Реймънд Фийст
Принц на кръвта (14)

Глава 13
Юбилей

Ерланд стоеше и гледаше безмълвно.

Колкото и да се мъчеше, просто не можеше да възприеме мащабите на това, което се разкриваше пред очите му: мястото на церемониите в първия ден на седемдесет и петия рожден ден на императрицата, явно градено от най-талантливите инженери на Кеш цели столетия. Представляваше гигантски амфитеатър, вкопан в единия край на платото, на което се простираше Горният град — по-точно Имперският дворец. Построен бе с умението на творци, с потта на строители и с кръвта на безчет роби, толкова огромен, че да може спокойно да побере петдесет хиляди души, повече от жителите на Риланон и Крондор, събрани наедно.

Ерланд махна на спътниците си да тръгнат на обиколка с него, защото все още имаше цял час преди да дойде ред за неговата роля в официалната церемония. Кафи Абу Харез, неизменният им водач, бе до него, за да отговаря на въпросите му.

— Кафи, колко време е било нужно, за да се построи това? — попита Ерланд.

— Векове, ваше височество — отвърна мъжът от пустинята. Посочи едно място при основата на гигантския клин, всечен в платото. — Там, недалече от границата на Долния град, преди няколко века императорът Канафи Суджинрански, наречен Благодетелния, решил, че забраната за лица, които не са от истинската кръв, да остават нощем на платото пречи на гражданите да наблюдават някои важни имперски церемонии, най-вече онези, които били израз на благодетелността му, както и публичните екзекуции на изменниците. Решил, че мнозина, за които би било само полезно да са техни свидетели, излишно са лишени от този нагледен урок. Така че постановил щото всичко, което е на това плато, в това число и най-долната му част, е всъщност част от Горния град. Разпоредил се ето там долу да се направи малък амфитеатър и в скалата бил изсечен сектор, така че да може там да се провежда Имперският съд пред очите на онези, на които не е позволено да се качват в Горния град.

— И оттогава е бил разширяван доста пъти — подхвърли Локлир.

— Да — кимна Кафи. — Само входът е разширяван петкратно. Имперската ложа е премествана три пъти. — Той посочи просторния сектор, заслонен с гигантски балдахин от фина коприна, в центъра на големия каменен полумесец, по който обикаляха в момента. После спря принца с леко докосване по рамото и посочи личната тераса на императрицата. — Тази, която е Кеш, дано да е вечно благословена от боговете, ще наблюдава празненствата. Тронът й от злато е поставен на малък подиум, около който нейното семейство и слугите, както и лицата, носещи императорска кръв, ще отдъхват в удобства. В тази зона се допускат само най-знатните особи. Да влезеш там без изричната покана на императрицата означава сигурна смърт, защото измалийската лична гвардия на Нейно величество стои на стража пред всеки вход.

Той посочи реда ложи, отдалечаващи се в полукръг от имперската ложа, всяка малко по-ниска от предходната, и каза:

— Най-близките на Нейно величество са хората с най-висше потекло в империята, онези, които съставят Галерията на владетелите и господарите. — Ставаше дума за цялото ниво, по което обикаляха в момента.

— Но само на това ниво могат да се съберат пет до шест хиляди души, Кафи! — възкликна Ерланд.

— Навярно и повече. Това ниво се спуска надолу и обгръща партера, като ръце, обгърнали едно тяло. В най-далечния му край ще бъдем на цели сто стъпки под трона на императрицата. Елате.

Кафи, който се беше пременил със задължителната за официални церемонии тъмносиня роба със снежнобели ивици, ги поведе към едно от перилата, откъдето се откриваше гледка към по-долното ниво. Докато вървяха, ги подминаваха забързани благородници, които щяха да бъдат представени на императрицата преди свитата на Ерланд. Някои се спираха за миг, за да удостоят със сдържан поклон наследника на Островното кралство. Ерланд посочи няколкото тунела, отварящи се към широкия проход зад ложите, и възкликна:

— И всичките тези тунели започват от двореца, нали?

Кафи кимна.

— Точно така.

— Но… но сигурността на императрицата би трябвало да е над удобството на благородниците, които идват тук не повече от един-два пъти в годината. Тези тунели само биха подканили някой нашественик да нахлуе в двореца!

Кафи сви рамене.

— Не е точно така, ваше височество. Разберете: за да заплашва някой нашественик тези тунели, то той трябва вече да е завладял Долния град, а това значи, че империята вече е пропаднала. Кеш е самото сърце на империята и ще загинат сто хиляди кешийски воини, преди врагът да е видял града. Разбирате ли?

— Да, прав сте — каза Ерланд. — Като държава, възникнала на остров, сред море, из което плават много народи… нашите представи за тези неща са по-други.

— Разбирам — каза Кафи и посочи зоната между спускащите се надолу ложи и пода на амфитеатъра. Камъкът беше изсечен на все по-ниски концентрични полумесеци, все едно че в скалата на платото беше изваяно огромно стълбище. Дузина от тези просторни стъпала от пода нагоре до нивото малко под ложите вече се запълваха с пищно облечени граждани. — Там ще седят по-дребните благородници, майстори на гилдии и влиятелни търговци, на възглавнички или върху голия камък. Центърът е запазен за тези, които ще бъдат представени на императрицата.

— Вие и свитата ви ще влезете оттук, ваше височество, след благородниците на Кеш и преди обикновените граждани, както е отредено за посланиците на всички държави — продължи Кафи. — Императрицата ви е почела, като вашата делегация е поставена преди всички останали, признание, че Островното кралство стои на второ място след империята на Велики Кеш по величие на Мидкемия.

При този груб комплимент Ерланд хвърли кисел поглед към Джеймс, но отвърна:

— Благодарни сме на Нейно величество за жеста.

Дори Кафи да усети сарказма му, не се издаде, а продължи напред, все едно че не беше казано нищо неучтиво, и обясни:

— На обикновените хора на Кеш е позволено да наблюдават празненствата от другата страна на входа, от покривите и други удобни за гледане места.

Ерланд се загледа към Долния град, където кордон войници задържаше хилядната тълпа от простолюдието. От другата страна на улицата, минаваща пред просторния вход на амфитеатъра, хората се бяха стълпили по покривите на сградите и по всеки прозорец, предлагащ удобна гледка.

Гамина, която до този момент вървеше мълчаливо до съпруга си, каза:

— Съмнявам се, че ще могат да виждат от толкова далече.

Кафи поклати глава.

— Може би. Но пък преди управлението на Канафи Суджинрански не са можели да видят съвсем нищо от дворцовите церемонии.

— Милорд Абу Харез — намеси се Локлир, — преди да продължим, бихме ли могли двамата с вас да обсъдим словото, което моят принц е подготвил за този ден, за да избегнем всеки евентуален непреднамерен повод за оскърбление?

Кафи долови съвсем прозрачната покана да ги остави насаме, но тъй като не можеше да измисли основание да не приеме, се съгласи Локлир да го отведе настрани и Джеймс, Гамина и Ерланд останаха относително сами. Наоколо шетаха кешийски слуги да изпипат последните детайли по приготовлението. Някои от тях несъмнено бяха агенти на двора, помисли си Ерланд и изгледа Джеймс.

Джеймс се обърна, облегна се на мраморния парапет, все едно че оглежда огромния амфитеатър и промълви:

— Гамина?

Гамина притвори очи и гласът й достигна до ума на Ерланд. „Наблюдават ни.“

„Очаквахме го“ — отвърна Ерланд.

„Не. Наблюдават ни с магьосничество.“

Ерланд насмалко да изругае. „Могат ли да ни слушат като си говорим така?“

„Не знам — отвърна тя. — Баща ми може, но малцина могат да се мерят със силата му. Не мисля.“

Джеймс каза на глас:

— Забележително, нали?

А наум каза: „Според мен не могат, иначе би трябвало да го усетиш. И не смятам, че вниманието им към нас ще намалее скоро, така че да се надяваме, че съм прав.“

„Да — съгласи се Гамина. — Магьосничеството не го усещах преди да започна да го търся. Много е тънко и едва доловимо. И е добро. Смятам, че този, който го прилага, може да чува какво си говорим, дори може би да вижда какво правим. Но ако можеха да подслушват мислите ни, смятам, че щях да го усетя.“

Притвори за миг очи все едно че е замаяна от жегата и Джеймс я прегърна. „Не мисля, че е нечий ум, иначе щях да усетя целта зад него.“

„Какво искаш да кажеш?“ — попита Ерланд.

„Мисля, че сме във фокуса на някакво устройство. Навярно е някакъв кристал или вълшебно огледало. Баща ми използва такива в изследванията си. Ако е така, със сигурност ни виждат и или някой добре обучен за това разчита думите ни по движението на устните, или направо ги чуват. Но съм сигурна, че мислите ни са недосегаеми.“

„Това е добре — каза Джеймс. — Защото най-сетне получих вест от тукашните ни агенти.“

— Колко дълго ще трябва да останем на тази церемония? — небрежно подхвърли Гамина.

— Няколко часа поне, без съмнение — отвърна Джеймс. А на Ерланд каза: „Забъркали сме се в голяма каша. Има заговор за сваляне на императрицата от власт, такова е заключението на агентите ни.“

Принцът имитира отегчена прозявка и каза:

— Дано само не заспим през това време. — А наум попита: „Какво общо може да има това с тласкането на Кеш и Кралството към война?“

„Ако разберем това, ще добием по-добра представа кой се опитва да предизвика този бунт. Имам лоши предчувствия, Ерланд.“

„Защо?“

„Освен всички други явни опасности, в този град следобед ще е пълно с войници. Всеки местен владетел ще доведе със себе си отряд почетна стража. Тук, отсам стените на Кеш, през следващите два месеца ще гъмжи от хиляди войници, които не са на пряко подчинение на императрицата.“

„Чудничко!“

— Може би все пак вече трябва да заемем местата си.

— Да, това ще е разумно — отзова се Джеймс.

Гамина проговори в умовете и на двамата: „Какво ще правим, Джеймс?“

„Ще чакаме. Нищо друго не можем да направим. И ще си отваряме очите.“

„Кафи се връща“ — предупреди Гамина.

— Ваше височество — каза Кафи, — словото ви ще бъде дваж по-високо оценено заради неговата искреност и краткост. След днешната церемония, боя се, ще стигнете до извода, че пестеливостта на речта не е сред имперските добродетели.

Ерланд понечи да му отговори, но Кафи каза:

— Вижте! Започва се.

Висок мъж, на преклонна възраст, но мускулест, влезе в Имперската ложа и пристъпи до самия й край. Беше облечен като всички представители на истинската кръв, с препаска и по сандали, и носеше златен нагръдник, който приличаше повече на ризница. Държеше жезъл, покрит със златен варак, със странен орнамент на върха — сокол, кацнал върху златен диск.

Кафи зашепна, въпреки че на Ерланд му се струваше, че е невъзможно някой наоколо да може да ги чуе.

— Соколът на Кеш, символът на властта. Показва се публично само на най-върховни празненства. Соколът, стиснал в ноктите си слънчевото кълбо, е свещен символ за истинската кръв.

Старецът вдигна жезъла, удари го в камъните и Ерланд се смая от силния звук. След това изрече:

— О, Кеш, най-великата от всички държави, чуй ме!

Акустиката на амфитеатъра се оказа съвършена. Дори хората оттатък булеварда и онези по покривите на сградите можеха да чуват идеално думите му. Шумът на тълпата затихна до тихо мърморене.

— Тя иде! Тя иде! Тя, която е Кеш е дошла и осветява живота ви със своята поява! — При тези думи в Имперската ложа бавно започна да навлиза процесия от стотици представители на истинската кръв. — Тя стъпва и звездите се покоряват на нейното сияние, защото от нея струи славата! Тя проговаря и птиците спират песента си, защото словата й са познанието! Тя премисля и учените плачат, защото мъдростта й е необорима. Тя отсъжда и виновните посърват, защото погледът й прониква в сърцата човешки! — Изброяването на чудодейните качества на императрицата продължи в същия дух, докато нови и нови особи от истинската кръв, от всякаква възраст и ранг, продължаваха да запълват Имперската ложа.

Ерланд си беше въобразил, че вече познава повечето най-важни личности в империята, но само свитата на императрицата включваше десетки непознати за него лица. И единственият сред тях, с когото беше разговарял не просто мимоходом, беше лорд Нироме, дебеличкият и предизвикващ неволен смях благородник, който ги бе поздравил на границата на Горния град като придружител на принц Авари. Ерланд се изненада, като разбра, че Нироме също е в родствена връзка с имперската фамилия. След което прецени, че това обяснява напълно защо човек с такава неугледна външност заема толкова висок пост. Мъжете и жените с императорска кръв продължаваха да пълнят ложата и да заемат местата си, докато церемониалмайсторът продължаваше с напевен глас да изброява добродетелите на императрицата. „Впечатляващо“ — помисли Ерланд, опитвайки се да възстанови връзката с Гамина.

Жената на Джеймс леко го докосна по рамото и отвърна: „Да, и Джеймс смята така.“

— Кафи — каза Ерланд.

— Да, ваше височество?

— Дали ще ни е позволено да останем тук още малко?

— Стига да се явите навреме за представянето, не виждам причини за отказ, ваше височество.

— Добре — отвърна Ерланд с усмивка. — Би ли ми отговорил на няколко въпроса?

— Стига да ми е по силите.

„Подхвърли и ти това, за което се сетиш, Джеймс“ — добави Ерланд наум.

Гамина очевидно предаде съобщението, защото Джеймс кимна леко.

— Защо в Имперската ложа има толкова много хора, а още не сме видели великите владетели и господари?

— Само кръвно свързаните с императрицата могат да влязат в ложата й, без да се смятат слугите и стражите, разбира се.

— Естествено — кимна Ерланд.

„Което означава, че има поне сто души с признато, легитимно право да претендират за трона“ — обади се Джеймс.

„Стига преди това достатъчно хора да измрат по съответния ред“ — добави сухо Ерланд.

„Това е положението“ — отвърна Джеймс.

Когато родствениците на владетелката заеха местата си, започнаха да излизат воини в черно. Тюрбаните покриваха лицата им така, че само очите оставаха открити. Дългите им широки халати бяха скроени за лесно и бързо движение и всеки имаше на колана си черен ятаган. Ерланд беше чувал за тези мъже: измалиите, легендарните Воини на сянката на Кеш. Смятаха ги за хора с почти свръхестествени качества. Само най-високопоставените особи в империята можеха да си позволят такава лична охрана. Измалиите бяха велики воини и превъзходни шпиони — както и наемни убийци, ако се наложеше, така поне твърдеше мълвата.

Джеймс проговори с привидна небрежност:

— Милорд Кафи, нямаше ли да е по-обичайно императрицата да е обкръжена от собствената си имперска гвардия?

Очите на Кафи леко се присвиха, но той отвърна невъзмутимо:

— Смята се за по-благоразумно да се използват измалии. Те са ненадминати.

„Което означава — помисли си Джеймс към Ерланд през Гамина, — че императрицата повече не може да разчита дори на собствените си гвардейци.“

След като измалиите заеха местата си, дузина мускулести роби с лъскави тела внесоха носилка, на която седеше самата императрица. През цялото време, докато имперската свита влизаше, старецът със златния жезъл не беше спрял да изрежда безбройните славни дела, осъществени от императрица Лакейша. Сега обаче Ерланд изведнъж долови някакво усилване на напрежението и се заслуша.

— Тя съкруши въстанието в Долен Кеш — викна старецът. Ерланд си спомни от ученото по кешийска история, че някъде по време на неговото раждане всички народи южно от двете планински вериги, пресичащи континента — Огърлицата на Кеш — бяха покорени след двадесетгодишно успешно въстание. Самопровъзгласилата се Кешийска конфедерация бе принудена да плати скъпо за своето отцепничество. Хиляди души бяха осъдени на смърт и според оскъдните сведения, стигнали до Кралството, последвалите опустошения не можеха да се сравнят и с най-големите бедствия, сполетявали някога Кралството — цели градове бяха опожарени, а населението им — продадено в робство. Цели народи, раси, езици и култури бяха престанали да съществуват. И ако се съдеше по сърдития ропот, надигнал се не само сред простолюдието отсреща, но и сред мнозина от по-низшите благородници в долната част на амфитеатъра, кръвната омраза между покорените народи и тяхната владетелка все още съществуваше.

Гамина пребледня и Кафи забеляза това и каза:

— Ако милейди се чувства зле…

Гамина стисна ръката на Джеймс и краката й за миг се подкосиха.

— От топлината е, милорд — каза тя. — Ако мога да ви помоля за малко вода…

Кафи махна с ръка и до тях моментално се озова един от слугите. Кафи му нареди нещо и само след секунда слугата донесе чаша студена вода. Гамина отпи и заговори безмълвно на Джеймс, на Локлир и на Ерланд. „Завари ме неподготвена. Внезапният приток на гняв и омраза. Мнозина от събралите се тук с радост биха убили императрицата. И много, много разгневени умове има и в Имперската ложа.“

Джеймс потупа нежно жена си по ръката, а Локлир каза:

— Ако смяташ, че трябва да се прибереш, Гамина…

— Не, Локи. Нищо ми няма. Просто трябва да пийна още вода.

— Да, това е разумно — каза Кафи.

Ерланд насочи вниманието си към следващата появила се група. Принцът и двете принцеси на Кеш бяха влезли след майка си и сега обявяваха имената и титлите на най-могъщите владетели и господари на империята.

Влезе лорд Джака, командирът на Имперските колесничари.

— Какво е значението на Колесничарите, Кафи? — попита Ерланд.

— Не ви разбрах, ваше височество.

— Искам да кажа, тяхното положение въпрос на традиция ли е, или те наистина са ядрото на армията? В случаите в миналото, когато между нашите две държави е имало… спорове, на нас винаги ни се е налагало да се изправяме срещу страшните ви воини-псета.

Кафи сви рамене.

— Колесничарите бяха в авангарда на онези, които съкрушиха Конфедерацията, ваше височество. Но вашите граници се намират далече на север и за да бъдат изпратени Колесничарите толкова далече от столицата, би трябвало заплахата да е твърде сериозна.

„Джака е човекът, който може да предизвика или да осуети всеки опит да бъде свалена императрицата“ — подхвърли Джеймс.

Ерланд кимна, уж че мисли над думите на Кафи. И каза наум на Локлир и Джеймс: „Изглежда доста стабилен, поне външно.“

„Той е важна фигура, Ерланд — отвърна Джеймс. — Никой преврат не би могъл да успее без неговото участие или неутрализиране.“

Кафи докосна Ерланд по рамото.

— Понеже стана дума за воините-псета, ето го и техния командир, Сула Джафи Бутар, принц-регентът на армиите и наследствен владетел на Кистан, Исан и Паджи, както и на останалите провинции, откъдето се набират армиите ни.

Току-що влезлият в имперската ложа мъж бе невзрачен на вид и чернокож. Беше облечен обаче като хората на истинската кръв — с бяла препаска и сандали, и бе с бръсната глава. Само дето кожата му блестеше под слънцето като абанос. Повечето от свитата му също бяха черни като него, въпреки че неколцина можеха да минат и за истинска кръв за неопитното око на Ерланд.

Ерланд погледна въпросително към Джеймс и той му отговори мислено: „Той е важен играч, Ерланд. Изглежда определено лоялен. Народите му са от първите, които са били завладени от своите съседи, затова имат най-знатно и древно родословие в държавата и са едва втори по положение след истинската кръв. Абер Букар, Властелинът на армиите, е същинският пълководец, но и този мъж има значително влияние в армията.“

— Може би трябва вече да се придвижим надолу, принц Ерланд, за да не рискуваме да нарушим етикета — каза Кафи.

— Води — отвърна Ерланд.

Веднага се оказаха обкръжени от група стражи и принцът за миг се стъписа: не ги беше забелязал да се приближават сред тълпата — нито бяха викали, нито им се беше наложило, публиката, изглежда, инстинктивно бе усетила приближаването им и се бе отдръпнала.

— Хората ви, изглежда, са нащрек за приближаването на особи с по-висок ранг — отбеляза Джеймс.

— Ма’лиш — само каза Кафи.

Ерланд знаеше, че на бени — родния език на Кафи — това означава „съжалявам“, но първоначалното му значение беше „случват се и бедствия“. Същото като късмет, съдба, приумица на боговете.

Името на лорд Рави привлече вниманието на Ерланд и той погледна поредната влизаща пъстра група. Мъжете отпред бяха с бръснати глави, само с един кичур на темето, сресан високо и стърчащ нагоре благодарение на някаква помада или восък. Под кичурите висяха конски опашки, боядисани с цвета на кожата им. Мъжете имаха само препаски около слабините и телата им блестяха намазани. Кожата им беше със слънчев загар, но изглеждаше по-светла от тази на повечето кешийци, с червеникав оттенък. Повечето бяха тъмнокоси. Зад тях излязоха по-млади мъже, чиито коси също бяха дълги и прибрани назад, но с пуснати около ушите къдрици. Бяха облечени в яркоцветни кожени брони, разкроени така, че да им придават още по-широкоплещест вид. Те също бяха само по препаски и бяха обути в меки кожени ботуши, стегнати на прасците.

— Кафи, тези кои са? — попита Ерланд.

— Конниците на ашунта, принце. Лорд Рави е предводителят на Конното братство. Те са конен орден, потомци на най-добрите воини, които са осигурявали ашунта. Един от най-трудните народи… — Кафи се усети, че е казал каквото не трябва, и побърза да поясни: — Много трудно са били завладени. Останали са лоялни към империята само защото им е било позволено да се издигнат високо в дворцовата йерархия.

„И защото техният град-държава се намира оттатък Огърлицата на Кеш — добави без капка хумор Джеймс. — Абер Букар, генералът на Нейно величество, е трябвало да ги заплаши, за да включат конницата си във войната с въстаналата Конфедерация.“

Групата продължи да слиза към партера на амфитеатъра и Ерланд каза:

— Не виждам жени сред тях. Има ли някаква причина за това, или е случайно?

— Ашунтаите са странен народ — отвърна Кафи. — Техните жени… — Погледна извинително Гамина, давайки да се разбере, че не иска да я обиди — Смятат ги за собственост. Разменят си ги, продават ги и ги купуват. За ашунтаите жените не са човешки същества. — Дори Кафи да смяташе този обичай за отвратителен, прикри го добре.

Ерланд не успя да устои и го подкачи:

— Вярно ли е, че и вашият народ доста ограничава свободата на жените?

Тъмнокожото лице на Кафи се наля с кръв.

— Така изглежда, ваше височество, но какво да се прави, на това сме се научили от предците си. Все пак нашият народ се е поучил доста от своите съседи и отдавна не продаваме жените си. — Кафи хвърли поглед към ложата, където се настаняваха ашунтаите, и продължи: — Но тези там ги продават още като момичета и ако някоя жена ядоса мъж, той може да постъпи с нея както пожелае, дори да я убие. От малки ги учат на презрение към нежните чувства и да се влюбиш в жена при тях се смята за проява на слабост. Желанието и страстта се смятат за необходими за раждането на синове, но любовта е… — Кафи сви рамене. — Ние имаме една поговорка: „Дори най-знатният мъж е роб в спалнята си.“ Много от най-добрите ни владетели взимат решения в прегръдките на жените си за благото на своите народи. Но ашунтаите… Няма нищо… — Кафи сведе очи. — Простете, не исках да ви държа лекция.

— Няма нищо — отвърна Гамина. — Не се притеснявайте, за мен беше много интересно. — А на другите каза: „Той изпитва лична неприязън към ашунтаите, надхвърляща неодобрението му към техните обществени нрави. Направо ги мрази.“

— Преди много време, когато бях още момче, баща ми служеше на Тази, която е Кеш, преди мен — каза Кафи. — Когато дойдох тук, се запознах с един от синовете на лорд Рави. Двамата знаехме само, че сме дворцови момчета. Синът на Рави, Ранави, беше чудесно момче и често излизахме да яздим. Все още се спори кои са най-добрите конници в империята, ашунтаите или ние, народът на Джал-Пур. Препускахме из степта извън града, той на ашунтайския си кон, аз на моя… Бяхме приятели.

— Имаше едно момиче. Ашунтайско момиче. — Лицето на Кафи беше безизразно, но си личеше, че полага усилие да запази маската на равнодушие. — Опитах се да го получа срещу замяна според техния обичай, но Рави я обяви като награда за някакъв техен празник. Спечели я един от техните воини и я отведе, сигурно беше третата или четвъртата му жена. — Той махна с ръка все едно, че тази история е стара и отдавна забравена. — Жените се връзват с нашийници и ги влачат, вързани на вериги. Не им позволяват да обличат дрехи, само една препаска дори при студено време. Фактът, че ходят без дрехи, е без значение за народа на истинската кръв, но лично императрицата, както и майка й преди нея, намира начина, по който се отнасят с тях мъжете, синовете и бащите им, за отвратителен. Лорд Рави и неговите хора проявяват достатъчно политически такт, за да не си навличат укорите на императрицата, затова не водят жените си в двореца. Но не винаги е било така. Разказват, че дядото на императрицата хранел силно влечение към ашунтайски момиченца. Казват, че именно благодарение на охотата, с която ашунтайците осигурявали колкото може повече от тях за негово… забавление, Конното братство успяло да си извоюва толкова високо положение в двора.

— М-да, често мощта на народите се основава на такива неща — вметна сухо Локи.

— Така е — отвърна Кафи.

Стигнаха до личната гвардия на Ерланд — бойците го очакваха, облечени в парадната униформа на Кралството. Ерланд го досмеша донякъде, като видя стоящия зад хората му делегат на Квег, кипнал от яд, че на Кралството е дадено предимство пред неговата държава.

— Ранави се опита да открадне момичето за мен, като подарък — продължи Кафи. — Според тяхната традиция, ако успееш да откраднеш момиче от свой съперник — като я отнесеш у дома си — можеш да я задържиш. Не беше навършил още седемнадесет години, когато се опита да открадне собствената си сестра от мъжа, който я бе спечелил на празника. И загина.

И довърши тихо, без капка горчивина или чувство:

— Ето защо, както забелязахте, ми е трудно да оценя добрите качества на ашунтаите.

Гамина го погледна със съчувствие, но не каза нищо.

 

 

Чакаха реда си да се придвижат към входа на амфитеатъра. Никой не бе проговорил след разказа на Кафи и Локлир реши, че е време да се смени темата и попита:

— Милорд Кафи, а къде са делегатите на Свободните градове?

— Няма ги, милорд — отвърна Кафи. — Те няма да изпратят свои представители. Тези хора, макар някога да се водеха имперска Босания, все още нямат официални отношения с империята.

— Старата неприязън умира трудно — подхвърли Джеймс.

— Не разбирам — каза Ерланд. — Между Квег и империята съвсем наскоро имаше три войни, дори аз ги помня, а между Кралството и Кеш имаше няколко погранични стълкновения. Защо за Свободните градове да е по-различно?

Придвижиха се малко по-напред и Кафи каза:

— Жителите на така наречените от вас Свободни градове някога бяха наши лоялни поданици. Когато преди няколко столетия избухнало първото въстание на Конфедерацията, Кеш оголил гарнизоните северно от Джал-Пур, оставяйки колонистите да се пазят сами. Квег, от друга страна, успял да вдигне успешно въстание и да се отцепи десет години преди това. Така че Квег е държава, създадена от успешна революция. Вашето Кралство винаги е било чуждо на Империята, но Свободните градове са народ, предаден от собствените си владетели. Били са селяни и кръчмари, оставени да се пазят сами.

Ерланд се замисли над думите му и погледна към горната галерия, която бързо се запълваше от прииждащите владетели, управители на провинции и военачалници. Някогашна Босания, част от която сега бе херцогството на Крудий, завладяно от прапрадядото на самия Ерланд, беше сурова земя, обитавана от таласъми, троли и Братството на Тъмната пътека. Без своя войска, която да брани страната, борбата за оцеляване беше била жестока. Не беше трудно да се разбере защо народът на Свободните градове все още изпитва неприязън към империята.

После чу, че огласиха името му, и Кафи го подкани:

— Ваше височество, време е.

Свитата на принца закрачи през амфитеатъра. Трябваха им цели пет минути, докато го прекосят, но най-сетне под изпепеляващото кешийско слънце принцът на Островното кралство беше представен пред императрицата на Велики Кеш. И чак сега Ерланд осъзна с пълна сила онова, което бе станало факт след изчезването на Боррик. Той, а не брат му стоеше сега пред най-могъщата владетелка на този свят и той един ден сигурно щеше да види в лицето на нейния наследник или наследница своя смъртен враг, защото той, а не Боррик някой ден щеше да стане крал. И за пръв път Ерланд се уплаши не на шега.

 

 

Всичко мина като в мъгла. Ерланд едва си спомняше как го изведоха пред официалния съвет и почти не помнеше как изрече словото си, което бе принуден преди това да наизусти. След като никой не му направи забележка и никой не се засмя, младежът реши, че го е произнесъл добре, а какво казаха делегациите след него изобщо не помнеше. Сега седеше на най-ниската каменна скамейка на амфитеатъра, заделена за чуждестранните пратеници, дошли да изразят пожеланията си за здраве и благоденствие на императрицата по случай нейния седемдесет и пети рожден ден.

— Кафи, а защо празникът е толкова много след Банапис? — попита Ерланд.

— За разлика от народа ви — отвърна Кафи, — ние не приемаме Празника на средилетието за свой рожден ден. Тук всеки, стига да го знае, чества самия ден, в които се е родил. Ето защо, след като Тази, която е Кеш е пратена от боговете на този свят на петнадесетия ден на Дзанин, то рожденият й ден се празнува на тази дата. Това ще бъде и последният ден на празненството.

— Странно — каза Ерланд. — Да празнуваш рождения си ден на датата на раждането си. Че то тогава всеки ден трябва да има по няколко празника. Аз бих се чувствал ощетен, ако ми липсваше голямото празненство на Банапис.

— Различни обичаи — сви рамене Локлир.

Някакъв слуга от истинската кръв застана пред принца, поклони се и му подаде свитък, стегнат със златна лентичка. Кафи, като негов официален водач и служител от протокола, взе свитъка, погледна восъчния пречат и каза:

— Лично е.

— Моля? — попита Ерланд.

— Носи печата на принцеса Шарана.

Подаде го на Ерланд, а той дръпна лентичката и счупи печата. Зачете бавно безупречно изписаните ситни букви, тъй като високият стил на имперския кешийски не му се удаваше особено. Докато принцът четеше, Гамина почна да се смее.

Джеймс я изгледа притеснено — помисли си, че жена му неволно е разкрила способността си да чете хорските мисли, но тя каза:

— Виж го само Ерланд! Честна дума, изчервява се.

Ерланд се усмихна и напъха свитъка под колана си.

— А-а… от слънцето е. — Но не можа да прикрие смутената си усмивка.

— Какво пише? — подкачи го Локлир.

— Покана — отвърна Ерланд.

— За какво? — повдигна вежди Локлир. — Нали тази вечер сме на официалното пиршество с императрицата.

— Поканата е за… след вечеря — отвърна Ерланд и се ухили глупаво.

Джеймс и Локлир се спогледаха, кимнаха си разбиращо и Локлир попита:

— Кафи, така ли истинската кръв си… уговарят нещата? Като се… канят един друг, искам да кажа.

Кафи сви рамене.

— Не е новост, въпреки че принцесата, като особа от знатно потекло, може да си позволи да… поразтегли границите на благоприличието, ако ме разбирате.

— А принцеса Соджиана? — подпита заинтригувано Локлир.

Джеймс се ухили.

— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще почнеш да се усукваш около оная.

Гамина присви очи.

— Оная…

— Образно казано, скъпа. Локи е прочут в двора със старанието си да… хм, да опознава всяка красива жена, която се мерне пред очите му.

— Ако пратите писмена покана за среща на принцесата, бъдете готов да сте просто един от многото — каза Кафи. — Освен това се говори, че напоследък тя… си прекарва времето с лорд Рави, така че очаквам да ви отговорят с… учтив отказ.

Локлир и се опита да си намери по-удобно положение върху каменната седалка, която изведнъж му се стори груба и ръбеста въпреки възглавничката.

— Е, просто ще трябва да намеря някакъв начин да поостана насаме с нея. Само две думички да й кажа…

Кафи само отново тихо промърмори: „Ма’лиш“.

Джеймс погледна Ерланд, който се беше унесъл в собствените си блянове, и безмълвно каза на Гамина: „Кафи премълча нещо за принцеса Соджиана. Можеш ли да кажеш какво е?“

„Не — отвърна тя. — Но имам впечатление от споменаването на името й.“

„Какво по-точно?“

„За изключителна опасност.“