Джак Уедърфорд
История на парите (18) (от пясъчника до киберпространството)

16
Еротичният живот на електронните пари

Когато парите стоят на едно място, те престават да бъдат пари.

Георг Зимел

Още от най-древни времена, когато проститутки обслужвали богомолците в храмовете на Близкия изток срещу дарове в златни монети за божествата, парите са тясно свързани със секса. С развитието на капитализма тази връзка става все по-трудна. Както отбелязва самият Бенджамин Франклин още в зората на капиталистическата епоха:

„Парите раждат пари, тяхното потомство ражда още пари и така нататък.“

Подобно на всяко живо същество парите до такава степен притежават способност да се възпроизвеждат, че някои викториански мислители — като Карл Маркс и Фридрих Енгелс — били скандализирани от това тяхно поведение, което по странен начин наподобява секса при хората и животните.

Сякаш в отговор на викторианското тесногръдие двайсети век е една подчертано бунтарска епоха, през която и сексът, и парите са много по-освободени. Онова, което малко по-рано противозачатъчните таблетки са сторили за секса, през втората половина на века компютрите правят за парите. В резултат обществото навлиза в ерата на безпрецедентен монетарен промискуитет.

Невидимите пари

Още с изобретяването на телеграфа хората се впускат да търсят методи за превеждане на суми пари по електронен път. С помощта на новото изобретение банките наистина получават възможност да ускорят определени услуги, но всички видове парични операции все още се извършват лично. Едва със създаването на чековите книжки и особено с настъпването на ерата на кредитните карти след Втората световна война банките най-после успяват да влязат в крак с новите технологии. След като все повече хора предпочитат да плащат с чек или с карта, банките нямат друг избор, освен да изнамират все по-сигурни и ефективни методи за превеждане на значителни суми на големи разстояния.

В известен смисъл ерата на електронните пари започва през 1960 г., когато компанията „Америкън Експрес“ за пръв път поставя специален код от магнитно мастило върху пътническите си чекове, с който да се ускори автоматизираната им обработка. Тъй като пътническите чекове се издават само със строго определена номинална стойност, в кръгли суми и без центове, те много по-лесно се поддават на електронна обработка в сравнение с написаните на ръка чекове от лични банкови сметки.

Още по-важна крачка към усъвършенстването на електронните пари е направена през 1972 г., когато банката на Федералният резерв в Сан Франциско експериментира с извършване на безхартиен, изцяло електронен паричен превод до своя клон в Лос Анджелис. До 1978 г. мрежата на електронни преводи вече обхваща всички поделения на Федералния резерв на цялата територия на Съединените щати, макар да се използва на първо време само за вътрешни преводи в рамките на системата. Тази мрежа се разширява още повече с приемането от Конгреса през 1980 г. на Закона за монетарния контрол, по силата на който системата на електронните пари обхваща всички финансови институции, свързани с дейността на Федералния резерв.

За пръв път тази електронна мрежа се отразява по осезателен начин на живота на обикновените американци през 1975 г., когато осигурителната администрация и федералната пенсионна система на САЩ предлагат на всички обхванати лица опцията да получават сумите по електронен път направо в банковите си сметки. Скоро примерът им е последван и от други пенсионно осигурителни мрежи и системи за изплащане на заплатите на държавните служители. Използването на електронни преводи при изплащането на заплати постепенно обхваща цялото заето население на страната, като тази практика се разширява още повече с времето, обхващайки автоматичните удръжки за спестовни облигации, ипотеки, застрахователни и пенсионни вноски, както и плащането на данък общ доход.

Първоначално системата работи доста тромаво. Финансовите институции записват всички суми на депозитите и плащанията на магнитни ленти, които се разпращат по куриер между отделните клонове на Федералния резерв. Те просто заменят големите количества хартиени формуляри, които биха били необходими за регистриране на всички операции. Постепенно, със създаването на по-усъвършенствана технология, Федералният резерв е в състояние да избегне човешката намеса при запис на информацията на лента, тяхното механично пренасяне и зареждане в четящите устройства на отсрещната банка; самите компютри започват да си предават нужната информация по телефонна линия, с което към началото на 90-те години е създадена познатата ни днес електронна банкова система.

Към 1992 г., двайсет години след създаването на компютъризираната система на Федералния резерв, по електронен път вече се извършват по 67 милиона трансфера годишно на обща стойност 200 трилиона виртуални долара. До средата на 90-те години само през мрежата на Федералния резерв преминават вече по 20 милиарда долара дневно; за сравнение, с чекове през същия период се изплащат по около 47 милиарда долара на ден. До ден-днешен електронното банково дело остава една до голяма степен дискретна професионална дейност, от която средният гражданин извлича полза най-вече чрез възможността за директен превод на редовните му доходи или за бързо прехвърляне на суми на големи разстояния.

Преди още да се научат да теглят пари от сметките си по електронен път, много работещи постепенно свикват да получават заплатите си, директно преведени в банковите им сметки от работодателя. В Германия и някои други западноевропейски страни тази практика е въведена още от 70-те години, а през 80-те тя се разпространява и в Северна Америка. С времето, след като хората се успокояват, че парите наистина постъпват в банковите им сметки, те започват да използват метода на електронния трансфер за прехвърляне на пари от една сметка в друга, за безкасово заплащане на режийните си разходи, за автоматично удържане на сумите по спестовните им и пенсионните влогове. Ако не се смятат отделни хакери и технофили обаче, твърде малко са хората, които използват удобството на електронното банково дело за управление на личните си финанси. Самата идея частни лица да извършват всички видове операции по сметките си с помощта на домашния компютър се оказва доста по-малко привлекателна за средния гражданин, отколкото са си представяли разните футуристи и технофили. Финансовите институции така и не съумяват да създадат технология, на която хората да се доверят дотам, че да я предпочетат пред живия контакт с банковия служител.

Електронните парични системи достигат различна степен на развитие в отделните икономически и технологично напреднали държави. Така например германците предпочитат да плащат текущите си разходи с обикновени дебитни карти, а кредитни карти използват значително по-малко от американците. В Европа като цяло се използват много по-малко чекове, отколкото в Америка; някои европейски страни изобщо прескачат тази фаза от развитието на парите, преминавайки от книжни направо към електронни пари. За разлика от тях японците предпочитат да заплащат дори големи суми в брой. Въпреки тези различия във всички напреднали държави и сред световния финансов елит се наблюдава тенденция към все по-пълно заменяне на книжните пари с електронни, към извършване на всякакви видове плащания, обработка и регистрация на монетарни операции изцяло по електронен път.

Оказва се, че много общества в различни части на света приемат електронните банкови операции значително по-бързо и с по-голяма готовност, отколкото в Северна Америка. До началото на 90-те години почти 100% от работниците и служителите в Япония вече получават заплатите си чрез директен електронен превод в банковите си сметки. В Европа през същия период този процент е около 90, а в Съединените щати — едва около една трета.

През 90-те години в някои райони на САЩ електронните карти постепенно изместват както правителствените чекове за социална помощ, така и талоните за храна. Превеждането на социалните помощи по електронен път се оказва за предпочитане, защото с него се предотвратява възможността за кражба на лесно разпознаваемия правителствен чек от пощенската кутия на получателя. При новия метод на разплащане с магнитна карта обаче много неграмотни хора стават жертва на безскрупулни търговци, които с касовите апарати източват неправомерно големи суми от картите им, или на най-обикновени улични крадци.

С разширяване на националните мрежи за банкови преводи в рамките на отделните държави възниква необходимостта и от международен електронен трансфер на пари. През 1977 г. в Брюксел е създадена Система за световни междубанкови финансови телекомуникации, известна по цял свят с английските си инициали SWIFT, която си поставя за задача координирането на трансграничното движение на електронни пари. SWIFT се разраства в най-голямата международна финансова електронна мрежа, свързваща банковите системи на над сто отделни държави.

Засечката на автомата за закуски

Със създаването на паричните знаци преди 2500 години се поставя началото на ерата на монетите. Тя е последвана от ера на книжните пари, започнала преди около 500 години — след изобретяването на печатната преса. Третото голямо нововъведение, променило облика на парите, датира от 1971 г., когато на един банкер от Бърбанк, Калифорния, му хрумва да създаде първата в света автоматична машина за пари. По замисъл от такава машина би трябвало да могат да се теглят известни количества банкноти през нощта или през почивните дни; от това биха се възползвали най-вече онези, които не могат в работното време на банките да отидат до най-близкия клон и да получат нужните им суми от касиера. На бял свят се появява машината, известна като банкомат. През същата година се компютъризира и фондовата борса чрез създаването на NASDAQ — националната компютърна система за продаване и купуване на ценни книжа; приблизително по същото време Федералният резерв въвежда експериментално първата система за електронни парични преводи без употреба на хартия. Тази комбинация от технически нововъведения предизвиква истинска революция в методите за боравене с парите. Свързани в единна мрежа, електронните комуникационни канали на Федералния резерв, уличните банкомати и получаващите все по-голямо разпространение компютри създават електронните пари.

След като кредитните карти се утвърждават през 70-те години като универсално разплащателно средство, банките започват да експериментират с няколко нови вида карти, при които се използват различни технологии и се целят различни функции. Дебитните карти, които имат на гърба си магнитна ивица, първоначално се появяват единствено като средство за теглене на пари от уличните банкомати. С тези карти се избягва нуждата от личен контакт между клиента и банковия чиновник, но целта остава същата — достъпът до пари в брой.

Много скоро на дебитната карта са намерени нови приложения. Още през 1974 г. една спестовна и кредитна банка в град Линкълн, Небраска, инсталира четящи устройства за магнитни карти при касите на местния супермаркет. Пазаруващите вече не трябва да ходят до уличен банкомат, за да изтеглят нужните суми; самата каса превежда на магазина стойността на покупките направо от банковата сметка на всеки отделен купувач. С това за пръв път в историята се премахва използването на пари в брой при покупки от супермаркета. От просто средство за теглене на пари в брой магнитната карта се превръща в заместител на тези пари, както и на използваните дотогава чекове. С последното се ускорява процесът на плащане, като се елиминира неудобството от писане на чекове на ръка, както и необходимостта касиерът да се убеждава в истинността на всеки чек, преди да го приеме като разплащателно средство.

Най-големият недостатък на кредитните и дебитните карти е в това, че при всички случаи те функционират в условията на една цялостна комуникационна мрежа, при която серия от компютри са свързани помежду си по телефонни линии. За всяка парична трансакция по електронен път се уведомява съответната банка или друг събирателен център, след което операцията се потвърждава, приема и изпълнява. Тези електронни комуникации са извънредно удобни за големите супермаркети, универсални магазини или бензиностанции, които реализират значителен оборот, но излизат твърде скъпо на дребните квартални търговци с по-малки ежедневни постъпления. Магнитните карти са практически неприложими при дребни покупки или други видове услуги, изискващи малки суми — например при автомати за сандвичи и безалкохолни напитки или при бариерите на платените паркинги.

Най-голямото препятствие пред все по-широката употреба на електронните пари са дребните покупки — например пазаруването от автомат. Техническият прогрес и стремежът към пестене на време и човешки труд, намерили израз в изобретяването на автомата за дребни продажби, довеждат като непредвиден ефект до едно значително забавяне на еволюцията на парите. Развитието на автоматите за продажби през двайсети век довежда до небивало разпространение на дребните монети, чието пренасяне, броене и обработка поглъщат от 2 до 6% от стойността им. Дори когато производителите на такива автомати намират начин да ги пригодят за работа с книжни пари, високата себестойност на операциите по броене, сортиране и пренасяне на парите не намалява особено. В края на краищата дадена фирма, която трябва да събере, сортира и превози един милион книжни долара, е изправена пред един тон хартия, нарязана на късчета по един долар. Този проблем бива елиминиран с въвеждането на смарт картата.

Едновременно с търсенето на начини за елиминиране на монетите поради високата себестойност на операциите с тях банките насочват усилията си към усъвършенстване и разширяване на сферата на приложение на електронните карти. Продукт на тези усилия е така наречената смарт карта — пластмасова карта с вграден в нея компютърен чип, в който се вкарва определена, крайна сума електронни пари, предварително одобрена от банката. Тази карта се вкарва в процепа на машината както обикновената магнитна карта, но с тази разлика, че при нея не е необходимо всеки път да се иска достъп до банковите компютри, където се съхранява информацията за наличните суми по сметката. Така покупката се извършва в рамките на лимита, записан в електронната памет на самата карта, като дължимата сума се приспада от този лимит.

Привържениците на смарт картата се надяват, че тя ще елиминира множество рутинни плащания в брой, които сме свикнали да извършваме ежедневно. Чрез вкарване на картата — вместо съответния брой банкноти или монети — в електронното четящо устройство притежателят й може да си купи вестник от автомата за вестници, закуска от автомата за закуски или безалкохолна напитка от съответната машина. Картата може също така да се използва за разговори от обществените телефонни автомати, за купуване на билети за градския транспорт — изобщо за покриване на всякакви дребни разходи.

Смарткартата заплаща с точност произволни суми пари, с което се избягва необходимостта от връщане на ресто. Всеки, който е пътувал в чужбина, се е сблъсквал с досадната необходимост да приготвя точни комбинации от не дотам познати монети — пфениги, сентавоси, пенита, четвърт долари, петачета или сантими, за да направи някоя дребна покупка. Но това, което все пак е временно неудобство за купувача, може да представлява истинско бреме за продавача. Всяко магазинче, павилион или будка за вестници трябва да разполага с определени запаси от дребни монети за връщане на ресто; тези запаси трябва непрестанно да се контролират от продавача и ако е необходимо, да се попълват. При това всички тези монети трябва да се сортират, броят и пренасят в края на работния ден — едно истинско разхищение на сили, време и пари.

Към средата на 90-те години паричните трансакции в брой възлизат за целия свят на около 8 трилиона долара годишно; близо една четвърт от тях са на стойност, ненадвишаваща 10 долара. Само в Съединените щати годишно се извършват 300 милиарда трансакции с пари в брой на обща стойност 455 милиарда. Около 225 милиарда от тези трансакции, или 75%, са на стойност под 20 долара. Както се вижда, всичко това представлява сериозно предизвикателство за изобретателя на такава универсална система на разплащане, която да замени обемистите и неудобни банкноти и монети с нещо леко, евтино и удобно за ползване.

Понеже във вградения електронен чип на смарт картата може да се въведе, в допълнение към отпуснатия от банката лимит, и голямо количество допълнителна информация, в нея могат да се вкарват по електронен път купони за намаления или други промоции на стоки. Тя може да се използва и като карта за набиране на „пробег“ във въздушни мили, в точки от супермаркетите и универсалните магазини, от фирмите за коли под наем, от бензиностанции и всякакви други търговски обекти, които поощряват лоялност чрез премии и подаръци.

Такава система вече е разработена в някои казина, които разчитат на лоялността на клиентите си. Всеки път, когато даден посетител играе на ротативката или на някоя друга машина за залагане, той вкарва в процепа специална смарт карта, издадена от казиното. Ако такъв играч спечели, към печалбата му се начислява премия за лоялност. Дори губещи играчи получават привилегията на известно намаление на проиграните суми при удържането им от смарт картата.

Английската Нашънъл Уестминстър Банк е разработила електронна система на разплащане, наречена „Мондекс“, с която електронните смарт карта все повече заприличват на истински пари в брой — с тях могат дори да се прехвърлят суми от една карта на друга. Чрез едно неголямо, но извънредно усъвършенствано четящо устройство всеки може да преведе от своята карта произволна сума пари върху картата на друг човек, който от своя страна може да преведе същата или друга сума на картата на трети и т.н. При това всички тези преводи не минават през банката, а се извършват директно от карта на карта. Смарткартата може да се пригоди евентуално и за заплащане на сметки по телефонна линия или за теглене на пари от обикновено банково гише — банкомат, — при което парите се превеждат директно на картата, сякаш тя е отделна банкова сметка. През 1995 г. Нашънъл Уестминстър Банк въвежда новата карта пробно в английския град Суиндън, а през следващата година започва да я изпробва и в Северна Америка. Опростена версия на подобна карта е въведена и от кредитната компания „Виза“ по време на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Войната за електронните пари

Към средата на 90-те години вече се води ожесточена борба за контрол върху новопоявилите се електронни пари. С навлизането си в компютърната ера, при която големи суми пари се движат по електронните съобщителни мрежи, самите банки все повече заприличват на телекомуникационни компании. Междувременно телекомуникационните компании откриват, че могат да извършват подобни услуги не по-зле от банките, с което самите те заприличват на банки. Която от двете страни надделее в тази борба за контрол върху системата на електронни преводи, би реализирала огромни печалби от пазара на дребните парични трансакции. Победителят във войната за електронните пари сам би се превърнал в създател на пари.

Основните играчи — компютърните компании, банките, кредитните компании, кабелните телевизии и разни търговски вериги — бързат да заемат изгодни стартови позиции за предстоящата надпревара. При толкова много участници е ясно, че победител не може да бъде една отделна компания; фирмите започват да се договарят за формиране на евентуални бъдещи съюзи с оглед създаване на определени пазарни продукти. В Съединените щати повечето участници са от частния сектор.

Войната избухва едновременно, макар и с малки вариации, на няколко различни фронта в Северна Америка, Европа и тихоокеанското крайбрежие на Югоизточна Азия. Към 1995 г. в света вече се намират в обръщение около 1,8 милиарда смарткарти, с които се извършват около 14 милиарда трансакции годишно. Повечето са предназначени за употреба в рамките на затворени системи като университетски градчета, лунапаркове, луксозни пътнически кораби, ваканционни селища или казина. Самият брой на издадените карти показва, че е налице практически неограничен пазар за онази компания, която съумее да построи глобална мрежа за ползване на тези карти, така че собственикът на една и съща карта да може с нея да си купи вестник, да пътува в метрото, да проведе телефонен разговор или да се нахрани в ресторант за бърза закуска.

Няколко компании веднага започват да се обединяват в мрежи за овладяване на пазара. Кредитната компания „Виза“ предприема експеримент със смарткарти с предварително зададени суми едновременно в три държави на два континента — Австралия, Аржентина и Чили. В самите Съединени щати през 1995 г. „Виза“ пуска в обръщение така наречената „Травълмъни“ — специализирана карта за заплащане на пътни разноски по подобие на добре известните пътнически чекове; още от самото начало обаче компанията се надява, че притежателите на картата ще я използват и за редовни покупки в търговската мрежа.

Тенденцията на преминаване изцяло към електронни пари не се дължи на някакъв обществен натиск от страна на хора, недоволни от традиционните форми на употреба на парите. Тя е продиктувана от бизнес интереси, от стремежа на търговците към развиване на нови и все по-големи източници на печалби. С участието на едрия бизнес са изобретени технологии и устройства, позволяващи електронните пари да се ползват все по-лесно и надеждно от търговци и купувачи; ако дадена технология се окаже успешна, тя води до увеличаване на приходите на търговеца. За да бъде успешна една нова система обаче, търговците и самите създатели на новите пари трябва да съумеят да убедят хората, че системата е действително надеждна и лесна за ползване, че тя работи за тях и че е в техен интерес да я пробват. Едва след като бъде спечелено доверието на потребителя, може да се премине към повсеместното въвеждане на новата система на мястото на старата. Едрият бизнес трябва да остави хората сами да предпочетат новите електронни пари пред добре познатите им банкноти и чекове. Един от начините за постигане на това е да им се помогне да преодолеят дълго наслоявания страх и чувството за несигурност. Хората по принцип се боят да носят у себе си големи суми пари, които лесно могат да бъдат откраднати. За разлика от парите в брой картата не върши никаква работа на крадец, който не знае идентификационния код.

Макар защитеността от кражба да е основен фактор за привличане на нови клиенти, тя е нож с две остриета за търговците, банките и останалите участници в процеса на създаване на електронните пари. Техните стоки и услуги са силно уязвими за електронни крадци и фалшификатори, които по принцип не представляват заплаха за традиционните чекови и парични сметки. Хората, които използват магнитни карти за теглене на пари от банкомат, често стават жертва на нападения в момента на получаване на сумата. Съществуват обаче и далеч по-образовани крадци, които успяват да разчетат кода на картата, след което източват цялата сметка на собственика.

С усложняването и усъвършенстването на електронните системи за теглене на пари в брой, превеждане на суми между отделни сметки и извършване на автоматични плащания все повече се усъвършенства и престъпността в сферата на електронните пари. Поради интернационализацията на тези пари те са най-уязвими в бедните държави, където организирани престъпници с достатъчно технически познания могат да се включат в мрежата с помощта на обикновен компютър и телефонна линия.

Макар повечето държави в света да не проявяват склонност за пряка намеса в движението на електронните пари, много правителствени учреждения са невероятно заинтересовани от неговото следене. Данъчните служби, законоопазващите сили и агенциите за борба с наркотрафика отлично съзнават, че новите електронни мрежи позволяват дискретното и ефективно движение на огромни суми пари по начини, които са непознати в традиционното банково дело.

* * *

В началото на двайсет и първи век конкуренцията между участниците в икономическия процес е по-силна от когато и да било; новите електронни технологии пораждат и нови участници в този процес, способни да се обединят в конфигурации, каквито дори не можем и да си представим. На този етап основната борба сякаш протича между взаимно конкуриращи се частни интереси, но правителствата не могат да си позволят да останат за дълго пасивни наблюдатели. Финансовите власти на Германия, Япония и САЩ все някога ще насочат вниманието си към регулиране на движението на електронните пари. Понастоящем изглежда, сякаш виртуалните пари твърде скоро ще изместят физическите монети и банкноти от почти всички области на тяхното приложение. В момента съперничеството между финансовите и бизнес интересите е за това кой ще привлече най-много потребители към електронните пари и кой ще изобрети най-добрата карта.

Дебитните карти и смарткартите предлагат един много по-ефективен начин на пренасяне на пари; по същество те са значително подобрена версия на пощенския дилижанс от миналото, при която конете са заменени от компютри и телефонни линии. За да може съвременната електроника да бъде приложена в най-пълна степен към използването на парите обаче, решаващ принос има интернет, въведен масово през 90-те години. Бързото разпространение на тази единна компютърна система създава един качествено нов вид пазари и същевременно нов вид пари за тези пазари.

Интернет позволява да се поръчват стоки по електронен каталог и да се заплаща за доставката по компютърна връзка с традиционна кредитна карта или с електронни чекове, като и в двата случая парите се теглят от традиционна банкова сметка. Най-възторжените привърженици на кибернетичното пазаруване предвиждат, че един ден целият свят ще се обслужва от някакъв виртуален търговски център, който ще измести големите търговски комплекси като „Мол ъф Америка“ по същия начин, както те са изместили традиционната главна улица с магазините в провинциалния град. Ентусиазмът на първата вълна интернет-купувачи стига дотам, че те започват да си представят как много скоро всички хора ще купуват хранителни продукти, ще мерят облекло, ще избират подарък за дядо си или ще попълват винарската си изба пред екрана на компютъра.

С постепенното съзряване на интернет обаче става все по-ясно, че по ред социални и чисто практически причини глобалната мрежа не представлява сериозна заплаха за кварталния бакалин. За неголям брой потребители електронните каталози създават възможност за поръчване от дома на ограничен набор стоки — подаръци, цветя, пица, — но в обозримото бъдеще хората ще продължават да правят основните си покупки по добре познатия начин. Ясно е, че поне засега никой няма да си купува вино, да избира бижута, да си доставя домакински уреди и други машини чрез компютъра, но вече много хора използват мрежата за достъп до други видове стоки и услуги: безплатни компютърни програми, информация, новинарски бюлетини, игри, препечатки от статии във вестниците, цели вестници, дори порнография. Чрез компютъризирани служби могат да се резервират билети за самолет, бейзболен мач или опера, както и да се изпълняват други операции, неизискващи физическата доставка на стоката на получателя. Онези клиенти, които и без това имат по-задълбочени технически познания и афинитет към модерните технологии, могат да управляват банковите си сметки и да извършват всички видове операции по тях чрез компютъра вместо в директен контакт с банковия чиновник. Те могат да си откриват разплащателни сметки за режийни разноски; да купуват ценни книжа; да подават молби за заеми; да теглят или внасят пари във взаимоспомагателните каси или да наблюдават движението на пенсионноосигурителните си фондове. Интернет е идеалното продължение на основната функция на компютъра — обработката на информация; интересното в случая е, че самите пари все повече придобиват свойствата на един вид информация. Действително, парите, които се движат по интернет, не могат да се видят или пипнат; това са просто електронни сигнали, показващи, че дадена сума е преминала от сметката на потребителя в сметката на търговеца. Именно тази информация може да се пренася по компютърната мрежа по-бързо, отколкото по какъвто и да било друг начин.

През 1995 г. са открити първите две банки, изцяло опериращи в зоната на интернет, а не просто като електронни клонове на вече съществуващи традиционни банки. През началните години на съществуването си банките — които се наричат съответно „Марк Твен“ и Фърст Интернет Банк — представляват интерес главно за компютърни маниаци, доколкото в електронното пространство все още няма нужните технологии, търговско търсене и обществена нагласа към тази радикално нова форма на боравене с парите. Не е изключено обаче тези две банки да поставят основата на едно ново поколение финансови услуги, които да се извършват изцяло по интернет.

Първоначално интернет има вид на една многообещаваща форма на финансови пазари; твърде скоро става ясно, че в мрежата е нужна нова система на разплащане, която да включва нещо много повече от обикновена размяна на номера на кредитни карти и банкови сметки — данни, които твърде лесно могат да се прихванат, копират и използват от престъпници. По целия свят компютърни експерти са заети в разработване на надеждни системи за обмен на шифрована информация и защита на банковата тайна; едновременно с това усилията им са насочени към създаване на такъв вид електронни пари, които да бъдат изцяло генерирани в кибернетичното пространство и да съществуват само в него. Населението трябва да бъде в състояние да обменя традиционните парични знаци на националната валута срещу тези нови електронни парични единици. Всеки желаещ трябва да може да си открие сметка в електронни пари, които да използва изключително за покупки и продажби в кибернетичното пространство. С развитието на виртуалната икономика определени услуги ще могат да се извършват в кибернетичното пространство и да се заплащат изцяло с електронни пари, с което ще отпадне необходимостта от пълна конвертируемост между електронната и традиционната валута. Така новата валута няма да измести напълно познатите ни парични знаци или традиционните банкови сметки; тя просто ще прибави нови видове финансови операции, както и нови сметки към вече съществуващите. В близко бъдеще много хора вероятно ще поддържат кибернетични сметки по същия начин, както сега имат сметки в различните видове спестовни каси, банки, кредитни институции, брокерски къщи и пенсионноосигурителни фондове.

На първо време огромната част от кибернетичната търговия ще се извършва между големите търговски фирми и финансови институции, които ще взаимодействат помежду си, а не толкова с масовия потребител. Постепенно обаче тя ще се разпространи и в сферата на масовото предлагане на стоки и услуги. Електронните пари твърде бързо ще навлязат в други области на живота, като постепенно ще изтласкат традиционните парични знаци от повечето им сфери на употреба. Бабите ще могат да изпращат подаръци в електронни пари за рождените дни на внучетата си; подаръкът ще се появява във вид на виртуални долари на екрана на компютъра, а получателят ще може да ги вложи — разбира се, по електронен път — в сметката си за обучение или пък да си купи с тях каквото си поиска. Любителите на хазарта няма да има нужда да пътуват до най-близкото казино, за да поиграят на рулетка, или до кварталната бакалия, за да си купят билет от лотарията; всякакви залагания ще могат да се правят с лекота по интернет. Всеки притежател на персонален компютър ще може да си купи билет от която и да било лотария по света или пък да играе в казиното на Монте Карло или Атлантик Сити, без да напуска дома си.

Както обикновено става в периоди на радикални технологични и социални промени, през първите години от съществуването на интернет са предложени и изпробвани най-различни нови форми на парите. Някои от тези форми, които поне отначало звучат доста логично, се оказват неосъществими на практика, докато други, на пръв поглед много по-ексцентрични, лесно се пригаждат към изискванията на системата. Не след дълго основните технически, политически и културни проблеми, свързани с използването на електронни пари по интернет, ще бъдат преодолени, а новите виртуални пари ще играят решаваща роля в икономиката на двайсет и първи век.

С постепенното си узряване новите пари ще породят свои собствени проблеми и криминогенни фактори в допълнение към вече съществуващите електронни кражби и фалшификации. Понеже кибернетичното пространство е навсякъде и никъде, всеки, който пожелае, може да превежда произволни суми пари до всяка точка на планетата; може да си открие сметка в Швейцария или на Каймановите острови със същата лекота, както и в кварталната банка. Невъзможността за проследяване на подобни трансакции ще затрудни извънредно много правителствата да ги проследяват и облагат с данъци; с това границата между легитимни и нелегитимни икономически субекти ще се размие още повече.

Всяка електронна парична трансакция дава възможност за нейното таксуване. Таксите и комисионите върху такива финансови трансакции вероятно ще бъдат много по-малки, отколкото при използване на традиционните кредитни карти или дори при осребряване на чекове или теглене на пари от банкомат; печалбите тук ще дойдат главно от очаквания огромен обем на операциите с виртуални пари. Компаниите, които съумеят да поставят този процес под свой контрол, ще участват в създаването на печалба по същия начин, както правителствата в миналото са облагали монетните дворове с данък върху сеченето на пари. Данъкът върху създаването на електронни пари ще бъде ключ към натрупването на богатство и влияние през двайсет и първи век. По това векът, който току-що започна, ще се различава фундаментално от предходния, през който повечето хора са приели една система на почти пълен монопол на държавата върху създаването и контрола на националната валута.

Зад кулисите на съвременните взаимно преплетени пазари се води яростна борба за контрол над парите. Ключът към властта на бъдещето лежи не само в овладяването на страни с голяма територия и население, не само в притежаването на многонационални корпорации, покриващи целия свят. Много по-важен е въпросът кой ще контролира създаването и обръщението на самите пари — онази субстанция, върху която се основава богатството на нациите, силата на корпорациите и успехът на отделния индивид.

През цялата история на съвременната цивилизация се е водила борба за това кой да контролира парите. Звучи почти като тавтология твърдението, че контролът върху създаването и обръщението на парите се равнява на овладяване на богатството, ресурсите и населението на света. С времето претендентите за контрол върху парите са се обединявали във всевъзможни фракции, институции, правителства, банки, гилдии, корпорации, религиозни ордени, знатни фамилии. Тази борба, започнала с появата на първите монети, никога не е преставала; в най-добрия случай е затихвала за периоди от по един-два века.

Воините за контрол върху парите нерядко са били съвсем истински — на бойно поле, между могъщи армии, въоръжени с танкове, бойни кораби, бомбардировачи и ракети. В други периоди тези войни са били чисто метафорични, макар и не по-малко сериозни сблъсъци на интереси — тихи схватки в дискретни частни офиси, заседателни зали, съдилища и парламенти, както и в залите на големите фондови и стокови борси по света. Щом в една схватка се стигне до победа или до уреждане на интересите на участниците, войната се пренася на следващото бойно поле, където битката се води често с нови оръжия и по нови правила.

В историята, винаги когато е изглеждало, че дадена фракция или институция взема превес над опонента си и овладява парите, се е намесвал някой външен участник, който е изобретявал нова форма на пари, основаваща се на нова технология, с което битката е избухвала наново. Сечените монети изместили по-простите форми на примитивни пари. Самите монети били изместени от появата на банките и издаваните от тях книжни пари; а днес, когато се извършва преход към електронни, виртуални пари, борбата за чието овладяване тепърва предстои, играчите вече се боричкат за най-изгодни стартови позиции на игралното поле, а предстоящата поредна битка за парите ще доминира целия двайсет и първи век.

Назад към примитивните пари

Посредством електронните пари всеки може да избере дали да съхранява парите си в долари, марки, йени или някаква комбинация от тези или други валути. В недалечното бъдеще финансовите корпорации може да започнат да издават свои собствени електронни пари, с които да конкурират националните валути, използвани днес. Може да бъдат изобретени частни валути, обезпечени със злато, с някаква смесица от валути и стоки, или просто с доброто име и авторитет на институцията, която ги издава. Не е изключено един ден да се появят долари „Ситикорп“, йени „Ямамото“ или талери „Дрезднер“, като всяка от тези валути да се основава на финансовото могъщество и репутация на банката, която я е издала.

Електронната мрежа създава условия парите да стават все по-персонални, а отношенията между продавач и купувач — все по-деперсонализирани. Вече съществуват повече видове електронни пари, отколкото традиционни: е-банкноти, е-кеш, кибернетични пари, диги-кеш, кибердолари и всякакви други екзотични названия, каквито могат да дойдат на ума на онзи, който реши да ги издава и пуска в обръщение. Много от тези форми на парите ще бъдат изтласкани от обръщение от механизмите на пазара, но тези, които оцелеят, вероятно ще се превърнат в пари със специално предназначение. Потребителите на бъдещето може би ще използват различни видове пари за различни видове стоки и услуги. В допълнение към виртуалните пари, които ще текат по електронната мрежа, те ще разполагат с по няколко вида смарткарти или още по-вероятно, с по няколко вида сметки на една и съща смарт карта.

Електронните пари ще наподобяват разнообразните форми на примитивните пари — раковини каури, животински зъби, мъниста — по това, че техните притежатели ще могат в по-голяма степен да контролират създаването им. Новите пари ще произтичат от най-различни източници, като с тях ще се борави по различни начини. Те ще се отличават с много по-голяма гъвкавост, отколкото правителствата или банките са били склонни да отредят на металите и книжните пари през изминалите две хилядолетия.

Изобретяването на нови начини на създаване на пари и квазипари от частни институции означава, че парите ще могат да съществуват в много по-разнообразни форми от когато и да било. С всяка промяна в технологията на производството на парични знаци са се създавали нови видове пари, които са достигали до нови сфери на битието, но с нито една от направените досега промени не са били премахвани предишните видови пари. Монетите не са изчезнали със създаването на книжните пари. Дори днес, когато никой вече не използва златни монети за ежедневни парични операции, в трезорите на банките и в частни сейфове се намира много повече злато във вид на монети, отколкото когато и да било преди. С изобретяването на банкнотите просто се създава нов вид пари, без да се премахне предишният. Наистина, функцията на златните и сребърните монети е силно променена, но ползата от тях си остава. По същия начин електронните пари се прибавят към вече съществуващите видове, без да изместят монетите и банкнотите. Както бе казано по-горе за монетите, днес в обръщение по света се намират много повече банкноти, отколкото когато и да било преди.

Електронните пари ще разширят ролята на парите в обществения живот дори повече, отколкото изобретяването на металните, книжните и пластмасовите пари преди тях. Хората ще намерят нови приложения на електронните пари, каквито днес не можем дори да си представим и каквито са били немислими при предишните форми и разновидности на парите.

Човечеството използва парите вече двайсет и пет века. През цялото това време са се редували периоди на икономически растеж и стагнация, парите са били изоставяни като ненужни и след време възраждани наново, унижавани и реабилитирани, подлагани на инфлация и депресия. След дългата и успешна традиция на използване на златни и сребърни пари или на такива, основаващи се на злато и сребро, през двайсети век парите претърпяват още една мутация, превръщайки се в електронни импулси, които първоначално изглеждат просто като една нова форма на регистриране на числа и информация, значително по-ефективна от мастилото. Сега се смята обаче, че тази нова форма на парите може да се окаже много по-гъвкава и универсална, отколкото някога е бил в състояние да предвиди който и да било учен, търговец, ясновидец или гуру. Най-после освободени от ограниченията на времето и пространството, от контрола на едно отделно правителство, от корпоративен надзор, дори от нормалните сили, движещи икономиката, парите са еволюирали в нещо напълно ново и непознато преди. С две думи, парите вече никога няма да бъдат това, което са били.

През двайсети век сме свидетели на бързото превръщане на парите от хартия в пластмаса и после в електронни импулси, генерирани от компютри, предавани по телефонни линии, лишени от каквато и да било физическа форма извън тази на електрическия сигнал. През цялата си история парите са се развивали във все по-абстрактна форма. Сега, когато се движат със скоростта на светлината, парите представляват най-могъщата финансова, политическа и обществена сила в света. Те все повече приличат на Бог — една напълно абстрактна величина, без физическо присъствие.

На бюрото си американският президент Хари Труман държал табелка със знаменития надпис: „Доларът спира тук.“^[1] Оттогава насам много служители в Министерството на финансите и в Бюрото за гравиране и печат слагат върху бюрата си табелки, които гласят: „Доларът тръгва оттук.“ Днес електронният долар не тръгва отникъде и не спира никъде. Той е в непрекъснато движение.

Най-големите парични знаци в света могат да се видят на тихоокеанския остров Яп, който е част от Западните Каролински острови, южно от Гуам. Традиционните „монети“ на острова приличат донякъде на големи воденични камъни — плоски дискове от пясъчник с голямо отверстие в средата. Някои са достатъчно малки, за да ги повдигне дете; други са толкова огромни, че най-едрите мъже на острова изглеждат като джуджета пред тях. Древните островитяни издялали тези грамадни пари от пясъчник, какъвто се добива в кариери чак на остров Белау — на няколкостотин мили от Яп, и ги докарали на своя остров през открито море с големи двукорпусни канута.

Всички тези каменни пари били собственост на островната аристокрация, която ги използвала главно за ритуални цели. За ежедневни плащания обикновените хора използвали обикновени морски раковини. Дори и раковините се различавали по стойност според цвета, като по-рядката разновидност — със синьо ръбче — се смятала за много по-ценна от обикновената — с жълто. В социалната йерархия на остров Яп, колкото по-ниско стоял даден индивид, толкова по-прости пари бил длъжен да използва.

 

Макар образци от гигантските каменни пари на Яп да могат да се видят понастоящем в различни музеи по света, в голямата си част те все още се съхраняват на острова, където местните жители са ги наредили изправени покрай шосето, подобно на каменен стобор, който представлява и своеобразна обществена банка. Всяка „монета“ си има законен собственик. С годините тя може да смени собственика си, но не и мястото, където стои.

Каменните пари и раковините на остров Яп съставляват до ден-днешен важна част от местната култура, макар забързаните покрай тях островитяни да предпочитат напоследък американски долари или японски йени. На острова се приемат и пътнически чекове, кредитни и дебитни карти, ваучери, електронни банкови преводи. И все пак каменните пари на Яп продължават да се издигат край пътя като драматичен спомен от една друга система, доминирала практически целия обществен и културен живот на острова, от която днес е останала само величествена символика. Историята на парите на остров Яп е изложена пред очите на всеки като напластените една върху друга цивилизации в някоя археологическа разкопка, където всеки пласт произлиза от предишния — от този, който е затрупал.

В известен смисъл новите форми на електронни пари, които възникват понастоящем, напомнят повече каменните монети на Яп, отколкото добре познатите национални валути. С настъпването на края на валутните системи, контролирани от правителствата, в кибернетичното пространство се оформя един нов валутен пазар, на който ще функционират паралелно много и различни видове пари. Както някога древните жители на Яп, бъдещите граждани на света ще трябва да се оправят сред едно объркващо разнообразие от парични форми, всяка с различно, понякога много тясно приложение. Подобно на разноцветните раковини или различните по размер каменни плочи, парите на бъдещето ще имат много различна форма и големина, която ще зависи в значително по-малка степен от държавата, в която са възникнали, отколкото от класовата и съсловната принадлежност на индивида, който ги ползва.

Днес сме изправени пред самия край на един дълъг исторически процес на развитие, при който парите постепенно променят формата си — от раковини и различни стоки към една сложна световна система от национални валути. Изправени сме и пред едно начало — началото на най-голямата социална и културна революция след възникването на парите.