Джак Уедърфорд
История на парите (11) (от пясъчника до киберпространството)

9
Метричните пари

Парите, подобно на числата и законите, са категория на мисленето.

Освалд Шпенглер

Хартията, обезпечена със злато, направила възможно широкото разпространение и използване на парите. Хартията довела парите до нови пазари, нови приложения, нови клиенти. В допълнение към новата технология на книжните пари обаче хората имали нужда от нов начин на мислене по отношение на парите. Хартията наистина опростила паричното обръщение, но за да спомогне и за по-широкото разпространение на парите, необходимо било опростяване и на самата им интелектуална схема.

По онова време съществували най-различни парични единици, които трудно се приравнявали една към друга, а още по-трудно към други валути. Опростяването настъпило чрез постепенното въвеждане на десетичната монетна система — един процес, водещ началото си от Русия, който достигнал пълното си развитие в новите валути на Съединените щати, а малко по-късно и на революционна Франция.

Още през 1535 г. руснаците въвели монетна система, при която една новгородска рубла се равнявала на сто денги. Тази система била усъвършенствана от Петър Велики, който заменил денгите с копейки; създадената от него система съществува до ден-днешен.

На 15 март 1719 г. Петър издал царски указ, с който една от съществуващите казарми в новата столица на Русия, носеща неговото име, била преустроена в монетен двор. За целта цялото оборудване от Московския монетен двор било преместено в Санкт Петербург. Първите пари, издадени при неговото управление, били всъщност най-разнообразни сребърни чуждестранни монети, допълнително пренабити в негова чест.

Америка приема десетичната система

Колкото и рационална да изглеждала новата руска монетна система, останалите европейски монархии отказали да подражават на Русия, която по онова време се смятала за изостанала и варварска държава. Всички те отхвърлили десетичната система в полза на своите традиционни, наистина твърде объркани, но затова пък поддаващи се на манипулиране монетни системи. Първите опити за подражание на руската система били извършени не в дворците на европейските столици, а в революционните съвети на британските колонии в Северна Америка. В неистовото си желание да премахнат веднъж завинаги всичко, което им напомняло за монархията, включително и монетите с портрета на крал Джордж III, американските колонисти трескаво търсели нова монетна система. Дори самите названия на английските монети — крона (т.е. корона) и суверен — навявали твърде много спомени от мистиката на миналото на радикално настроените американци, които жадували за своя, републиканска и научно обоснована парична система.

През 1782 г. главният финансов надзорник на американското правителство изпратил до президента Вашингтон и до Конгреса на САЩ доклад, с който се предлагало въвеждането на десетична монетна система. С тази система съществуващата парична единица — доларът — се разделяла на сто равни части. По предложение на Томас Джефърсън най-малката единица, равняваща се на една стотна от долара, била наречена цент, което на латински значи сто, а монетата от десет цента — дайм, което е съкратено от латинското decima, или една десета. Предложената монетна система на Съединените щати била разработена в подробности в нарочен труд — „Доклад по изграждането на монетен двор“ на Алегзандър Хамилтън, по онова време най-образованият финансист на новата държава. В основни линии системата била одобрена от Конгреса през 1785 и 1786 г., а в окончателен вид е залегнала в Закона за металните пари в обръщение, внесен от Хамилтън на 2 април 1792 г.

Доколкото руснаците били направили десетична само рублата, която обаче се използвала успоредно с различни други видове монети, тяхната монетна система не била изцяло десетична. Следователно системата на американските пари е първата изцяло десетична монетна система в света.

Възприемането на десетична монетна система в Съединените щати толкова скоро след революцията силно раздразнило европейските монарси, за които десетичната система била равносилна на бунт и диверсия срещу установения световен ред. В резултат от тази реакция монархиите на стария континент още по-упорито се вкопчили в традиционните си монетни системи, колкото и остарели и неудобни да били те.

Повечето страни по онова време разделяли валутите си на напълно произволни монетни единици. Така например испанският долар се разделял на осем реала. През вековете в Англия се използвала зашеметяваща бъркотия от шилинги, фартинги, крони, суверени, пенита, гвинеи и лири стерлинги, изработени от различен метал и с променлива относителна стойност едни спрямо други. В последния й вариант един шилинг се равнявал на 12 пенса, а една лира на 20 шилинга; следователно лирата се деляла на 240 пенса. Гвинеята, златна монета с по-голяма стойност, се равнявала на една лира и един шилинг, или на 260 пенса. От своя страна преди време дори и пенито се разделяло на четири четвъртинки, наречени фартинги. Бъркотията става още по-голяма от факта, че за всяка монета се използвал и съответният символ — £, s. и р., като при това сумите можели да се изразяват само на цяло, не и в десетични дроби. Тази архаична система бива премахната чак през 1971 г., когато Обединеното кралство, последно в целия цивилизован свят, възприема десетичната монетна система. Сега лирата се състои кръгло от сто пенса, а всички цени могат да се изразяват като десетични дроби — например £1,47.

Във Франция при династията на Бурбоните монетната система се основавала на луидора, или „златния Луи“, който се разделял на 10 ливри; всяка ливра се подразделяла на 20 су, а всяко су — на 12 дение. В допълнение към златните монети 60 су се равнявали на едно сребърно екю. На 7 октомври 1793 г. Франция, която тогава се гърчела в спазмите на своята собствена революция, последвала примера на Русия и Съединените щати и въвела десетичната монетна система. Това бил един чисто символичен ход, понеже правителството не можело да се захване с ново сечене на монети по време на бушуващата революция и на последвалия режим на Терора. През 1795 г. французите заменили названието „ливра“ с „франк“, като един франк се състоял от 100 сантима. Самите монети, съставляващи новата десетична система, били отсечени едва през 1803 г.; системата е останала непроменена до ден-днешен.

Революционна Франция наложила десетичната система във всички завзети от нея колониални земи. За френските революционери десетичната монетна система и метричната система на мерки и теглилки олицетворявали рационализма на революцията. Водени от вярата, че революцията е нещо много повече от политическа промяна, французите включили десетичната система в пакета от подобрения и прогресивни нововъведения за благото на народа, отхвърлил веднъж завинаги тиранията на монархията. През 1798 г. французите покорили Швейцария, като я преименували в Република Хелвеция, и веднага въвели десетична монетна система, при която един швейцарски франк се равнявал на десет бацена, а един баценна десет рапена. По време на Наполеоновите войни подобни системи били възприети и от повечето италиански държавици, а през деветнайсети век — и от много други държави, главно в резултат на революции или други крупни политически промени.

Метричният фетиш

През 1793 г. Конвентът, както се наричал законодателният орган на Франция, приел поредица от декрети, с които се въвеждала десетична система не само в парите, но и в мерките и теглилките, използвани на територията на страната. С това самата концепция за десетичните и метричните мерки далеч надхвърлила първоначалния замисъл. Френските радикали отъждествявали революционната демокрация с въвеждането на десетична система навсякъде, където е възможно. В един момент те насочили вниманието си към пространствените измерения, като на бърза ръка премахнали правия ъгъл от 90° и го заменили с нов, от 100°.

В тоталното си увлечение по десетичната система французите надминали дори революционния ентусиазъм на Томас Джефърсън и останалите американски патриоти. Тромавата вавилонска система за отчитане на времето, основана на периоди от шейсет секунди, шейсет минути и дванайсет часа, вече не се струвала достатъчно добра на Конвента, който се запретнал да постави и времеизмерването на десетична основа. Така на 24 ноември 1793 г. бил приет закон, с който минутата се разделяла на сто секунди, а часът — на сто минути. Били произведени и няколко часовника, които работели по новата система, но те се оказали извънредно трудни за конструиране и практически неразбираеми за широките народни маси.

Новата система не се ограничавала само с минутите и секундите. Било разпоредено също така, че денонощието се състои от 10 часа, а седмицата — от 10 дни, и вече не се нарича седмица, а декада. Три декади се равнявали на един месец. По новия календар французите трябвало да празнуват Нова година на 22 септември — деня на есенното равноденствие, а летоброенето щяло да започва от основаването на Френската република на тази дата през 1792 г. Броят на месеците се запазил 12, но имената им били променени, за да отразяват измененията във времето през съответния сезон. Освен това месеците били групирани в четири сезона, като се отличавали по съответните суфикси. Месеците от есенната група например окончавали на суфикс — aire; така месецът, който започвал на 22 септември по грегорианския календар, щял да се казва Vendemiaire.

Тъй като практически никой не приемал новото денонощие от 100 000 секунди, на 18 жерминал ан III (7 април 1795 г.) правителството се видяло принудено да го изостави. Названията на месеците обаче останали в сила до 1 януари 1806 г., когато Наполеон окончателно премахнал републиканския календар и възстановил грегорианския.

Въпреки пълния провал на революционния десетичен часовник и календар, десетичната система се съхранила при монетите, мерките и теглилките поради своята практичност, като Наполеоновите армии спомогнали за нейното разпространение из цяла Европа, от Испания до Русия. Изработен бил от платина и стандартен еталон за единица дължина от един метър, който днес се съхранява във Френския държавен архив.

Във Франция десетичното мислене прераснало в национален фетиш на революционните класи и техните съюзници в академичните среди. Въвеждането на десетична система в сферата на парите подготвило почвата за постепенното й разпространение в мерките и теглилките. В действителност обаче първото предложение за десетична система на единиците за тегло и размер датира много преди революцията — чак от далечната 1670 г., и е свързано с името на Габриел Мутон, викарий при църквата „Сен Пол“ в Лион. По онова време идеята се сторила на публиката прекалено ексцентрична и не получила широка гражданственост, но продължила да занимава съзнанието на учените, докато постепенно еволюирала в това, което познаваме и днес като модерната метрична система. Като единица за дължина един метър е определена отсечка, равняваща се на една десетмилионна част от земния меридиан, преминаващ през Париж. Производни на тази основна единица са километърът, равен на 1000 метра, както и сантиметърът и милиметърът, съответно 1/100 и 1/1000 от метъра. По онова време бил въведен и литърът като мярка за обем на течности и насипни стоки, еквивалентна на куб със страна десет сантиметра.

Практическата стойност на стандартизираните мерни единици била незабавно оценена от научната общност навсякъде по света. Въпреки това всяка държава продължавала да смята своята система за най-добрата, за тази, която трябвало да се възприеме от всички останали. Никой патриот по света, а най-малко от всички някой англичанин, нямал намерение да приеме мерна единица, производна на дължината на Парижкия меридиан.

Един от първите влиятелни поддръжници на научната метрична система бил шотландският инженер и конструктор Джеймс Уат, който наред с много други неща е изобретател и на съвременната парна машина. През 1783 г. Уат създал набор от мерни единици, който нарекъл „философски фунт“. Един такъв фунт се равнявал на десет философски унции, а всяка унция — на десет философски драма. Макар предложената система да не успяла да се наложи в нито една държава, включително и в самата Англия, неговото име е обезсмъртено в единицата мярка за мощност, която до ден-днешен се нарича ват. Джеймс Уат е автор и на понятието конска сила — извънсистемна мерна единица, равна на 747,5 вата.

Системата от мерки и теглилки на Уат се различава по някои детайли от френската метрична система, но като концепция е аналогична на нея. Нещо повече, неговата идея оказала силно, макар и непредвидено влияние върху комисията, натоварена с разработването на френската система.

Макар новата метрична система да била въведена с правителствени декрети, тя получила своето широко разпространение благодарение на търговията. През 1816 г. метричната система била възприета в Холандия, която тогава включвала и Белгия. Малките европейски нации имали нужда от такава универсална система, с която да се опрости трансграничната търговия. Първоначално френското правителство допускало успоредното използване и на двете системи — метричната и традиционната, докато през 1837 г. определило краен срок — 1850 г. — за окончателното налагане на метричната система за всякакъв вид търговски и делови нужди.

Един от решаващите фактори, довели до всеобщо преминаване към метричната система от мерки и теглилки, било организирането на международни търговски изложения, станали известни навремето като световни панаири. Първото такова световно изложение било Лондонското, проведено през 1851 г. Самата Англия още дълго време щяла да се съпротивлява на метричните мерки и теглилки, тъй като ги свързвала с определени, не особено желани политически идеи и практики, зародили се в съседна Франция, но изложбата довела до значително популяризиране на системата, особено сред научната общност. Тя веднага си спечелила подкрепата и на търговските среди, които не закъснели да оценят изключителната й практичност за създаване на международни пазари за техните стоки.

По настояване на индустриалците и на други поддръжници на метричната система на пари, мерки и теглилки по време на следващото световно изложение — това в Париж през 1855 г. — бил проведен международен конгрес по статистика с участието на учени от различни страни. Международното жури на изложението също призовало за възприемане от всички страни на метричната и десетична система за разширяване на търговията и научния обмен. В пристъп на оптимизъм журито заявило, че възприемането на тази система ще укрепи и световния мир. Както става винаги когато учените се разфилософстват, и този път се получило известно объркване между практическа целесъобразност и политическа утопия. Ентусиазмът на журито бил жестоко опроверган от Първата световна война, която показала на света, че държавите с еднаква лекота могат да се стрелят помежду си с оръдия, калибровани по метричната система, както и по всяка друга.

Макар Съединените щати да са първата държава в света, възприела една изцяло десетична система за своята национална валута, тя вероятно последна ще премине към метрични мерки и теглилки. Още през 1866 г. Конгресът на САЩ одобрил метричната система като алтернативна за търговски цели, но тя така и не се харесала на широката публика.

Американците все пак приложили десетичната система по един неочакван начин чрез дейността на иначе малко известния нюйоркски библиотекар и професор в Колумбийския университет Мелвил Дюи. Той класифицирал книгите в библиотеката в десет отделни категории; всяка категория се разделяла съответно на десет подкатегории и т.н., докато се получило това, което днес е известно като десетичната класификационна система на Дюи. През 1876 г., на 23-годишна възраст, Дюи описал в подробности своята система в публикацията „Десетичната система и релативният индекс“, която осъвременявал чак до смъртта си през 1931 г.

Научната революция

С разпространението на парите сред все по-широки слоеве от населението и с проникването на пазарите до най-отдалечените кътчета на планетата и най-бедният селяк трябвало да усвои някои основни правила на математиката и елементарни принципи на функциониране на пазара. Този преход към един нов начин на мислене е отразен между другото и в народните предания и приказките за деца от съответните епохи.

Митовете и легендите от по-ранни времена се въртели все около юнаци и змейове, оръжия и битки, гордост и чест, свръхчовешки подвизи срещу свръхестествени сили. Ако прочетем някои приказки от феодалния период обаче, ще се натъкнем на образи като героя от „Джак и бобеното стъбло“, който за малко не разорил овдовялата си майка, като продал кравата й за шепа бобени зърна. Предмет на приказката е една неразумна сделка, извършена от младеж, който не разбира законите на пазара. За негов късмет бобените зърна се оказват вълшебни и Джак донася богатство на семейството си, като надхитря и обира великана. Подобна е тематиката на приказките за гъската, която снася златни яйца, или за търсачите на злато отвъд дъгата. С навлизането в късното средновековие и оттам в модерната епоха все повече народни приказки са посветени на пазара, парите и тяхното стопанисване или учат как да не се оставим да ни измами някой зъл магьосник.

Парите принудили хората да свеждат качествените различия между нещата до количествени. Те не само позволили, но и наложили цифровото обозначаване на предметите и явленията, а този цифров израз от своя страна направил възможно сравняването на неща, иначе неподлежащи на сравнение. Квантификацията, или количественото представяне, стимулирала бурното развитие на математиката, а приложена в разширен вид към други сфери на познанието, тя направила възможни точните науки. Тази тенденция към числено представяне лежи в основата на модерната мисъл — от развитието на математиката и точните науки до все по-голямата обективизация на правото, медицината, образованието и практически всички останали професии.

Десетичната система на парите и нейният брат близнак — метричната система на мерки и теглилки — променили не само начина на употреба на парите, но и самия механизъм на мислене. Появата на едно ново емпирично мислене, съчетано с по-строга дисциплина при боравенето с числа и категории, имала силен ефект върху онова интелектуално развитие, довело през осемнайсети век до появата на Просвещението. Новата интелектуална класа вече не се ограничавала с търсене на истината в научните трудове на древността и средновековните религиозни трактати. Самите учени вече можели да създават знания чрез наблюдение на действителността и описване на наблюдаваните явления. По този начин знанието се генерирало чрез индукция — анализ на наличните факти и доказателства, вместо чрез дедукция — от Светото писание и господстващата религиозна догма. В своя бит хората винаги са натрупвали знанията си индуктивно и емпирично, чрез уроците на опита, но този вид знания се смятали за нелегитимни от средновековните университети.

С въвеждането на новите методи на измерване и все по-голямата важност на цифровия израз в научното изследване учените изобретили и нова измервателна апаратура. В допълнение към усъвършенстването на съществуващите везни и механичния часовник били създадени уреди като термометъра за измерване на температурата, барометъра — за измерване на въздушното налягане, и хидрометъра — за измерване на влажността на въздуха.

Предводителите на научната революция не били учени в класическия смисъл на думата. Често те дори нямали университетско образование, нито пък заемали академични длъжности. В замяна на това те провеждали своите изследвания в практическата сфера като хора, изкарващи прехраната си с ръцете. Към групата на тези новатори принадлежали мъже като например Бенджамин Франклин, а също и като Джоузеф Пристли. Син на шивач от Йоркшър, като млад Пристли учил богословие и се готвел за църковна служба, но се посветил на науката, когато поради симпатиите си към Френската революция бил принуден да избяга от своя дом, подпален от разярена тълпа. По-късно той емигрирал в Пенсилвания поради единствената причина, че там живеел неговият герой Бен Франклин. Именно в новата си родина Пристли открил кислорода и посветил голямата част от живота си на научни експерименти.

Друг такъв учен бил Луи Пастьор, чиято основна цел била усъвършенстването на технологиите в пивоварството и винопроизводството. Работата му в здравеопазването започнала в търсене на лечебно средство за болести по копринената буба, за да бъде спасена копринената индустрия.

В резултат от епохата на Просвещението се появяват редица нови науки: химия, физика, биология и геология. Без промените в мисленето и измерването благодарение на разпространението на пазарните системи и парите и без паралелното развитие на метричната и десетичната система е трудно днес да си представим съставянето на периодичната таблица на химическите елементи, довела до разгадаване на техния атомен код и подреждането им по атомно тегло. Едва ли е съвпадение, че химикът Дмитрий Иванович Менделеев (1834—1907), създал периодичната таблица, е бил директор на Руското бюро за мерки и теглилки в Санкт Петербург.

Научната революция и индустриалната революция възникват една след друга, макар да е трудно да бъдат ясно разграничени. Историкът Дж. Д. Бернал пише:

„Не е никак случайно, че интелектуалните формулировки в науката, техническите изменения в индустрията и икономическото и политическото господство на капитализма се зараждат и разцъфтяват заедно, по едно и също време и на едно и също място.“

Понятието „индустриална революция“ е въведено за пръв път през 1844 г. от германския социалист Фридрих Енгелс за обозначаване на технологичните и научните промени, възникнали в материалното производство през предходния век. Индустриалната революция е пряко продължение на предхождащата я ера на търговията. Възникването на световна търговска система позволява английското текстилно производство да се продава ефективно и евтино в Африка, Индия и двете Америки. Изключително важна роля изиграва търговската спогодба между Европа и американските индианци, които доставят на стария континент огромно разнообразие от продукти и селскостопански култури като бои, тютюн, висококачествен памук и каучук. Тези нови продукти, заедно с все по-разширяващите се пазари, предизвикват революция най-напред в текстилното, а по-късно и във всички останали производства.

Добивът на полезни изкопаеми довежда до значителни технически постижения като усъвършенстването на помпата, която на свой ред позволява да се построи парната машина. С използването на експлозиви в мините се развива химията и се постига по-добро разбиране на действието на барута. Нуждата от бързо и лесно транспортиране на добитата руда в колесни превозни средства има за резултат изобретяването на каруци, движещи се върху релсов път, а съчетано с парна тяга, това нововъведение води до появата на локомотиви и влакове.

Далекосъобщителната индустрия и енергетиката се основават на необходимостта от по-добри делови контакти. Първоначално електричеството имало само развлекателни функции чрез различни трикове, които притежателите на електрически уреди показвали на гостите си; постепенно се разбрало обаче, че то може да служи за пренасяне на информация на големи разстояния чрез така наречения морзов код. Веднага се явили и потребители на новото изобретение в лицето на бизнесмени и финансисти, за които информацията е пари, тъй като тя влияе на курсовете на акциите и изкупните цени на селскостопанската продукция.

Както често се случвало в миналото, академичната общност с голяма неохота и закъснение допуснала тези нови области на изследване и научно познание да се изучават в системата на университетските учебни програми. Едва в средата на деветнайсети век, и то под големия натиск на индустриалците и правителствата, университетските центрове в Европа разтворили врати за новите научни дисциплини. Първа била Германия, последвана от Англия и Франция; последните две държави били вдъхновени до голяма степен от успеха на първите световни изложения, които ярко демонстрирали единството на наука и производство. Голямото Лондонско изложение от 1851 г. довело до създаването на Кралския колеж на науките, изграден донякъде по образец на френските Екол Нормал Сюпериор и Екол Политекник.

Научните дисциплини много трудно се вписвали в приетата учебна програма на университетите; често изучаването им се ограничавало в специални политехнически училища. Големите университети с неохота отваряли място за научни изследвания, и то най-често поради спонсорството на групи индустриалци. Точните науки били отделени от хуманитарните дисциплини както административно, така и териториално; за тях се създали отделни факултети, често в отдалечени сгради на университетите.

По-късно през деветнайсети век принципите на научното изследване започнали да се прилагат и в области извън математиката и природните явления. Методиката на точните науки била пригодена и за целите на изучаване на обществото, политиката и икономиката. Подобен строго материалистичен подход се наблюдава в трудовете на Карл Маркс, който се опитва да прилага методика, заета от точните науки, при изучаването на сфери на човешката дейност — на историята, политическата и икономическата система. Този подход на Маркс към изследваната материя прераства в открита подкрепа на каузата на комунизма — политическо движение, което по негово време не намерило практически никакъв обществен отзвук.

Новите научни дисциплини икономика, социология и антропология били основавани на методиката на естествените науки, макар тя да не довела при тях до особено точни и ефективни резултати. Икономиката, впоследствие наречена от шотландския историк Томас Карлайл „тази потискаща наука“, се зародила като рожба на Просвещението, като нова дисциплина на системно изследване, основана на използването на числа, мерки и пари. Чрез трудовете на учени като Джеймс Стюарт, чието, „Изследване на принципите на политическата икономия“ било публикувано през 1767 г., а също и на много по-известния Адам Смит икономиката постепенно се оформила като самостоятелна дисциплина, като подход към организацията на обществения живот. Особено чрез трудовете на Адам Смит икономиката показва как животът се организира чрез обмяната на стоки и пари.