Сюзън Джонсън
Грехопадение (4)

Глава 4

Когато стигнаха до първата станция за смяна на конете извън града, Паша каза:

— Ако искаш да стигнем до Кент за три дни, не трябва да спираме никъде.

— Имаш ли нещо против?

— Не.

— Аз също! — Сега, когато вече бе на път за вкъщи, Трикси просто имаше чувството, че лети към Бърли Хаус.

Препускаха с възможно най-голяма скорост, а кочияшът и конярите в идеален синхрон разпрягаха и впрягаха новите коне за рекордно време. Паша пиеше, а Трикси се удивяваше на способността му да поглъща толкова вино.

— Имаш ли нещо против? — запита я той, доловил напрегнатия й поглед, докато отваряше третата бутилка.

— Не, ами… Аз… Не, не, разбира се.

— Няма какво друго да правя. Не се стряскай. Не създавам никакви проблеми до осмата бутилка.

Трикси внезапно пребледня.

— Това май наистина те притеснява? — Паша въртеше бутилката в ръце.

— Не те познавам добре…

— Алкохолът почти не ми влияе, ако това е, което те безпокои.

— Извинявай. Просто… ами… Съпругът ми… много пиеше. Боя се, че реагирам несъзнателно.

— Ако предпочиташ, няма да пия. — И това го казваше мъж, който прекарваше толкова време в разгул. Всеки от приятелите му би се удивил.

— Не е нужно — измърмори Трикси. — Исках само да кажа… Вярвам, че няма за какво да се притеснявам. — Бледата й усмивка бе извинителна. — Може би амнезията ще ми е от полза.

— Ето малко забрава. — Подаде й бутилката.

— Не, не още.

Сякаш прочел мислите й, Паша се усмихна.

— Обещавам да се държа прилично.

И го стори, оставайки съвършеният джентълмен, въпреки изпитото вино. Беше непринудено чаровен. Забавляваше я със случки от живота на семейството си и редактирани версии от собственото си минало. Задаваше й въпроси, които не бяха нито твърде лични, нито твърде любопитни.

След като се върнаха в каретата след краткия обяд в един от крайпътните ханове, озадачена от непрекъснатия му самоконтрол и идеално поведение, Трикси каза:

— Ти си удивително добре възпитан. Ако не бях сигурна в обратното, щях да си помисля, че си безполов.

Държанието му по време на обяда, подобно на това в каретата, бе изключително изискано, галантно и неизменно любезно.

— Просто броя часовете, скъпа. Знам, че бързаш. А аз мога да чакам.

— Не подозирах, че развратниците дотолкова се владеят — отбеляза тя. Беше прекрасен, изтегнат на седалката срещу нея, с разхлабен шал, разпусната по раменете черна коса и знойни лениви очи.

— Специално този развратник е способен.

— Забелязах.

— Искаш ли да спрем някъде? Аз имам огромно желание. — Търпеливо изчака колебанието й, продължило само секунда.

— Не мога — изрече тя накрая. Знаеше колко копнее да се прибере у дома.

— Можем да си създадем удобства и тук — предложи Паша, доловил неподправеното желание в гласа й.

— Тук?

— Тук. Имаме още десет часа до Кале.

— Десет часа… — Гласът й заглъхна с неочаквано гореща нотка.

— Никой няма да ни безпокои. Ще дръпна пердетата.

Трикси потръпна сладостно, сякаш изкушението мигновено бе попило в плътта й.

— Никой?

— Никой — прошепна Паша и посегна към пердетата.

Тя наблюдаваше как завеските една по една закриват блясъка на залязващото слънце. С всеки затъмнен прозорец пулсацията между краката й ставаше все по-силна.

— Няма ли да ни притеснят на следващата конна станция?

— Не, дори там няма да ни безпокоят.

— И ще сме съвсем сами? — В гласа й се прокрадна леко съмнение.

— Съвсем. — Потвърди го развеселен. Слугите му си знаеха работата. — А сега искаш ли малко вино?

— Не, благодаря. — Ерекцията му си личеше под скъпия бежов панталон и тя осъзна, че цялото й внимание е съсредоточено в тази изкусителна гледка.

Той забеляза погледа й.

— А нещо друго искаш ли?

— Ако нямаш нищо против — прошепна тя разтърсена от ненадейното желание.

— Господи — гласът му бе дрезгав, — чакам този момент цял ден! — Остави бутилката, наведе се, вдигна я от седалката сред облак от коприна и я положи върху коленете си.

— Вече си мислех, че никога няма да поискаш. — Ролята на джентълмен го беше изтощила до крайна степен. — Тогава — топлият му дъх докосна ухото й, — трябва да махнем тази рокля.

Откопча първото перлено копче. Тя вече трепереше, обхваната от непреодолим копнеж. Неопитна по отношение на собствената си сексуалност и чувственост, Трикси положи усилия да запази контрол над усещането, чудейки се как може толкова пламенно да желае този мъж. Да се любиш в карета, където всеки може да те чуе, си бе истински разврат.

— Сигурен ли си, че трябва да го правим? — Паша разкопча поредното копче и прокара пръсти в дълбоката падина между гърдите й. Тя цялата потръпна.

— Мисля, че все пак ще ти е по-удобно, ако съблечеш тази рокля. — Разкопча и останалите копчета и разтвори предницата. — А и така ще ми е по-лесно да те чукам.

При тези похотливи думи, израз на най-неподправено сексуално предложение, вместо да се обиди като всяка уважаваща себе си дама, тя долови как пулсацията между краката й се усилва. Копнежът й бе неподвластен на самоуважението. Напълно покорена от това, което я караше да изпитва, тя тутакси реагира на плътското му желание, овлажни се, разтопи се и се подготви да му се отдаде.

— И двамата знаем колко ти харесва. — Уверен в усещанията, които предизвикваше в нея, той долови промяната в дишането й и червенината, която плъзна от гърдите към шията. Повдигна я и я извъртя така, че да обкрачи скута му, правейки я още по-достъпна. Притискаше внушителната си ерекция към седалището й, почти навлязъл в нея. Трепереща от желание, Трикси се наведе и се притисна към неустоимата му твърдина.

— Как си издържала цели две години? — прошепна той свличайки роклята от раменете й.

Пламналите й от страст виолетови очи срещнаха неговите.

— Чаках теб!

— Колко мило! — Погледът му се пусна надолу. Разтвори полите й, за да оголи розовите й бедра и златистия венерин хълм. — Ще се погрижа за теб. — Загали русите косми. Тя потръпна от това сластно обещание и от нежното докосване на ръката му. После, когато средният му пръст се плъзна по влажните хлъзгави устни и навлезе в нея, цялата запламтя.

От процепите на завесите струеше светлина. Залязващото слънце се прокрадваше в купето на каретата като разсеян отблясък, озаряваше чувствената жега в погледа на Трикси, позлатяваше бялата й кожа и сребристите къдрици под дланта на Паша.

— Радвам се, че си ме чакала! — Той се задъха и плъзна пръста си навътре, добавяйки към него втори, след което натисна, галейки влажната плът толкова умело, че Трикси се замая от разкъсваща наслада. Стенеща, тя се подчини на ритъма на ръката му и пожела тутакси да я обладае.

Заопипва копчетата на панталона му. Хвана едно. Разкопча го. След това още едно и още едно. Трескавата й потребност я изгаряше.

— Приключихме ли с подготовката? — попита я Паша развеселен и извади пръстите си.

— Имаш ли нещо против? — Изгледа го с непресторена сласт.

— Дали имам нещо против да те чукам? Ти как мислиш?

— Мисля, че би чукал всяка и навсякъде, но просто сега аз съм на разположение. — Откровеността й шокира дори нея самата. Явно като общува отблизо с изключително сексуалния Паша Дюра, човек става безсрамен. Но той изобщо не изглеждаше шокиран. Вероятно вече беше чувал подобни слова. Приличаше повече на заинтригуван.

— Ти си като девственица, пусната на свобода. — Гласът му бе дрезгав и жарък.

— Искам онова, което правиш с мен. — Трикси наистина се почувства като девственица, неуверена и осъзнаваща с ужас, че го желае неудържимо.

— Тогава да видим дали можем да сложим това — той извади ерекцията си, — тук — добави тихо, галейки русолявото й окосмяване.

Изглеждаше голям и страховит. Беше забравила колко е огромен. И ужасно набъбнал. Зачуди се дали здравият разум не я бе изоставил напълно, щом бе пожелала да поеме в себе си този зашеметяващ пенис.

Той изглежда отгатна мислите й и плъзна ръка по бедрото й. Знаеше, че трябва да е нежен. Сигурно го беше правил и преди. Сигурно винаги му се налагаше да го прави, когато жените го видеха съблечен.

Трикси потръпна. Тялото й я предаде. По гръбнака й пролази чувствена сласт.

— Няма да те заболи.

Присъствието му наистина я караше да губи разсъдък и последните остатъци от благоприличието, но не й предизвикваше болка. Точно обратното, Паша Дюра знаеше как да й достави удоволствие отвъд всякакви познати граници.

Прегърна я нежно. Ръцете му обхванаха талията й и я поставиха на колене. После й позволи бавно да поеме преливащата от възбуда дължина, докато жестоката пулсация между краката й се превърна в единствен и неповторим фокус на нейния свят.

— Ти си съвършена — изрече Паша без дъх, погълнат изцяло от свръхчувствителност. — Пасваме си — надигна таза си, — съвършено!

— Тогава бъди с мен. — Въздишката й се понесе в златната светлина. Екстазът обзе сетивата й.

— Ще бъда. Ти си дяволски съблазнителна.

— И ти. — Като в някаква блажена магия се спусна жадно по твърдата дължина.

— И двамата сме — поправи я той. Явно беше запазил най-безумното си желание единствено за блондинката с виолетови очи от Кент. Натисна седалището й към себе си и остана за миг неподвижно, така че тя да го усети с всеки дъх и удар на сърцето си. — Ще те изпълвам чак до Кале!

Омайно райско видение! Ако, разбира се, дотогава не умреше от екстаз. Ненаситното й желание бе толкова неистово и необуздано, че просто трепереше в ръцете му. Той се надигна и й го вкара още по-надълбоко с бавен и неумолим натиск. Изгаряше блажено пулсиращата сърцевина на тялото й. Беше вече извън времето, когато стигна до бездиханен, разтърсващ, предизвикващ стенания, отнесен и приглушен оргазъм.

— Ти обичаш да правиш секс, нали?

— Аз… досега не знаех, че обичам… — Все още задъхана, тя се усмихна и долепи лице до рамото му.

От нея би станало възхитителна любовница, помисли си той, винаги ненаситна и жадна за ласки. Перспективата да я има, изпълнена с очакване в някое любовно гнезденце, почти го накара да се замисли дали да не поеме ролята на покровителя. Почти.

Трикси вдигна глава и му се усмихна.

— Много ти благодаря — измърка тя сладостно, — че ми го показа. Много съм ти признателна.

— А аз съм признателен, че Кале е на километри оттук.

— Може да не оживея дотам — отбеляза закачливо и прокара пръст по тъмната кожа на шията му.

— Аз пък мисля, че ще оживееш. — Сигурно знаеше по-добре от нея. Зачуди се дали не съществува някаква особена мистична сексуалност, присъща само на заклетите ергени. В този момент сваляше презрамките на долната й риза.

Без да го е грижа за подобни философски проблеми, Паша ги навиваше около пръстите си и се любуваше небрежно на големите й гърди, които се поклащаха под бельото от фин лен.

— Ти носиш ли изобщо корсети?

— Отказах се преди доста време. — Едно полюшване на каретата вкара ерекцията му в зашеметяващи глъбини.

— Трябва да ти купим няколко, след като стигнем в Англия. — Паша свали леката ленена риза и разголи гърдите й. Меката им плът потрепваше. Залюля тежестта им в дланите си и нежно ги повдигна — прекрасни бели кълба. — Със специални корсети, тези великолепни гърди ще се виждат по-добре. Нощем, когато всички спят, можеш да си ги слагаш заради мен. А може и да те накарам да ги носиш денем под домашните дрехи — продължи шепнешком и притисна заоблеността им, така че се вдигнаха още по-високо.

— Всички ще се чудят защо бюстът ти е толкова изхвръкнал, но няма да смеят да попитат. А когато никой не гледа към нас, ще докосвам зърната ти и те ще щръкват. Направо ще трябва да ги прикриваш с ръка, защото иначе хората веднага ще разберат, че си готова за секс. Като сега — добави с нежен като коприна глас. — Отново си мокра и хлъзгава… Повдигни се сама! Покажи ми колко ме желаеш.

Тя се подчини на заповедите му, напълно покорена от сексуалното му излъчване. Надигна се на колене и гърдите й се оказаха точно на височината на устните му.

— Дай да видим дали не можем да те овлажним още повече, за да ме поемеш по-лесно и да не те заболи. Сега не мърдай! — Взе едно от зърната в устните си и нежно го загриза. Смучеше и дразнеше с език, докато зърната й изпъкнаха и се втвърдиха, а цветът им от розов стана червен. Връхчетата им станаха толкова чувствителни, че нежният натиск на устните му я караше да стене.

Онова, което правеше с гърдите й, тя усещаше между бедрата си. Вече се гърчеше и извиваше върху потопената в нея ерекция, опитвайки се да я погълне изцяло, търсейки пълното удовлетворение.

— Мога ей така да те лижа, докато свършиш — прошепна Паша, хванал здраво талията й.

— Не и ако не искаш да те убия! — задъха се с подивял от желание поглед.

Той се направи, че не я разбира.

— Да не би да имаш намерение да ме чукаш до смърт?

— И това е възможност — прошепна тя.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Ама че предизвикателство!

— Моля те, Паша — изрече Трикси между две задъхвания. — Нямам твоите железни нерви!

— Нямаш опит. Но и аз не съм виждал такава незадоволеност от много време. — Май всъщност никога не съм виждал, мина му през ум, давайки си сметка за стила на сексуалните си завоевания. Съжали я заради живота, който бе водила с тази душа на щедра любовница, и се смили над нея. В следващия миг освободи талията й и потъна в горещата й обилно овлажнена цепка.

Трикси обви с ръце врата му в знак на неизразима благодарност и зарови лице в адамовата му ябълка. Докосваше го с език. Вкусваше го. Чувстваше, че единственото й предназначение е да бъде изпълнена от него и че е величествено предопределена за секс. Екзалтирана и замаяна, тя се надигаше и спускаше, забравила целия свят.

Паша я направляваше, положил ръце върху хълбоците. Той определяше ритъма, степента и дълбочината на натиска, както и омайните приливи и отливи. Дълбоката й вагина се разтваряше, когато навлизаше в нея, и се свиваше при отдръпването. Удоволствието й бликаше с гърлено мъркане.

— Стегната, но не твърде. — Паша се вклини в нея със сила и горещият му дъх опари бузата й. — Идеална!

Думите му се понесоха през сластната мъгла и огъня, който я изгаряше. Трикси отвори очи, за да срещне съвсем отблизо погледа му, който я върна в действителността, тъй като не издаваше никаква страст. Умираше за него и той я беше оставил тя да го чука. Почувства неземно вълнение. Беше извратеност и безсрамие да го желае толкова, още повече, че той го знаеше.

— Наслаждаваш ли се на ездата? — Гласът му бе приглушен. — Почти свършваш, нали? — И двата въпроса не се нуждаеха от отговор, а и Трикси не можеше да им отговори, дори да искаше, защото докато я питаше, затегна хватката си върху хълбоците й и се вряза в нея с такава сила, че тя се почувства разпъната и ужасно широка.

И подгизнала. И пулсираща. Чу собствения си оргазмен вик да отеква във вътрешността на купето.

После се свлече върху рамото на Паша и се притисна до него, а той я прегърна нежно и телата им се залюляха в ритъма на препускащата карета. След малко, съвзела се от омаята, Трикси прошепна:

— Не… Стига толкова!

— Сигурна ли си? — Паша я придърпа към себе си и внимателно я задържа върху ерекцията си. — Ммм… Ето сега е добре. — Той се раздвижи съвсем леко, почти недоловимо, по онзи блажен начин, който я караше да отмалява.

След което вече не беше сигурна в нищо.

— Нека ти демонстрирам. Ти ще ми кажеш какво мислиш.

Горещината във вътрешността й отново лумна, докато той се поклащаше леко под нея, и се разгоря до такава степен, че чак я уплаши, защото до този момент не беше познала подобна ненаситност и безумен сексуален копнеж.

— Не го прави — възпротиви се тя и направи опит да се измъкне под влияние на последните останки здрав разум, още не удавени от сладострастието.

— Това ли? — Той се плъзна още по-навътре, отърка се във всеки вибриращ и възприемчив нерв на вагината й, изтръгна горещи стенания от гърдите й и я накара да забрави всичко друго. Съществуваше единствено разпънатата й пулсираща сърцевина и вълшебството от вкарването и изкарването на твърдия огромен пенис на Паша.

Каретата се полюшна и забави ход. Трикси вдигна замъглен поглед, обезпокоена и разколебана.

— Не се притеснявай! — прошепна й той и я целуна по полуотворените устни, поддържайки сластния ритъм.

След секунди се чуха и гласове. В очите й проблесна паника. Но възбудата й вече беше стигнала връхната си точка и беше твърде късно, защото приливната вълна на оргазма не можеше да бъде възпряна или задържана по някакъв начин. Викът й отекна, точно когато каретата спря.

— Всички чуха — прошепна малко след това и нервно придърпа ризата си, за да скрие голите си гърди, сякаш ги виждаха и тези отвън.

— Недей — прекъсна я рязко Паша и свлече роклята й със замах. — Твърде сладки са, за да ги криеш!

— Паша, недей! — Ужасеният й поглед се стрелна към прозореца.

— Успокой се, скъпа. Завесите са спуснати. — Той измъкна сивата коприна от пръстите й. — А аз още не съм получил своето.

— Паша, не тук! — изрече тя в паника. Но дори докато произнасяше тези думи, почувства, че я обхваща перверзно вълнение.

Той разгада изчервяването й и искрата на безсрамен ужас в погледа й.

— Опасността възбужда ли те?

— Не говори така!

— Сигурен съм, че момчетата от станцията много биха искали отново да те чуят или да те видят. — На лицето му се изписа хищна усмивка. — Но аз съм твърде себичен. Тези са само за моите очи — прошепна и разтърка щръкналите й зърна. — Ти си моя. — Пъхна ръце под полата й, обхвана седалището й и плъзна пръсти по устните на подмокрената й вулва, разпъната около еректиралия му пенис. — Кажи, че си моя! — Изненада се от този свой собственически импулс. — Защото смятам да те чукам по целия път до брега! Започваме от… Я да видим къде сме. — Освободи едната си ръка и повдигна завесата, колкото да надзърне навън. Влажните му пръсти оставиха следи по коприненото перде.

Горещ лепкав отпечатък. Спомен за появата й в неговия живот, помисли си тя, поглеждайки опетнената коприна, като се чудеше колко ли жени копнеят за него със същата страст като нейната.

— Значи започваме в Кок д’Ор^[1] — каза провлачено и пусна завесата. Познаваше всички конни станции до брега. — Съвсем подходящо!

Трябваше да му откаже, но не го направи. Това негово дяволско похотливо изражение! Очите му й казваха, че знае колко безсрамно го харесва вътре в себе си.

— Май нямаш търпение за още! — Пръстите му погалиха пищния й бюст. — За щастие, разполагаме с часове. Погледни! — Погали леко зърната й с палци. — Сигурно са чули. Уголемяват се. След няколко часа, докато стигнем до Кале, вече ще си пресъхнала. И аз ще съм пресъхнал. — Апетитът му за нея бе неутолим. Обезпокоителна мисъл за мъж, който винаги бързо достигаше до безразличието.

— Дай да махнем тази рокля. — Гласът му придоби метален оттенък. — Искам те гола.

— И аз теб — отвърна тя унесено, все още омаломощена от следоргазмена слабост. — Освен ако не те е страх да не настинеш.

Погледът му отново се развесели.

— Не се боя от настинки.

— Защото си горещ — изрече тя много, много нежно и помръдна таза си в бавно спираловидно полюшване, което накара и двамата да се усмихнат.

— А на теб наистина ти се чука!

Пътуването до Кале се превърна в сексуален маратон, в открития и приятни изживявания, въодушевление и потребност, на моменти сладостно нови и за двамата. Малко преди да изгрее луната, Паша каза:

— Трябва да спрем! Нужна ми е храна, иначе ще започнеш да се оплакваш.

— Какво те кара да мислиш, че ще се оплаквам?

Той й хвърли развеселен поглед.

— Имам чувството, че можеш да бъдеш изключително взискателна.

— В такъв случай спри на всяка цена! Но аз ще те изчакам тук. Мързи ме. А и не мога да отида никъде в този вид. — Беше се изтегнала гола на отсрещната седалка, огрявана от процеждащата се иззад пердетата лунна светлина, с разпиляна по раменете коса и разпръснати в безпорядък по пода дрехи.

— Защо? Ако си толкова изморена, аз ще те занеса.

— Божичко, Паша, само това липсва! С тази рокля и толкова рошава!

— Изглеждаш великолепно! — Огледа я със задоволство. — И ако успеем да намерим някаква прилична храна, животът ще се доближи до съвършенството.

— Един фризьор и една камериерка ще допринесат значително за това съвършенство.

— Искаш ли да ти осигуря прислуга?

— Не. Не искам. — Знаеше, че той ще го стори с най-голямо усърдие и това щеше да я притесни още повече. Предпочиташе неговото презрение към обществените норми.

Паша все пак своевременно се погрижи тя да го придружи. Сам й помогна да оправи косата и роклята си, и то с толкова сладко желание. Но въпреки всичко бе необходима арогантност от класа, за да изпепеляваш с такъв поглед, докато преминаваш през общите помещения на път за по-уединените стаи на гостилницата, където им донесоха топла вода, огледало и обилна храна. Малко по-късно, напълно освежена и заситена, младата двойка се върна при каретата си.

След като помогна на Трикси да се качи, Паша слезе едно стъпало и погледна към кочияша, Мансел, който очакваше нарежданията му.

— Повече няма да спираме, освен за смяна на конете, ясно?

— Да, сър. — Мансел разбра, че господарят му не желае да бъде обезпокояван.

— Ще стигнем ли Кале до сутринта?

— Може би още преди зазоряване.

Паша се усмихна и влезе в купето. Щом чу звука от затръшнатата врата, Мансел изплющя с камшика и конете препуснаха.

 

 

Пристигнаха рано сутринта и намериха току-що акостиралия „Перегрин“. Капитанът бе разпънал всички платна, за да плава рекордно бързо. Нареждането на Паша бе повече от категорично: „с възможно най-голяма скорост“.

Отнесе я на палубата на ръце. Задоволена и омаломощена от наслада, тя не се възпротиви, дори когато я положи на койката в собствената си каюта.

— Спи, скъпа — прошепна Паша и я целуна по пламналата буза. — Ще дойда при теб, веднага щом излезем в отрито море.

— Много си мил.

— А ти си дяволски великолепна! — Осъзнаваше, че може да я има още стотици пъти и пак няма да му стигне. Леко изнервен от тази необичайна потребност, побърза да напусне каютата и да установи дистанция с похотта си.

Хладният морски въздух възвърна здравия му разум и там, на палубата, успя да погледне по-безпристрастно на увлечението си. Тя бе зашеметяващо красива жена с невинност, която бе нещо свежо и изкусително за преситената му от изтънчени удоволствия душа. При това бе надарена с щедра и екстравагантна сексуалност — едновременно скандална и удивително непорочна. Би бил последният глупак, ако не изживееше насладата от една ваканция с нея. А когато всичко приключеше, щеше да се върне в Париж. Съвсем елементарно. Не беше нужно да търси обяснение за всеки нюанс от онова, което изпитваше.

Но въпреки усилията да бъде разумен, само след минути откри, че отново я желае. Насили се да остане на палубата, докато „Перегрин“ излезе в открито море. След което веднага слезе в каютата си и се плъзна в тялото й, за да удовлетвори неустоимата си потребност.

Тя го прие със страст, която нито проумяваше, нито можеше да овладее. Беше се отказала да си обяснява бурния си сексуален копнеж, много преди да стигнат Кале. Разумът се бе оказал безполезен да обясни силата на реакциите й. Тласкана от самото неподправено удоволствие, тя просто се наслаждаваше на усещането.

Морският въздух ги обгърна, остър и омаен. Потопиха се в някаква прекрасна близост.

— Това е, защото се прибирам у дома — изрече Трикси с очарователна усмивка.

И мъжът, който само преди два дни щеше да подскочи при думата „омагьосан“, се зачуди дали някой от шаманите в майчиния му род не му бе направил заклинание.

Същата нощ пуснаха котва в английски води и изчакаха да се съмне, за да акостират. На изгрев-слънце излязоха заедно на палубата и наблюдаваха как белите скали на Дувър стават първо розови, след това портокалови и накрая златни, а споделеното възхищение стопли душите им.

Паша никога не бе изпитвал подобно удоволствие, тъй като от юношеството си насам беше посветил живота си на други, по-трескави изживявания.

А Трикси, като току-що освободен затворник, лишаван от емоционалност години наред, просто се радваше по детски.

Това неповторимо блаженство, което и двамата изпитваха за пръв път в живота си, породи помежду им едно необикновено обвързване и нежно привличане, съвсем различно от похотта.

На кея Паша се зае с разтоварването на каретата. Успя да прехвърли през борда голямото возило и да го положи долу толкова деликатно, че ресорите едва потрепнаха. Зелената лакирана карета блестеше на слънцето и изглеждаше съвсем не на място сред натъпканите с карго докове. Докато впрягаха наетите коне и товареха багажа и играчките на Крис, Паша се настани в гостоприемницата.

С чаша чай в ръка Трикси наблюдаваше другата страна на мъжа, който толкова я беше очаровал. Бърз и експедитивен, той се разплащаше с хамалите и конярите, обсъждаше с началника на пристанището престоя на „Перегрин“ и даваше нареждания относно настаняването и прехраната на хората си. Правеше всичко това авторитетно и учтиво, на безупречен английски. Ръкува се с всички поотделно, жест необичаен за джентълмените, с което удиви всички присъстващи. Името му се превърна в нарицателно не само за щедрост — беше дал на всеки добър бакшиш — но и за учтивост.

— Екипажът е настанен — каза накрая Паша и седна на масата при Трикси. — А ханджийката ей сега ще ни донесе закуска. По малко от всичко, така й казах, устройва ли те?

— Не съм се хранила толкова добре от години.

— А аз не съм се забавлявал така от години. Истински късмет.

— Храна и секс, това ли имаш предвид?

Паша изви вежди и я изгледа шеговито.

— Комбинацията винаги е добра.

— И несъмнено е по вкуса на един парижки ерген.

— Така ли мислиш? Женкарите в Англия не похапват ли?

— Като видя някой, ще го питам.

Веждите му се смръщиха.

— Ще се погрижа да не видиш нито един.

— Ревнуваме ли?

— Колкото и да е чудно, да.

— Колко мило!

— И много странно. Сигурно защото съм гладен — реши Паша с типично мъжка логика. Тънкостите на емоционалността рядко го интригуваха. — А, ето го и кафето ми!

След час, добре нахранени и освежени, вече пътуваха към Лондон, а след още час завиха по селския път, който щеше да ги отведе до Бърли Хаус.

— Сигурно ме смяташ за глупачка с всичките ми притеснения и колебания — каза Трикси, когато видя през прозорците на каретата познатия пейзаж, — но там, където живея, всеки познава всеки, и когато ти се появиш сред нас, ще завалят купища въпроси.

— Аз съм ти братовчед по майчина линия — Паша започна да рецитира повтаряната безброй пъти версия, — Рипънови от Тийсайд изпратили една от дъщерите си във Франция, където се омъжила, и две поколения след това, voila^[2] — Паша Дюра. Няма да те злепоставя. Обещал съм ти.

— Много внимавай с мен, когато Крис е наоколо — настоя пак Трикси, като че ли вече не бяха обсъждали тази тема безброй пъти.

— Обещавам! — Изрече го изключително сериозно, защото разбираше притесненията й.

— Надявам се да не пелтеча много, когато те представя на слугите.

— Не е нужно да им даваш обяснения. Всъщност как си го правила, когато си била с бащата на Кристофър? — Беше толкова нервна, като че ли той бе първият мъж, който идваше в Бърли Хаус.

Тъй като не му отговори, побърза да й се извини.

— Не е нужно да се извиняваш. Имаш право да знаеш. — Гласът й бе толкова тих, че Паша се напрегна, за да я чува. Тя прехапа устната си. — Бащата на Кристофър живееше със семейството на съпруга ми.

Отне му усилие, за да запази гласа си безстрастен.

— А съпругът ти по това време къде беше?

— Вече в приют.

— Съжалявам.

Трикси се почувства зле.

— Така и не мога да изпитам съжаление към човек, на когото липсваше всякаква човечност, макар, Господ ми свидетел, че съм се опитвала.

— Дълго ли трая бракът ви?

— Пет години.

— Много.

— Дяволски много.

— Лош късмет.

— Да — прошепна Трикси и с усилие потисна вълна от неприятни спомени. — Но Гросвенърови искаха моите земи и това беше единственото, което ги интересуваше.

— Нямаше ли кой да ти помогне?

— Родителите ми бяха починали. Двамата ми чичовци, които бяха попечители на имота на баща ми, ме принудиха да се омъжа за Джордж. Гросвенърови са много влиятелни личности в Кент.

— Мили боже! Принудиха те? — Знаеше, че браковете по сметка са нещо обичайно.

Всъщност първият брак на майка му й е бил наложен, но това е било много преди той да се роди, ето защо му се струваше твърде далечно.

— Всичко е вече минало. Слава богу, вече не съм задължена на Гросвенърови. — Усмивката й бе горчива. — Брачният договор бе категоричен по този въпрос — взеха ми земите. Чичо ми се подписа от мое име, когато бях на седемнадесет години.

— Много удобно за тях.

— Много. Хайде да сменим темата, пролетта е прекалено красива, за да се ровим в миналото. Сега вече знаеш всички мръсни факти от моя живот и ако все още желаеш да споделяш компанията ми, след минути ще бъдеш в Бърли Хаус.

— Желая, и то много. — Паша я погали нежно по ръката. — А колкото до мръсотията — добави той с усмивка, — боя се, че твоите скандали бледнеят пред моите. Затова по-скоро е уместен въпросът, дали ти желаеш компанията ми.

— Не виждам нито една разумна причина, но я желая.

— Според мен значението на здравия разум твърде се надценява. — Паша се наведе и целуна розовата й буза.

Той бе като живителна струя в ежедневието й — изтъкан от нежност, добро настроение и необуздана страст.

— Много се радвам, че дойде с мен. — Трикси докосна мъжествено очертаната му брадичка и прокара пръст по изящната извивка. — Много.

— Не можа да се отървеш. — Затисна пръста й със своя и го вдигна до устните си, за да го захапе нежно.

Виолетовите й очи проблеснаха топло от неподправената еротична нежност. Обхвана ръцете му с длани и благодари на всички богове затова, че я бяха срещнали с него.

— Вярваш ли в чудеса?

— Да — прошепна неверникът Паша.

В един кратък момент пролетната утрин се изличи от мислите им, чаткащите копита и люшкащата се карета изчезнаха, ритъмът, танцът и пулсът на вселената замряха.

Паша пръв наруши мълчанието с възпитавана години наред хладнокръвност и вродена склонност да избягва емоциите.

— Коя играчка мислиш, че Крис ще хареса най-много?

Трикси с усилие си възвърна самообладанието.

— Британската армия. — Успя дори да се усмихне. — Никога няма да мога да ти се отплатя за радостта, която ще му доставиш.

— Май се сещам за един начин. — Музиката на тайгата звънна в плътния му глас. Тъмните му очи излъчваха източна магия.

— Дръж се прилично — предупреди го Трикси, притеснена от този поглед.

— Добре.

— Говоря сериозно! — Гласът й внезапно потрепери.

— Абсолютно.

— Обеща ми! Даде ми думата си!

— На публични места няма да се приближавам на повече от метър. — Обещанието щеше да изисква изключителен самоконтрол от негова страна.

— О, мили боже! — Трикси го желаеше отчаяно, защото я възбуждаше до краен предел. Самата му близост я разтопяваше.

— Не знам дали ще смея изобщо да те погледна… когато има хора наоколо.

— Разбира се, че ще ме поглеждаш. — Взе ръката й, и й заповяда: — Погледни ме!

Клепките й потрепнаха за миг и тя вдигна поглед.

— Всичко ще е наред — увери я хладнокръвно, потиснал внезапното си желание. — Ти ще бъдеш идеалната домакиня, а аз ще бъда дискретен и няма да парадирам с нищо, защото англичаните се дразнят от френската емоционалност. Освен това ще помогна на Кристофър да сглоби играчките, защото имам двама по-малки братя и съм много добър в игрите.

— Мислех, че си запознат само с любовните — подкачи го тя, след като се почувства малко по-уверена от успокояващите му думи.

— Разностранна личност съм.

— Колко разностранна? — измърка Трикси.

— Ще видиш довечера, когато всички заспят.

— Имам идея! Да си легнем рано! — Погледът й бе палав.

— Или една следобедна дрямка? Я си помисли.

 

 

Кристофър излетя като куршум от вратата на Бърли Хаус, веднага щом каретата спря пред нея, а след него се втурна бавачката му.

— Мамо, мамо, мамо! — развика се четиригодишното хлапе и се втурна по застланата с чакъл пътека.

Трикси скочи от каретата още преди да е спряла напълно, падна на колене и прегърна развълнуваното дете.

Притисна го до себе си и от очите й се зарониха сълзи на щастие, почувствала отново в прегръдката си скъпото телце, чието ухание я заля със сладки спомени.

Беше си у дома!

Но четиригодишните не обичат да ги стискат и само след секунди Крис започна да шава в ръцете й.

— Какво ми носиш? — извика той и се изтръгна от прегръдката й, пристъпвайки от крак на крак с разпилени тъмни къдрици и светнали очи. — Кати видя каретата, а аз познах, че си ти. Казах й, че си ти. Кати, видя ли, че е мама!

Трикси се изправи и поздрави малобройното си домакинство, застанало пред вратата на къщата в якобински стил. Мисис Орди, пухкава и розова, първа я поздрави с добре дошла, а след това горещо я прегърна младата Джейн, помощничката на Кати.

— Толкова сме щастливи, че се върнахте — каза Кейт Милхаус с грейнало лице.

Старият Уил пък свали шапката си и изрече с обичайната си сдържаност:

— Да считаме, че вече всичко е наред, милейди, щом вече сте си у дома.

— Където и възнамерявам да остана — отвърна прочувствено Трикси. — Твърде дълго… — Думите й бяха прекъснати от Крис, на когото явно му бяха омръзнали любезностите на възрастните. Той я сграбчи заръката и я задърпа с всичка сила.

— Мамо, Писана има котенца! Дейзи има кученца! Бързо ела да ги видиш! Всичките котенца на Писана са черно-бели. Ела!

— Чакай малко, съкровище — прошепна му Трикси. — Има един…

В този момент пружините на каретата проскърцаха и звукът привлече вниманието на всички. Те тутакси извърнаха поглед към високия тъмен непознат, който слезе от елегантната карета.

Приличаше на чужденец, въпреки че костюмът му бе по английската мода — елегантен и семпъл. Носеше черен жакет, кремава жилетка, бричове за езда от еленова кожа и високи ботуши. Тъмните му къдрици падаха небрежно върху снежнобялата ленена яка на ризата, контрастираща с тъмния му врат, толкова черен и гладък, че веднага привличаше погледа. Докато не вдигна глава и не разкри мистичните си, леко дръпнати очи.

— Здравейте! — Щом се усмихна, всички разбраха защо тяхната господарка го беше довела в къщата си.

— Ти от Китай ли си? — зяпна го Крис.

— Не съвсем — отвърна Паша игриво. — Чувал ли си за Сибир?

Крис поклати глава.

Паша клекна, за да се изравни с него, и му подаде малък амулет от кост.

— Ето ти нещо от Сибир. Там вали много сняг. Това е парче от кост на морж.

Крис пое малкия гравиран амулет и го повъртя в ръцете си, смръщил съсредоточено пухкавите си вежди.

— Какво е морж?

— Донесли сме ти разни книжки. Ще ти ги покажа след малко, стига майка ти да не е много заета.

— Покажи ми ги сега!

Паша вдигна съвършено безстрастен поглед към Трикси.

— Първо ще свалим багажа от каретата, съкровище — заяви тя, като внимаваше да не отклони очи от рамото на Паша. — И ще покажа на мистър Дюра нашата къща.

— И Писана — въодушеви се Крис.

— Задължително — съгласи се Паша.

Трикси представи Паша на домашните си, без да уточнява много-много подробности по измислената роднинска връзка. Не че след две поколения щеше да се появи някой от Рипънови, за да опровергае историята, но колкото по-малко им кажеше, толкова по-добре, така бе предложил Паша.

Щастието на Трикси не убягна от погледа на мисис Орди и от там нататък въобще не я интересуваше от какви странни и непознати земи е дошъл този мъж, щом носеше такава радост на нейната господарка. Джейн и Кати се изчервиха и започнаха да заекват, когато Паша ги заговори, а Уил просто запита:

— Яздите ли?

— Семейството ми отглежда чистокръвни коне до Шантили. От време на време яздя — добави Паша скромно.

— Нейна Милост успя да опази конете си от онези мошеници Гросвенърови — измърмори Уил. — Елате после долу в конюшнята да ви покажа онова многообещаващо жребче, което роди Мирабела.

— Издържа проверката — прошепна му щастливо Трикси, докато Уил се отдалечаваше. Старият слуга явно не даваше одобрението си всекиму.

Паша й намигна дискретно и предложи да разтоварят багажа. Самият той свали малкото куфари и ги внесе в хола. После се върна с голям червен кашон и я погледна въпросително.

— Сега ли?

След одобрителното й кимване, той сложи кашона върху голямата дъбова маса в средата на облицования с ламперия хол.

— Майка ти реши, че това ще ти хареса.

Хлапето разкъса опаковката с широко отворени очи и изписка:

— Подаръци! Гренадир! С истинска кожена шапка! Мамо, виж! — След което пусна войника, бръкна в сребристата кутия и извади втори.

Докато наблюдаваше с каква радост детето й открива всяко едно от новите си войничета, Трикси почувства как сърцето й се стопля от истинско блаженство, че отново си е у дома. Колко е приятно, помисли си тя и вдигна поглед, за да се усмихне на Паша за секунда. Оформи с устни думите „благодаря ти“ и му изпрати въздушна целувка над главата на сина си.

Аз ти благодаря, помисли си той и й върна усмивката. Тази жена, която му бе разкрила едно ново и интимно значение на думата „щастие“. Погледна за миг часовника си, пресмятайки колко остава до нощта. Подобно нетърпение би шокирало всичките му познати, защото обикновено жените чакаха Паша, а не той тях.

Когато и последното войниче бе разопаковано и поставено върху дъбовата маса и блестящите хартии полетяха по пода като огромни снежинки, Трикси за пръв път видя малкия си син поразен и онемял от възхищение, а Паша каза:

— Може по-късно ти и майка ти да изиграете една битка срещу мен.

Седнал върху масата с кръстосани крака, Крис го погледна и сбърчи вежди.

— Да, но ти нямаш армия.

— Донесох и армията на Наполеон, но тя е при другите играчки. Ще пристигнат всеки момент.

— Още играчки! — Писъкът му изкара мисис Орди от кабинета, където сервираше масата за чай. От несвързаните въодушевени приказки на Крис, че имало още играчки, тя се увери, че не е станала никаква беля и след като прояви нужното възхищение от придобивките на младия господар, се върна, за да си довърши работата.

— Покажи ми и другите играчки, мамо! Искам да ги видя!

— Не знам как ще ги дочака — измърмори Трикси.

— Какво ще кажеш да идем да посрещнем фургона — предложи Паша. — Крис ще язди при мен.

Нащрек за всичко, което можеше да каже този възхитителен човек, който носеше играчки, Крис погледна Паша.

— Не е нужно да яздя при теб. Аз си имам мое пони — заяви той гордо и се смъкна от масата, но краката му не достигнаха пода.

— Ще ми го покажеш ли? — Паша се наведе, за да му помогне да скочи.

— Уил ме научи — заяви победоносно Крис, обвил ръчички около врата му, съвсем по детски и без да се притеснява. — И той казва, че съм наистина, ама наистина добър, а Уил е тренирал състезатели, нали така, мамо? Ела да видиш Петуния, тя е моето пони. А ти наистина ли се казваш Паша? Нямаш ли си някакво друго име? По нормално?

— Истинските ми имена са много сложни — засмя се Паша и пое към вратата, — затова всички ме наричат Паша.

— То китайско ли е?

— Извинявай — намеси се Трикси, — но Крис има една любима книжка за Китай.

— Не се обиждам — увери я Паша. — Със сигурност се различавам от населението на Кент. Най-вероятно и съседите ти ще го забележат.

— Бъди сигурен. — Трикси познаваше тесногръдата им мнителност. — Бих казала, че улучи в десетката.

— Критичните погледи не ми правят никакво впечатление. Външността ми често кара хората да онемяват.

Не само поради екзотичността, помисли си Трикси, а и заради зашеметяващата красота.

— Петуния обича бучки захар — заяви Крис, без да го е грижа за обществените норми. — Ти имаш ли кон? Той с тебе ли е? Как се казва?

— Не съм взел коне със себе си, но името на моя кон е Якут.

— Твоите имена са все смешни.

— Крис, дръж се прилично — предупреди го Трикси, която се изчерви от невъзпитаната откровеност на сина си.

— Но ми харесват! — Крис се усмихна на Паша със същата неподправена невинност като майка си.

— Човекът има право на собствено мнение, скъпа — отбеляза Паша. — Това изобщо не ме притеснява.

— Добре — отвърна Трикси с облекчение, — защото просто не можеш да го укротиш.

— Точно като майка му, ако си спомням добре. — В гласа му се прокрадна сластна нотка, предназначена единствено за нейните уши.

— Какво означава да укротиш, мамо? — попита Крис, доловил промяната в интонацията му.

— Нищо, съкровище. — Лицето й пламна в яркочервено и предупредителният поглед към Паша изгаряше от раздразнение.

— Мистър Дюра, вие жребец арабска порода ли ще яздите или от нашите?

— Като си помисля, не ми се ще нито единия, нито другия — изрече той бавно, желаейки вместо слънцето на небето вече да е луната, а следващите десет часа да минат по-бързо. Дано обитателите на Бърли Хаус си лягат рано! — Но като си помисля — продължи Паша с обичайна разговорна интонация, сякаш току-що не я беше разсъблякъл с поглед, — ще взема арабския жребец.

— Джабар, мамо! Дай Джабар на Паша.

Тя онемя за миг, обзета от сладострастие.

— Нека да е Джабар — изрече спокойно Паша, въпреки че много добре знаеше какво й беше причинил. — Или който каже майка ти.

Гласът й леко затрепери.

— Уил ще реши.

— Джабар ще ти хареса — заяви с ентусиазъм Крис. — Той е най-бързият от бързите, така казва Уил. Като вятъра.

Трикси му показа конюшнята и реши да стои далеч от него в присъствието на Уил. Слугата й бе по-проницателен от четиригодишното й дете и характерът на връзката й с Паша нямаше за дълго да остане тайна, ако си позволеше да стои твърде близо до него.

Уил го разведе из конюшнята с гордост. Качеството на отглежданите коне бе свидетелство за опита му като селекционер.

— Бяха ни останали само пет кръвни линии, след като ония Гросвенърови ни обраха до шушка, и то, защото скрих най-добрите. Тъпите фермери не правят разлика между чистокръвен кон и кранта. Моята лейди е добър ездач. Научих я да язди още като хлапачка.

— Като мен — отбеляза Крис, вече възседнал Петуния. — И аз съм много добър.

Уил се засмя на най-младия си възпитаник.

— Дяволски добра стойка има. Вдигни си ръцете сега — смъмри го старецът, — и помни, че Петуния не обича да препуска твърде дълго.

— Няма да ни се наложи да яздим много надалеч — каза Паша и пъхна захарче под носа на Джабар. — Фургонът тръгна преди нас и го задминахме, точно преди да свием от главния път за Лондон.

— Значи десет мили — заяви Уил и пристегна седлото на Трикси. — Готова е, милейди. Ще ви помогна да се качите.

— Нека аз — предложи Паша, тъй като старецът беше жилав, но нисичък.

— Не! — възкликна толкова ядно Трикси, че дори Крис се впечатли. — Искам да кажа… Уил е свикнал да ми помага — добави тя припряно, като се надяваше да не се е изчервила много.

— За мен, милейди, няма значение кого водите вкъщи — изрече бързо Уил, — ако джентълменът се държи подобаващо. — Сивите му очи пронизаха Паша.

— Бъди спокоен, Уил — отвърна тихо Паша. — Лейди Гросвенър ще получи само уважение.

— Прекаляваш, Уил — промърмори хапливо Трикси.

— Моля за прошка, милейди. — Уил не отмести поглед от Паша. — Сгреших.

Но грешка нямаше. Паша разбра, че не бива да причинява нищо лошо на господарката.

Уил оседла коня на Паша в неловка тишина. Дори Крис осъзна напрегнатото мълчание. Но щом излязоха от конюшнята, детето веднага усети промяната на настроението и започна да дърдори.

— Петуния знае пътя до Лондон и обратно, а веднъж отидохме чак до Гединджи.

— Това си е доста път — отвърна му Паша. — Извинявай — прошепна после към Трикси, — повече няма да те излагам така. Грешката беше моя.

— Уил от време на време ме взема с него, като ходи на конния панаир в Дентън — продължаваше да бърбори Крис. — Някой път и ти трябва да дойдеш с нас.

— Когато майка ти реши.

— Грешката беше и моя. — Трикси не следеше пътя, а яздещия до нея Паша. — Когато те погледна, имам чувството, че цялата пламвам и че ми личи. Не може Уил да не забележи.

— А аз гледам ту теб, ту часовника си като някакъв празноглав пубертет. Потресен съм.

— Чувствата са взаимни, развратнико — отвърна му тя весело и се почувства чудно свободна на този пуст селски път, далеч от любопитните критични погледи. — Аз също изглежда не притежавам никакъв самоконтрол.

— Значи всичко е върху моите плещи.

— Би било чудесно.

Паша въздъхна шумно.

— Спи ли следобед?

— Боя се, че не.

Той изстена.

Трикси прикри с ръка усмивката си. Паша я изгледа и също се засмя.

— Доста гъделичкащо — да се промъкваме на пръсти.

— Мисля, че мога да го направя така, че да не съжаляваш.

— Несъмнено. Въпросът е кога.

— По време на чая може да получа леко главоболие.

— Чувал съм, че понякога чаят действа така.

— Крис ще бъде погълнат изцяло от играчките, сигурна съм.

— Мен пък много ме уморяват дългите пътешествия — провлече лениво Паша.

— Значи ще трябва да подремнеш — пошегува се Трикси.

— О, да!

 

 

След като се върнаха в Бърли Хаус, както се и очакваше, Крис остана сляп за всичко останало, освен за придобивките си. Подът на кабинета бе отрупан с подаръци, опаковки и кутии. Кейт, Джейн и дори мисис Орди дойдоха да изразят възхитата си, а детето им показваше новите си играчки една по една, развълнувано, грейнало и неспирно бърборещо.

Паша се зае със сглобяването на миниатюрната ферма, като пъхаше по местата им дъсчиците за стените на плевнята. Когато сградата започна да придобива форма, Крис много се запали и Паша със заслужаващо възхищение търпение му обясни как сам да продължи. От време на време той изразяваше шепнешком одобрението си или даваше някакъв съвет, легнал по корем до Крис върху износения персийски килим. Големият мъж и малкото момче работеха в страхотен екип.

Крис сам постави покрива и плесна с ръчички, въодушевен от свършената работа.

— Хайде да направим и другите! Ти можеш да разопаковаш животните, мамо, ние, мъжете, ще построим конюшнята и фермата.

Трикси се усмихна, развеселена от това разделение на мъжки и женски задължения.

— Не може ли и аз да помагам в строежа?

Синът й погледна първо нея, след това Паша.

— Мама може да прави каквото пожелае. — Погледът му бе самата невинност.

— Благодаря!

— Ти направи оградите, мамо! — предложи Крис и й подаде пълна шепа дървени елементи.

Не след дълго цялото стопанство беше сглобено, животните бяха разположени и дори фермерското семейство намери своето място в солидната къща. Малкият строителен екип седна и огледа възхитено произведението си.

— Може ли тази нощ да го занеса в моята стая, мамо? — попита Крис. — Ще сложа всички животни да спят и…

Мисис Орди се прокашля.

Тъй като досега не бе ставала свидетел на подобна сдържаност от страна на икономката си, Трикси не обърна внимание до второто деликатно покашляне, при което, виждайки изражението на мисис Орди, възкликна:

— О, боже! Много ли те накарахме да чакаш?

— Чаят съвсем ще изстине, милейди — отбеляза тя, докосвайки чайника с длан.

— Разбира се. Извинявай. Крис, мистър Дюра, ако обичате, елате с мен. Орди, благодаря ти! Сервирала си така красиво!

— Любимите ви сладкиши, миси. Кифлички, ягодов кейк и сандвичи с шунка и ръжен хляб. Специално за вас сложих малко портокалова кора в кейка с маково семе и лимоновите пастички са точно както ги обичате. Чудех се дали мистър Дюра не би предпочел малко уиски?

— Не се притеснявай. — Паша се изправи. Спомни си с какво подозрение се отнасяше Трикси към мъжете, които прекаляваха с пиенето.

— Вашият татко винаги пиеше по едно малко с чая — мисис Орди изгледа Трикси над очилата си. — Казваше, че го правело по-поносим.

— Щом е така, ако лейди Гросвенър няма нищо против?

— Аз ще седна при теб. — Крис хвана Паша за ръката.

— Да полетим ли до масата? — попита той, вдигна детето високо, подхвърли го във въздуха и по средата на доволния му писък нежно го положи на стола.

— Хайде пак! — изписка възбудено Крис. — Полетях! Мамо! Мамо, видя ли? Полетях!

Паша повтори номера още няколко пъти сред доволни писъци и крясъци. Накрая, стъпил отново на земята, зачервен и грейнал от щастие, Крис възкликна:

— Ти си най-добрият! Нали, мамо? Нали, Орди?

Мисис Орди, която тъкмо поставяше пред Паша пълната чаша с уиски, вдигна поглед.

— Наистина, Кристофър. Мистър Дюра е много мил.

Паша беше най-добрият не само по отношение на милото държание, помисли си разгорещено Трикси, но когато заговори, гласът й бе съвсем спокоен, сякаш сладостните спомени не бомбардираха съзнанието й непрекъснато.

— Първо кифлички ли искаш или ягодов кейк? — попита тя сина си, избягвайки отговора на въпроса дали най-добър е Паша.

— Кейк, кейк, кейк!

И пиенето на чай започна.

Разговорът се водеше основно от въодушевеното хлапе, но възрастните нямаха нищо против. Енергията и бъбривостта на момченцето не бяха нещо ново за Паша, комуто ролята на голям батко беше добре позната. Трикси тънеше в розова мъгла — беше си отново у дома, при любимия си син, и то на върха на щастието. Това, че Паша бе очаровал цялото й домочадие, само допринасяше още повече за удоволствието й.

Храната бе унищожена за съвсем кратко време, за радост на мисис Орди, за която най-прекрасната гледка на света бе нейната миси и Крис да хапват с апетит.

— Нейна Милост има нужда от малко повече плът върху кокалите — прошепна тя на Кейт от наблюдателницата им в коридора.

— Наистина е отслабнала — съгласи се Кейт, като внимаваше да не я чуят. — Толкова съм доволна, че нашата миси се върна.

— И си е довела добър и хубав мъж — отбеляза мисис Орди, загрижена повече за щастието на господарката си, отколкото за порядъчността, — макар че прилича на конник от ордата на Чингис хан.

— За бога, мисис Орди! — Позицията на Кейт като бавачка на Трикси я поставяше малко по-високо в социалната стълбица от недодяланата й дружка. И тъй като рядко си позволяваше да се възползва от привилегиите на статуса си, този път се почувства длъжна да направи забележка на икономката, че подобна нетактичност няма начин да не подразни господарката им. — Мистър Дюра очевидно означава много за лейди, а и е богат, доколкото виждам, от подаръците, които донесе на Кристофър. Не ме мисли за голяма сметкаджийка, но след този нещастен брак на нашата миси, дано съпругът й да гние в ада, пък бащата на Кристофър, бедната душа, толкова млад си отиде! Та, като се има предвид мизерното й финансово състояние, тя трябва да направи всичко възможно мистър Дюра да прекара приятно в Бърли Хаус.

— Не исках да кажа нищо лошо, Кейт. Мистър Дюра е великолепен мъж. И много добре възпитан — изрече с раздразнение мисис Орди.

— Мисля, че външността му може да се класифицира като евро-азиатска. А те са много изтънчени. Дали — продължи тя загрижено, — трябва да ги попитаме искат ли още чай, или ще сметнат, че им се бъркаме?

— Мили боже, Кейт, човек може да си помисли, че в тази къща никога не е имало гости. Аз ще ги попитам. — Дейната натура на мисис Орди не се амбицираше от нищо друго така, както когато трябваше да се намеси. — Освен това ми се струва, че този хубав млад мъж би пийнал още едно уиски.

Когато мисис Орди отвори вратата, Кати побърза да се отдръпне, ужасена до смърт, че могат да я хванат, че подслушва. Никога досега не сме си имали компания, въздъхна бившата бавачка и се долепи до стената с разтуптяно сърце, развълнувана не по-малко от младата си възпитаница. Но само след миг любопитството надделя. Компанията наистина беше толкова рядко нещо. И то такава вълнуваща компания, помисли си Кейт, силно повлияна от романите на мисис Бърни. Открехна предпазливо вратата с един-два сантиметра и отново потъна в гледката.

След като напълни отново чашата на Паша, мисис Орди остави гарафата на масата пред него.

— Това тук е любимото ирландско питие на покойния господар. Пазеше го за специални случаи. Сипвайте си още, ако желаете. — Орди се усмихна мило на мъжа, който бе донесъл такова щастие на домочадието. — Татко ви би бил доволен, ако специалното му питие истински зарадва някого — продължи тя и измери Трикси с тежък поглед, сякаш Нейна Милост си нямаше и понятие как трябва да се посреща един джентълмен.

— Аз нямах намерение да възразявам, Орди — развесели се Трикси от почтителността, която Паша предизвикваше в икономката й, която навремето криеше ирландското уиски от съпруга й. И от Тео, припомни си тя с изненада.

— Мисля, че Кристофър трябва да отиде да покаже на Уил животните във фермата си — подсказа икономката с любезна усмивка. — Знаеш ли колко ще се зарадва Уил на тази двойка першеронска порода, Кристофър — добави тя, забърсвайки няколко трохи от масата с престилката си, — а и на двата дорести. Ще му хареса да види и как обикалят ловджийските кучета около оградата.

— Паша и аз я направихме — заяви гордо Крис, настанил се в скута на идола си, без никакво намерение да помръдва оттам.

— Трябва да се похвалиш на Уил. Ела с мен — приласка го икономката. — Ще намерим Кейт и Джейни.

Без да е съвсем убеден, че иска да изоставя новия си приятел, Крис го погледна въпросително.

— Ти решаваш, Крис — изрече великодушно Паша, прикривайки виртуозно себичните си щения с този филантропски жест.

— Можеш да отнесеш и последното парче кейк на Уил — не се предаваше мисис Орди, защото знаеше, че това му е любимият сладкиш.

— Уил много, ама много обича кейк — заяви Крис и след кратко колебание посегна към сладкиша. — Няма да се бавя! — С тези думи той се изхлузи от скута на Паша, закрепил майсторски кейка в ръчичката си. — Няма да си играеш без мен!

— Обещавам — усмихна се Паша, който си представи съвсем различна игра. — Кажи на Уил, че имам един камшик за езда от Обдорск и ще му го подаря.

— Обдорск? Далеч ли е?

— На един месец бърза езда.

— Един месец?!

— Дай ми този кейк, Кристофър, а ти вземи першероните — предложи икономката.

Взеха конете, двойката ловни кучета и почти цялото фермерско семейство.

— Имат ли си имена? — питаше мисис Орди, докато излизаха.

— Май те харесва — изрече Трикси във внезапно настъпилата тишина. — Умира да се прави на сватовница. Извини нетактичността й.

— Не се оплаквам — засмя се Паша, защото архаичната дума му прозвуча странно. — Освен това си я бива да убеждава Крис.

— Благодаря ти, че толкова се занимава с него.

— Помня какво беше да си малък в компания на възрастни.

— Боя се, че вече направо те обожава. Надявам се, че не ти досажда.

— Чудесен е. Като майка си. Не, не ми досажда. Очарован съм!

— Отново ти благодаря. И съм ти толкова задължена.

— Не трябва. До голяма степен сме си длъжни взаимно. Досега не се бях забавлявал така — чай в подобна обстановка, играта с Крис, добродушната тирания на икономката ти, Уил… Истинска идилия! Така че и аз ти благодаря. — Тъй като нямаше склонност да разграничава прозренията от емоциите, Паша не постави под въпрос онова, което изпитваше, ако не се смятаха тези най-общи констатации. — И — продължи той, оглеждайки слънчевата стая, — за да ми стане още по-приятно, изглежда сме сами.

— Подозирам, че беше нагласено.

— Значи е възможно времето за следобедна дрямка най-после да е настъпило?

Трикси се поколеба, обмисляйки вариантите и възможностите с цялото това домочадие наоколо.

— Не знам… — Всъщност, ако трябваше да си признае, беше обезпокоително, че изобщо си мисли за любене, при положение че всеки момент някой можеше да се появи.

— На това канапе? — прошепна напрегнато Паша.

Погледите им се срещнаха.

Плътското желание, парещо и неустоимо, връхлетя Трикси като удар.

— Ами ако се върнат скоро? — прошепна тя с малкото остатъци от здрав разум при вида на толкова откровена похот.

— Значи трябва да побързаме! — Паша се надигна от стола и й подаде ръка.

— Не, не… Не тук! — Трикси също се изправи. Цялата трепереше. — Ела с мен! — Излезе в антрето и хвърли един бърз поглед наоколо. За миг сластната му усмивка заличи цялото й самообладание. Все едно вече беше влязъл в нея. Облада я разтапяща горещина. Зачервена и задъхана, тя осезателно чувстваше енергията му, докато набързо прекосяваше застлания с мрамор коридор.

По средата на стълбището той я вдигна на ръце с непринудена сила, вземайки по две стъпала наведнъж, въпреки допълнителната тежест. Когато стигнаха горе, попита кратко и тихо:

— Накъде?

— Божичко, Паша — поколеба се тя, изнервена до краен предел, чудейки се къде е най-малко вероятно да ги открият и обезпокоят. Всички стаи са толкова достъпни!

Чужд на подобни скрупули, той тръгна към първата врата, която видя.

— Тогава тук.

— Не!

Паша рязко спря.

— Това е стаята на Крис.

— А какво има на третия етаж?

— Стаите на Джейни и Кейт.

Паша си пое дълбоко въздух и го задържа, опитвайки се да бъде рационален.

— Ти накъде беше тръгнала?

— Мислех… за стаята на баща ми… В нея не влиза никой, но…

Дори и при обхваналата го възбуда, тази неволна проява на лош вкус го възпря на секундата.

— Къде смяташ да ме настаниш довечера?

— Под стаята на Джейни.

— Покажи ми я.

Всичко беше решено.