Сандра Браун
Буря (14)

Глава 14

Лили се събуди премръзнала. Трябваше й малко време, за да осъзнае къде се намира. Напълно облечена, тя лежеше под три одеяла, със свити до брадичката колене. Пронизващият костите студ беше проникнал през одеялата.

Лежеше с лице към камината, но тя вече не излъчваше топлина. Въглените, тлеещи, когато Тиърни изгаси лампите, отдавна се бяха превърнали в пепел. Тя смъкна одеялата от лицето си и изпусна въздух през устата. Дъхът й образува пара.

Вероятно бутилката с газ беше свършила през нощта. Отсега нататък източникът им на топлина щеше да бъде само камината. Налагаше се да стане, да сложи дърва и да разпали подпалките. Тъкмо щеше да се стопли. Но не успя да се застави да напусне този относително топъл пашкул.

Стаята все още беше тъмна, само краищата на пердета бяха обрамчени от слаба, сива светлина. Вятърът продължаваше да духа силно както предишната нощ. От време на време някой напластен с лед клон се блъсваше силно в покрива. Ако изобщо имаше съвършен ден за сгушване под одеялото, то беше точно този.

Може би трябваше да приеме предложението на Тиърни. И сега нямаше да трепери от студ.

Но не, беше взела правилно решение. Прекалената близост щеше да промени смисъла на уединението им и да усложни положението. И без туй се бе усложнило достатъчно след една обикновена целувка.

Обикновена целувка ли! Съмнително.

Беше изумителна, но кратка. Тиърни я беше пуснал веднага. Обръщайки й гръб, бе продължил разговора, сякаш целувка изобщо не беше имало. Каза, че сигурно ще е добре да поспи, тъй като от няколко часа е с мозъчно сътресение.

Тя се беше съгласила.

Предложи й първа да използва банята и докато тя беше вътре, той бе преместил матрака от спалнята във всекидневната. Тогава го смъмри, че не я е изчакал, за да му помогне, а той й отвърна, че не е нейна работа да пренася матраци, тъй като напрежението щяло да доведе до пристъп на астма. Но беше свършен факт, така че спорът бързо приключи.

Когато Тиърни излезе от банята, тя се беше свила под нейната половина от одеялата. Той угаси лампите и се изтегна върху единия от диваните.

Беше неспокоен. Трябваше му известно време, за да се успокои. Тя го попита дали го боли главата и дали иска да провери раната му и да сложи още антисептично средство и нови превръзки. Благодари й, но отказа — бил проверил раната, докато бил в банята. Тя се запита как ли е могъл да види тила си, след като там имаше само едно огледало, но не каза нищо.

Измина повече от час, докато заспи и беше сигурна, че той е все още буден, когато накрая сънят я обори. Лежеше скована и притихнала. Очакваше ли нещо?

След целувката напрежението между тях толкова се сгъсти, че можеше да се среже с нож. Разговорът им стана неестествен. Те избягваха да срещат погледите си. Държаха се подчертано учтиво един към друг.

Пренебрегвайки я, целувката сякаш доби по-голямо значение.

И все пак след цялото непохватно подминаване и фалшиво безразличие към тази проява на интимност, тя очакваше той да стане от дивана и да се мушне до нея под одеялата. Защото това не беше обикновена целувка. Беше прелюдия.

„Не съм чак толкова добър“, беше й казал той.

Миг след това държеше лицето й между силните си ръце и притискаше устни в нейните. Не се поколеба, нито поиска позволение. От момента, в който устните им се докоснаха, неговите бяха жадни и настоятелни.

Разтвори палтото й и провря ръце под него. Заопипва я и, смъквайки леко коленете, я притегли нагоре и върху себе си. Цялото му тяло говореше, че я иска.

Топла вълна на желание обля корема и бедрата й. Беше чудесно да изпита отново този прилив на чувство, което никоя напитка не можеше да предизвика. Нищо не можеше да се сравни с опияняващия гъдел на сексуалната възбуда.

Бяха минали години, откак не бе усещала подобно нещо. Особено след смъртта на Ейми, когато нито тя, нито Дъч имаха емоционалния заряд да правят добър секс. Бяха опитвали, но бе станало толкова трудно да се преструват. Тя не се и опитваше да симулира оргазъм.

Нейната липса на ответ нанасяше допълнителен удар на самочувствието му, което и без това вече бе накърнено. В стремежа да възстанови егото си той се впусна в поредица от афери. Нещо, което тя не можеше да прости. Той отиваше при други жени за нещо, което тя вече не бе способна да му даде.

Макар изневерите му да бяха започнали още преди Ейми да бъде зачената.

Отне й много време да разбере защо Дъч спеше с други жени през тези първи години от брака им, когато желанието и страстта им все още бяха силни. Но в един момент осъзна, че му беше нужно непрекъснато да се доказва. В леглото, разбира се. Но не и само там. Осъзна също колко изтощително е да се доказва непрекъснато, във всичко.

Бяха се запознали на една официална благотворителна вечер в помощ на полицейското управление в Атланта. Яхнал вълната на скорошна публикация за разкриването на серия от убийства, Дъч беше станал героят от постера и беше помолен да произнесе реч на банкета.

На подиума изглеждаше красив, чаровен и сладкодумен. Имаше впечатляваща биография — бивша футболна звезда на колежа, герой в разкриването на престъпления. Речта му подканваше присъстващите да бъдат щедри с даренията си и това я накара да отиде по-късно да му се представи. Към края на вечерта си определиха среща за вечеря.

За по-малко от шест месеца се ожениха и през първата година не можеха и да мечтаят да е по-добре. И двамата работеха за кариерата си, но се обичаха, изпитваха страст и се любеха. Тогава купиха вилата и през уикендите се уединяваха там.

През този период той проявяваше самоувереността си в леглото им. Тя личеше в начина, по който правеше любов. Беше чувствен и щедър партньор, страстен и находчив любовник, подкрепящ съпруг.

После започнаха скандалите — той се чувстваше засегнат от това, че тя печели много повече от него. Тя възразяваше, че няма никакво значение, че той е избрал да прави кариера в обществената сфера, където и най-тежката работа беше ниско платена и недооценявана.

Говореше истината, но той чуваше само осмисляне на видимия му провал. Страхуваше се, че никога няма да достигне онова ниво на успех в полицейското управление, каквото беше нейното в списанието.

С течение на времето мисълта за провал го обсеби и се превърна в самоосъществяващо се пророчество. В същото време кариерата на Лили вървеше нагоре. Успехът й продължаваше да накърнява гордостта му. Той търсеше да я закърпва с жени, които гледаха на него като на смелия герой, какъвто отчаяно му се искаше да бъде.

Всеки път, когато Лили го хванеше в изневяра, той се покайваше, твърдеше, че аферите му не са нищо повече от безсмислени свалки, че ако го напусне той ще умре, кълнеше се, че ще й остане верен, повтаряше, че я обича и я молеше да му прости. И тя го направи — защото беше бременна с Ейми.

Обещанието за дете заздрави брака им. Но само до раждането на дъщеря им. После Дъч започна да се вижда с една полицайка. Когато Лили го обвини той отрече и се опита да обясни подозренията й с умора, депресия, кърмене и нестабилни хормони.

Насред брачното бойно поле Ейми създаде неутрална зона, в която двамата можеха да съществуват съвместно. Тя раздаваше достатъчно любов, за да прави нещата да изглеждат почти нормални. Споделената им радост от детето им помагаше да забравят несъгласията. Избягваха въпроси, които причиняват търкания. Е, не бяха напълно щастливи, но поне бяха стабилни.

След това Ейми почина. Разклатената основа на брака бързо се срути под тежестта на скръбта им. Взаимоотношенията им започнаха да се влошават и стигнаха дотам, че според Лили нямаше накъде повече.

Но се оказа, че има.

Сега, като си спомни инцидента, който се бе оказал смъртоносен за брака й, тя потръпна, инстинктивно прибра колене към гърдите си и зарови глава дълбоко във възглавницата.

След няколко секунди обаче си напомни, че това е вече история. Вече не беше обвързана с него нито законно, нито емоционално, можеше да гледа право напред.

Моментът, в който Бен Тиърни връхлетя за втори път в живота й, бе странно ироничен. Беше се появил в деня, когато тя се оказа официално свободна. Снощи той не само събуди дремещи еротични копнежи, но го направи безцеремонно и бурно. От целувката му ушите й писнаха.

Беше й направил впечатление още когато й се усмихна в онзи скрибуцащ, ръждясал автобус. Докато бяха на реката и денят се изнизваше, бе усетила как започва да го харесва все повече. Първо външния вид, естествено. После интелигентността, лекотата, с която можеше да разговаря на всякаква тема.

Същия ден той беше направил впечатление и на останалите от групата. Колежанките не се и опитваха да крият увлечението си.

Така, както предразполагаше хората да говорят за себе си, така той оставаше загадка за тях. Не беше ли точно това, което го правеше загадъчен и съблазнителен.

Тя се стресна от думата „съблазнителен“, но този човек наистина излъчваше магнетизъм.

От първото им „здравей“ бе изминало доста време, но целувката си заслужаваше чакането. Лили имаше ярки спомени за ръцете му, притиснали скулите й, когато наклони лицето й към неговото, за дъха, за езика му, плъзнал се страстно в устата й. Сега, като мислеше за това, дълбоко в нея се завихряше водовъртеж от желания.

Стараейки се да бъде възможно най-безшумна, тя се обърна да го погледне и се усмихна. Диванът беше прекалено къс за ръста му. Краката му стърчаха извън облегалката. Беше навил една възглавница като подпора за врата си, за да бъде главата му повдигната.

Беше се завил с одеялата до брадичката, която вече беше потъмняла от набола четина. Годините, прекарани на открито под вятъра и слънцето бяха направили лицето му изсечено и сухо, но на нея й харесваха бръчиците в ъгълчетата на очите му. Устните му бяха леко напукани. Спомни си допира им при целувката и как дращеха нейните.

Не би се възпротивила срещу по-дълга целувка. Или срещу втора. Отказът й да спи с него не беше изключил напълно целуването, но явно той го беше възприел така.

А може би не му беше харесало толкова, колкото на нея. Но дори да не беше почувствал безпогрешното напрежение в слабините, тихият му стон от това, че трябваше да се отдръпне, бе достатъчен да я убеди, че и той беше почувствал същото като нея, ако не и по-силно. Като че ли му стана неприятно, че се налага да прекрати целувката, да я пусне и да се отдалечи.

Но защо тогава не беше продължил?

Мислите й се отклониха в друга посока.

Да, тя не беше обвързана с никого, а Тиърни?

Той не носеше венчален пръстен. Никога не беше споменавал за съпруга или за жена в живота му, но пък и тя не го беше питала. Не означаваше нищо, когато в деня, в който се запознаха, я покани на среща. Женени мъже редовно излизаха с други жени.

Снощи също не спомена нищо за съпруга или приятелка, която би се тревожила за него, ако не се прибереше, но това не значеше, че няма такава, която да крачи напред-назад из стаята и да се пита къде ли е той и с кого, както и тя навремето се питаше за Дъч.

Колко наивно от нейна страна да допусне, че в живота му няма жена. Мъж с неговия външен вид? Хайде, Лили, слез от облаците.

Погледът й се отмести към раницата му, която все още лежеше на пода под страничната масичка, където я беше избутал снощи, заявявайки, че в нея няма нищо полезно.

Можеше обаче да съдържа някаква информация.

* * *

— Скот.

— Ммм?

— Ставай.

— Ммм?

— Казах да ставаш.

Скот се обърна по гръб и отвори очи. На вратата на стаята стоеше намръщен баща му. Скот се надигна на лакти и погледна през прозореца към потъналата в бяло гледка. Не се виждаше дори оградата на задния двор.

— Не са ли отменили училищните часове?

— Отмениха ги и още как. Но ако си мислиш, че ще се излежаваш на мързеливия си задник цял ден, не си познал. Ставай. Ще те изчакам в кухнята. Давам ти три минути.

Уес остави вратата отворена, от което се подразбираше, че няма да остави Скот да продължи да спи. Момчето с ругатня отпусна обратно глава върху възглавницата. Дори в снежна буря почивка не му се разрешаваше. Днес всички други в града щяха да правят каквото си искат, но не и той, не и синът на треньора.

Прииска му се да се завие презглава. Сигурно можеше да спи целия ден, ако го оставеха на мира. Но не се ли появеше в кухнята след три минути, щеше да му излезе солено. Не си струваше караницата заради още малко сън.

Той изруга тихо и отметна завивките.

Баща му наистина беше засякъл минутите. Когато момчето влезе, той погледна часовника си, после му хвърли поглед, с който му даваше да разбере, че не е спазил крайния срок. Майката му се опита да спаси положението.

— Добро утро, миличък. Какво да бъде, бекон с яйца или вафли?

— Което е по-лесно. — Той седна край масата и, докато се прозяваше широко, си наля чаша портокалов сок.

— В колко часа се прибра снощи? — попита го баща му.

— Не помня. Ти още не се беше върнал.

— Бях с Дъч.

— През цялото време?

— Часове наред.

— Качихте ли се на планината?

Докато Уес разказваше за събитията през изминалата нощ, Дора поднесе на Скот чиния с бекон, две пържени яйца и две вафли. Той й благодари с усмивка.

— Беше голямо приключение — завърши Уес. — Особено отиването до оня вертеп, откъдето измъкнахме Кал Хокинс. Извадихме късмет, че не ни простреляха онези трима селяци.

— Уес!

Той се засмя на ужаса, в който изпадна Дора от думите му.

— Спокойно, Дора. Скот знае, че такива неща се случват, нали, сине?

Обезпокоен за майка си, Скот продължи да се храни с наведена глава. Баща му си мислеше, че е много забавно да ръси цинизми, сякаш включваше и него в обществото от мъже, на които им се полагат такива привилегии. Това беше фалш, разбира се, защото във всяко друго отношение баща му се отнасяше с него като с двегодишно дете. След няколко месеца щеше да навърши осемнайсет, но все още му се казваше какво да яде, кога да си ляга и кога да става.

Той беше най-големият ученик в горния клас. Баща му го беше принудил да повтори шести клас не поради слаби оценки, не защото беше социално незрял или неприспособим, а защото искаше да му предостави още една година да порасне и да се развие, преди да се залови със спортовете в гимназията.

Повтарянето на класа беше унизително, но Уес взе решението, без да се съветва със Скот или майка му и се придържеше към това, независимо от техните възражения.

— Колежанските скаути започват да търсят играчи не по-късно от седми — осми клас — изтъкна той. — Още една година ще ти даде предимство. Идвайки от малко училище като нашето, ще имаш нужда от помощ.

Уес все още взимаше решения вместо него. Законно Скот беше мъж. Можеше да отиде на война и да умре за родината си, но не можеше да се опъне на баща си.

Сякаш прочел мислите му, Уес каза:

— Попълни тия формуляри днес. Нямаш извинение да ги бавиш.

— Всички сме поканени у Гари.

Гари беше негов съученик. Скот не го харесваше особено, но той имаше стая за развлечения с билярдна маса. Да прекара еднодневна дървена ваканция със стик в ръка беше далече по-привлекателно, отколкото да попълва формуляри за кандидатстване в колеж.

— Първо попълни формулярите — рече баща му. — Този път аз ще ги проверя. Като се наобядваме, ще те закарам до училището, за да не пропуснеш тренировката.

— Мога и сам да се закарам.

Уес поклати глава.

— Ще има да се въртиш по леда, ще вземеш да се удариш в нещо, да счупиш крак. Не, аз ще те закарам.

Майка му се намеси.

— Не мисля, че ще стане кой знае какво, ако пропусне една тренировка.

— Това показва колко слабо си запозната с тия неща, Дора?

Телефонът иззвъня.

— Аз ще се обадя.

— Не, аз ще се обадя — Уес изтръгна слушалката от ръката му. — Ти се залавяй с формулярите.

Скот занесе чинията си в мивката и предложи на майка си да й помогне да зареди съдомиялната машина. Тя отказа с глава и въздъхна:

— По-добре послушай баща си. Колкото по-рано свършиш, толкова по-скоро ще отидеш при приятелите си.

Уес затвори телефона.

— Беше Уилям Рит.

Косата на Скот настръхна.

— Каза да отида веднага в магазина.

— Защо? — попита Скот.

Дора погледна през прозореца.

— Отворил ли е днес?

— О, отворил е и работи. Няма да повярваш кои са отишли току-що да се срещнат с Дъч. — Той подържа в напрежение известно време Дора и сина си, преди да продължи шепнешком:

— От ФБР.

— Какво искат от Дъч? — поинтересува се жена му.

Скот можеше да предположи, но изчака баща си да отговори.

— Бас ловя, че е по повод на Милисънт. — Той взе палтото си и го облече. — Понеже съм председател на градския съвет, Рит сметнал, че е редно да ме уведоми за това развитие на нещата. — Той отвори задната врата и излезе с думите: — Може да са открили някаква следа.

Скот остана загледан дълго време в затворената след баща му врата.