал сам.

— Чакай малко! — извика Ерланд и също пришпори коня си да догони Боррик. — Искам да те питам нещо!

Джеймс се обърна, видя, че Накор язди до него, и го попита:

— Ти с нас ли идваш?

Дребният мъж се ухили.

— За малко. Боя се, че след заминаването на Боррик и брат му в Кеш ще стане доста скучно. Гуда вече замина за Яндовай да си вдига хана. Скучно е да не познаваш никого.

— Какво ще кажеш за Звезден пристан? — попита Джеймс. — Не си ли мислил да отидеш там?

— Ба! Остров на магьосници! Че какво весело може да има там?

— Може би имат нужда някой да ги научи на весело.

— Може би. Но ми се струва, че този някой е някой друг, а не Накор Синия ездач.

Джеймс се засмя.

— Защо просто не дойдеш с нас до Звезден пристан, да изкараш там няколко дни и после да решиш?

— Може би. Но не мисля, че ще ми хареса.

Джеймс помисли малко и изведнъж попита:

— Чувал ли си за Пъг?

— О, Пъг е прочут! Той е много могъщ магьосник. Никой не е постигал неговите изкуства след Макрос Черния. Аз съм само едно нищожество, което знае няколко прости номерца. Виждаш ли, няма да ми хареса там.

Джеймс се засмя.

— Пъг веднъж ми каза нещо. Каза ми, че ако някога ми се наложи да говоря за него, в негова подкрепа, трябва да кажа едно нещо.

— Нещо, което според теб ще ме накара да ида в Звезден пристан ли? — ухили се дребосъкът. — Трябва да е нещо наистина удивително.

— Убеден съм, че той по някакъв начин е знаел, че ще се запозная с теб, или с човек като теб. Някой, който би могъл да предложи различна перспектива за магичното от всеки друг в Звезден пристан. И усещаше, че то е важно. Мисля, че тъкмо затова ме накара да запомня следните думи: „Магия няма.“

Накор се засмя. Изглеждаше искрено развеселен.

— И това ти го е казал Пъг?

— Да.

— В такъв случай — каза Накор — той наистина е твърде умен за магьосник.

— Е, ще дойдеш ли в Звезден пристан?

Накор кимна.

— Да. Мисля, че си прав. Пъг е искал да отида там и е знаел, че ще трябва да ми кажеш това, за да ме накараш да отида.

Гамина, която до този момент яздеше мълчаливо до съпруга си, каза:

— Татко често знаеше някои неща преди да ги научат другите. Мисля, че е разбирал, че ако бъде оставена да продължи по своите си правила, Академията ще се затвори в себе си и ще се изолира от света.

— Да, магьосниците обичат пещерите — съгласи се Накор.

— Тогава направи ми една услуга — каза Джеймс.

— Каква?

— Обясни ми какво означава това „магия няма“?

Накор присви очи съсредоточено, после каза:

— Спри.

Тримата спряха и Накор бръкна в торбата си и извади три портокала.

— Можеш ли да жонглираш?

— Слабо — отвърна Джеймс.

Накор му подхвърли трите портокала.

— Давай.

Джеймс, който винаги бе притежавал ловкост, граничеща със свръхестественото, улови трите портокала, подхвърли ги нагоре и бързо започна да жонглира с тях, придържайки в същото време коня неподвижно — само по себе си сериозно постижение.

— А можеш ли да го направиш със затворени очи? — каза Накор.

Джеймс се постара да придаде на трите премятащи се във въздуха плода колкото може по-равен ритъм и затвори очи. Трябваше да се насилва, за да не ги отвори, защото непрекъснато имаше чувството, че следващият портокал няма да падне в лявата му длан.

— А сега го направи с едната ръка.

Очите на Джеймс се отвориха и портокалите нападаха на земята.

— Какво?

— Казах, че трябва да жонглираш с едната ръка.

— Защо?

— Това е номер. Разбираш ли?

— Не съм сигурен — отвърна Джеймс.

— Жонглирането е номер. Не е магия. Но ако не знаеш как се прави, ти прилича на магия. Затова хората подхвърлят монети на жонгльорите по панаирите. Когато започнеш да го правиш с едната ръка, ще си научил нещо. — После пришпори коня си и добави: — А когато започнеш да го правиш, без да си използваш ръцете, ще разбереш какво е имал предвид Пъг.

 

 

Арута и Анита стояха пред троновете си и гледаха как двамата им синове вървят с маршова стъпка към тях през залата. За четирите месеца, откакто момчетата бяха напуснали двора, принцът и принцесата на Крондор бяха изпитали и болката, и радостта при новините за загубата на Боррик и след това — за неговото завръщане. И изпитваха празнота в сърцата си — от празното място в залата, където трябваше да е сега барон Локлир.

Близнаците застанаха пред родителите си и се поклониха официално. Арута не знаеше как точно да го определи, но нещо в двамата се беше променило. Той бе изпратил на юг момчета, за да се оправят в Кеш, а ето че се връщаха двама млади мъже. Сега те изглеждаха уверени, а не надути, решителни, но не и поривисти, а и в очите им се долавяше ехото на нещо изгубено — може би поради това, че бяха станали свидетели на зли и омразни деяния. Арута бе изчел докладите на вестоносците, но чак сега можа да разбере смисъла им.

— Щастливи сме, че синовете ни се завърнаха — високо заяви той. — Двамата с принцесата ги приветстваме в своя двор.

После слезе от подиума и прегърна Боррик, а след него и Ерланд. След него пристъпи Анита и притисна силно и двамата до гърдите си, като задържа Боррик малко повече. След това дойдоха и Елена и Николас и Боррик прегърна с обич сестра си и й каза:

— След всички онези кешийски благороднички ти си просто рядко съкровище.

— Просто ли! — отвърна тя и го избута назад. — Това ми хареса! — Ухили се на Ерланд и каза: — Трябва да ми разкажете за тези дами в двора на Кеш. Всичко. Как се обличат?

Боррик и Ерланд се спогледаха и се разсмяха.

— Не мисля, че ще можеш да въведеш модата им тук, сестричке — каза Боррик. — Кешийските дами ходят почти без дрехи. Макар на двама ни с Ерланд това да ни се стори доста привлекателно, смятам, че ако татко само те зърне в кешийски дрехи, ще те заключи в стаята ти завинаги.

Елена се изчерви.

— Добре де, все едно ще ми разкажете всичко. Скоро ще е венчавката на барон Джеймс и искам да се облека малко по-различно.

Николас чакаше мълчаливо ред до баща си и Боррик и Ерланд изведнъж го забелязаха.

— Здравей, братче — каза Боррик и приклекна с ръце на колене, та да може да погледне Ники в очите. — Как я караш?

Николас го прегърна с ръчички през врата и заплака.

— Казаха, че си умрял… Знаех, че е невъзможно, но те казваха, че си умрял… Толкова се уплаших…

Ерланд усети как сълзите рукнаха неканени от очите му и — нещо неприсъщо за него — притисна Елена до гърдите си. Анита захлипа от радост, както и Елена, и дори Арута не успя да запази очите си сухи.

Боррик вдигна момчето и каза:

— Хайде стига, Ники. И двамата сме живи и здрави.

— Да, така е — рече Ерланд. — И ти ни липсваше.

Николас избърса очите си и попита:

— Наистина ли?

— Да, липсваше ни — кимна Боррик. — В Кеш срещнах едно момче, само мъничко по-голямо от теб. То ме накара да разбера колко много ми липсва малкото ми братче.

— Как се казва? — попита Николас.

— Казваше се Сули Абул — отвърна Боррик и една сълза се стече по бузата му.

— Странно име — каза Николас. — Какво стана с него?

— Ще ти разкажа.

— Кога? — попита Ники с нетърпението на седемгодишно дете.

Боррик го пусна на пода.

— След ден-два. Ще вземем някоя лодка и ще излезем на риболов. Искаш ли?

Николас закима енергично и Ерланд разроши косата му.

Арута махна с ръка на Джеймс да си поговорят малко настрани. Към тях се присъедини и херцог Гардан.

— Първо — каза Арута, — искам утре да си поговорим по-подробно. Но ако съдя по докладите ти, смятам, че ти дължим благодарности.

— Всъщност най-много похвала заслужават момчетата — каза Джеймс. — Ако Боррик се беше върнал в Крондор, вместо да рискува живота си, опитвайки се да се свърже с нас, или ако Ерланд не бе успял толкова бързо да разкрие хитро скроените измами… кой знае какви щети щяхме да претърпим.

Арута сложи ръка на рамото му.

— Между двама ни вече се е превърнало почти в шега това, че един ден ще бъдеш назначен за херцог на Крондор, нали?

— Да, но все още искам поста — отвърна Джеймс с усмивка.

Гардан, на чието нашарено с белези лице се изписа неверие, възкликна:

— След всичко, което преживя, все още държиш да седиш от дясната страна на властта?

Джеймс огледа щастливите лица на множеството в залата и отвърна:

— Ами къде другаде да бъда?

— Добре — каза Арута. — Защото имам да ти кажа нещо. Гардан най-после се оттегля.

Очите на Джеймс светнаха.

— Значи…

— О, не — отвърна Арута. — Постът херцог на Крондор го предлагам на графа на Гарвановия лес Джефри, който служи при първия съветник на Луам в Риланон.

Очите на Джеймс се присвиха.

— Какво каза, Арута?

Принцът се усмихна с кривата си усмивка и Джеймс усети, че стомахът му се смразява.

— Когато приключат празненствата по случай твоята сватба, скъпи ми Джеймс — каза Арута, — ти и съпругата ти ще отидете в Риланон. Ти ще заемеш мястото на Джефри като първи заместник на херцог Ги Риланонски. — Джеймс рядко го беше виждал толкова злобно ухилен. — И кой знае, когато Боррик един ден стане крал, току-виж те назначил за херцог на Риланон.

Джеймс кимна на жена си да дойде до него, прегърна я през кръста и отбеляза сухо:

— Знаеш ли, Амос Траск е прав за теб. Ти наистина му отнемаш най-веселото на живота.