Желю Желев
Фашизмът (12) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

В духовната област фашистката държава е авторитарна. Защото висш принцип на мисленето в нейната свирепо централизирана бюрократическаа йерархия става авторитетът, вярата в неговата безусловна правота. Тя приема авторитета за върховен критерий на истината: не авторитетът зависи от истината, а обратно — истината зависи от авторитета.

Мълчаливо се приема, че колкото по-високо стои дадена инстанция в системата на бюрократическата йерархия, толкова по-безпогрешно мисли тя и с толкова по-голямо основание претендира, че притежава истината. В съответствие с това най-висшата инстанция, която съсредоточава в ръцете си цялата власт, претендира да притежава абсолютната истина, изключваща спорове и съмнения. Тя се превръща в своеобразен категоричен императив, изискващ безусловна вяра и подчинение. Във тази вяра самата инстанция не може да съществува. Тази черта е така свойствена на тоталитарната фашистка държава, че след 20 юли 1944 г. Фрайслер, представителят на т.нар. „Народен съд“, ще предложи да се оформи като юридически закон преследването на лица, които изказват по някакъв начин съмнение във фюрера и неговата крайна победа. По силата на този закон много хора ще отидат в концентрационните лагери или направо ще заплатят с живота си лукса да се съмняват, да бъдат скептични.

И все пак, когато се говори за авторитарния начин на мислене като съществено важна особеност в духовния живот на фашизма, следва да се направи едно уточнение. Авторитарният начин на мислене, взет сам по себе си, не е специфичен за фашистката държава. Авторитарен на мислене има всяка монархия, всяка олигархична система на управление, всяка щогоде цялостно изградена бюрократическа йерархия, К. Маркс още в „Към критика на Хегеловата философия на правото“ разкри пряката връзка между бюрократическата йерархия и авторитарната форма на мислене (71а-263). Новото, „оригиналният“ принос на фашизма в тази област, е именно тотализирането, универсалното разпространение на този начин на мислене не само върху държавните институции и органи, но и върху цялото гражданско общество, неговите масови организации и формации, чак до индустрията, където собствениците бяха провъзгласени за „фюрери“ на фабриките, заводите, учрежденията и пр. „Фюрерският принцип“ беше въздигнат в ранг на основен ръководен принцип за целия политически, стопански и духовен живот на Третия райх и беше юридически закрепен като закон.

В Италия под друга форма — чрез изискването на подчинение — получи универсално разпространение авторитарният начин на мислене.