Желю Желев
Фашизмът (26) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

1. Възможно ли е тоталитарната държава да бъде съборена „отдолу“

По своята структура тоталитарната държава е най-пълната и завършена система за подтискане на отделната човешка личност и народа. Тя не само потиска, тероризира, но и привлича на своя страна преобладаващата маса на народа или — по-точно — въвлича народа в своите престъпления, извършени против същия този народ. Тя не само действува от името на народа — това прави всяка държава, — а действува чрез самия народ. Той става оръдие на нейната борба против народа и неговите най-добри представители — защитниците на демокрацията, на гражданските и политическите свободи.

Обхванали тотално народа в масови казионни организации, тя лесно го насочва към това, сам, със собствените си ръце, да унищожава онези гласове, в своята среда, които се обявяват срещу диктатурата. Какво по-„дълбоко“ единство между народа и държавата може да съществува, ако народът сам защищава държавата, сам унищожава нейните врагове!

Дори ако вземем само терора, той не се ограничава във физическата му форма (изтезания в подземията на гестапо и принудителен труд в концентрационните лагери), но и в допълнителния и системен идеологически терор, упражняван посредством радиото, пресата, киното, масовите организации и събрания.

Ако СС и гестапо унищожават носителите на демократичната политическа мисъл, наследена от времето на Ваймарската република, пропагандата и масовите организации изкореняват дори зародишите на каквото и да е свободомислие, насаждайки догмите на официалната държавна идеология. Така терористичният апарат на тоталитарната държава чрез натиск, шпионаж, шантаж, концентрационни лагери и затвори ликвидира останките от самостоятелното политическо мислене, изтребва политическите си противници, а чрез пропагандата осуетява появата на идеи или политически манталитет, противоречащи или несъгласувани с казионните норми.

При това положение липсват условия и хора за една масова борба против фашистката диктатура. Създаването на масова организация, способна чрез въоръжено въстание да събори фашистката държава е невъзможно поради тоталния шпионаж, който бързо разкрива конспиративната мрежа, а терористичния апарат я унищожава. Затова в хитлеристка Германия до последния момент не беше изградена цялостна, масова нелегална организация, способна да вдигне въстание.

Максималното, което постигнаха при тази обстановка немските антифашисти (комунисти и социалдемократи), беше създаването на отделни, като правило изолирани една от друга, конспиративни групи в предприятията, работещи в дълбока нелегалност. Само по изключение някои от тях успяват да се свържат с една или няколко такива конспиративни групи в страната. При това те възникват в кризисния период на германския фашизъм, когато войната беше повлякла Германия неудължимо към пропастта.

Групата на Сефков — Якоб — Бестлайн е създадена през 1942–1943 г., когато положението на Германия във войната става очевидно. Разкрита е на 4 юли 1944 г., а на 18 септември 1944 г. смъртната присъда над нейните 400 членове е приведена в изпълнение.

В обвинителното заключение на гестапо за нея е казано следното: „През 1943 г. Сефков и Якоб се срещнали и двамата стигнали до единно гледище, че Германия след сталинградския провал не може да спечели войната…

За да спомогнат за провалянето на Третия райх и за сключването на мир, те разработили следните мероприятия: създаване на ядки в берлинските предприятия, главно във военните предприятия; вербуване на подходящи партийни работници, които можели да ръководят групи в предприятията; обединяване на войниците в родината и на фронта в съпротивителните групи, препращане на пропагандни материали…“ (75–52).

По същото време възникват и другите две големи антифашистки групи (ръководени от комунистите) в Тюрингия и Саксония, тези на Тео Нойбауер и Георг Шуман. Те също са разкрити и унищожени от гестапо да края на 1944 г.

До 1939 г. режимът на Хитлер е още стабилен, че много комунисти и социалдемократи, оцелели след първите вълни на терора (1933–1934), са освободени от концентрационните лагери. Фашисткото правителство смята, че те са напълно безвредни, тъй като не могат да срещнат подкрепа и съчувствие у германския народ. Комунистите, организатори на конспиративни групи, са всъщност бивши партийни функционери, освободени от концентрационните лагери. Например организаторите на берлинската група Сефков, Якоб и Бестлайн са освободени от затвора през 1939 г. (75–46). Магнус Позер, ръководителят на организацията в Йена, е пуснат от концлагер през 1936 г., Тео Нойбауер, ръководител на ядката в Гота — пуснат от концлагер в 1939 г. (75–53). Роберт Уриг — създател на група в някои берлински предприятия, също е пуснат от концентрационен лагер през 1936 г.

По всичко изглежда, че числото на участниците в съпротивителните групи не надхвърля цифрата „няколко хиляди“ души, което за мащабите на една страна като Германия е повече от скромно. Разбира се, това съвсем не накърнява престижа на ГКП, нито героизма на тези фантастично смели хора, водили борба в деветия кръг на ада. Но то показва, че организирането на масова въоръжена борба против тоталитарния режим, която би могла да постави под въпрос неговото съществуване, е невъзможно. Достатъчно е да споменем, че ГКП — тази без всякакво съмнение най-революционна партия, която до 1933 г. водеше след себе си внушителна маса работници (ако се съди от изборите във времената на Ваймарската република), също не можа да възстанови своята организационна мрежа в национални рамки, а трябваше да се ограничи с отделни конспиративни групички.

Да се мисли, че в Хитлерова Германия не е съществувало значително число хора, враждебно настроени спрямо режима и готови да се борят за неговото събаряне, е повече от наивно. Но те не са пристъпвали към действие, защото са съзнавали обречеността на тяхната борба срещу нацизма. В условията на пълна липса на публичност дори героизмът губи смисъла си, тъй като не може да стане достояние на обществеността, за да послужи като пример за подражание или пропаганда на определени противодържавни идеи.

Попадналите в лапите на гестапо завинаги остават негови пленници. За тях нищо не се съобщава и никой нищо не знае. Те бавно, но сигурно угасват зад дебелите стени на подземията. Ялмар Шахт, един от създателите на фашистка Германия, който през последните години от нейното съществуване сам попадна в концлагер, в показанията си на Нюрнбергския процес изказа интересно съображение по този въпрос: „Каква полза от мъките, принесени в борбата против терора, ако нямаше възможност да бъдат обнародвани и по такъв начин да служат за пример на другите“ (84–590).

Това е вероятно главната психологическа причина за отсъствието на масова борба против нацистката държава. С нея се обяснява и странното на пръв поглед положение: от една страна — маса недоволни, опозиционно настроени спрямо държавата хора, недоволствуващи и критикуващи в интимна среда режима при неговото разложение, а, от друга страна — отсъствие на реална съпротива, на действителна борба.

И така, фашистката държава трудно може да бъде съборена отдолу, по пътя на въоръжено антифашистко въстание, организирано и ръководено от леви сили. Преди всичко такава сила едва ли може да бъде добре организирана и въоръжена. Със своя гигантски терористичен апарат, с тоталния шпионож, тоталната идеологическа пропаганда и тотално обхващане на населението в казионни масови организации държавата унищожава всякакви форми на съпротива още в зародиш, преди да са успели да придобият масов характер и да станат реална заплаха за нея. Ако в една фашистка държава стане възможно организирането на масова въоръжена съпротива, нещо като партизанско движение, този факт може да означава само едно: че тя е престанала да бъде тоталитарна и е деградирала до нивото на обикновена военна диктатура или че никога не е била такава и само в някои елементи е заимствувала от арсенала на фашистката система.

При фашистката диктатура конспирацията изразява едно непреодолимо противоречие: колкото по-дълбоко е замаскирана, толкова по-малко са шансовете и да бъде разкрита. Но така тя се отдалечава от реалната си цел — завоюването на масите, чрез които трябва да бъде съборен режимът. От друга страна, колкото по-широка е масовата работа, чрез която се приближава до целта си, толкова по-големи стават шансовете конспирацията да бъде разкрита и ликвидирана от терористичния апарат на фашистката държава.